МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 27 ОТ 23.02.2016г.ПО НОХД № 1 / 2016г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС.
Подсъдимия М.Г.М. - роден на *****г. в гр. *****, обл. ****, живущ ***, ****, ***** гражданин, **** образование, ***, работещ ****, неосъждан, ЕГН **********,
е предаден на съд по реда на чл. 247 ал.1 т.1 от НПК както следва : за това, че на 27.04.2014г.,
около 14:50 часа на път 1-9 на км.219+6 в посока от гр. Поморие към гр. Бургас
при управление на МПС, марка „Ауди”, с временен per. № ****, нарушил правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на пътничката в автомобила Ж.
В.В. - ЕГН **********, в резултат на комплексна коремна, черепно-мозъчна и
гръбначно-мозъчна травма, което представлява престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“
предл. първо във вр. с чл.342 ал.1 НК вр.чл.20 ал.1вр. с чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.47 ал.З от ППЗДвП
/Знак В 26/ .
Процесът се проведе при условията на чл.371 т.2 НПК по
искане на подсъдимия и защитата.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението така както е внесено с обвинителния акт.
Предвид съкратената форма на съдебния процес, прокурорът не излага подробно
фактическите обстоятелства по обвинението. Намира същото доказано от съвкупните
доказателства по делото. Счита, че подсъдимият е осъществил престъпния състав
по чл.343 ал.1 б.“в“
предл. първо във вр. с чл.342 ал.1 НК вр.чл.20 ал.1вр. с чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.47 ал.З от ППЗДвП
/Знак В 26/ . Смъртта на пострадалата е настъпила веднага на место, поради
което не следва да се приложи облекчен наказателен състав. От субективна страна
деянието е осъществено по непредпазливост със самонадеяност по см. на чл.11
ал.3 НК. Относно следващото се наказание, прокурорът предлага да се отчетат
като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, добри
характеристични данни, трудова заетост, признаване на вината, а като отегчаващо
вината обстоятелство следва да се отчете наличието на административни санкции
за нарушения по ЗДвП, като от тази позиция да се определи наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства към минимума предвиден в нормата. Не
намира основания за прилагане на чл.55 от НК, а само за прилагане на чл.58“а“ ал.1 НК. Относно
изпълнение на наложеното наказание, предлага то да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален общ режим в общежитие от открит тип. Следва също така да се наложи
кумулативно предвиденото наказание по чл.343г“ НК.
Повереникът на частните обвинители поддържа
казаното от прокурора, с изключение на предложения размер на наказание. Предлага да се наложи максимално
предвиденото в нормата наказание. Основание за това намира в обществената
опасност на разглежданото престъпление, тъй като то е обхванало доста широки
размер през последните години. От името на родителите на пострадалата предлага
да се наложи максимално наказание и с оглед целите на чл.36 НК. Такова е
предложението му и по повод наказанието по чл.343г“ НК.
Защитата не се спира на фактическата
обстановка и правната квалификация, като се съгласява с изложеното в
обвинителния акт. Подробно внимание обръща на наказателната отговорност , която
следва да понесе подсъдимия. Не намира основания за приложение на чл.55 от НК.
Според защитата следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства към минимума. Като такова допълнително смекчаващо вината
обстоятелство изтъква факта, че пострадалата и подсъдимия са живеели на
съпружески начала преди произшествието. Относно наказателните постановления
издадени срещу подсъдимия по административен ред за нарушения на ЗДвП, обръща
внимание , че всичките са за периода 2006- 2009 г. когато е бил млад и с
неукрепнала психика. Към момента, от 2009г. насам, няма административни
нарушения по ЗДвП. Що се касае за начина на изпълнение на наложеното наказание,
защитата намира, че са на лице формалните основания за приложение на чл.66 от НК с оглед индивидуалната превенция.
Това от своя страна не предполага ефективно изтърпяване на наказанието, тъй
като няма да има положителен ефект върху процеса на превъзпитание на подсъдимия.
Относно кумулативното наказание по чл.343“г“ НК не е против да бъде определено
към максимума..
Подсъдимият изразява съжаление и изтъква
обстоятелството, че с пострадалата живеели на семейни начала с перспектива за
брак. Моли съда да наложи справедливо наказание.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
І.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 24.04.2014г. подсъдимият получил
транзитни номера от сектор ПП при ОД МВР
Търговище за закупения от него автомобил „Ауди С6 Авант“ № ***. На 27.04.2014
г. подсъдимият тръгнал с автомобила от гр. Поморие за гр. Бургас , като с него
били още свидетеля С. Е. и пострадалата Ж. В., която се возила на задната
седалка, а първия свидетел на предна дясна седалка. Подсъдимият М. като водач
бил с поставен п редпазен колан, с такъв бил и возещият се на предна дясна
седалка – свидетелят Е.. Пострадалата , която била на задната седалка на
автомобила , пътувала без поставен предпазен колан. Автомобилът се движил по главен
път I –
9 в посока гр. Бургас. Времето било ясно , а пътната настилка суха. Трафикът
бил нормален за сезона. Пътното платно преди Летище „Сарафово“ било двупосочно
с по две ленти за всяка посока на движение. По средата пътното платно било с
разделителна зелена ивица и метална мантинела.
В района 219 + 6 км.
на главен път I – 9
автомобила се намирал около 14.50 часа. В тази част от пътя била в сила
вертикална маркировка, обозначена с пътен знак В 26, който ограничавал
максималната разрешена скорост за движение до 80 км.ч. В този участък от пътя,
подсъдимият управлявал автомобила със скорост 147 км.ч. независимо от
посоченото по горе ограничение. Подсъдимия по това време изпреварвал автомобили
като се намирал в лявата лента в посоката си на движение. Пак по същото време ,
неустановен автомобил, предприел изпреварване от дясната лента към лявата,
движейки се пред автомобила управляван от подсъдимия. Това принудило
подсъдимият да предприеме аварийно спиране, като същевременно завил волана в
дясно по посока на движението си. Извършвайки посочената по горе маневра,
подсъдимият напуснал пътното платно през десния банкет на пътя. След банкета
имало затревена площ с храсти на ширина около 2,50 метра, след което следвал
стръмен скат надолу с денивелация около 1,50 метра, след него нива и на около
18 метра от пътното платно в нивата имало поставен рекламен билборд с бетонен
фундамент. Пътното платно на това място било право, равно , със сух асфалт без
повреди зацапвания. След като напуснал пътното платно, автомобилът преминал
през храстите , спуснал се по склона и се блъснал в бетонния фундамент на
билборда. Ударът попаднал в предната броня на автомобила. В следствие на това
задницата на автомобила се повдигнала и той се преобърнал през предния капак,
като същевременно се ударил в лявата колона на билборда с предната дясна част
на предния капак и се установил по таван в близост до билборда. В момента
на удара скоростта на автомобила била
около 30-35 км.ч. В резултат на описаните удари и поражения по автомобила от
удара с билборда, тялото на пострадалата излетяло през задния ляв трапецовиден
прозорец на автомобила в момента когато той е започнал преобръщането си по
таван, отделяйки задните си колела от земята и още не е в най горната мъртва
точка преди преобръщането, а тялото на подсъдимия е излетяло от предното
обзорно стъкло, след като предпазния колан се е откачил от задържащото
устройство. Тялото на пострадалата изпаднало от колата преди тя да се установи
в покой., поради което се намерила до предната лява врата. В резултат на
произшествието на пострадалата били нанесени травми несъвместими с живота
: черепно – мозъчна, гръбначно –
мозъчна, фрактури на ребра двустранно, прекъсване на гръбначен стълб разкъсване
на черен дроб и скалпова рана на главата. След произшествието подсъдимият М.
отишъл до пострадалата В. и направил опит да окаже помощ, но това било излишно
тъй като смъртта настъпила веднага.
ІІ ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната фактическа обстановка се основава
на доказателствата по делото, разгледани
по отделно и в съвкупност.
От гласните доказателства, имащи отношение
към деянието, съществени са показанията на пътника в автомобила – свидетеля Е.,
както и показанията на свидетеля П., който е възприел непосредствено
произшествието. И двамата свидетели са единодушни в показанията, че лекия
автомобил е напуснал пътното платно след като подсъдимия е възприел неизвестен
автомобил, който е предприел изпреварване без да подаде светлине сигнал. Това е
наложило аварийното спиране.. Свидетелят П. твърди, че подсъдимият е управлявал
автомобила си с висока скорост при всички случай над 100 км. ч. Тези показания
на свидетелите се потвърждават от изводите на съдебната автотехническа
експертиза. Съдът ги приема за достоверни.
След произшествието е взета кръв за анализ
на подсъдимия, като съдебната химическа експертиза не установява наличие на
алкохол или друго упойващо вещество .
Огледите на местопроизшествие и на
автомобила са годен източник на данни за делото, тъй като са извършени според
процесуалните правила и не пораждат съмнение у съда.
Съдебната автотехническа експертиза установява
скоростта на движение на автомобила преди ПТП на 147 км.ч., която е почти два
пъти по висока от определената с пътен знак в района от 80 км.ч. Вещото лице е
категорично, че именно тази скорост е основната причина за напускане на пътното
платно след предприетото аварийно спиране от странна подсъдимия. В допълнителна
експертиза е установена скоростта на автомобила непосредствено преди удара в
билборда, която е 30-35 км.ч. Установена е пряката причинна връзка между
настъпилото ПТП и високата скорост , с която е управляван той. Мнението на
експерта е ,че при спазване на ограничението на скоростта в рамките на 80 км.ч.
водача би могъл при останалите елементи на пътно - транспортната обстановка, да
овладее автомобила.
Съдебномедицинската експертиза установява
травматичните увреждания по тялото на пострадалата описани в предходния раздел
на мотивите и непосредствената причина за настъпване на смъртта , както и
времето на нейното настъпване. Съдът намира двете експертизи за обосновани и
правилни.
Съдът приема за достоверни и относими към
предмета на доказване приложените по делото справки за административни
нарушения допуснати от подсъдимия като водач на МПС, справката за съдимост, и
скиците за пътната маркировка в райна на ПТП.
Като цяло следва да се обобщи, че
доказателствения материал подкрепящ приетата фактическа обстановка е
непротиворечив и не дава основание на съда да се съмнява неговата достоверност.
ІІІ ПРАВНИ ИЗВОДИ
На посочената в присъдата дата - 27.04.2014г., около
14:50 часа на път 1-9 на км.219+6 в посока от гр. Поморие към гр. Бургас при
управление на МПС, марка „Ауди”, с временен per. № ****, подсъдимият М.
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта
на пътничката в автомобила Ж. В.В. - ЕГН **********, в резултат на комплексна
коремна, черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма. Като
водач на МПС действията на подсъдимия би следвало да се подчиняват на
нормативно определеното със ЗДвП, правилника за приложението му и останалите
подзаконови нормативни актове. В района
на ПТП скоростта за движение на автомобилите била ограничена на максимално
допустима от 80 км.ч., което обстоятелство било сигнализирано със пътен знак В
26. Подсъдимият в нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП управлявал автомобила си със скорост 147 км.ч. непосредствено преди
произшествието. Това нарушение на закона е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, тъй като предвид конкретната пътнотранспортна обстановка, подсъдимия
е предприел аварийно спиране, но не е могъл да овладее автомобила именно заради
високата скорост, напуснал е пътното платно, автомобила се е ударил в рекламен
билборд и е настъпила смъртта на пострадалата В. в резултат на удара.
Съдебната практика е трайна и категорична,
че значение за правната квалификация на
деянието имат само тези нарушения, които
са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В случая липсват
доказателства, че подсъдимия не е владеел автомобила до настъпване на ПТП,
напротив той е манипулирал с приводите за управление, но пряката причина да не
овладее автомобила, след аварийното спиране е високата скорост на управлявания
автомобил, което е резултат на нарушаване на други правила. По тази причина
съдът счита, че подсъдимия следва да бъде оправдан по обвинение за нарушаване
на чл.20 ал.1 ЗДвП. По същия начин трябва да се подходи и при обвинението за
нарушаване на чл.21 ал.1 ЗДвП, понеже тази норма урежда друга материя, която в
случая няма отношение към произшествието.
Смъртта на пострадалата е причинена поради
непредпазливост. Подсъдимият от субективна страна е действал непредпазливо по
смисъла на чл.11 ал.3 НК, като е проявил груба самонадеяност и лекомислено се е
надявал, че няма да настъпи вредоносен резултат, управлявайки автомобила с
посочената скорост, понеже необосновано се е предоверил на способностите си
като водач.
Имайки предвид горното , съдът
намира, че действията на подсъдимия са съставомерни по чл. чл.343 ал.1 б.“в“ предл. първо
във вр. с чл.342 ал.1 НК вр.чл. 21 ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.47 ал.З от ППЗДвП
/Знак В 26/ .
Подсъдимият е вменяемо, пълнолетно лице,
наказателно отговорно по смисъла на чл.31 ал.1 НК.
ІV ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на наказанието съдът отчете всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Взе предвид
спецификата на процеса, проведен при условията на Гл.27 , чл. 371 т.2 НПК. Съдът
приложи предвиденото в чл.373 ал.2 НПК, като съобрази решението си с чл.58А ал.1 НК.
Като
смекчаващи вината обстоятелства, съдът намира на първо място чистото съдебно
минало и липсата на други противообществени прояви от страна на подсъдимия. В
тази посока следва да се отчете трудовата активност и положителните
характеристични данни отразени в трудова характеристика на подсъдимия. Младата
възраст и искреното разкаяние за стореното , са също обстоятелства, които съдът
отчита като смекчаващи вината. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът приема
наложените на подсъдимия наказания по административен ред в качеството му на
водач независимо, че след 2009г. не е допускал такива. Не без значение в този
смисъл е факта, че едно от санкционираните нарушения е за управление на МПС без
свидетелство за правоуправление. На отделно основание, като отегчаващо вината
обстоятелство, съдът отчете механизма на извършеното от подсъдимия нарушение
на правилата за движение по пътищата.
Макар то да няма характер на квалифициращо обстоятелство, има значение за
постановяване решението на съда. Превишаването на ограничената скорост е почти
двойно. Управлението на превозното средство със 147 км.ч. е със скорост по
висока и от разрешената на магистрала.
Произшествието е установено в район характеризиращ се с наличие в близост на жилищни
сгради на кв. „Сарафово“ и летищен комплекс, което обстоятелство би следвало да
накара водача да спазва правилата с още по голяма строгост, поради възможност
около пътното платно и на него да се появят пешеходци. Изхождайки от анализа на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема, че трябва да
определи наказанието при превес на първите. Справедливо наказание по
размер и гарантиращо целите посочени в
чл.36 НК , съдът приема да бъде три години лишаване от свобода, което следва да
се редуцира с една трета, според чл.58“а“ ал.1 НК. Предвид това, съдът осъди подсъдимия
М. на две години лишаване от свобода. След като определи размера на наказанието
по посочения начин, съдът се занима с въпроса по изпълнението му. На
разглеждане се постави въпроса, дали отлагане изпълнението на наказанието по
реда на чл.66 ал.1 НК ще бъде в синхрон с целите на индивидуалната и генерална
превенция. От формална гледна точка са на лице двете задължителни условия за
прилагане на този текст от закона.
Определеното наказание лишаване от свобода е до три години и подсъдимия е не
осъждано лице. На следващо място, трябва да се отговори дали се явява
обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне и
превъзпитание на подсъдимия , той да
търпи ефективно наложеното му наказание. На този въпрос съдът отговаря
положително. Това е така, защото на първо място съдът отчита личните качества
на подсъдимия, който е проявил грубо лекомислие, което го характеризира като
безотговорна личност. С действията си той е поставил в опасност живота и на
свидетеля Е. , също пътуващ в автомобила и само случайността не е позволила да
се стигне до фатален край и за него. На второ място е поставил в опасност здравето и живота на останалите участници в
движението. Съдът не намира основание да смекчи отношението си към подсъдимия,
изхождайки от обстоятелството, че преди произшествието е живял с пострадалата
на съпружески начала. Това обстоятелство по никакъв начин няма да се отрази
положително на процеса на превъзпитание, още повече, че то не го е възпряло приживе от безразсъдната му
постъпка. Много важен в случая е сигнала , който съдът ще даде на обществото с
решението си и отношението си към този вид обществено опасни деяния. Ситуацията
в страната последните години показва сериозен пик на произшествията по пътищата,
с много загинали граждани, като голяма част от тях са млади хора в разцвета на
силите си, какъвто е случая и по това дело. Не малък е процента на трайно
инвалидизирани жертви от произшествията по пътищата. Тези обстоятелства налагат
извода, че генералната превенция изисква по строго отношение към това
престъпление. По посочените причини съдът намира , че следва да наложи на
подсъдимия ефективно изтърпяване на наказанието в общежитие от открит тип при първоначален
общ режим на основание чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 ЗИНЗС.
Приложението
на чл.343“г“ НК в случая е задължително и като отделно наказание следва да се
обсъди на общо основание. Съобразявайки се със задължителната тълкувателна
практика на ВС РБ, настоящия съд лиши от право да управлява МПС подсъдимия за
срок от две години. Съдът счита , че по голям размер на това наказание ще се
отрази отрицателно на подсъдимия след изтърпяване на наложеното му основно
наказание, тъй като ще му попречи при намиране на работа и социализирането му.
На
основание чл.189 ал.3 съдът постанови подсъдимия да заплати разноските по
делото в размер на 451,77 лева за възнаграждения на вещи лица в досъдебната
фаза на процеса.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: