РЕШЕНИЕ
№ 629
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20205330111369 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19,
против А. Г., ЛНЧ ***, роден на *** г., гражданин на Република ***, постоянно
пребиваващ в Република България, с настоящ адрес в страната гр. П., ул. „***“ № **,
ет. *, ап. *, с която са предявени искове с правно основание чл.430 ТЗ, във връзка с
чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми,
дължими по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица от *** г., сключен между страните, а именно: 19 984,83 лв. главница
по Договора; 11 923,36 лв. договорна лихва за периода от 20.06.2014г. до 08.10.2019г.;
2 155,36 лв. обезщетение за забава за периода от 20.11.2014г. до 08.10.2019г.; 3 182,67
лв. законна лихва за периода от 28.02.2016 г. до 08.10.2019 г.; и 75 лв. заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 09.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на ***г. между страните бил сключен договор за
издаване и обслужване на кредитна карта, по силата на който банката предоставила
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурявал
чрез кредитна карта в размер на 20 000 лв. Банката изпълнила задълженията си по
договора и предоставила на клиента кредита, по сметката, обслужваща кредитната
карта на ***г. Неразделна част от договора съгласно чл.1 били Общите условия по
договора. Върху фактически ползваната сума се начислявала лихва в размер на 16,45
%. Съгласно Общите условия в случай, че четири поредни месеца, считано от
месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита или револвира с по-малки
суми от минималните суми, правото на ползване на кредита се спирало и започвало
начисляванета на такса за нереволвиране, а невнесената сума се олихвявяла с
договорения лихвен процент и надбавка за забава. Ако клиентът не внесял дължимата
1
минимална сума до края на следващия пети гратисен период, ползването на кредитния
лимит се прекратявало. Вземането на банката за целия използван кредитен лимит
ставало изискуемо и започвало да се олихвява с договорения лихвен процент и
наказателна надбавка. Към датата на завеждане на иска ответникът не бил погасил
дължимите 6 бр. вноски на дати 20.06.2014г. - 607.13 лв., 20.07.2014г. - 1204.35 лв.,
20.08.2014г. - 1791.38 лв., 20.09.2014г. - 2368.85 лв., 20.10.2014г. - 2937.09 лв.,
20.11.2014г. - 3014.56 лв. Вземането на банката станало изискуемо на 28.02.2016г.,
поради настъпване на крайния падеж на договора. Поради изложеното за банката
възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по
договора за изискуемо. Кредитът бил осчетоводен на краен падеж на 28.02.2016г.
Направено е искане за постановяване на решение, с което да се осъди длъжникът да
заплати на банката сумата от 19984.83 лв. главница, 11923.36 лв. договорна лихва от
20.06.2014г. - 08.10.2019г., 2155.36 лв. обезщетение за забава от 20.11.2014г. до
08.10.2019г., 3182.67 лв. законна лихва за периода 75 лв. заемни такси, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендирани са направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото писмен отговор от ответника А. Г., чрез
назначения му ***, със становище за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Прави се възражение относно местната подсъдност. Сочи се, че компетентен да
разгледа спора е съд в държава - членка, в която ответникът има постоянно
местоживеене, съобразно Регламент 1215/2012г. В случай, че исковете се разгледат по
същество, е направено искане за тяхното отхвърляне.
По допустимостта на предявените искове:
Неоснователно се възразява от ответната страна, че настоящото дело не е
подсъдно на Районен съд Пловдив, предвид разпоредбите на Регламент (ЕС) №
1215/2012 г. Съгласно правилата на общата компетентност на съдилищата, уредена в
чл. 4 от Регламента, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка,
независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава
членка. Според чл. 17 от Регламента, уреждащ специална компетентност по иск от и
срещу потребители, по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице —
потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност
или професия, компетентността се определя от Раздел 4, без да се засягат член 6 и член
7, точка 5, ако: б. б) се отнася до договор за заем, изплатим на вноски. Съгласно чл. 18,
част от Раздел 4 на Регламента, другата страна (б.м. търговецът) по потребителски
договор може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата
членка, където има местоживеене потребителят. Видно от приетата по делото справка
от ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Миграции“ с техен изх. № *** от *** г., ответникът
А.Г. има статут на постоянно пребиваващ в Република България гражданин на **, с
настоящ адрес в гр. П., общ., П., обл. П.. Удостоверението му за пребиваване е валидно
към датата на справката, със срок на валидност до 31.10.2027 г. Следователно
ответникът, който е гражданин на *** – държава-членка на **, има местоживеене на
територията на Република България, което предоставя на българските съдилища
компетентност да разгледат спора по силата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.
Доколкото настоящият адрес на ответника е в гр. П., то местнокомпетентен да се
произнесе по искането е Районен съд Пловдив.
По изложените съображения съдът намира така предявения иск за допустим,
поради което следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на предявените искове:
Не се спори, а и се установи по делото, че между „Банка ДСК” АД, като
2
кредитодател, и ответника А. Г., като кредитополучател, е възникнало облигационно
правоотношение по силата на Договор за револвиращ кредит за физически лица от дата
*** г. с посочено в исковата молба съдържание. В тази насока съдът съобрази
представените от ищеца писмени доказателства, а именно сключен между ответника и
банката, Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от дата *** г. /л. 33/, ведно с Общите условия към същия /л. 34-36/,
условията за издаване и обслужване на кредита /л. 37-38/, както и други приложения
във връзка с обезпечаването на кредита и предоставянето на необходимата
преддоговорна информация на потребителя /л. 39-45/. С посочения договор е
предоставен на заемополучателя кредитен лимит от 20 000 лв., с уговорен годишен
лихвен процент от 16,02 %, начислен върху фактически ползваната от лицето сума,
както и обща дължима сума от 21 656,39 лв. Кредитополучателят е следвало да
възстановява ползваните суми по кредитния лимит чрез заплащане на погасителна
вноска до 10-то число на месеца. Видно от условията за издаване и обслужване на
кредита, срокът на договора е бил 3 години, т.е. крайния падеж на задълженията по
кредита е настъпил на дата 28.03.2016 г. В тази насока следва да се посочи, че
периодът, за който се претендира акцесорното вземане за мораторна лихва – от
28.02.2016 г. до 08.10.2019 г., е след момента, при който длъжникът е изпаднал в
забава. От приложената към исковата молба справка-извлечение от движението по
банковата сметка на ответника, открита за обслужване и погасяване на процесния
револвиращ кредит се вижда, че А. Г. е усвоявал суми по кредита, като е извършвал и
частични погашения на своите задължения.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като пълно и компетентно
изготвено. Съгласно заключението на вещото лице кредитния лимит от 20 000 лв. по
процесния договор за револвиращ кредит от *** г. е усвоен до 29.03.2013 г., като
изтеглените от кредитополучателя суми по дати и размери са както следва: на
14.03.2013 г. – 10 000 лв., на 15.03.2013 г. – 9 000 лв., на 28.03.2013 г. – 800 лв., и на
19.03.2013 г. – 160 лв. Според вещото лице, непогасената главница е в размер на 19
984,83 лв. В тази насока експертът е съобразил, че за периода от датата на разрешаване
на револвиращия кредит – *** г., до датата на последната транзакция по картата –
10.06.2014 г., с кредитната карта са извършвани разплащания и тегления на ПОС
терминал в общ размер на 38 917,99 лв. Посочено е в експертизата, че с всяка вноска по
картата кредитът се револвира до размера на внесената сума, след приспадане на
погасените лихви, такси и главница. В този смисъл, доколкото била внесена сума за
главница в размер на 18 933,16 лв., то към датата на подаване на исковата молба
непогасената главница била именно 19 984,83 лв. Според вещото неплатената
възнаградителна лихва до 09.10.2019 г. е 11 923,36 лв. От заключението се установява
още, че банката е начислила и сумите от 3 139,38 лв. обезщетение за забава за периода
20.11.2014 г. – 09.10.2019 г., от 3 182,67 лв. – законна лихва за периода 28.02.2016 г. -
09.10.2019 г. и 75 лв. дължими заемни такси.
За пълнота следва да се посочи, че с отговора на исковата молба не се оспорва
размерът на исковата претенция, а единствено се релевират съображения за
недопустимост на иска. Не са въведени и оплаквания за несъобразяване на клаузите на
договора с императивните правила на закона. При извършена проверка на основание
чл. 7, ал. 3 ГПК съдът не е констатирал и наличие на неравноправни клаузи,
обосноваващи дължимостта на претендираните вземания. Съдът не е взел предвид
възражението за изтекла погасителна давност, направено от *** с молба от 09.02.2022
г., депозирана за насроченото последно по делото открито съдебно заседание.
Причината за това е, че възражението за изтекла давност не е направено своевременно
с отговора на исковата молба, както повелява разпоредбата на чл. 133 ГПК, поради
3
което и ответникът е загубил възможността си да стори това на по-късен етап.
С оглед на гореизложеното искът се намира за основателен. Същия се намира за
доказан и по размер, предвид приетото по делото заключение на ССчЕ. По тези
съображения исковата претенция ще се уважи изцяло.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът, на когото ще се
присъди сумата от 1532,21 лв. за платена държавна такса, 180 лв. за внесен депозит за
вещо лице, 840 лв. платен депозит за особен представител на ответника и 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г., ЛНЧ ***, роден на *** г., гражданин на Република ***
постоянно пребиваващ в Република България, с настоящ адрес в страната гр. П., ул.
„***“ № **, ет. *, ап. *, да заплати на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, следните суми,
дължими по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица от *** г., сключен между страните, а именно: 19 984,83 лв.
(деветнадесет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и 83 ст.) главница по
договора; 11 923,36 лв. (единадесет хиляди деветстотин двадесет и три лева и 36 ст.)
договорна лихва за периода от 20.06.2014г. до 08.10.2019г.; 2 155,36 лв. (две хиляди
сто петдесет и пет лева и 36 ст.) обезщетение за забава за периода от 20.11.2014г. до
08.10.2019г.; 3 182,67 лв. (три хиляди сто осемдесет и два лева и 67 ст.) законна лихва
за периода от 28.02.2016 г. до 08.10.2019 г.; и 75 лв. (седемдесет и пет лева) заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 09.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. Г., ЛНЧ ***, роден на *** г., гражданин на Република ***
постоянно пребиваващ в Република България, с настоящ адрес в страната гр. П., ул.
„***“ № **, ет. *, ап. *, да заплати на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сторените разноски по делото, а именно: 1 532,21 лв. (хиляда петстотин
тридесет и два лева и 21 ст.) за платена държавна такса, 180 лв. (сто и осемдесет лева)
за внесен депозит за вещо лице, 840 лв. (осемстотин и четиридесет лева) платен
депозит за особен представител на ответника и 200 лв. (двеста лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4