Р Е Ш Е
Н И Е
№218
гр. Несебър, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 714 по описа на Районен съд Несебър
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 14а, ал. 2 ЗСПД вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца ДСП
„Поморие” срещу Ц.Й.С. са предявени искове за присъждане на сумата от 250 лв. –
недобросъвестно получена еднократна помощ за ученик по чл. 10а ЗСПД и на сумата
от 2,64 лв. – лихва за забава върху главница за периода 05.06.2019г. –
15.07.2019г. Ищецът твърди, че по подадено заявление със заповед №
ЗСПД/Д-А-П/2995 от 06.08.2018г. на директора на ДСП Поморие, на Ц.Й.С. е
отпусната еднократна целева помощ за ученици, записани в първи клас, в размер
на 250 лв. Сочи, че със заповед № 0204-РД01-0110 от 05.06.2019г. на директора
на ДСП Поморие е постановено връщане на сумата поради неизвинени отсъствия на
детето Вяра Илиева за месеците януари, февруари и март 2019г. Навежда, че е
изготвена покана за доброволно изпълнение, връчена на ответницата. Твърди, че
лицето до момента не е възстановило сумата. Ищецът моли предявените искове да
бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Ц.Й.С. не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответницата.
Съображенията за този извод са следните:
С разпореждане от 30.07.2019г.
съдът е разпоредил на ответницата да се изпратят препис от исковата молба,
ведно с доказателствата. С разпореждането ответницата е предупредена за
последиците по чл. 238 ГПК. Съобщението е връчено лично на ответницата на 11.09.2019г.
(видно от съобщение на л. 20 от делото). В дадения срок не е подаден отговор на
исковата молба. Впоследствие с определение от 21.10.2019г. делото е насрочено в
открито съдебно заседание за 27.11.2019г. от 13:15 часа. Съобщението е връчено
на адреса на ответницата на нейния съпруг – по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на
дата 06.11.2019г. (видно от съобщение на л. 24 от делото). От изложеното може
да се направи извод, че въпреки редовното връчване на книжата по делото ответницата
не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Наред с това въпреки
редовното си призоваване ответницата не се е явила в съдебното заседание,
проведено на 27.11.2019г., като не е депозирала по делото молба за
разглеждането му в нейно отсъствие. Същевременно в първото по делото съдебно
заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение (със
становище вх. № 9790 от 25.11.2019г. по описа на Районен съд Несебър – на л. 25
от делото). Т.е. всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК са налице. При
това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл.
239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответницата.
Това е така, тъй като с разпореждането от 30.07.2019г. на ответницата са
указани последиците на чл. 238, ал. 1, като това разпореждане й е връчено лично,
ведно с исковата молба и доказателствата към нея.
Освен това предявеният иск е вероятно
основателен, тъй като посочените в исковата молба обстоятелства (описани
по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – заявление-декларация,
заповед от 06.08.2018г. на директора на ДСП Поморие, заповед № 0204-РД01-0110 от 05.06.2019г. на директора на ДСП Поморие,
ведно с доказателства за връчването й, извлечение от „Инвестбанк” АД за нареден
превод към Ц.С., удостоверение от 22.11.2019г., издадено от ДСП Поморие,
справка за неизвинени отсъствия на Вяра Илиева, удостоверение за роднински
връзки, покана за доброволно изпълнение и доказателства за връчването й на
28.06.2019г. Така описаните доказателства установяват (по начина,
предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическия състав на
предявения иск, за които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца. По
отношението на претенцията за лихва следва да се има предвид, че чл. 14, ал. 3
от ЗСПД дава възможност със заповедта да се постанови възстановяване на сумата,
ведно със законната лихва, поради което с издаването на заповедта е възникнало
и задължение за възстановяване на законната лихва, т.е. за периода 05.06.2019г.
– 15.07.2019г.
С оглед изложеното
съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответницата, поради което предявените искове следва да се уважат
изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание
чл. 239, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 14а, ал. 2 от
ЗСПД вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД Ц.Й.С., ЕГН **********,***,
да заплати на дирекция „Социално подпомагане” гр. Поморие, представлявана от
директора Митко Кънчев, сумата от 250
лв., представляваща недобросъвестно получена еднократна помощ за ученик по
чл. 10а ЗСПД, за възстановяването на която е издадена заповед № 0204-РД01-0110
от 05.06.2019г. на директора на ДСП Поморие, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2,64 лв., представлява лихва
за забава върху главницата за периода 05.06.2019г. – 15.07.2019г.
Банкова сметка, ***ните суми:
ДСП Поморие, „Инвестбанк”
– IBAN: ***.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: