Р Е Ш Е Н И Е № …
гр. Козлодуй, 14.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОЗЛОДУЙ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 14.03.2022г. /Четиринадесети март, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ПЕТРЕШКОВА-СТАВАРОВА
при секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията Г.Петрешкова-Ставарова гражданско дело № 294 по описа за 2021година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство по делото е образувано по исковата молба на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ" /ДПУСЯ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Княз Александър I" №12 и адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Любен Каравелов" №13, представлявано от инж. Цако Михайлов Бънчев -изпълнителен директор, чрез пълномощника му Д.Я. - главен юрисконсулт, срещу ОБЩИНА ХАЙРЕДИН, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета - Тодор Тодоров с. Хайредин, ул. „Георги Димитров“ №135 и ДЪРЖАВАТА (РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" 17 - 19, Министерството на регионалното развитие и благоустройството - БУЛСТАТ ********* и областния управител на област Враца, със седалище и адрес на управление на, гр. Враца, бул. „Демокрация" №1, областна администрация - Враца, БУЛСТАТ *********, с правно основание чл.26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД , а при условията на евентуалност чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, с цена на иска 11012,10 лв. (единадесет хиляди и дванадесет лева и десет стотинки).
Иска се съдът, да постанови решение, с което да прогласи за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - поради противоречие със закона договор за дарение от 13.09.2019г., вписан в Службата по вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. peг. №2472 от 09.10.2019г. сключен между община Хайредин и държавата, чрез областния управител на област Враца, в частта му, в която се прехвърля правото собственост от общината на държавата на имот - публична общинска собственост - язовир „Бързина", актуван с АПОС №13 от 20.04.2006г., находящ се в поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община Хайредин, област Враца, с площ от 287,148 дка (двеста осемдесет и седем дка и сто четиридесет и осем кв.м.), начин на трайно ползване язовир, съседи: №018001 Дървопроизв. пл. наел. на братя Денчови; №500114 дървопроизв. пл. наел. на Стамен и Въта Савовски, №500115 дървопроизв. пл. наел. Петко Вълков Дуцовски; №500116 дървопроизв. пл. наел. на Кръстьо Трифонов Тишевишки; №500117 дървопроизв. пл. наел. на Вълчо Стефанов Савовски; № 500118 дървопроизв. пл. наел. на МЗГ - ДЛ/ДДС; №017005 Пасище мера на кметство Бързина; №017008 Пасище мера на с. Бързина; №500023 населено място на с. Бързина; №017006 Пасище мера на кметство Бързина; №500070 Канал на МЗГ - ХМС; №500069 Водостоп. съор. на община Хайредин; №500211 дървопроизв. пл. на МЗГ - ДЛ/ДДС,
ИЛИ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ
да постанови решение, с което да прогласи за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - поради невъзможен предмет договор за дарение от 13.09.2019г., вписан в Службата по вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. per. №2472 от 09.10.2019г., сключен между община Хайредин и държавата, чрез областния управител на област Враца, в частта му, в която се прехвърля правото собственост от общината на държавата на имот - публична общинска собственост - язовир „Бързина", актуван с АПОС №13 от 20.04.2006г., находящ се в поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община Хайредин, област Враца, с площ от 287,148 дка (двеста осемдесет и седем дка и сто четиридесет и осем кв.м.), начин на трайно ползване язовир, съседи: №018001 Дървопроизв. пл. наел. на братя Денчови; №500114 дървопроизв. пл. наел. на Стамен и Въта Савовски, №500115 дървопроизв. пл. наел. Петко Вълков Дуцовски; №500116 дървопроизв. пл. наел. на Кръстьо Трифонов Тишевишки; №500117 дървопроизв. пл. наел. на Вълчо Стефанов Савовски; № 500118 дървопроизв. пл. наел. на МЗГ - ДЛ/ДДС; №017005 Пасище мера на кметство Бързина; №017008 Пасище мера на с. Бързина; №500023 населено място на с. Бързина; №017006 Пасище мера на кметство Бързина; №500070 Канал на МЗГ - ХМС; №500069 Водостоп. съор. на община Хайредин; №500211 дървопроизв. пл. на МЗГ - ДЛ/ДДС.
Претендират сторените в процеса разноски.
Към исковата молба ищеца е приложил писмени доказателства – Акт за публична общинска собственост (АПОС) №13, съставен 20.04.2006г., вписан в Службата по вписванията с акт № 25, том III, дв. № 1132 от 02.05.2006г. - копие; Протокол №41 от редовно заседание на ОбС-Хайредин, проведено 12.09.2018г. - копие; Заповед №РД-18-ДС-64/30.08.2019г. на областния управител на област Враца - копие; Договор №Д-Д-2/13.09.2019г. за дарение на недвижими имоти - публична общинска собственост, вписан в Службата по вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. per. №2472 от 09.10.2019г. - копие; Акт за публична държавна собственост (АПДС) №3782, съставен на 19.12.2019Г., вписан в Службата по вписванията с акт №151, том VII, вх. per. 3100 от 23.12.2019Г. - копие; Разрешение за строеж №1, издадено на 09.03.2018г. от главния архитект на община Хайредин, влязло в сила на 21.03.2018г. за извършване на „Възстановяване на техническата годност на язовир „Бързина" след преминаване на високи води през 2014, 2015, 2016 г. - община Хайредин, Област Враца" - копие; Геодезическо заснемане на язовирната стена и съоръженията към нея, представено от проектанта на строежа по възстановяване на техническата годност на язовир „Бързина" - ,,Геометър-НГ“ ООД, ЕИК ********* - копие; Тълкувателно решение №4 от 07.07.2010г. по тълк. Дело №4/2009г., ОСГК на ВКС - копие; Тълкувателно решение №3/2014 г., ОСГК на ВКС - копие;
В срока на чл. 131 ГПК от ответника ОБЩИНА ХАЙРЕДИН, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета - Тодор Тодоров с. Хайредин, ул. Георги Димитров" №135, с който оспорва изцяло предявените искове както по основание така и по размер. Изразява становище по допустимостта и основателността на иска, като счита същите за недопустими, а разгледани по същество за неоснователни.
В срока на чл. 131 ГПК от ответника ДЪРЖАВАТА (РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" 17 - 19, Министерството на регионалното развитие и благоустройството - БУЛСТАТ ********* и Областния управител на област Враца, със седалище и адрес на управление на, гр. Враца, бул. „Демокрация" №1, областна администрация - Враца, БУЛСТАТ *********, не е депозиран писмен отговор.
В съдебни заседания ищецът се представлява от пълномощник Д.Я. - главен юрисконсулт, който поддържа иска.
Ответникът ОБЩИНА
ХАЙРЕДИН, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета - Тодор Тодоров, в съдебни
заседания не се явява представител. Писмено оспорва иска.
Ответникът ДЪРЖАВАТА (РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" 17 - 19, Министерството на регионалното развитие и благоустройството - БУЛСТАТ ********* и Областния управител на област Враца, със седалище и адрес на управление на, гр. Враца, бул. „Демокрация" №1, не е подал писмен отговор на исковата молба, нито е изразил становище по иска.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съдът като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата по делото и доводите и становищата на страните, и
като съобрази закона, приема по делото следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
Видно от представения по делото протокол №41 на редовно заседание на Общински съвет Хайредин, проведено 12.09.2018г. се установява, че е взето решение, във връзка с Параграф 33 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ. бр. 55 от 2018г., доп. ДВ. бр. 61 от 2019г.) за безвъзмездно прехвърляне на държавата на правото на собственост върху язовири - публична общинска собственост, находящи се на територията на община Хайредин.
Един от язовирите - публична общинска собственост, за който е взето решение да бъде прехвърлен безвъзмездно от общината на държавата е язовир „Бързина", актуван с акт за публична общинска собственост (АПОС) №13, съставен на 20.04.2006г., вписан в Службата по вписванията с акт № 25, том III, дв. вх. № 1132 от 02.05.2006г. Съгласно цитирания АПОС язовирът съставлява поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. Бързина, община Хайредин, област Враца, ЕККАТЕ 07497, с площ от 287,148 дка.
На 30.08.2019г. на основание чл. 196, ал. 1 от Закона за водите областният управител на област Враца издава Заповед №РД-18-ДС-64/30.08.2019г., с която приема дарението на три язовира - публична общинска собственост, включително и на язовир „Бързина", актуван с АПОС №13 от 20.04.2006г., находящ се в поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община Хайредин, област Враца, с площ от 287,148 дка, начин на трайно ползване: язовир.
На 13.09.2019г., между Община Хайредин, чрез кмета на общината и държавата, чрез областния управител на област Враца, на основание чл. 196, ал. 2 от Закона за водите и във връзка с решението на общински съвет Хайредин, обективирано в Протокол №41 от заседание на Общински съвет Хайредин и Заповед №РД-18-ДС-64/30.08.2019г. на областния управител на област Враца е сключен договор за дарение на недвижими имоти - публична общинска собственост, а именно 3 (три) броя язовири, включително язовир „Бързина", актуван с АПОС №13 от 20.04.200бг., находящ се в поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община Хайредин, област Враца, с площ от 287,148 дка начин на трайно ползване язовир; съседи: №018001 Дървопроизв. пл. наел. на братя Денчови; №500114 дървопроизв. пл. наел. на Стамен и Въта Савовски, №500115 дървопроизв. пл. наел. Петко Вълков Дуцовски; №500116 дървопроизв. пл. наел. на Кръстьо Трифонов Тишевишки; №500117 дървопроизв. пл. наел. на Вълчо Стефанов Савовски; № 500118 дървопроизв. пл. наел. на МЗГ - ДЛ/ДДС; №017005 Пасище мера на кметство Бързина; №017008 Пасище мера на с. Бързина; №500023 населено място на с. Бързина; №017006 Пасище мера на кметство Бързина; №500070 Канал на МЗГ - ХМС; №500069 Водостоп. съор. на община Хайредин; №500211 дървопроизв. пл. на МЗГ - ДЛ/ДДС.
Договорът за дарение е вписан в Службата по вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. peг. №2472 от 09.10.2019г.
На 19.12.2019г. областният управител на област Враца, на основание чл. 196, ал. 3 от Закона за водите съставя акт за публична държавна собственост (АПДС) №3782, вписан в Службата по вписванията с акт №151, том VII, вх. per. 3100 от 23.12.2019г. за следния имот, а именно: язовир „Бързина", находящ се в поземлен имот №500007, в землището на с. Бързина с ЕККАТЕ 07497, община Хайредин, област Враца, с площ 287.148 дка, начин на трайно ползване: язовир, с граници на имота: №018001 Дървопроизв. пл. наел. на братя Денчови; №500114 дървопроизв. пл. наел. на Стамен и Въта Савовски, №500115 дървопроизв. пл. наел. Петко Вълков Дуцовски; №500116 дървопроизв. пл. насл. на Кръстьо Трифонов Тишевишки; №500117 дървопроизв. пл. насл. на Вълчо Стефанов Савовски; № 500118 дървопроизв. пл. насл. на МЗГ - ДЛ/ДДС; №017005 Пасище мера на кметство Бързина; №017008 Пасище мера на с. Бързина; №500023 населено място на с. Бързина; №017006 Пасище мера на кметство Бързина; №500070 Канал на МЗГ - ХМС; №500069 Водостоп. съор. на община Хайредин; №500211 дървопроизв. пл. на МЗГ - ДЛ/ДДС. Със съставянето на АПДС и по силата на чл. 139а, ал. 6 от Закона за водите гореописаният язовир следва да е предоставен за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" (ДПУСЯ).
От документите, касаещи язовир „Бързина" се установява, че освен в поземлен имот № 500007 в землището на село Бързина с ЕКАТТЕ 07497, община Хайредин, област Враца с площ 287,148 дка някои от съоръженията на язовира, съгласно легалната дефиниция на §1, ал.1, т.94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите попадат в други поземлени имоти, правото на собственост върху които не е прехвърлено на държавата, съответно не са предоставени за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" по реда на чл. 196 във връзка с чл. 139а, ал. 6 от Закона за водите.
Видно от приложеното по делото разрешение за строеж №1, издадено на 09.03.2018г. от главния архитект на община Хайредин, влязло в сила на 21.03.2018г. за извършване на „Възстановяване на техническата годност на язовир „Бързина" след преминаване на високи води през 2014г. , 2015г., 2016 г. - община Хайредин, Област Враца"язовир „Бързина" е находящ се в „п.и 500007, 500069, 500002 по КВС в землището на с. Бързина, ЕКАТТЕ 07497, община Хайредин, област Враца".
От представеното
по делото геодезическо заснемане на язовирната стена и съоръженията към нея,
представено от проектанта на строежа по възстановяване на техническата годност
на язовира – „Геометър-НГ“ ООД, ЕИК *********
водностопанската система е изградена освен в поземлен имот № 500007 по
КВС и в други недвижими имоти в землището на с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община
Хайредин, област Враца, с номера по КВС както следва: поземлен имот № 017006,
поземлен имот № 500070, поземлен имот № 500069, поземлен имот № 017002,
поземлен имот № 500067, поземлен имот № 500211.
От приетата по делото съдебно -
техническа експертиза, изготвена от назначеното вещо лице - инж. Л.А. се
установява, че освен в поземлен имот №500007 по КВС на землището на с. Бързина,
община Хайредин, област Враца, язовир „Бързина" е изграден и в други
поземлени имоти в землището, а именно поземлени имоти (земи) с номера по КВС
както следва: поземлен имот № 017006, поземлен имот № 500070, поземлен имот №
500069, поземлен имот № 017002, поземлен имот № 500067. При сключването на
договор за дарение от 13.09.2019г., вписан в Службата по вписванията гр.
Козлодуй с акт №10, том VI, вх. per. №2472 от 09.10.2019г. в частта му, в която
се прехвърля правото собственост от общината на държавата на язовир - публична
общинска собственост - актуван с АПОС №13 от 20.04.2006г., съставляващ поземлен
имот №500007 по КВС в землището на с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община Хайредин,
област Враца, с площ от 287,148 дка от общината на държавата се прехвърля
правото на собственост единствено върху поземлен имот №500007 по КВС в
землището на с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община Хайредин, област Враца, с площ от
287,148 дка. Останалите поземлени имоти, цитирани по-горе и описани в
съдебно-техническата експертиза, приета по делото (поземлен имот № 017006,
поземлен имот № 500070, поземлен имот № 500069, поземлен имот № 017002,
поземлен имот № 500067 по КВС на землището на с. Бързина, община/Хайредин,
област Враца) не са предмет на сключения договор за дарение.
Вещото лице Л.А. е изслушано в съдебно заседание на 02.02.2021г., същата поддържа представеното заключение, и заявява, че язовир Бързина, се състои освен от самото язовирно езеро /водна площ/, към него принадлежат и язовирната стена, преливник към язовира, както и други хидротехнически съоръжения.
Твърди, че на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ" /ДПУСЯ/, е предаден и приет само един имот, т.е язовирното езеро, а останалите части от съоръжението, което влиза в определението за язовир, стена преливник, попадат в други имоти, които не са прехвърлени за стопанисване от това държавно предприятие. Безспорно според в. лице има имоти, в които попадат тези съоръжения и не са прехвърлени на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", но са общинска собственост. Има проведени допълнителни процедури, освен това предаване на язовирното езеро, което е финализирано с договор, към Областна администрация и са представяни имоти, но тези процедури не са довършени, както и има допълнителни започнати процедури по разделяне на поземлени имоти общинска собственост, които също са на проектно ниво и не са финализирани, т.е не е извършвана делба на имоти, както и няма и други имоти предадени на това държавно предприятие.
Според заключението на вещото лице към момента ДПУСЯ трябва да поддържа не само язовирното езеро, а всички останали съоръжения, т.е язовирна стена, изпускател, преливник и други, държавното предприятие няма как да стопанисва целия язовир, ако тези имоти не са прехвърлени на него за стопанисване, тъй като винаги трябва да се изисква провеждане на процедури от собственика на имотите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА.
С изменения в Закона за водите, обнародвани в ДВ бр. 55 от 2018г. и ДВ бр. 61 от 2019г. е дадена възможност на общините да прехвърлят безвъзмездно на държавата право на собственост върху язовири - публична общинска собственост. За изпълнение на последното е предвиден законов ред, уреден в чл. 19а и чл. 196 от Закона за водите. Според цитираните разпоредби правото на собственост върху язовир - публична общинска собственост може да се прехвърли на държавата при условията и реда на Закона за водите, след решение на общинския съвет. Решението на общинския съвет се приема по мотивирано предложение на кмета на общината. Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината внася до областния управител мотивирано предложение за промяна на собствеността на язовира (чл. 19а, ал. 1 - 3 от Закона за водите), след което областният управител се произнася със заповед за приемане или отказ от дарението.
Според чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост имотите и вещите - публична общинска собственост, какъвто е бил язовир „Бързина", преди да бъде сключен гореописаният договор за дарение между общината и държавата „не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица, освен в полза на държавата, при условия и по ред, определени в специален закон". Съгласно разпоредбите на специалния закон - Закона за водите (чл. 19а, ал. 1) „правото на собственост върху язовир - публична общинска собственост, може да се прехвърля безвъзмездно на държавата при условията и по реда на този закон".
По силата на чл. 30, ал. 1 от Закона за водите „придобиването на правото на собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се извършва чрез правна сделка за земята, в която са разположени, или по наследство. Съгласно параграф 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите язовир е „водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени".
Законът позволява правото на собственост върху язовири - публична общинска собственост да бъде прехвърлено на държавата само, ако са налице условията и е спазен редът на специалния закон - закона за водите, т.е. да е спазена процедурата по чл. 19а и чл. 196 от Закона за водите, в рамките на която да е извършена правна сделка за земята, в която са разположени съоръженията на язовира. Цитираната норма на чл. 7, ал. 2 от ЗОС е променена за целта на създаването на чл. 19а и чл. 196 от Закона за водите (с един брой на ДВ - бр. 61 от 2019г.). Преди посоченото изменение „имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица" /чл. 7, ал. 2 от ЗОС, ред. ДВ бр. 101 от 2004г./ без изключения. Именно с измененията от 2019г. законодателят създава подобна възможност, само като изключение - когато разпоредителната сделка е в полза на държавата, но при изрично определени условия и ред, описани в специален закон - в случая в Закона за водите.
При наличие на изрично определени в Закона за водите основания (чл. 196, ал. 5, т. 1-3) областният управител следва да откаже със заповед да приеме дарението. Прехвърлянето на собствеността се извършва, чрез договор за дарение, сключен между кмета на общината, чиято собственост е язовирът и областния управител. За язовир, безвъзмездно прехвърлен на държавата, областният управител съставя акт за публична държавна собственост с предоставени права за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири", което е създадено с измененията в Закона за водите, обнародвани с ДВ бр. 55 от 2018г. (чл. 139а от ЗВ).
По
главния иск за прогласяване нищожност на договор за дарение е вписан в Службата
по вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. peг. №2472 от 09.10.2019г., на
основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД - поради противоречие със закона.
При прехвърлянето на правото на собственост на язовир „Бързина" от общината на държавата формално е спазен редът, описан в чл. 19а и чл. 19б от Закона за водите - налице са документите, описани в закона - мотивирано предложение на кмета на общината, решение на общински съвет, мотивирано предложение от кмета на общината до областния управител за промяна на собствеността на язовира, издадена заповед от областния управител за приемане на дарението. Според всички документи, които са изготвени в рамките на процедурата, обаче, при описанието на язовира е описан само поземлен имот № 500007 по КВС, с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община Хайредин, област Враца, с площ 287.148 дка.
При сключването на договора за дарение от 13.09.2019г. в частта му, с която се прехвърля правото на собственост върху язовир „Бързина“ отново предмет на договора е единствено цитираният поземлен имот № 500007 по КВС.
Освен в поземлен имот №500007 по КВС на землището на с. Бързина, община Хайредин, област Враца, язовир „Бързина“ е изграден и в други поземлени имоти в землището, а именно поземлени имоти (земи) с номера по КВС както следва: поземлен имот № 017006, поземлен имот № 500070, поземлен имот № 500069, поземлен имот № 017002, поземлен имот № 500067. При сключването на договор за дарение от 13.09.2019г., вписан в Службата по вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. per. №2472 от 09.10.2019г. в частта му, в която се прехвърля правото собственост от общината на държавата на язовир - публична общинска собственост - актуван с АПОС №13 от 20.04.2006г., съставляващ поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община Хайредин, област Враца, с площ от 287,148 дка от общината на държавата се прехвърля правото на собственост единствено върху поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община Хайредин, област Враца, с площ от 287,148 дка. Останалите поземлени имоти, цитирани по-горе и описани в съдебно-техническата експертиза, приета по делото (поземлен имот № 017006, поземлен имот № 500070, поземлен имот № 500069, поземлен имот № 017002, поземлен имот № 500067 по КВС на землището на с. Бързина, община/Хайредин, област Враца) не са предмет на сключения договор за дарение.
По този начин от общината на държавата е прехвърлено правото на собственост върху само една част от язовира - язовирното езеро, която сама по себе си нито съответства на легалната дефиниция на понятието язовир (параграф 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите „водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени"), нито е възможно самостоятелно, отделена от хидротехническото съоръжение да изпълнява функцията на язовир, а сама по себе си представлява единствено поземлен имот.
Последното противоречи на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за водите, според която „придобиването на правото на собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се извършва, чрез правна сделка за земята, в която са разположени“.
Извършената разпоредителна сделка само за един от поземлените имоти, върху които е изграден язовирът противоречи и на един от основните принципи, заложен в чл. 7, т. 4 от Закона за водите, според който правото на собственост върху водностопанските системи и съоръжения следва да се упражнява „така, че да не се нарушава технологичното единство на водностопанската система".
С прехвърляне на държавата на правото на собственост само върху част от земята, върху която е изграден язовирът се създава възможност да са налице различни собственици на отделните поземлени имоти, в които е изградена водностопанската система.
Безспорно поведението на страните по сделката - сключването на договора за дарение от 13.09.2019г. е в пряко нарушение на горепосочените правни норми. В допълнение резултатът от договора за дарение - прехвърлянето на правото на собственост на държавата върху имот - публична общинска собственост, който по своя характер не е язовир противоречи на закона.
В този
смисъл сключеният на договор за дарение от 13.09.2019г., в частта му, в която
се прехвърля правото собственост от общината на държавата на имот - публична
общинска собственост - язовир „Бързина" (а всъщност само цитираният
поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община
Хайредин. област Враца, с площ от 287,148 дка) е нищожен, поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. 1 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
По иска,
предявен при условията на евентуалност, с който се иска прогласяване
нищожността на договор за дарение е вписан в Службата по вписванията,
гр. Козлодуй, с акт №10, том VI, вх. peг. №2472 от 09.10.2019г. , на основание
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - поради невъзможен предмет.
Предвид уважаването на главния иск за прогласяване нищожност на
договор за дарение, поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. 1 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съдът не дължи произнасяне по
предявения евентуален иск на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - поради невъзможен
предмет.
Само за пълнота.
От друга страна, поземленият имот, който е предмет на разпоредителната сделка не съответства на легалната дефиниция на понятието язовир, уредена в параграф 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, според която язовир е „водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени". В случая предмет на правната сделка е само една част от язовира, която сама по себе си нито съответства на легалната дефиниция на язовир, нито може самостоятелно, отделена от хидротехническото съоръжение да изпълнява функцията на язовир, а сама по себе си представлява единствено поземлен имот.
Цитираният договор няма вещно-транслативен ефект по отношение на всички поземлени имоти (земи), върху които е изграден язовирът с неговите съоръжения. В този смисъл прехвърленият от община Хайредин на държавата имот (поземлен имот с номер по КВС 500007) по своя характер не е язовир. Общият закон, уреждащ материята - ЗОС (чл. 7, ал. 2) указва изрично в кои случаи е възможно да се отчуждават имоти - публична общинска собственост - „в полза на държавата, при условия и ред, определени в специален закон".
Специалният закон - Законът за водите определя, че правото на собственост върху язовир - публична общинска собственост може да се прехвърля безвъзмездно на държавата при условията и по реда на този закон. Безспорно от цитираните разпоредби е видно, че недвижимият имот - публична общинска собственост, за който е възможно да бъде извършена разпоредителна сделка, и то само в полза на държавата, е язовир - публична общинска собственост. Имотът, който е прехвърлен от общината на държавата, а именно поземлен имот № 500007 по КВС, с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община Хайредин, област Враца, с площ 287.148 дка не съответства на легалната дефиниция за язовир, респективно законът не позволява извършване на сделка с него, той е изваден от гражданския оборот.
По смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД когато вещта, предмет на облигационното отношение, към момента на постигане на съгласие за сключване на договора по волята на законодателя е извадена от гражданския оборот, договорът е нищожен поради невъзможен предмет. Изключването на една вещ от гражданския оборот се изразява в установяване на забрана за извършване на разпоредителни действия от страна на притежаващото правото на собственост върху тази вещ лице, както и на забрана правото на собственост да бъде придобивано и притежавано от друг правен субект, различен от този, по отношение на когото с императивна правна норма е установено, че следва да бъде единственият носител на това право (в този смисъл Тълкувателно решение №4 от 07.07.2010г. по тълк. дело №4/2009г., ОСГК на ВКС). Към момента на постигането на съгласието между общината и държавата предметът на договора за дарение на язовир „Бързина" - единствено поземлен имот № 500007 по КВС, с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община Хайредин, област Враца е правно невъзможен. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката (в този смисъл Тълкувателно решение №3/2014 г., ОСГК на ВКС).
В конкретния случай в цитираните по-горе текстове на ЗОС и ЗВ се извежда нормативно уредена забрана да бъдат отчуждавани имоти - публична общинска собственост, освен в случаите, в които това се прави в полза на държавата, предметът на разпоредителната сделка е язовир - публична общинска собственост и са спазени условията и редът, определени в Закона за водите.
Сключеният
на договор за дарение от 13.09.2019г., в частта му, в която се прехвърля
правото собственост от общината на държавата на имот - публична общинска
собственост, а именно поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. Бързина,
ЕККАТЕ 07497, община Хайредин, област Враца, с площ от 287.148 дка, е нищожен поради невъзможен предмет, по
смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
За
възраженията на ответника Община Хайредин.
Изложените от ответника твърдения, че Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" (ДПУСЯ) „като държавна структура няма правомощия и не може по принцип или в конкретния случай да завежда дела срещу държавата /България/", както и че „Държавно предприятие „Управление и стопанисване на/ язовири" не е активно легитимирано да предявява искове за нищожност или унищожаемост на договор/и за дарение между община Хайредин и областния управител на област Враца".
Независимо, че ДПУСЯ е държавно предприятие (чл. 139а, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), създадено със закон, управлява предоставено му имущество - публична държавна собственост (чл. 139а, ал. 3 от ЗВ), че дейността му се финансира от трансфер от държавния бюджет (чл. 139а, ал. 8 от ЗВ) не пречи на възможността на ДПУСЯ да защити по съдебен ред свой правен интерес, дори и такъв, нарушен във връзка със сключен договор, по който страна е държавата - Република България. Без значение е и фактът, че ДПУСЯ не е страна по процесния договор. В теорията и трайната съдебна практика се застъпва становището, че иск за прогласяване на нищожност може да се предяви и от трето лице в случай, че правната му сфера е засегната от нищожността на договора. Правният интерес на ДПУСЯ от завеждането на иска е обоснован в исковата молба достатъчно изчерпателно.
Дарението на недвижим имот, който не представлява язовир в неговата цялост води до невъзможност ДПУСЯ да изпълнява в пълен обем задължения на собственик на язовирната стена и съоръженията към нея (чл. 139д от Закона за водите), просто защото на ДПУСЯ не е предоставен за управление язовир в неговата технологична цялост. Логично, ако в резултат на сключения договор за дарение на държавата не е прехвърлено в пълен обем правото на собственост върху язовира, респективно на предприятието не е предоставено правото на управление върху този язовир, за ДПУСЯ възниква фактическа невъзможност за изпълнение на задължения, предвидени със закон.
По отношение на твърденията на ответника, че неправилно се смесва пасивната легитимация на българската държава с процесуалното й представителство от МРРБ, както и че остава неясна фигурата на областния управител на област Враца.
Безспорно е, че с исковата молба е предявен иск за нищожност на договор, страни по който са община Хайредин и държавата - Република България. Безспорно процесуално легитимирани ответници по такъв иск са всички страни по сключения договор - в случая общината и държавата.
ДПУСЯ е предявило иска си, като е посочило като ответници в исковата молба и двете страни по процесния договор за дарение - община Хайредин и държавата. Именно същите (община Хайредин и държавата).
Съгласно общите правила приложима е разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ГПК, според която по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предвид особения характер на процедурата по безвъзмездно прехвърляне на язовири - публична общинска собственост от общините на държавата (чл. 19а и чл. 196 от Закона за водите) и ролята на областните управители в него е посочен и областният управител на област Враца, като представляващ държавата. Все пак именно областният управител е представлявал държавата при прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот (арг. от чл. 196, ал. 2 във връзка с чл. 19а, ал. 1 от Закона за водите). В допълнение, именно областният управител на област Враца е издал заповед за приемане на дарението (чл. 196, ал. 1 от ЗВ) и е съставил акт за публична държавна собственост с предоставени права за управление на ДПУСЯ (чл. 196, ал. 3 от ЗВ). ДПУСЯ никъде в исковата молба не посочва областния управител като самостоятелен субект - ответник.
ДПУСЯ няма законови правомощия в рамките на процедурата по безвъзмездно прехвърляне на язовири - публична общинска собственост на държавата (чл. 19а и чл. 196 от Закона за водите) и очакванията на предприятието освен, че не могат да бъдат аргумент, подкрепящ иска, нямат и касателство в рамките на процедурата по прехвърляне на собствеността върху имота на държавата.
Язовирите
се предлагат от общините, приемат се от областните управители, които в рамките
на процедурата следва да извършат необходимата проверка за наличие на
императивно уредените условия (чл. 196, ал. 5 от ЗВ) за издаване на заповед за
отказ за приемане на дарението. „Оплакванията" на ДПУСЯ не са свързани с
очакванията на предприятието за повече имоти, които да се прехвърлят, а с
противоречието и нарушаването на конкретно описани в исковата молба императивни
правни норми и принципи, които уреждат правната възможност и реда, който следва
да е спазен, за да е възможно общината да прехвърли безвъзмездно на държавата
правото на собственост върху язовир - публична общинска собственост. В
противоречие със закона, а при условията на евентуалност чрез сделка с
невъзможен предмет от общината на държавата е прехвърлен недвижим имот, който
не представлява язовир по смисъла на закона. Поддържаната теза на ответника -
община Хайредин, че общината е „прехвърлила ИЗЦЯЛО като сделка/дарение това,
което към момента на Решението на общинския съвет - Хайредин в притежава като
публична общинска собственост, съгласно описаното в актовете за общинска
собственост"
Вписването на процесния договор за дарение няма конститутивен ефект, а само оповестително действие. Вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове (чл. 1 от Правилника за вписванията). Вписването на процесния договор за дарение не го прави „изряден" или действителен, а просто дава гласност на същия.
Обектът на
договора за дарение - имот - публична държавна собственост не представлява
язовир по смисъла на закона. Законът (в случая Законът за водите) урежда правна
възможност да бъде прехвърлено безвъзмездно правото на собственост върху язовир
- публична общинска собственост на държавата по определени правила и ред.
Фактът, че имотът, който се прехвърля не е язовир прави договора за дарение
нищожен, поради невъзможен предмет.
Съществува
нормативно уредена забрана за извършване на сделката с имот - публична общинска
собственост, който не е язовир (в този смисъл Тълкувателно решение №3/2014 г.,
ОСГК на ВКС).
ПО РАЗНОСКИТЕ.
С оглед изхода на делото, съдът приема, че в тежест на ответниците е да поемат отговорността за разноски по делото на ищеца.
Ищецът е направил разноски по делото съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс, направени от предприятието, а именно: държавна такса във връзка с образуваното гр. д. № 294/2021 г. в размер на 152.48 лв.; държавна такса за вписване на исковата молба в размер на 15.25 лв.; депозит за работа на вещо лице в размер на 300.00 лв.; разноски за пътуване със служебен автомобил на процесуален представител до PC Козлодуй на 14.04.2021 г. в размер на 51.85 лв.; разноски за пътуване със служебен автомобил на процесуален представител до PC Козлодуй на 22.12.2021 г. в размер на 62.59 лв.; командировъчни пари за процесуален представител, дължими за 14.04.2021 г. и 22.12.2021 г. в размер на 30.00 лв. или разноски в общ размер на 602.17лева. За направените разноски са представени доказателства по делото, а именно - Заповед №РД-112/25.03.2021 г. на изп. директор на ДПУСЯ за утвърждаване на разходни норми на служебни автомобили - копие; Пътен лист за м. април 2021 г. на служебен автомобил с peг. № СВ7401РК - копие; Пътен лист за м. декември 2021 г. на служебен автомобил с peг. № СВ7400РК - копие; Фискални бонове от 14.04.2021 г. и 22.12.2021 г. за зареждане на гориво на служебни автомобили с peг. № СВ7401РК и СВ7400РК- копия; Заповеди за командироване №419/13.04.2021 г. и №1061/21.12.2021 г. - копия.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД ПРОГЛАСЯВА нищожността ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ от 13.09.2019г.; вписан в Службата по вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. per. №2472 от 09.10.2019г. сключен между община Хайредин и държавата, чрез областния управител на област Враца, в частта му, в която се прехвърля правото собственост от общината на държавата на имот - публична общинска собственост - язовир „Бързина", актуван с АПОС №13 от 20.04.2006г., находящ се в поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. Бързина, ЕККАТЕ 07497, община Хайредин, област Враца, с площ от 287,148 дка (двеста осемдесет и седем дка и сто четиридесет и осем кв.м.), начин на трайно ползване язовир, съседи: №018001 Дървопроизв. пл. наел. на братя Денчови; №500114 дървопроизв. пл. наел. на Стамен и Въта Савовски, №500115 дървопроизв. пл. наел. Петко Вълков Дуцовски; №500116 дървопроизв. пл. наел. на Кръстьо Трифонов Тишевишки; №500117 дървопроизв. пл. наел. на Вълчо Стефанов Савовски; № 500118 дървопроизв. пл. наел. на МЗГ - ДЛ/ДДС; №017005 Пасище мера на кметство Бързина; №017008 Пасище мера на с. Бързина; №500023 населено място на с. Бързина; №017006 Пасище мера на кметство Бързина; №500070 Канал на МЗГ - ХМС; №500069 Водостоп. съор. на община Хайредин; №500211 дървопроизв. пл. на МЗГ - ДЛ/ДДС - поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. ГПК Община Хайредин, Булстат *********, представлявана от кмета - Тодор Тодоров, и Държавата (Република България), представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и областния управител на област Враца, ДА ЗАПЛАТЯТ на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" /ДПУСЯ/, ЕИК *********, адрес на управление гр. София, представлявано от инж. Цако Михайлов Бънчев -изпълнителен директор, направените съдебни разноски в размер на общ размер на 602.17лева или всеки по 301.09 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд, Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: