№ 133
гр. П., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000052 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 470 от 06.12.2024 година, постановено по т. дело №
493/2023 година по описа на Окръжен съд – П., са отменени по иск на Г. С.
Д., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. Т., бл. *, вх. Б, ет. 7, ап. 19, взетите
решения на общо събрание на съдружниците на „Е.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с. Я., общ. *, обл. П., п.к. *, ул. „***“ № 8,
отразени в протокол от 13.06.2023 г.
Осъдено е „Е.“ ООД, ЕИК ***, да заплати на Г. С. Д., ЕГН **********,
сумата 1335 лв. направени разноски в първоинстанционното производство.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „Е.“
ООД. Оплакванията са за недопустимост на решението и на предявения иск.
Поддържа се, че иск по чл. 74 от ТЗ може да предяви само съдружник в
дружеството, а ищецът няма това качество. Според жалбоподателя, въпреки
предвиденото в дружествения договор, че наследникът на починал
1
съдружник става съдружник по право, било необходимо нарочно искане до
Общото събрание за приемане. Такова искане за приемане, отправено до
дружеството, липсвало. Не били предприети действия в тази посока, поради
което ищецът нямал качеството на съдружник и нямал право на атакува
решенията на Общото събрание на дружеството на основание чл. 74 от ТЗ.
Поддържа се освен това, че ищецът е пропуснал преклузивните срокове по чл.
74, ал. 2,3 и 4 от ТЗ за предявяване на иска. При така изложените оплаквания
е формулирано искане за отмяна на обжалваното решение и прекратяване на
производството по делото, както и за присъждане на направените разноски от
жалбоподателя.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство. С него се оспорва въззивната жалба и се
иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски за въззивната инстанция. Изложени са подробни съображения за
допустимост и основателност на предявения иск по чл. 74 от ТЗ, респ. за
неоснователност на оплакванията във въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.
259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното
решение, а именно от ответника срещу решението, с което е уважен
предявеният иск по чл. 74 от ТЗ.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Правомощията на въззивния съд при произнасяне по въззивната жалба
са уредени в чл. 269 от ГПК. Тази разпоредба предвижда, че съдът се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Доводите, които се поддържат с въззивната жалба, въз основа на която е
образувано производството по настоящото дело, касаят само недопустимостта
на първоинстанционното решение, не са изложени оплаквания за неговата
неправилност. Поради това и след като приема, че първоинстанционното
2
решение е валидно, въззивният съд следва да се произнесе по въпроса са
допустимостта на първоинстанционното решение.
Искът, въз основа на който е образувано т. дело № 493/2023 година по
описа на Окръжен съд – П. и е постановено обжалваното по настоящото дело
решение, е предявен от Г. С. Д. срещу „Е.“ ООД. Искането е за отмяна като
незаконосъобразни на решенията на общото събрание на ответното
дружество, взети на 13.06.2023 година.
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на починалия на
22.04.2023 година съдружник С. Д., който притежавал 250 дяла / 50%/ от
капитала. Изложени са обстоятелства, че след смъртта на С. Д. ищецът като
негов наследник е предприел действията, предвидени в чл. 20 от
дружествения договор и е придобил членствени права, като няколко пъти
разговарял с Н. Т. и му предоставял попълнени молби. Придобиването на
членствените права се установявало и от подписания от него на 16.06.2023
година в качеството му на съдружник протокол от Общо събрание на
дружеството с взети решения, касаещи кредитните отношения на дружеството
с У. АД. Посочено е, че едва на 11.08.2023 година, след консултация с адвокат,
ищецът е разбрал, че преживелият съдружник Н. Т. е подал заявление в
ТРРЮЛНЦ за вписване на промени в дружеството въз основа на решенията от
13.06.2023 година, които според него са незаконосъобразни.
Решенията, чиято отмяна се иска, са обективирани в протокол от
13.06.2023 година, представен като доказателство по делото, както и пред
ТРРЮЛНЦ със заявление вх. № 20230712111812/12.07.2023 година за
вписване на промени по партидата на дружеството, по което има постановен
отказ, потвърден от съда - решения по т. дело № 432/2023 година на ОС – П. и
в.т. дело № 649/2023 година на АС- П..
В протокола е отразено, че на Общото събрание е присъствал само Н. Й.
Т. като единствен съдружник в дружеството. Той еднолично е взел решения за
прекратяване на участието на съдружника С. Г. Д. на основание чл. 125, ал.1, т.
1 от ТЗ поради смъртта му и заличаването му като съдружник и уреждане на
имуществените отношения с наследниците му на база месечния счетоводен
баланс на дружеството към края на месец април 2023 година. Взето е и
решение за намаляване на капитала на дружеството чрез намаляване броя на
дяловете от 500 на 250 на обща стойност 2500 лева и преобразуване на
3
дружеството от ООД в ЕООД, както и за приемане на учредителен акт с
посочените промени.
От справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество се
установява, че то е вписано като ООД с двама съдружници – Н. Й. Т. и С. Г.
Д., капиталът му е общо 5000 лева, разпределен между тях по равно – по 2500
лева. Дружеството се представлява от Н. Т.. Действащият дружествен договор
е този, приет на 15.03.2002 година от двамата съдружници при учредяване на
дружеството.
По делото е представено удостоверение за наследници, от което е видно,
че съдружникът С. Д. е починал на 22.04.2023 година. Негови наследници по
закон са съпругата му Р.К. – Д.а и двете му деца – ищецът Г. С. Д. и М. С.а Д.а.
Представено е и саморъчно завещание на починалия С. Д., обявено след
смъртта му с протокол акт № 3 том Първи рег. № 1477 нот. дело № 3/2023
година от 18.05.2023 година на Нотариус с рег. № *. С него той е завещал на
сина си Г. Д. всичките си дялове от „Е.“ ООД.
Изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства, че няколко пъти
преди 13.06.2023 година е провеждал разговори с Н. Т. за приемането му като
съдружник с правата на починалия му баща и му е предоставял подписани
молби с доказателства за наследствените му права, не са оспорени от
ответника в преклузивния срок - с отговора на исковата молба. В отговора е
посочено само, че такава молба не е постъпвала в деловодството на
дружеството. Липсата на оспорване, наред с доказателствата, изпратени по
делото от У. АД по искане на ищеца, по-конкретно с намиращия се в
кредитното досие на „Е.“ ООД протокол от Общо събрание на дружеството от
16.06.2023 година / стр. 173/ налагат извода, че ищецът е заявил желание да
стане съдружник в дружеството пред другия съдружник и управител преди
провеждането на общото събрание на 13.06.2023 година и преди завеждането
на настоящото дело. В протокола от 16.06.2023 година ищецът Г. Д. и Н.й Т. са
посочени като съдружници в дружеството, участвали в общо събрание, което
е взело решения за промяна на кредитен договор с банката, сключен от „Е.“
ООД на 23.06.2021 година и за промяна на обезпеченията по този договор.
В подкрепа на възраженията си за недопустимост на иска поради това,
че ищецът не е съдружник и че искът не е предявен в преклузивния срок по
чл. 74, ал. 2 от ТЗ, ответникът е представил по делото доказателства за
4
проведено общо събрание на дата 07.06.2023 година с участието на
наследниците на С. Д., включително на ищеца.
Съдържанието и датата на представения протокол от Общо събрание
от 07.06.2023 година са оспорени от ищеца с допълнителната искова молба с
твърдения, че такова не е провеждано, че ищецът не е присъствал на него, че
не са спазени изискванията на ТЗ и дружествения договор за свикването и
провеждането му.
В съдебно заседание на 30.09.2024 година процесуалният представител
на ответното дружество е признал, че за общото събрание липсва писмена
покана до наследниците на С. Д., каквато е предвидена в чл. 30, ал. 1 от
дружествения договор, изпратена с препоръчана поща поне три седмици
преди датата му с посочване на дневния ред и е заявил, че те са уведомени
устно, тъй като не са имали качеството на съдружници в дружеството.
Протоколът от 07.06.2023 година / стр. 114/ е подписан само от Н. Т.,
като е посочено, че той е приел единодушно решение за преобразуване на
дружеството „Е.“ ООД в ЕООД. В него е отразено, че присъстват
наследниците на С. Д., които отказват да го подпишат. Подписи под
протокола са положили изпълнителният директор на дружеството В.Ш.Ф и
счетоводителят Р.Д.Т.. В.Ф. е изслушана в качеството на свидетел в съдебно
заседание на 11.11.2024 година. Тя установява, че на 07.06.2023 година се е
провело общо събрание на дружеството, организирано от управителя, на което
са присъствали съпругата на С. Д. и неговият син Г. Д., поканени от
управителя. На събранието не били провеждани разговори и обсъждания, а
само било съобщено решението на управителя да преобразува дружеството в
ЕООД, след което наследниците отказали да подпишат. Свидетелката и
нейната колежка също присъствали на събранието и подписали протокола.
Чл. 20 от дружествения договор на ответното дружество „Е.“ ООД
предвижда, че наследниците на починалия съдружник стават членове на
дружеството по право, като своето желание за участие в дружеството те могат
да изразят в писмена молба до общото събрание, в която заявяват, че приемат
условията на дружествения договор. В ал. 2 на чл. 20 е посочено, че при
нежелание на наследниците да участват в дружеството, те получават дела на
своя наследодател в пари. Следващите алинеи на чл. 20 от дружествения
договор уреждат хипотези, при които част от наследниците не желаят да
5
участват в дружеството, като е дадена възможност на останалите да изплатят
припадащата им се част от дела на починалия и да встъпят в техните права
като съдружници.
При тази фактическа обстановка, установена със събраните по делото
доказателства и съобразявайки нормативната уредба и клаузите на
дружествения договор на ответното дружество, съдът намира за
неоснователни възраженията за недопустимост на иска по чл. 74 от ТЗ
поради това, че не е предявен от лице, имащо качеството на съдружник в
ответното дружество, както и поради това, че не е спазен предвиденият в чл.
74 от ТЗ преклузивен срок за предявяването му, а именно 14 дневен срок от
деня на събранието, на което ищецът е присъствал или е бил редовно поканен,
а в останалите случаи – 14 дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3
месеца от деня на общото събрание.
Активно легитимирани за предявяване на иска по чл. 74 от ТЗ са
съдружниците, респ. акционерите в търговското дружество, като
предявяването му е проява на членственото правоотношение между тях и
дружеството.
В случая съдът приема, че ищецът притежава активна процесуална
легитимация за предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 от ТЗ.
Той е един от наследниците по закон на починалия съдружник С. Д. и
в негова полза има саморъчно завещание, в което е посочено, че наследява
всички притежавани от наследодателя му дружествени дялове, а именно 250.
Възражението за нищожност на саморъчното завещание съгласно чл. 42, б.
„б“ от Закона за наследството касае вътрешните отношения между
наследниците по закон на починалия съдружник С. Д.. Ответникът по никакъв
начин не е обосновал правният си интерес от поддържането на това
възражение. Освен това, макар формално да се е позовал на неспазване на
разпоредбите на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството като основание
за нищожност на саморъчното завещание, той не е изложил конкретни
обстоятелства и не е установил наличието на такива. В случая става дума за
саморъчно, а не за нотариално завещание, поради което чл. 24 от ЗН е
неприложим. Чл. 25, ал. 1 от ЗН изисква саморъчното завещание да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът следва да
6
бъде поставен след завещателните разпореждания, като ответникът не е
посочил кое от тези изисквания не е спазено според него.
След смъртта на съдружник в ООД неговите наследници са
приобретатели на дяловете му по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, което
обуславя правото им да получат равностойността им по реда на чл. 125, ал. 3
от ТЗ в резултат на прекратяване на участието на починалия съгласно чл. 125,
ал.1 т.1 от ТЗ. За да заместят и да встъпят в членственото правоотношение
на своя наследодател и да придобият неимуществените права по чл. 123 от ТЗ,
е необходимо решение по чл. 122 от ТЗ за приемането на наследниците като
съдружници от общото събрание, което е компетентно за това съгласно
разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Нормативната уредба не е
императивна. Тя е приложима в случай, че в дружествения договор няма
уговорки в отклонение от нея, какъвто е настоящият случай.
Чл. 20, ал. 1 от дружествения договор е закрепил предварително
съгласие на съдружниците за преминаване на членственото правоотношение
на починал съдружник към наследниците му само въз основа на
наследственото правоприемство, като е предвидил, че те стават членове на
дружеството по право. При така постигнатото съгласие, изразено в
дружествения договор, преживелият съдружник не разполага с
възможността да откаже да приеме наследниците на починалия като членове
на дружеството. От клаузите на чл. 20, ал. 2-4 от дружествения договор е
видно, че е необходимо изрично изразено нежелание на наследниците, респ.
на някои от тях да станат членове на дружеството, за да се пристъпи към
изплащане на техния наследствен дял в пари, след което да се намали
капитала по решение на общото събрание, съгласно чл. 19, т. 2 от
дружествения договор.
В случая със събраните доказателства не се установява ищецът да е
заявил изрично, че не желае да бъде член на дружеството, респ. че иска да
получи дела си в пари, а напротив. Подаваните от него молби за членство не са
представени като доказателство по делото. Посочено е, че те са връчвани
лично на другия съдружник Н. Т., с което се обяснява невъзможността за
представянето им. Обстоятелството за връчване на молбите за членство на
съдружника Н. Т. обаче не е оспорено от ответника в преклузивния срок.
Оспорването е само за това, че те не са заведени в деловодството на
7
дружеството, което не означава, че не са достигнали до другия съдружник и
управител. Протоколът от Общо събрание на ответното дружество,
проведено на 16.06.2023 година, подписан както от Н. Т., така и от ищеца,
които в качеството си на съдружници са взели решения за дейността на
дружеството, представен пред трето лице - У. АД, е доказателство за волята
на ищеца за участие в дружеството и приемане на дружествения договор,
демонстрирана чрез извършените от него действия именно в качеството му на
съдружник и участник в общото събрание заедно с другия съдружник Н. Т..
Косвени доказателства за изразената воля на ищеца да бъде член на
дружеството са и представеният от самия ответник протокол от общо
събрание, проведено на 07.06.2023 година, както и показанията на
свидетелката Ф.. С тях се установяват несъгласието и отказът на ищеца да
подпише обявеното от Н. Т. решение за преобразуване на ООД в ЕООД, взето
еднолично, без на ищеца да е предоставена възможност да изрази становище,
респ. да заяви желанието си, в нарушение на обсъдените по-горе клаузи на
дружествения договор.
По тези съображения съдът приема, че ищецът е придобил качеството на
съдружник съгласно чл. 122 от ТЗ и чл. 20 от дружествения договор, респ. че е
активно легитимиран за предявяване на иска по чл. 74 от ТЗ.
Неоснователни са и доводите за предявяване на иска по чл. 74 от ТЗ
извън предвидените в чл. 74, ал. 2 от ТЗ преклузивни срокове. Ищецът не е
присъствал на проведеното на 13.06.2023 година общо събрание, не се твърди
и не е установено той да е бил поканен на същото. Посоченото в исковата
молба, че е узнал за провеждането му и за взетите решения едва на
11.08.2023 година, не е оспорено то ответника. Липсват твърдения и
доказателства той да ги е узнал в по-ранен момент, поради което
предявяването на иска по чл. 74 от ТЗ на 16.08.2023 година е в предвидения в
закона 14 дневен срок от узнаването. Неоснователно е позоваването на
ответника на това, че ищецът е присъствал на общото събрание на 07.06.2023
година. Предмет на иска по чл. 74 от ТЗ са решенията от общото събрание на
13.06.2023 година, а те тези от 07.06.2023 година. Поради това присъствието
му на събрание на 07.06.2023 година, без данни на него да е взето решение за
насрочване на последващо събрание на 13.06.2023 година, няма отношение
към момента, от който е започнал да тече преклузивният срок за
8
предявяване на иска по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията, взети на
13.06.2023 година.
По тези съображения въззивният съд намира, че следва да потвърди
първоинстанционното решение.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция право на разноски
има ответникът по въззивната жалба Г. Д.. Липсват доказателства такива да са
направени и списък по чл. 80 от ГПК, поради което съдът не присъжда
разноски.
По изложените съображения П.ският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 470 от 06.12.2024 година, постановено по
т. дело № 493/2023 година по описа на Окръжен съд – П., с което са
отменени по иск на Г. С. Д., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. Т., бл. *, вх. Б, ет.
7, ап. 19, взетите решения на общо събрание на съдружниците на „Е.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Я., общ. *, обл. П., п.к. *, ул.
„***“ № 8, отразени в протокол от 13.06.2023 г. и е осъдено „Е.“ ООД, ЕИК
***, да заплати на Г. С. Д., ЕГН **********, сумата 1335 лв. направени
разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9