№ 116
гр. Б. 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Ст. Й. Ар.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221200600338 по описа за 2022 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв.В.,
в качеството му на защитник на подсъдимия Д. П. ИЛ., и е за проверка на присъда № 906116
от 31.01.2022 год., постановена по нохд №547/2021 год.по описа на РС Б.
С цитираната присъда Районният съд Б.е признал подсъдимия Д. П. ИЛ., с ЕГН-**********
за виновен в това, че на 27.10.2020 год. около 20:00 часа в гр.Б. на ул. „А. С.“, на
таксиметрова пиаца пред М. д. е причинил средна телесна повреда на ЕМ. К. Т. от гр.Б.–
счупване на челюст, заради което и на основание чл. 54, ал.1 от НК вр. чл.129 ал.2 предл.3
вр. ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и на
основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 131, т.12 от НК, РС го е оправдал за това, че телесната
повреда е причинена по хулигански подбуди. С цитираната присъда на основание чл. 66,
ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнение на наказанието лишаване от свобода за изпитателен
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила и на основание чл. 67, ал.3
от НК е наложил по време на изпитателния срок на подсъдимия Д.И. пробационна мярка по
чл. 42а, ал.2, т.4 от НК – включване в програма за обществено въздействие.
Подсъдимия Д.И. е осъден и да заплати на ЕМ. К. Т. сумата от 5000 лв., представляващи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, заедно със законната лихва
от датата на причиняване на вредите до окончателното им изплащане, като иска в
останалата част е отхвърлен като неоснователен.
Недоволен от така постановената присъда, защитникът адв. В. твърди във въззивната си
жалба, че атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, тъй като
липсват безспорни доказателства, установяващи вината на подсъдимия, тъй като
свидетелите, присъствали на мястото на инцидента не са видели подсъдимия да нанася удар
на пострадалия Т.. Излага и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,
твърди липса на мотиви, като твърди също така, че подсъдим и пострадал са се познавали
преди датата на деянието и са имали спречквания, поради което и не са налице хулигански
1
подбуди при осъществяване на деянието, в предвид това, че на подсъдимия е повдигнато
обвинение по чл.131, ал.1 т.12 във вр. с чл.129,ал.2 пр.3 във вр. с ал.1 от НК. Счита също
така, че наложеното наказание е явно несправедливо. Прави искане атакуваната присъда да
бъде отменена и подсъдимия И. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
В съдебно заседание подсъдимия И. се явява лично и се представлява от защитника си-
адв.В., като поддържат въззивната жалба, доводите, изложени в нея и направеното искане за
оправдаване. Твърди, че неправилно решаващия съд е приел, че свидетеля Л. А. е очевидец
на случая, като той не е видял подсъдимия да удря Т., а е възприел всичко това от записи от
камера, които са му предявени, но пък от заключението на експертизата, изготвена на тези
записи не може да се установи кои са лицата на мястото на инцидента. Счита, че присъдата
не може да почива само на признанията на подсъдимия, които той направил, тъй като няма
други свидетели на деянието, а и подсъдимия страда от психично заболяване и признанията
му не следва да се приемат за достоверни. Поддържа искането си И. да бъде оправдан, в
който смисъл е и заявеното от подсъдимия в право на последна дума.
Като частен обвинител и граждански ищец в производството по делото е конституиран
пострадалия ЕМ. К. Т., който е предявил срещу подсъдимия граждански иск за сумата от
20 000 лв., неимуществени вреди, причинени му в резултат на деянието. Същият не се явява
във въззивното производство и не се представлява.
Представителя на Окръжна прокуратура оспорва жалбата, като намира, че решаващия съд е
постановил верни правни изводи и въз основа на годни доказателства е приел, че автор на
деянието е подсъдимия. Счита, че доказателствата еднопосочно установяват механизма на
причиняване на увреждането и вида на същото. Намира, че при постановяване на присъдата
РС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което пледира
атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното във въззивната
жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след като извърши
цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
Към месец октомври 2020 год. подсъдимият Д. П. ИЛ. и пострадалият ЕМ. К. Т., както и
свидетелите Л. А., Н. И. и К. М. работили като таксиметрови шофьори.
Подсъдимият имал негативно отношение към пострадалия Т., тъй като имал информация, че
последния е говорил пред колегите им срещу него. На 27.10.2020г. около 20:00 часа Е.Т., Н.
Б.И. и Л. Г. А. били на работа и се намирали на таксиметровата пиаца, на ул.“А. С.“, срещу
младежкия дом в Б. Били излезли от автомобилите си, докато чакат клиенти и разговаряли.
Подсъдимият бил приключил работа за този ден, като паркирал таксито, което управлявал
пред дома си и решил да се върне на пиацата, за да се разправя с пострадалия и свидетеля
А.. Към 20.00ч. подсъдимия Д.И., наближил стоянката, отправил се директно към
пострадалия Т. и му нанесъл силен удар с главата в лявата част на лицето на Т., при което
последния залитнал и побягнал, а подсъдимият го подгонил, но след няколко метра се
отказал. Върнал се към другите, извадил метална палка и се опитал да удари с нея Л. А., но
не успял, а друг от шофьорите на пиацата го прогонил в посока към площад "Б." в центъра
на гр.Б. След това подсъдимият се прибрал у дома си. В резултат на нанесения удар Е.Т.
усетил силна болка в областта на лявата скула и имал видима деформация в тази част на
лицето, поради което свидетелят А. го придружил до ЦСМП при МБАЛ Б. При извършения
преглед и ренгенова снимка било установено счупване на горна челюст и лява ябълчена
кост на Т.. Поради това пострадалия бил пренасочен към УМБАЛСМ "Н. И. П." ЕАД, гр.С.,
където бил хоспитализиран в отделението по лицево-челюстна хирургия.
В хода на досъдебното производство е назначена, изготвена и в съдебно заседание
приобщена към доказателствения материал съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р К. А. От заключението на същата се установява, че в резултат на нанесения
удар на Е.Т. е причинено счупване на челюст, изразяващо се в моногофрагментно счупване
2
на горната челюст и лявата ябълчна кост, което му е причинило трайно затруднение на
дъвченето и говоренето за период от около 2-3 месеца. Извършена е хирургическа
интервенция. Периодът на възстановяване е бил около 3 месеца, като пострадалия е
изпитвал е силни болки в засегната челюст, лявото около и областта около него, не е могъл
да се храни продължително време, както и да работи.
В хода на ДП е приобщен като веществено доказателство диск, съдържащ запис от видео
записваща техника на Община Б. В съдебно заседание на същият е извършена експертиза,
изготвена от вещото лице Л. П.. От заключението на същата се установява, че записа
обхваща времето от 19.58ч. до 22.59ч. Няма данни за манипулация на същия - опити за
интервенция с цел промяна на информацията. Заради качеството на записа - ниската
разделителна способност на заснемащото устройство, неподходящото положение на
камерата високо над човешкия ръст и голямото разстояние от заснетите обекти са
перпятствали възможността за идентифициране на лицата.
В хода на ДП е назначена и изготвена от вещите лица д-р А. И. и д-р С. М.- комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ на подсъдимия Д.И.. От
заключението на същата се установява че И. е вменяем, разбира свойството и значението на
извършеното и може да ръководи постъпките си, емоционално лабилна личност,
импулсивен и раздразнителен. Вещите лица са обсъдили доказателствата за психично
заболяване, каквито са събрани в хода на ДП, но са установили, че дори да съществува
такова заболяване, то не се отразява да психичната годност на подсъдимия Д.И. да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководи постъпките си.Може да дава годни
показания за факти и обстоятелства , като преди по време и след деянието е бил контактен,
ориентиран и последователен в действията си. Макар и към момента на деянието да се е
намирал в състояние на раздразнение, то същото не е покривало критериите на
физиологичен афект. От писмени доказателства се установява, че подсъдимия не се води на
диспансерен отчет и не е лекуван в ЦПЗ-Б.
Така установеното във фактическо отношение, правилно е мотивирало решаващия съд да
признае подсъдимия Д.И. за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 предл.3
вр. ал.1 от НК, като го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за това
телесната повреда да е причинена по хулигански подбуди.
Въззивната инстанция изцяло не споделя доводите на защитата, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин. За изясняване точно на това обстоятелство- авторството на
деянието са събрани гласни доказателствени средства на очевидци, които са еднопосочни и
безпротиворечиви. На първо място напълно следва да се кредитират показанията на
пострадалия Е.Т., който макар и да има и друго процесуално качество в процеса- на частен
обвинител и граждански ищец и поради това да се предполага известна негова
заинтересованост от изхода на делото, съдът дава вяра на показанията му и приема същите
за обективни, поради това, че се потвърждават както от показанията на свидетелите Л. А., Н.
И. и отчасти К. М., така и от медицинските документи, касаещи увреждането му и
заключението на съдебно-медицинската експертиза. И тримата свидетели- А., Т. и И., които
са седели на пиацата на такситата близо един до друг и разговаряли изясняват факта на
авторството на деянието по категоричен начин, включително и механизма на причиняване
на телесното увреждане на Т.. Свидетеля И. не е възприел приближаването на подсъдимия
И. към тях тримата, тъй като подсъдимия е идвал от посока зад гърба на И., но е възприел
пряко и от непосредствена близост как подсъдимия "... със засилка удари Е.Т. в областта на
лицето….“. Точно същата ситуация изяснява и свидетеля Л. А., който твърди „ Видях, че
едно лице минава между колите и нанася удар с глава на Е.….. Той нанася удар с глава на Е.
и почва да го гони, тъй като Е. тръгна да бяга…“. Този свидетел първоначално не е
разпознал подсъдимия, тъй като всички били с медицински маски на лицето, но тъй като
подсъдимия след като се отказал да гони Т. се върнал при тях, вече го е разпознал точно, че
това е подсъдимия. Точно така изяснява фактическата обстановка и пострадалия Т., поради
което показанията му следва напълно да се кредитират. Те кореспондират и с показанията на
свидетеля К. М., който също седял на тази пиаца по същото време, но бил на разстояние от
3
около 7-8 метра от останалите. Този свидетел, който е и първи братовчед на подсъдимия, е
възприел идването на подсъдимия на пиацата и факта, че същият се насочил директно към
Т., А. и И.. Свидетеля М. не е възприел конкретно удара, но е видял как тримата свидетели,
посочени по-горе всички се разпръснали и е възприел връщането на подсъдимия и неговото
емоционално състояние-уплашен и заявил на въпрос на свидетеля- „не знам какво стана“.
Настоящият въззивен състав намира, че свидетеля М. е възприел ситуацията, в предвид
факта на сравнително близкото му отстояние от мястото на инцидента, но в предвид и на
близките родствени връзки с подсъдимия заявява, че не е видял какво е станало, както и след
като отишъл в спешния център не е разбрал какво точно е станало, освен, че Е.Т. се е
„държал за окото“.
Така от показанията на изброените свидетели- А., И., Т., частично от тези на М. и настоящия
съдебен състав, така, както е сторил и решаващия съд, намира, че авторството на деянието и
механизма на причиняване на телесната повреда не само са доказани, но това е сторено с
преки доказателствени източници, които безпротиворечиво в показанията си изясняват тези
факти. В този смисъл и въззивния съд намира, че възражението на защитата, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин, не е основателно и не почива на анализ на доказателства,
събрани по предвидения процесуален ред. Заключението на експертизата на записа от
камерите за видеонаблюдение на Общината сочи, че не могат да индивидуализират лицата,
заснети на записа, поради което и от тях не може да се види подсъдимия. Съдът изцяло
възприема това заключение, като такова въз основа на което се установява разположението
на автомобилите на пиацата, респ. и на лицата, стоящи до тези автомобили и от изготвените
фотоснимки от записите на камерата се потвърждават показанията на свидетелите А. и И.,
тъй като при предявяването на записа свидетеля А. се разпознава като лицето с тъмните
дрехи, а този с белия анцуг- за свидетеля И., а лицето, което стои срещу него- подсъдимия.
Именно по този начин в показанията си тримата очевидци описват разположението си на
пиацата към момента на идването на подсъдимия. Напълно следва да се кредитират и
показанията на полицейските служители- Г. И., който е възприел състоянието на
пострадалия непосредствено след инцидента- увреждания на лицето, счупена скула, както и
косвените му показания относно начина на получаване на тези увреждания и авторството.
Така също следва да се кредитират и показанията на свидетелите Е. М. и С. Н., също
полицейски служители, които също изясняват непосредствените си впечатления от
състоянието на пострадалия и свидетелстват за получената от тях информация за механизма
на получаването им и авторството.
За вида на телесната повреда и механизма на причиняването й, съдът намира, че като
компетентна, пълна и изготвена от вещо лице, с необходимата за това квалификация следва
да се кредитира и съдебно-медицинската експертиза, изготвена на пострадалия.
Моногофрагментно счупване на горната челюст и лявата ябълчна кост на Т. са довели до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период от около 2-3 месеца, което телесно
увреждане покрива признаците на средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 пр.3
във вр. с ал.1 от НК. Същото е в пряка причинно-следствена връзка с нанесения удар от
страна на подсъдимия И..
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Д.И. умишлено, като същият е
съзнавал, че нанасяйки удар на Е.Т., ще го нарани, но е целял настъпването на тези
обществена опасни последици. Относно изясняване на субективния елемент и годността на
подсъдимия да разбира това което върши, е изготвената съдебно-психиатрично-
психологична експертиза. Последната, изготвена от експерти с квалификация по
съответните специалности са посочили в заключението, което съдът намира, че следва да се
възприеме като компетентно и пълно, че подсъдимия, независимо от установените по
делото психически страдания е вменяем и с напълно запазена годност да разбира свойството
и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Това е било така и към
момента на извършване на деянието и след него и към момента на изготвяне на
експертизата. Особености на неговата личност- емоционално лабилна личност ,
характеризираща се и с импулсивност и лесна раздразнителност са допринесли за
4
занижаване на прага и на мотивацията му да извърши деянието.
Въззивния съд, намира за верни правните изводи, послужили на решаващия съд да оправдае
подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.1, т.12 от НК- причиняване на
средна телесна повреда по хулигански подбуди. Установи се от доказателствата по делото,
че подсъдим и пострадал са се познавали, съществувало е негативно отношение, което се
установява и от показанията на свидетеля М. и от заключението на КСППЕ, поради което и
мотивът за извършване на деянието е личен, формиран на база възприятията на подсъдимия
и убеждението му, че пострадалия му се е подигравал. От своя страна хулиганските
подбуди предполагат умисъл на подсъдимия за нарушаване на обществения ред и целят да
изразят неуважението на дееца към обществото, какъвто не е настоящият казус.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Решаващият съд е наложил на подсъдимия Д.И. наказание от една година „лишаване от
свобода“ при условията на чл.54 от НК, т.е. в рамките на предвиденото в закона. Въззивният
съд намира това наказание за справедливо, тъй като то е значително под средния размер и
към минимума, който законодателя е предвидил, а същевременно не са налице нито
многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство,
което да налага приложението на разпоредбата на чл.55 от НК.
Отегчаващо отговорността на подсъдимия е обстоятелството, че същият е осъждан, с
наложено му наказание „пробация“ по нохд № 1182/2020г. по описа на РС Б.и настоящето
деяние е извършено около 20 дни, след постановяване на това осъждане, което сочи на лице
не с толкова ниска степен на обществена опасност. За смекчаващи съдът отчита
нестабилното здравословно състояние на подсъдимия и младата му възраст. С оглед на тези
обстоятелства наказание от една година лишаване от свобода, което е наложил РС е
справедливо, тъй като е съобразено с относимите към налагане на справедливо наказание
обстоятелства, поради което и възражението на защитника за явна несправедливост на
наказанието не се споделят, доколкото не почиват на обективните данни по делото. Налице
са и основанията за приложението на чл.66,ал.1 от НК, така както е сторил РС, за срок от
три години- минимално предвидения такъв, тъй като именно наказание, чието изпълнение е
отложено ще въздейства поправително и превъзпитателно както за подсъдимия, така и за
останалите членове на обществото.
Решаващият съд, на основание чл. 67, ал.3 от НК с присъдата си е наложил и по време на
изпитателния срок на подсъдимия Д.И. пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.4 от НК –
„включване в програма за обществено въздействие“. Тъй като тя е насочена към изграждане
на социални навици и умения за законосъобразно поведение, и се провежда еднократно през
време на изпитателния срок, по определен от пробационния служител начин, в зависимост
от индивидуалните особености на осъдения и въззивния съд намира, че тази мярка
допълнително ще допринесе да спомогне за личната превенция по отношение на
подсъдимия И. и в предвид данните за личността на същия.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Такъв е предявен от пострадалия Е.Т. срещу подсъдимия за сумата от 20000 лв.- за
причинени неимуществени вреди,в резултат на деянието, за което подсъдимия Д.И. е
признат за виновен. Неимуществените вреди подлежат на обезщетяване по реда на чл. 45 то
Закона за задълженията и договорите и произтичат от деликт. Подсъдимия е причинил на Т.
средна телесна повреда, с което му е причинил болки и страдания за период от около 3
месеца. Касае се и за многофрагметно счупване, което е довело до затрудняване дъвченето и
говоренето, до лишаване подсъдимия от възможността на се труди, поради което и
подсъдимия И. е задължен да възстанови причинените от действията му вреди на
пострадалия. Телесното увреждане на Т. и неимуществени вреди, които са му били
причинени, се намират в пряка-причинно следствена връзка с действията на подсъдимия,за
което и той е признат за виновен. Неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост
и РС е определи това да е сумата от 5000.00 лв., ведно със законна лихва, считано от датата
на деянието до изплащането им, като в останалата част гражданския иск е отхвърлен като
5
неоснователен. Въззивният съд намира всички тези изводи на РС за правилни и
законосъобразни, тъй като почиват върху доказателствата за причинените болки и
страдания, установени и чрез заключението на съдебно-медицинската експертиза и са
съобразени със съдебната практика.
При служебната проверка на присъдата, въззивния съд не намери основания за нейното
изменение или отмяна / в частта за разноските съдът е посочил, че ще се произнесе с нарочно
определение/, поради което и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 906116 от 31.01.2022 год., постановена по нохд №547/2021
год.по описа на РС Б.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6