Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1302 2010 година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският районен съд
ІІ
наказателен състав
На осми юли
две
хиляди и десета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: СВ.И.
Секретар: Ж.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия И. наказателно
от административен характер дело номер 2030 по описа за 2010 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на А.М.С. ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 22-0000358 от 23.04.2010
г., издадено от И.Д.
Началник на областен отдел „КД-ДАИ”- гр.Бургас при ИА „Автомобилна
администрация”- гр.София, с което за нарушения по
чл.18 т. 1 и т. 4 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта, (обн., ДВ, бр. 63 от 15.07.2008 г.), на
основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, на жалбодателя са наложени две наказания „Глоба” в размер на по 500 лева.
Жалбоподателят, редовно уведомен, изпраща
упълномощен процесуален представител-адвокат, който пъддържа жалбата, моли за
отмяна на наказателното постановление поради липса на виновно извършено
административно нарушение, с допълнително релевирани доводи, че жалбодателят
изобщо не енадлежния субект на констатираните нарушения..
Наказващият орган,
редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, не взема отношение по
жалбата, не ангажира доказателства.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице, и е
процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.04.2010 г., след 19.00 часа свид. И.И. - главен специалист –
инспектор в областен отдел „КД-ДАИ”- гр.Бургас, се намирал на изхода на
гр.Бургас в посока гр. София, в района на 5-ти километър, където осъществявал контролна дейност.
Около 19.30 часа свид. И. спрял за
проверка товарен автомобил марка „ДАФ” 360 АТИ, категория N3 рег.
№ ***, управляван от жалбодателя А.С.. На предното обзорно стъкло на автомобила,
в долния десен ъгъл имало поставена табела „Превоз за собствена сметка”.При
проверката се установило, че превозното средство е собственост на „Еко Ууд”
ООД, и е натоварен с мебели, легла, съгласно представената от водача стокова
разписка 382 от 13.04.2010 г. При проверката свид. И. установил, че водачът С.
не разполага в себе си и не представя заверено копие от трудовия договор, с
който е назначен, или заверено извлечение от него, което да съдържа името на
работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен
договорът, както и заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, с посочване на датата или периодът за извършване на превоза,
часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара.
За така установеното, в присъствието на С., свид. И. съставил срещу
него Акт за установяване на административно нарушение № 097642 от 13.04.2010 г.
(л.11). В акта описал точно извършените нарушения, и ги квалифицирал по чл. 18
т.1 и т. 4 от наредба № Н-8/ 2008 г. Връчил на нарушинеля екземпляр от акта
срещу подпис, без възражения, като му иззел и контролния талон към
свидетелството за управление на МПС.
Впоследствие, въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което фактическото описание и правната
квалификация на нарушенията са идентични с тези в акта, на основание чл. 93
ал.1 т.1 от ЗАП, на жарлбодателя били наложени две глоби, всяка в размер на 500
лева.
Тази фактическа обстановка се установява
от показанията на свидетелите,
писмените доказателства по
аминистративнонаказателната преписка, и представените такива с жалбата –
граждански договор № 22 от 12.04.2010 г.(л. 4), сключен между „АС и КО” ООД
гр.Пещера и жалбодателя С., съгласно който последният е приел да извърши в
периода 12-14.04.2010 г. превоз на мебели, собственост на дружеството, както и
заповед № 1 от 12.04.2010 г. на управителя на „АС и КО” ООД гр.Пещера, с която
на жалбодателят е вменено да извърши с товарен автомобил марка „ДАФ” 360 АТИ рег. № ***, превоз на матраци по маршрут Пещера –Бургас-Пещера
за времето от 06.00 до 21.00 часа на 13.04.2010 г.
При така изяснените обстоятелства, съдът намира, че жалбодателят С.
действително е извършил двете нарушения за които е санкциониран – извършвал
превоз за собствена сметка по смисъла на Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка, издадена от министъра на транспорта, (обн., ДВ, бр. 63 от 15.07.2008
г.), в качеството си на водач на товарен автомобил, без да представи на
контролните органи, при поискване заверено копие от трудовия договор, с който е
назначен, и заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, с предвиденото за тези документи задължително съдържание, с което
нарушил разполедбите по чл. 18 т.1 –относно трудовия договор, и т. 4 – относно
заповедта на ръководителя за извършване на превоза, от цитираната наредба. По
отношение на представените с жалбата граждански договор и заповед, съдът
намира, че липсват каквито и да е доказателства тези документи да са били
съставени преди датата на проверката, независимо от посочената в тях дата на
издаване 12.04.2010 г. Напълно възможно е те да са били издадени след
проверката, с оглед защитата на жалбодателя във връзка със съставения му акт.
Безспорно е, че С. не ги е носил със себе си и съответно не ги е представил на
котролните органи, когато са му ги поискали, с което е извършил и казаните
нарушения. Само за пълнота следва да се посочи, че чл. 18 т. 1 от наредбата
изрично изисква договора за назначаване на водача да е трудов, и в този смисъл
представения граждански договор, дори да беше представен при проверката, не
съответства на изискването на чл. 18 т. 1.
Съдът не споделя и защитния довод, че жалбодателят не бил надлежен
субект на задължението по чл. 18 т. 1 и т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
Напротив – посочения текст изрично визира водача, извършващ превоз за собствена
сметка, като задължено лице да има и представя при поискване от контролните
органи предвидените в същия текст документи, сред които и трудов договор и
заповед на ръководителя за извършване на превоза.
В административоннаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, деянията са съставомерни,
описани са точно и пълно, правилно са квалифицирани и впоследствие
законосъобразно подведени под санкционната норма по чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАП,
която предвижда водачът на МПС, който извършва превоз за собствена сметка на товари
без други документи, които се изискват от закона
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да се наказва с глоба
от 500 до 1500 лева при първо нарушение. Настоящият случай е именно
такъв, а за извършените две отделни нарушения, на жалбодателя са били наложени
надлежни наказания „Глоба” в минималния установен в закона размер – 500 лева.
При изложените
фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи, съдът
счете, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно, поради което и на основание чл.63, ал.1 предложение първо от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000358 от 23.04.2010
г., издадено от И.Д.
Началник на областен отдел „КД-ДАИ”- гр.Бургас при ИА „Автомобилна
администрация”- гр.София, с което за нарушения по
чл.18 т. 1 и т. 4 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта, (обн., ДВ, бр. 63 от 15.07.2008 г.), на
основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, на А.М.С. ЕГН
**********,*** са наложени две наказания „Глоба” в
размер от по 500 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Св.И.
Вярно с оригинала: Ж.М.