Решение по дело №1803/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			22.11.2018
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IIгр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	14.11.		2018

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Ива Георгиева

       2.

Радослава Митева

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1803		2018

 

                               дело №                          по описа за                      г.

 

И.Х.П.,***, ЕГН **********,***, пл."Свобода" № 10, е предявил срещу Прокуратура на Република България, ЕИК *********, адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Искането е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 24 000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в причинено увреждане на здравето – главоболие, високо кръвно налягане, безсъние, стрес, поради засягането на доброто му име в обществото, вследствие на незаконното обвинение в извършване на престъпление, по което било образувано НОХД № 1277/2015 г. по описа на Районен съд - Дупница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски по производството.

Ищецът твърди, че по досъдебно производство по описа на Дупнишката районна прокуратура бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. По отношение на него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража". Районна прокуратура - Дупница внесла обвинителен акт срещу него за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което било образувано НОХД № 1277/2015 по описа на Районен съд - Дупница. Проведени били многобройни съдебни заседание, на които независимо от увреденото му здраве ищецът присъствал. Едва след две години, на 09.05.2017 г. била постановена присъда, с която бил признат за невиновен.

Районна прокуратура - Дупница внесла протест срещу постановената присъда и било образувано ВНОХД № 418/2017 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, по което била потвърдена протестираната присъда.

Така в продължение на около три години ищецът и неговото семейство били подложени на постоянен стрес. Явяването пред съда за извършване на различни процесуални и следствени действия било свързано с необходимостта да организира защитата си, да съобразява ангажиментите си - лични и здравословни. Взетата мярка за неотклонение породила и допълнителни задължения по чл.59, ал.2 НПК. Здравословното му състояние се влошило. Бил лишен от възможността да работи и да издържа семейството си, нямал никакви доходи. Детето му се срамувало от приятелчетата си и на всички казвало, че е отишъл да работи в чужбина. Преди да бъде задържан във връзка с престъплението, по което бил незаконно обвинен, бил весел, общителен, контактен, дружелюбен. След това станал затворен и избухлив. Странял от приятели и съседи. Съседите отбягвали семейството му, тъй като често идвали полицаи, които носели призовки и други съдебни книжа. Боляла го глава, вдигал кръвно налягане, не можел да спи, тъй като се засягало доброто му име в обществото.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който счита иска за неоснователен. Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител. След привличането като обвиняем спрямо И.П. била взета мярка за неотклонение „подписка“, като едва в съдебната фаза на процеса след последователно вземане на по-тежки мерки се стигнало до задържане под стража на ищеца. Досъдебното производство срещу ищеца е приключило в кратък срок, отлаганията на делото в съдебната фаза не са по вина на прокуратурата. Прокуратурата не е разпространявала данни от разследването и не е отговорна за увреждането на доброто име на ищеца. Счита, че са налице предпоставките на чл.5 от ЗОДОВ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното НОХД № 1277/2015 г. по описа на Районен съд – Дупница се установява, че ДП № 417/2015 г. по описа на РУП – Дупница първоначално е водено срещу неизвестен извършител. За първи път ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по делото на 20.07.2015 г.; взетата спрямо него мярка за неотклонение е „подписка“. Досъдебното производство е внесено с обвинителен акт в Районен съд – Дупница на 10.11.2015 г. срещу И.Х.П. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

В първото съдебно заседание на 17.12.2015 г. мярката за неотклонение „подписка“ е изменена в „парична гаранция“ поради ненамирането на обвиняемия на адреса по делото, респ. – неизпълнението на задължението му да уведоми при промяна на адреса си – чл.59, ал.2 НПК. Поради невнасянето на определената парична гаранция в съдебно заседание на 21.04.2016 г. мярката за неотклонение е изменена в „домашен арест“. Поради неявяването на обвиняемия на датата на следващото съдебно заседание, за която е бил редовно уведомен - 26.04.2016 г., съдът е изменил мярката за неотклонение в „задържане под стража“, впоследствие изменена от ОС – Кюстендил в „парична гаранция“. Поради ново неявяване на обвиняемия на датата на съдебно заседание, за която е бил редовно уведомен - 21.03.2017 г., съдът е изменил мярката за неотклонение от „парична гаранция“ в „задържане под стража“. С присъда от 09.05.2017 г. И.Х.П. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. С решение по ВНОХД № 418/2017 г. по описа на ОС – Кюстендил, в сила от 29.12.2017 г., присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.

При разглеждането на делото от районния съд са проведени общо дванадесет съдебни заседания, в пет от които ход не е даден поради неявяването на подсъдимия, в първото съдебно заседание на 17.12.2015 г.  - поради ненамирането на подсъдимия на адреса по делото, респ. – неизпълнението на задължението му да уведоми при промяна на адреса си, а в останалите случаи: на 26.04.2016 г. и 21.03.2017 г. - въпреки редовното му уведомяване за датата на съдебното заседание; на 18.05.2016 г. и на 10.06.2016 г. – поради неиздирването му, след изменение на мярката за неотклонение и обявяването му за издирване. В три от останалите заседания – на 02.02.2016 г., 15.03.2016 г. и 21.04.2016 г., подсъдимият се е явил, но не е даден ход на съдебното следствие по негово искане, за да организира защитата си, респ. – да му бъде предоставена правна помощ. В заседанието, в което е приключило първоинстанционното производство – на 09.05.2017 г., участието на подсъдимия е осигурено чрез взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, респ. – чрез превеждането му от следствения арест.

От представените с писмения отговор документи се установява, че на 11.11.2016 г. на И.Х.П. е било повдигнато и друго обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК – по ДП № 43/2015 г. по описа на РУП – Дупница, а от приложеното свидетелство за съдимост – че е бил осъждан за престъпления по чл.195 НК, като впоследствие е реабилитиран по чл.88а НК.

От показанията на свидетелките Костадинка Величкова и Силвия Велинова се установява, че воденото наказателно производство се е отразило негативно на психиката на ищеца, като най-тежко е изживял задържането му под стража в съдебно заседание, възприето и от по-голямата му дъщеря, която впоследствие правила опити за самоубийства, поради отражението върху нейната психика на воденото наказателно производство срещу баща й. Преди образуването на делото ищецът не е работил постоянно, а се грижел за двете си деца, тъй като Силвия Велинова /с която съжителства на семейни начала/ работи в Германия и преимуществено пребивава там от 13 години.   

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Ищецът носи доказателствената тежест за установяване на предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, при които възниква право на обезщетение, за установяване на настъпването на неимуществените вреди, чието обезщетяване се претендира, и на причинно-следствената връзка по чл.4 от ЗОДОВ между настъпването на вредите и незаконното поведение на прокуратурата.

Ответникът следва да докаже направените от него възражения за законосъобразност на актовете по образуването и воденето на посоченото досъдебно производство, като следва да установи наличието на законовите предпоставки, обуславящи правомерността на поведението му.

По делото е установено безспорно, че ДП № 417/2015 г. по описа на РУП – Дупница е внесено с обвинителен акт в Районен съд – Дупница на 10.11.2015 г. срещу И.Х.П. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като по образуваното НОХД № 1277/2015 г. по описа на Районен съд – Дупница с присъда от 09.05.2017 г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Оправдаването на обвиняемия е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, което обуславя и наличието на предпоставките за обезщетяване на настъпилите вреди, при наличие на причинна връзка между вредите и незаконното поведение на прокуратурата.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по аргумент от чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая /Решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о./.

От доказателствата по делото се установи, че на ищеца е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, като наказателното производство срещу него е продължило две години и половина /досъдебното производство, считано от първото му привличане в качеството на обвиняем – по-малко от четири месеца/. Взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение е най-леката – „подписка”, като в съдебното производство тя последователно е изменяна в по-тежка, включително и в „задържане под стража”. От свидетелските показания се установи, че ищецът е преживял негативни емоции, породени от осъщественото спрямо него наказателно преследване и от отрицателното въздействие на производството върху психиката на двете му деца. Не се установи незаконното обвинение да се е отразило на трудовата му заетост – от показанията на Силвия Велинова се установи, че и преди образуването на делото ищецът не е работил постоянно, а се грижел за децата им. Поради това не се установи негативно влияние на незаконното обвинение върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план на ищеца. Не се установи преживените негативни емоции да са довели до влошаване на здравето на ищеца, като по делото не са представени каквито и да е медицински документи, включително и за твърдяното повишено артериално налягане.

Преценката на посочените обстоятелства дава основание на съда да определи обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД за претърпените от ищеца негативни изживявания, стрес и притеснения, в размер на 5 000 лв.

Съдът намира за основателно направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение по чл.5, ал.2 ЗОДОВ за съпричиняване на настъпилите неимуществени вреди от ищеца. По делото безспорно се установи, че основна причина производството срещу ищеца да продължи около две години в съдебната фаза на процеса е неговото процесуално поведение – неизпълнението на задълженията му за уведомяване при промяна на адреса и за явяване в съдебните заседания, за които е редовно уведомен, както и неиздирването му, след изменение на мярката за неотклонение и обявяването му за издирване.

Именно неговото поведение е причина и за вземането на по-тежки мерки за неотклонение, като съдът последователно е изменял мярката от „подписка” в „парична гаранция” и „домашен арест” и, след очевидната липса на промяна в процесуалното поведение на ищеца, е прибягнал и до задържането му под стража. Ставайки причина за промяна на мярката за неотклонение и за удължаване на времето, през което е продължила съдебната фаза на процеса, ищецът виновно е допринесъл за увреждането /изрично в този смисъл е  Решение №237 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1258/2010 г., III г. о., ГК/.

На следващо място, от свидетелските показания е видно, че най-съществените неимуществени вреди, които се твърдят, са в резултат именно на взетата мярка за неотклонение задържане под стража – свидетелите свързват негативните изживявания на ищеца най-вече с престоя му в следствения арест, както и с притесненията му от самонараняванията на дъщеря му Камелия, която възприела задържането му в съдебната зала. Тези неимуществени вреди са в пряка връзка именно с недобросъвестното процесуално поведение на самия ищец, тъй като при стриктно негово явяване в заседанията, за които е бил уведомен, не би се стигнало до задържането му, респ. - до негативното въздействие върху психиката на дъщеря му.

Поради това съдът приема, че в случая степента на съпричиняване на неимуществените вреди поради проявено от ищеца виновно поведение е 70 %. Следователно от определения размер на обезщетението – 5 000 лв., следва да се приспадне приетия процент на съпричиняване на ищеца за настъпване на увреждането, т.е. сумата 3 500 лв.

Поради това искът е основателен за сумата 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2018 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане. За разликата над уважения размер до претендирания от 24 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед изхода на делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса – 10 лв., както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 30 лв.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ЕИК *********, да заплати на И.Х.П., ЕГН **********, сумата 1500 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, стрес и притеснения поради засягането на доброто му име в обществото, вследствие на незаконното обвинение в извършване на престъпление, по което било образувано НОХД № 1277/2015 г. по описа на Районен съд - Дупница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 03.09.2018 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер до предявения от 24 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ЕИК *********, да заплати на И.Х.П., ЕГН **********, сумата 40 лв. – разноски по делото, от които за внесената държавна такса – 10 лв., и 30 лв. – за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.  

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: