Решение по дело №920/2018 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

       

Номер ІІІ-92                     Година  2018, 30.07.                    Град Бургас

                                           

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД, Трети въззивен граждански състав                                      

На седемнадесети юли                 две хиляди и осемнадесета година

В отрито съдебно заседание в следния състав:

                                                    

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                                     2. ТАНЯ ЕВТИМОВА

 

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

въззивно гражданско дело номер 920 по описа за  2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от И.Т.Д., ЕГН **********, Г.Г.С., ЕГН **********, Е.Г.Р., ЕГН **********, тримата от с. Факия, Й.Д.С., ЕГН ********** *** и Н.Г.К., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Л.А.,***, против Решение №17/04.04.2018г., постановено по гр. дело № 213/2017г. по описа на Районен съд - Средец, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивниците против Н.П.Г. и Ж.Д.К., иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот – дворно място с административен адрес: с. Факия, община Средец с площ от 4015 кв.м., съставляващо имот № 10 в кв. 3 и кв. 4 по плана на селото, при граници: дере на Община Средец, имоти №№ 9 и 18 в кв.4, имоти №№ 11, 8, 14, 15, 16, 17 и 18 в кв.3, за който имот, по влязъл в сила, но неприложен в срок дворищно-регулационен план, са отредени УПИ VІІ-10 в кв.4 по регулационния план на с. Факия с площ от 775 кв.м., УПИ VІІІ – 10 в кв.4 по регулационния план на с. Факия с площ от 800 кв.м., УПИ VІІ – 10 в кв.3 по регулационния план на с. Факия с площ от 910 кв.м. и УПИ VІ – 10 в кв.3 по регулационния план на с. Факия с площ от 930 кв.м., при притежавани части съответно: И.Т.Д. – 8,333%, 1/12 идеална част от имота, Г.Г.С. – 16,666%, 1/6 идеална част от имота, Е.Г.Р. – 16,666%, 1/6 идеална част от имота, Й.Д.С. – 8,333%, 1/12 идеална част от имота и Н.Г.К. – 16,666%, 1/6 идеална част от имота, като недоказан и неоснователен, като е оставил без уважение искането за отмяна на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 59, том VІІ, рег.№ 3375, нот.дело №934/2013 г. на нотариус Веселина Кирилова, с район на действие – Районен съд - Средец.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват въззивниците, които считат постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните и материалните норми. Молят съда за отмяна на решението. Излагат съображения.

В срока предвиден в ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от Ж.Д.К. чрез адвокат М.Й.-Г. и от Н.П.Г. чрез адвокат Я.П., в които изразяват становища за неоснователност на въззивната жалба. Молят съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Излагат съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Пред Районен съд - Средец е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.537, ал.2 от ГПК.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Не се спори, че с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение №59, том 7, нот.дело №934/2013 г. от 14.10.2013 г. на нотариус с регистрационен № 560 и район на действие – Районен съд – гр. Средец, въззиваемият Н.П.Г. е признат за собственик по давностно владение по отношение на процесния недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 4015 кв.м., съставляващо имот № 10 в кв.3 и кв.4 по плана на селото при посочените граници, за който имот по неприложен но влязъл в сила дворищно регулационен план за отредени посочените по-горе урегулирани поземлени имоти. Процесният имот с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 166, том 1, нот.дело №154/2017 г., на 11.04.2017 г. е бил дарен от Н.П.Г. на другата ответница и въззиваема по делото Ж.Д.К..

Твърдението на въззивниците по делото е свързано с факта, че са наследници на общия наследодател Георги Петров К. ЕГН **********,***, починал на 30.05.1978 г., като майката на ответника Н.П.Г. – Стоянка Г. Гъбичева е дъщеря на наследодателя. Той от своя страна е придобил земеделските имоти от своя баща Петър К. /по разписен лист Кирязов/ по наследствено правоприемство.

По делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетелката Митра Коларова се установява, че към 1977 – 1978 година имотът е работен от дядо Георги и дъщерите му. Свидетелката не знае кой е работил имота преди да умре дядо Георги. След това същата се е оженила и е напуснала селото, като последните й впечатления са от последните петнайсетина години, когато отново живее в с. Факия, но не знае кой е обработвал земята. Свидетелят Вълков твърди, че между 1960 – 1970 година мястото е било в ТКЗС и е било засято с тютюн. Обработвано е от семейството на Георги Петров, дъщерите и синовете му до 2005 – 2006 година, след което не е било обработвано.

Според свидетелката Роска Стефанова, която от 1999 година живее в с. Факия, закупила си е кози и е започнала да ги отглежда, твърди, че имотът е обработван от различни хора като посочва имената им. До 2006 – 2007 година, според нея, И., Е. и Й. са работили мястото, а след това Ангел – син на И.Т. е започнал да го оре. Преди това И.Т. засял люцерна.

Свидетелят Тони Бимбалов сочи, че въззиваемият Н.Г. обработва имота около 15 – 20 години. Свидетелят му помагал при прибиране на реколтата от тикви и царевица. През 2006 – 2007 година въззиваемият засял нивата с люцерна, която косял с помощта на други хора.

Свидетелят Петър Жеков разказва, че през 2000 – 2002 година е ходил в имота и са брали с ответника тикви. Свидетелят разбрал, че мястото е негово или на майка му. Ходил е да помага и в периода 2005 – 2006 година.

Според свидетеля Стайко Василев след 2000 година въззиваемият Г. започнал да обработва нивата, засаждал в нея тикви и царевица, а след 2011 - 2013 година свидетелят лично е косил в процесното място трева. Той твърди, че въззиваемият е използвал тиквите за храна на отглежданите от него свине. До 2000 година свидетелят е виждал ищците да работят мястото, но след тази година е виждал само Н.Г. да ходи на мястото, да поддържа оградата и да обработва земята.

Настоящата съдебна инстанция, с оглед на така събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно. Следва да се отбележи на първо място, че имотът, макар и по твърдение на страните и свидетелите, да е подлежал на реституиране по ЗСПЗЗ, тъй като е бил обработван от ТКЗС, по делото не са представени доказателства за възстановяване на правото на собственост върху същия. От друга страна, твърдението в исковата молба, че имотът е бил собственост на Георги Петров К. не се установява с документални средства. Представеното извлечение от разписен лист при Община Средец не установява правото на собственост на общия наследодател. В този смисъл по делото не беше установено с категоричност, че ищците и ответника Г. са собственици на земеделската земя по наследяване. Според свидетелката Митра Коларова общия наследодател Георги К. е притежавал и други имоти в землището на с. Факия. В заключение следва да се отбележи, че ищците при условията на пълно и главно доказване не установиха правото си на собственост по отношение на земеделска земя от 4015 кв.м.

От своя страна въззиваемият Г. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижимия имот придобит единствено по давностно владение, но не и по наследяване. Действително съобразно Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк. дело №1/2012 г. на ОСГК, „презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато собствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяване“, но когато се касае до наследствен имот, установената в чл.69 ЗС презумпция не се прилага. Счита се, че ползващия имота е държател на идеалните части на другите наследници и ги владее от тяхно име и за тяхна сметка. Както беше отбелязано по-горе, в настоящия казус ситуацията е различна и тълкувателното решение не може да намери приложение точно с оглед на обстоятелството, че ищците не успяха да проведат пълно и главно доказване на твърдяните от тях факти и обстоятелства в исковата молба. Това налага атакуваното решение да бъде потвърдено. Следва да се присъдят направените по делото разноски.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №17 от 04.04.2018 г., постановено по гр. дело № 213/2017 г. по описа на Районен съд - Средец.

 

ОСЪЖДА И.Т.Д., ЕГН **********, Г.Г.С., ЕГН **********, Е.Г.Р., ЕГН **********, тримата от с. Факия, Й.Д.С., ЕГН ********** *** и Н.Г.К., ЕГН ********** ***, да заплатят на Н.П.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 400 лева – разноски по делото.

 

ОСЪЖДА И.Т.Д., ЕГН **********, Г.Г.С., ЕГН **********, Е.Г.Р., ЕГН **********, тримата от с. Факия, Й.Д.С., ЕГН ********** *** и Н.Г.К., ЕГН ********** ***, да заплатят на Ж.Д.К., ЕГН ********** ***, сумата от 600 лева – разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.

 

                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

                                                                          2.