Р Е Ш Е Н И Е
№…………………/23.11.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, XIV състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Наталия Зирковска, след като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2220
по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по жалба на Л.К.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
депозирана чрез нейния процесуален представител адв. А.Х. *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 21 – 0460 – 000191 от
28.08.2021 г. по чл. 171, т. 2а, буква „А“ от Закона за движение по пътищата,
издадена от Началник група към Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с която спрямо жалбоподателката И., е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „А“ от Закона за движение по
пътищата „Прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „** **“ с рег. №
** ****за срок от 6 месеца“.
Жалбоподателката Л.К.И. оспорва законосъобразността на Заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 21 – 0460 – 000191 от
28.08.2021 г. по чл. 171, т. 2а, буква „А“ от Закона за движение по пътищата,
като излага подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място
подчертава, че формално е изпълнен състава на разпоредбата на чл. 171, т. 2а,
буква „а“ от Закона за движение по пътищата, но самата норма противоречи на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, според която частната собственост е
неприкосновена. Акцентира също така, че с налагане на оспорената
административна мярка се нарушава основен принцип, залегнал в разпоредбата на
чл. 6 от АПК, а именно, че административния акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото
за целта, за която се издава. Също така отбелязва в жалбата си, че процесната
заповед е немотивирана, който порок води до невъзможност да се установи волята
на нейния издател. Счита, че е задължително за да бъде адресат на оспорената
заповед, собственика на превозното средство да е управлявал автомобила по време
на административното нарушение. Допълва, че регистрационните табели на автомобила
са „специални“ по см. на чл. 26, т. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се
събират в системата на МВР по Закона за държавните такси, поради което и в
случая принудителната административна мярка би причинила съществени имуществени
вреди на собственика на превозното средство. Поради гореизложените съображения,
отправя молба за отмяна на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, както и моли
за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.
Ответната страна Началник група към Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна не е
депозирал писмен отговор на постъпилата жалба.
В проведеното на 17.11.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2220
по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна, жалбоподателката Л.К.И. не
се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. А.Х. ***,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
оспорения административен акт.
В проведеното на 17.11.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2220
по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна, ответната страна Началник група към Пето
РУ към ОД на МВР – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител
гл. юрисконсулт Г.Г., който моли за потвърждаване на оспорения административен
акт, намирайки го за издаден в съответствие с материалните и процесуални
нормативни разпоредби.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Около 22:09 часа на 28.08.2021 г. В.Я.С., с ЕГН: ********** управлявал лек
автомобил „** **“ с рег. № ** ***, по ул. „П.П.“ в СО „Ален мак“ в гр. Варна в
посока ВСУ „Ч.Х.“, без обаче да притежава правоспособност да управлява МПС.
Самият лек автомобил „** **“ с рег. №
** ****бил собственост на Л.К.И., с ЕГН: **********.*** непосредствено до хотел „***“
бил позициониран екип на Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, който извършил
проверка на управлявания от В.Я.С. лек автомобил и констатирал, че водачът С.
няма правоспособност за управление на МПС, поради което и на същата дата
28.08.2021 г. И.З.Я.– мл. автоконтрольор в Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна
съставил акт за установяване на административно нарушение на водача за
извършено нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата.
На 28.08.2021 г. Началник група към Пето РУ към ОД на МВР
– гр. Варна издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) № 21 – 0460 – 000191 от 28.08.2021 г. по чл. 171, т. 2а, буква „А“ от
Закона за движение по пътищата, с която спрямо жалбоподателката И., в
качеството й на собственик на превозното средство с рег. № ** ***, била
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „А“ от
Закона за движение по пътищата „Прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил
с рег. № ** ****за срок от шест месеца.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Процесната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 21 – 0460 – 000191 от 28.08.2021 г. по чл. 171, т. 2а,
буква „А“ от Закона за движение по пътищата е издадена от компетентен орган, а
именно Началник група към Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна изцяло в кръга на
неговите правомощия, очертани в Заповед № 365з – 274/ 20.07.2017 г. на
Директора на ОД на МВР – гр. Варна и Заповед № 365з – 4340/01.11.2017 г. на
Директора на ОД на МВР – гр. Варна.
Липсва
спор между страните, че процесния лек автомобил „** **“ с рег. № ** ****е
собственост на жалбоподателката Л.К.И., като това обстоятелство допълнително се
установява от представената по време на откритото съдебно заседание по делото от
гл. юрисконсулт Г. справка, изготвена от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр. Варна (л. 17 от адм. дело № 2220 по описа за 2021 г. на Административен съд
Варна).
В
случая не се оспорва обективната и субективна съставомерност на нарушението на
чл. 150 от Закона за движение по пътищата, извършено с процесния автомобил,
собственост на жалбоподателката И., поради което и според съда са налице
материално – правните и процесуално – правни предпоставки за издаването на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 21 – 0460 – 000191
от 28.08.2021 г. по чл. 171, т. 2а, буква „А“ от Закона за движение по
пътищата, с която спрямо жалбоподателката И., е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „А“ от Закона за движение по
пътищата „Прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „** **“ с рег. №
** ****за срок от 6 месеца“.
Налагането
на процесната Заповед за прилагане на ПАМ не е обвързано от обстоятелството кое
лице е управлявало превозното средство, дори това да не е собственика на лекия
автомобил (както е в случая).
Няма
съмнение, че с налагането на процесната принудителна административна мярка се
засягат неблагоприятно правата и законните интереси на собственика на
превозното средство, вкл. му се причиняват имуществени вреди, но очевидно
законодателят е съобразил това обстоятелство, предвиждайки я като способ,
превантивен инструмент за преустановяване на извършване на административни
нарушения, в случая в областта на движението по пътищата.
Следва
да се подчертае, че собствеността не носи само права на нейния притежател, а го
обвързва и с определени задължения, като в случая е следвало жалбоподателката И.
да упражнява по – засилен контрол върху обстоятелството на кого предоставя
управлението на превозното средство, което притежава.
Доколкото
срока, за който е наложена процесната ПАМ е минималния, предвиден в Закона за
движение по пътищата, а именно за срок от 6 месеца, съдът намира за
неоснователно възражението, че правата и интересите на жалбоподателката са
засегнати в по – голяма степен от необходимото. Това възражение би имало
смисъл, в случай, че административния орган е наложил принудителната
административна мярка за срок по – голям от минималния праг, предвиден в
материалния закон, но настоящия случай не попада в тази хипотеза.
Поради
гореизложените съображения, жалбата на Л.К.И. срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 21 – 0460 – 000191
от 28.08.2021 г. по чл. 171, т. 2а, буква „А“ от Закона за движение по
пътищата, издадена от Началник група към Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с
която спрямо жалбоподателката И., е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, буква „А“ от Закона за движение по пътищата „Прекратяване на
регистрацията на ППС – лек автомобил „** **“ с рег. № ** ****за срок от 6
месеца“, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид
изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което Л.К.И. следва да
бъде осъдена да заплати на Началник група към Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна
парична сума в размер на 100 лева, представляваща сторените от ответната страна
разноски в настоящото съдебно производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля оспорването на Л.К.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 21 – 0460 – 000191 от
28.08.2021 г. по чл. 171, т. 2а, буква „А“ от Закона за движение по пътищата,
издадена от Началник група към Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с която
спрямо жалбоподателката И., е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 2а, буква „А“ от Закона за движение по пътищата „Прекратяване на
регистрацията на ППС – лек автомобил „** **“ с рег. № ** ****за срок от 6
месеца“.
Осъжда Л.К.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Началник
група към Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна парична сума в размер на 100 лева
(сто лева), представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение
в производството по адм. дело № 2220 по описа за 2021 г. по описа на
Административен съд Варна.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: