РЕШЕНИЕ
№ 14751
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110126031 по описа за 2024 година
Ищецът А. Й. Т. твърди, че С обвинителен акт по пр. пр.
№ 48864/2018 г. на СРП е обвинена и предадена на съд за
извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Образувано е НОХД № 373/2020 г., 104 - ти състав, по описа
на СРС. По цитираното дело е постановена присъда №
********* от 18. 10. 2021 г., с е призната за виновна по
повдигнатото обвинение и й е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл. 66 от
НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три
години.
На 01.11.2021 г. срещу цитираната присъда е подадена
въззивна жалба, като е образувано ВНОХД № 4875/2021 г., по
описа на СГС, НО, XIII въззивен състав. Втората инстанция е
постановила Присъда № 35 от 28.02.2022 г., с която на
основание чл. 366, ал. 1, т.3, вр. с чл. 334, т. 2 НПК отменя
първоинстанционната присъда и я признава за невиновна и я
оправдава по повдигнатото обвинение.
С Решение № 149/23.11.2022 г., постановено по КНД
1
№779, по описа на ВКС, II - ро НО, въззивната присъда е
потвърдена.
До приключване на образуваното дело с влязъл в законна
сила съдебен акт били проведени общо девет съдебни
заседания в три инстанции, като съдебната фаза на
производството продължила 4 години.
От осъщественото наказателно преследване,
приключило с оправдателна присъда, Т. претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяване на
негативни емоции като тревожност, безпокойство, срам, страх
от бъдещия изход на делото, потиснатост, чувство за
накърнено достойнство.
Ищеца подчертава, че резултат от отменената
осъдителната присъда на първата инстанция по повдигнатото
обвинение, е засилването на интензитета на изпитаните
тревожност и безпокойствие, тъй като тя би била пречка Т. да
упражнява професията си с оглед изричната забрана на чл.
224, т. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина (ЗЛПХМ). Това сериозно би я затруднило при
отглеждането на двете й дъщери, които тя отглежда сама.
Моли съда да осъди Прокуратура на Република
БЪЛГАРИЯ да заплати на А. Й. Т. сумата от 10000 лв., ведно
със законната лихва от 23.11. 2020г. - датата на влизане в сила
на решението на ВКС.Претендира разноски.
В началото на писмения си отговор ответната страна
заявява, че не оспорва иска по основание, но от следващото
изложение се изяснява, че по същество го оспорва и по
основание и по размер. Доколкото основание на иска не е
самото наказателно производство, а претърпените от него
вреди.
Прокуратурата оспорва основанието на следните
основания:
-/ Прокуратурата имала сериозно основание да заведе
наказателно производство срещу Т..
-/На ищеца не била налагана никаква мярка за
2
неотклонение.
-/ В хода на наказателното производство не са
извършвани действия, извън правно регламентираните.
-/ Доколкото първоинстанционната присъда е била
осъдителна, то Прокуратурата не носи отговорност за
продължителността на наказателното производство след
датата на първата присъда.
Ответната страна оспорва евентуално и размера на
претенцията, като подчертава, че от една страна изложените
обстоятелства в исковата молба не сочат на необичайно
претърпени неудобства, а от друга - оправдателната присъда
сама по себе си дава морално обезщетяване и компенсира до
известна степен изтърпените страдания от воденото
наказателно производство.
Моли иска да бъде отхвърлен или, евентуално – уважен в
непълен размер.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства, намира иска за частично основателен.
Процесуалните факти по наказателното производство са
безспорно установени. В случая отговорността на
Прокуратурата е обективна и следователно, възражението на
ответника, че не носи отговорност за вредите, настъпили
след 18. 10. 2021г. е неоснователно. Същото се отнася и за
възражението, че Прокуратурата ее ималаа сериозно
основание да подвигне обвинение за закана с убийство.
В исковата молба не се правят твърдения за извършени от
ответника незаконосъобразни действия и бездействия в хода
на наказателното производство, поради което съответното
възражение не се обсъжда.
Повдигнатото обвинение е било за тежко престъпление,
предполагащо наказание лишаване от свобода до шест
години. Такова обвинение е в състояние да предизвика
състояние на постояна тревожност у човек с нормална
психика. Свидетелят Терзийска установява, че ищцата
действително тежко е преживяла периода на производството.
3
Като се съобрази и общата продължителност на
наказателното преследване, съдът намира, че обезщетение в
размер на 8000лв. справедливо възмездява понесените
неимуществени вреди. Ответникът дължи на ищеца и 1120
лева разноски.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.на Р. Б. да заплати на А. Й. Т. ЕГН
********** сумата 8000 лева обезщетение за
неимуществените вреди претърпени от ищеца във връзка с
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 23.11.
2020г. до изплащане и 1120 лева разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от
10000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмчен срок от връчването наа
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4