Р Е Ш Е Н И Е
14.06.2019 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ІХ състав в открито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
МАРИНА ГЮРОВА
в присъствието на секретаря Гергана Цветкова и на прокурора от СГП В. Иванов разгледа докладваното от съдия Кехайова НЧД № 2236 по
описа за 2019 г. и въз основа на закона и данните по делото, за да се
произнесе, взе предвид следното,
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Постъпило е Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено от Кралство Нидерландия, с което на А.Я.Д. е
наложена финансова санкция в размер на 98,00 евро за нарушение на правилата за
движение по пътищата. От удостоверението се установява, че производството по
налагане на финансови санкции е било писмено и решението е влязло в сила на 06.12.2018г.
Прокурорът изразява становище, че решението следва да
се признае и да се изпрати незабавно на съответния изпълнителен орган.
Защитата на засегнатото лице А.Я.Д. моли решението да не бъде признато,
тъй като не са налице предпоставките на чл. 35, т. 9 ЗПИИРКОРНФС, доколкото засегнатото
лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си
и срока за обжалване на решението.
Засегнатото лице Д. заявява, че не е бил уведомен за
наложената му санкция, тъй като в противен случай би извършил плащане с цел
погасяването й.
Съдът, след като съобрази постъпилото Удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, материалите по делото и становището
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е издадено от компетентен орган на Кралство Нидерландия и е
придружено с превод на български език съгласно изискването на чл. 5, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС. С него се иска признаване на акта, с който на А.Я.Д. е наложена финансова санкция в
размер на 98,00 евро за нарушение на чл. 2 от Закона относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. Това
нарушение е квалифицирано като движение
с превишена скорост над максимално допустимата. С оглед това, съдът намира,
че от формална страна са налице условията по чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило според издателят му
нарушение, което се наказва съгласно правото на издаващата държава с финансова
санкция. Това деяние съставлява нарушение и по чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона
за движение по пътищата на РБългария, с оглед на което от формална страна е
изпълнено и изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. По силата на чл. 182,
ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място с от 11 до 20
km/h, се наказва с глоба в размер на 50
лв. Съдът
констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващият орган, такива за
извършеното нарушение, обстоятелства, при които е извършено нарушението,
наложеното наказание, което се предвижда по законите на издаващата държава
членка за извършеното нарушение, обстоятелството, че решението е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав намира, че при съдържащи се
в удостоверението данни, за нарушението, за което е издадено същото, не са
налице основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът не е уведомен на А.Я.Д. за същото деяние в Република
България или в друга държава, различна от издаващата да е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция, конфискация
или отнемане. Не е изтекла давност по българското законодателство, липсва
имунитет или привилегия по отношение на засегнатото лице съгласно българското
законодателство. Липсват данни за отлагане на изпълнението на решението.
Не се споделя доводът на защитата за наличие на пречка
за признаване на решението, изразяваща се в това, че засегнатото лице не е било
уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за
обжалване на решението, доколкото в представеното удостоверение изрично е
отбелязано, че производството е било писмено, а лицето е било уведомено
съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва решението,
както и да сроковете за обжалване.
Равностойността на наложената финансова санкция в
размер на 98,00 евро по фиксинга на Българска народна банка към 14.06.2019 г. е
191,67 лева, поради което и на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС А.Я.Д. следва да заплати именно тази сума.
Въз основа на изложеното съдът приема, че са налице
условията за признаване на удостоверението, поради което и на основание чл. 16,
ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 16, ал. 7, т. 1 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ Решение от
25.10.2018г., влязло в сила на 06.12.2018г., постановено от несъдебен орган на
Кралство Ниделландия за налагане
на финансова санкция на А.Я.Д., ЕГН **********, с което му е наложена глоба в размер
на 98.00 /деветдесет и осем/ евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към
14.06.2019 г. - 191,67 лева /сто деветдесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки/ за нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата
държава.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в
7-дневен срок от днес пред САС от заинтересованите страни.
На осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС да се
уведоми Кралство Нидерландия за настоящето решение, а копие от уведомлението по
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България съгласно чл. 38, ал. 2 от същия закон.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се изпрати на Националната агенция по приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.