Р Е Ш Е Н И Е
№260536, 14.12.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 01.12.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ДИАНА ПЛАЧКОВА
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2512 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищецът С.С.Т. с ЕГН
**********,***, твърди, че на 30.09.2018 г. претърпял инцидент в подлеза,
намиращ се на пресечната точка между ул. „**“ и бул. „**“ в гр. ** - на
посочената дата след полунощ той се събудил в безпомощно състояние на земята,
без да има спомен за случилото се преди това, не можел да движи краката си,
изпитвал ужасна болка, не могъл да стигне до мобилния си телефон, който би на
няколко метра от него, защото всяко движение му причинявало неописуема болка.
Бил в шок, защото му трябвало време, за да осъзнае къде е и какво се е случило,
като след известно време разбрал, че след като е паднал в южната част на
подлеза, до клона на „**“ АД, е прекарал в безпомощно състояние на земята
повече от два часа. На виковете му за помощ се отзовал мъж на видима възраст
около ** г., живущ в съседна кооперация, който повикал Бърза помощ. От
служители на Пожарна безопасност и защита на населението посредством кран бил
изваден от мястото на което бил паднал и бил откаран в Спешно отделение на
УМБАЛ „**“ ЕАД. След преглед бил хоспитализиран във Втора клиника по хирургия
на лечебното заведение, където след допълнителни прегледи и изследване била установена
фрактура на разклонението на таза. Поради тежката травма, неотслабващата и
непрестанна болка в лечебния му план били включени силни болкоуспокояващи. На
16.10.2018 г. му била извършена операция, при която в таза му били положени 21
пирона. След едномесечен период на престой на легло в болницата в средата на
месец ноември 2018 г. той бил изписан от лечебното заведение и бил прибран в
дома си в град **, където прекарал 5 месеца /до края на месец март 2019 г./, от
които 2 месеца на легло, през което време изключителни грижи за него полагали
родителите му, сестра му и дъщеря й. За дълъг период от време всяко едно
движение представлявало трудност за него, като единственият начин да посещава
прегледите и да се справя с елементарни дейности от всекидневието му бил с
помощта на близките му. Изпитвал страх, че никога повече няма да се изправи на
краката си. Едва след проточено лечение започнал да се движи с патерици, като
дългият възстановителен период, който все още не е приключил, му създал
множество неудобства, болки, страдания и
Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд
– стр. 2/12
притеснения. Стресът, както и физическата и емоционална
болка от случилото се били в началото непоносими, като в хода на
възстановяването му малко по малко те отшумявали, но и към датата на подаване
на исковата молба в съда той все още усеща болки в оперираната зона, ограничава
се от активно движение, не може да спортува, избягва продължително стоене и
ходене, дори категорично му забранили да кара велосипед. Травмата не е
преминала и в емоционален аспект – често изпитва страх, притеснения, сънува
кошмари и често изпитва напрежение, без да има видима външна причина за това,
което по принцип е необичайно за него. Психиката му понесла силен удар – не
можел да ходи на работа, не можел да се грижи за себе си, а чувството, че е в
тежест на роднините му го измъчвало. Прекратил рязко комуникацията с приятелите
си, затворил се в себе си, като единствените хора, с които общувал били майка
му и сестра му. Месеци наред стоял обездвижен, не излизал от дома си през
дългия възстановителен период, бил подтиснат, непрестанно уморен и силно
разстроен. Претърпените промени в битов и емоционален план осезаемо повлияли
върху начина му на живот. Поради това, че Община Пловдив е собственик на
подлеза и като такъв тя има законово задължение да полага необходимите грижи за
обезопасяването му и нормалното му използване, а в процесния
случай това не е сторено, тъй като в деня на инцидента не е имало монтиран
достатъчно висок предпазен парапет, нито поставени табели, че въобще има
подлез, а пространството около него не било достатъчно добре осветено, то
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от инцидента в размер на
45 000 лева ведно със законната лихва от датата на инцидента - 29.09.2018
г., до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски, а
пълномощникът му е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал.
1 ЗЗД.
Ответникът
Община Пловдив, с адрес – гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1,
представлявана от ** З.Д., а също и от пълномощника му главен юрисконсулт
Е.В.К., не оспорва, че е собственик на описания в исковата молба подлез, но
твърди, че : не са доказани кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия
състав на деликта; не е настъпил описаният в исковата
молба инцидент по описания в исковата молба механизъм и ищецът не е претъпрял вреди от същия; не е налице увреждане, което да е
в причинна връзка с поведението на служители на Община Пловдив, съответно на
наети от нея трети лица; подлезът не е в описаното в исковата молба състояние;
доколкото се твърди, че ищецът се е разхождал, то при обикновено внимание
същият е разполагал с възможността да възприеме заобикалящата го среда и
сочената „неравност“, като избегне настъпването на инцидента; мястото на
инцидента е до първостепенен път и е оживено и добре осветено, поради което
ответникът не носи отговорност за невниманието на ищеца в деня на инцидента; не
е налице пряка и непосредствена причинна връзка между щетите и твърдяното
увреждащо деяние; от представените с исковата молба доказателства не се
установяват по несъмнен начин причините,
Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд
– стр. 3/12
довели до
настъпване на вредоносното събитие; ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат – не е съобразил условията и мястото за преминаване в
пешеходната зона, като падането и злополуката могат да бъдат свързани с редица
причини, свързани с общото му здравословно, физическо и емоционално състояние;
операцията е извършена значително по-късно от датата на инцидента – на
16.10.2018 г., като при изписването на ищеца от Клиника по гръдно-коремна
хирургия на 08.10.2016 г. в медицинската документация е посочено, че е налице
подобрение в здравословното му състояние и са налични персистиращи
слаби болки в лява тазобедрена става и таза; размерът на претендираното
обезщетение е необосновано завишен и същият не е съобразен с трайната съдебна
практика и критериите за справедливост; неоснователна е и претенцията за
присъждане на лихви, поради което моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност приема следното :
Основен принцип в правото е, че не трябва да се вреди
другиму, поради което съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като отговорността за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата
чрез свои виновни действия и/или бездействия, а юридическите лица отговарят за
непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД / Постановление № 7 от 1959 г.,
Пленум на ВС/.
Съгласно чл. 49 ЗЗД : „Този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.”, като регламентираната в тази материално-правна
норма отговорност е гаранционно-обезпечителна, тъй като се ангажира за чужди противоправни действия и не произтича от вината на лицето,
което е възложило работата, като предпоставките за реализирането й са следните
: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил работата; вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника;
работникът/служителят да има вина за причинените вреди /Постановление № 7 от
29.12.1958 г. на Пленума на ВС/.
Според показанията на свидетеля Т.Н.Т., живущ ***, в
жилищна кооперация на ул. „**“ №**, на три метра от южния вход на подлеза срещу
паметника на площад „**“ на бул. „**“ в гр. ** : вечерта на инцидента, между
01:00 – 02:00 ч. чул викове за помощ, но като погледнал през терасата не видял
никой долу - от южната страна на входа на подлеза има дупка, чиято дълбочина е
около 3.5 – 4 метра, която не е осветена, поради което и след като погледнал от
терасата не забелязал никой; виковете за помощ ясно му показали, че идват от
дупката в подлеза, както и че са на човек в беда, който не е пиян или „…друг“,
защото
Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд
– стр. 4/12
били
сериозни; като слязъл долу видял момче в дупката, което не му направило
впечатление да е пило, било трезво мислещо и в оптически добро състояние; на
въпроса му какво прави там момчето му казало, че не знае и че се е събудило на
това място, като си е помислило, че са го ограбили и са го хвърлили, както и че
вика за помощ, защото не може да си намери телефона; то било право, опитало се
да направи стъпка, но не успяло, имало силни болки в таза, поради което
свидетелят, който предположил, че момчето е паднало, му помогнал да легне;
намерил телефона му на 3-4 метра от него; не само към деня на случилото се, а и
понастоящем подлезът е в невероятно лошо техническо състояние и не е обезопасен
- преградите са много ниски, може би под коляното на някои места или на
височината на коляното, като в него е имало и други инциденти, дори смъртен
случай.
Като доказателство по делото са
приети копия на Телефонограма № 550/30.09.2018 г. и на снимка на събитието,
изпратени от третото лице Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – ** с писмо рег. № 104700-368/23.01.2020 г. в изпълнение на
вмененото му от съда процесуално задължение да представи намиращи се у него
документи, видно от които на 30.09.2018 г., в 01:35 часа в І-ва
РС-ПБЗН - ** е получено съобщение за техническа помощ за оказване на съдействие
на паднал човек в дупка на подлеза на Площад „**“ в гр. **, на което в 01:39 ч.
на 30.09.2018 г. са се отзовали трима служители на службата със спасителен
автомобил марка „**“, модел „**“, рег. № **, които за времето от 01:40 ч. до
02.:00 ч. са оказали помощ на С.Т. на ** години, паднал в подлеза, който след
преглед е бил откаран с екип на Център за спешна медицинска помощ - **, като на
приложената към телефонограмата снимка е изобразено мястото на инцидента.
Като доказателства по делото са
приети и представени от третото лице УМБАЛ „**“ ЕАД по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК заверени преписи на медицински документи, наименувани История на заболяване
№ 59568/3789 от 30.09.2018 г. и История на заболяване № 61468/3128 от
08.10.2019 г., в кориците на които се съдържат заверени преписи на Фиш за
спешна медицинска помощ рег. № 1622310 /лист 182 от делото/, Лист за преглед на
пациент в КСБ/СО № 084479/30.09.2018 г. /лист 179 от делото/ и История на
заболяването № 59568/30.09.2019 г. /лист 175 от делото/, видно от които на
30.09.2019 г. екип на Център за спешна медицинска помощ - ** за времето от 1:42
ч. до 2:00 ч. е оказал помощ на пациент с име : „Т.“***, на ** г., с ЕГН
**********, със съмнение за фрактура на лява тазобедрена става, след което в
2:24 ч. същият е транспортиран в Спешно отделение на УМБАЛ „**“ ЕАД, където
след консултации е насочен и в 4:12 ч. приет в Хирургична клиника на лечебното
заведение с основна диагноза : „Други повърхностни травми на корема, долната
част на гърба и таза.“ Установява се още от приетите като доказателства
заверени преписи на медицински документи и в частност от Епикриза
издадена на 08.10.2018 г. от Клиника по гръдно-коремна хирургия при УМБАЛ „**“
ЕАД и от Епикриза издадена на 30.10.2018 г. от КОТ
при
Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд
– стр. 5/12
УМБАЛ „**“
ЕАД, че ищецът е пролежал в Клиника по гръдно-коремна хирургия на лечебното
заведение от 30.09.2018 г. до 08.10.2018 г., когато след изписването му с
окончателна диагноза : „Травма на други интраабдоминални
органи, без открита рана на корема“, поради персистиращи
слаби болки в лява тазобедрена става и таза е насочен и приет за лечение в
Клиника по ортопедия и травматология на същото, в която е опериран на
16.10.2018 г. и пролежал до 30.10.2018 г., когато е изписан с окончателна
диагноза : „Счупване на пубиса /срамна кост/, закрито.
Фрактура пубис рамус суп. ет интер.
дислокат. Обс. Фрактура сакри син.“
В изпълнение на задължението му по
чл. 192, ал. 1 ГПК третото лице ІІ-ро Районно
управление – ** при ОД на МВР – ** е изпратило писмо рег. №
435000-3819/06.03.2020 г., в което се съдържа информация, че след проверка в
регистрите му е установено, че : не се води и не е била водена предварителна
проверка или досъдебно производство, по които заявител или пострадал да е С.
С.Т. и които да се отнасят до падането на същия в подлеза, преминаващ от ул.
„**“ под бул. „**“; не фигурират данни сигнал за подобно произшествие да е бил
подаван в периода около 30.09.2018 г., съответно да е подаден сигнал от С. Т.;
липсват данни С. С.Т. да е посещавал управлението или да е бил доведен в същото
в период близък до 30.09.2018 г.
Според заключението на вещото лице
** М.Б. по допусната по делото съдебно-медицинска експертиза описаните в двете епикризи травматични увреждания : „Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема. Закрито
дислокационно счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост. Фрактура
на лявата седалищна кост.“, са причинени по механизма на удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получат по начина, който се
посочва от ищеца в исковата молба, а именно при падане от високо върху таза.
Анализираните до тук доказателства си кореспондират и
взаимно се допълват, като въз основа на същите съдът приема за безпротиворечиво установено, че : на 30.09.2018 г., преди
01:35 ч. /доколкото в приетия като доказателство препис на Телефонограма №
550/30.09.2018 г. е посочено, че съобщението за техническа помощ е получено в
РС „ПБЗН“ – ** в 01:35 ч./ свидетелят Т.Т.,
отзовавайки се на викове за помощ, намерил ищеца в дупката на южния вход на
пешеходния подлез, преминаващ под бул. „**“ в гр. ** и свързващ ул. „**“ с
площад „**“, стоящ прав, но в невъзможност да се движи поради болки в таза,
който макар и да бил адекватен, нямал спомен за случилото се с него; с помощта
на специална техника ищецът бил изваден от служители на Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – ** от мястото, на което бил намерен от
свидетеля и закаран от екип на Център за спешна медицинска помощ – ** в Спешно
отделение на УМБАЛ „**“ ЕАД със съмнения за фрактура на лява тазобедрена става,
от което бил пренасочен и приет в Клиника по гръдно-коремна хирургия, в която
пролежал до 08.10.2018 г.,
Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд
– стр. 6/12
когато след
като е изписан с окончателна диагноза : „Травма на други интраабдоминални
органи, без открита рана на корема“, бил насочен и приет в Клиника по ортопедия
и травматология, в която бил опериран на 16.10.2018 г., а впоследствие изписан
на 30.10.2018 г. с окончателна диагноза : „Счупване на пубиса
/срамна кост/, закрито. Фрактура пубис рамус суп. ет
интер. дислокат. Обс. Фрактура сакри син.“
Коментираните
в предходното изложение две епикризи са издадени от
длъжностни лица и по определен в закона ред, поради което съставляват официални
документи съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, като въз основа на същите, заключението
на вещото лице ** Б. /че описаните в епикризите травматични увреждания са причинени по механизма
на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получат
по описания в исковата молба начин, а именно при падане от високо върху таза/,
показанията на свидетеля Т. /по отношение на които не са налице обстоятелства,
за да не бъдат кредитирани/, а също и предвид липсата на данни в регистрите на ІІ-ро РУ – ** да са водени предварителна проверка или
досъдебно производство, по които заявител или пострадал е С. С.Т. и които да се
отнасят до падането на същия в подлез, преминаващ от ул. „**“ под бул. „**“,
липсата на данни да е подаден сигнал за подобно произшествие в периода около 30.09.2018
г. и липсата на данни С. С.Т. да е посещавал управлението или да е бил доведен
в същото в период близък до 30.09.2018 г., то въпреки че ищецът няма точен
спомен за случилото се с него, съдът приема за установено, че на 30.09.2018 г.,
преди 1:35 ч. по него са произтекли следните травматични увреждания : „Травма
на други интраабдоминални органи, без открита рана в
корема. Закрито дислокационно счупване на горното и долно рамо на лявата срамна
кост. Фрактура на лявата седалищна кост.“ вследствие на падането му при слизане
по стълбите в дупката на южния вход на пешеходния подлез, преминаващ под бул.
„**“ в гр. ** и свързващ ул. „**“ и площад „**“.
Съгласно § 6, т. 1, изречение първо от
Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата /ДР на ЗДвП/ : „Път“ е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци.“, като базирайки се на тази норма дефиниция и на
обстоятелството, че пешеходните подлези са съоръжения, предназначени за
придвижване на пешеходци, то съдът приема, че процесният
подлез съставлява път по смисъла на § 6, т. 1, изр. 1 от ДР на ЗДвП.
Последният е на територията
на гр. **, поради което съобразно § 7, т. 4 Закон за местното самоуправление и
местната администрация е собственост на Община Пловдив – обстоятелство, което
бе и изрично признато от ответника в открито съдебно заседание на 20.10.2020 г.
А като негов собственик последната по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП е длъжна
го поддържа изправен с необходимата маркировка, да организира движението по
него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, като
алинея трета на тази
Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд
– стр. 7/12
норма разпорежда, че за организиране на
движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за
движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от
собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени
с Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за
организиране на движението по пътищата, в чл. 6, т. 1 и чл. 10 от която е
предвидено, че организацията на движението по пътищата в населените места се
извършва въз основа на генерални планове за организация на движението, които се
изработват по възлагане от стопанина на пътя.
До датата на приключване на
съдебното дирене по делото ответникът не ангажира доказателства да е възложил
изработването на генерален план за организацията на движението в Община Пловдив,
съответно в Район „**“, на чиято територия се намира подлезът и съответно в
деня на инцидента преди него да е бил поставен пътен знак съгласно чл. 56, ал.
2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата „Е21“ с
наименование „Пешеходен подлез или надлез“, указващ съобразно чл. 131 от Наредба № 18/23.07.2001
г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци входа на подлеза.
Вън от горното процесният
подлез е съоръжение към транспортната техническа инфраструктура на Община
Пловдив, която е елемент на техническата инфраструктура на общината съгласно
чл. 64, т. 1 Закон за устройство на територията /ЗУТ/ и като съоръжение към нея
той съставлява и строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителни разпоредби на
ЗУТ, по отношение на който последният в чл. 169, ал. 1 е предвидил, че следва
да е проектиран, изпълнен и да се поддържа в съответствие с основните
изисквания към строежите, определени в приложение І
на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9
март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара
на строителни продукти и за отмяна на Директива
89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), включително и за достъпност и
безопасност при експлоатация. Последните са определени в Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания, в чл. 15, ал. 3 от
която по отношение на стълбите като средство за преодоляване на различни
височини вследствие на разликата между нивата на терена са предвидени следните
изисквания :
„От двете страни на стълбищното
рамо се изграждат парапети при спазване
на следните изисквания:
1. ръкохватките са непрекъснати и кръгли с
диаметър от 3 до 5 сm, монтирани по такъв начин, че
да не се въртят в сглобките, и да започват най-малко 30 сm
преди първото стъпало и да завършват най-малко 30 сm
след последното стъпало; ръкохватките на парапети,
закрепени за стени, се монтират на разстояние 4 сm от
стените (фиг. 13);
Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд
– стр. 8/12
2. краищата на ръкохватките са заоблени
или плавно извити към съответната стена, стълб или настилка;
3. най-малко от едната страна на стълбищното рамо има двоен парапет,
като височината на ръкохватките е между 50 и 75 cm - за ползване от деца и от
малки хора, и между 85 и 100 cm - за общо ползване;
4. когато широчината на стълбищното рамо е по-голяма от 360 сm,
се предвижда междинен двоен парапет;
5. парапетите
се изпълняват с цвят, контрастен на цвета на съседната настилка.“
В разрез с
посочените нормативни изисквания според показанията на свидетеля Т. в деня на
инцидента на стълбището в южната част на подлеза са били монтирани прегради на
нивото на коляното или под коляното на някои места, т. е. тези прегради са с
много по-малка височина от изискуемата по чл. 15, ал. 3, т. 3 Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания от 85 – 100 см., като въобще липсват и ръкохватки.
Законът – чл. 92, ал. 1 ЗУТ, вменява задължение на всяка община да осигури външно изкуствено осветление на улици, площади, паркове,
градини и други недвижими имоти - публична общинска собственост, с цел
създаване на условия за безопасно нощно движение. Установи се вече по-горе в
настоящото изложение, че процесния пешеходен подлез
като съоръжение към транспортната техническа инфраструктура на Община Пловдив е
собственост на последната, поради което по отношение на него също е приложимо
изискването на чл. 92, ал. 1 ЗУТ за осигуряване на изкуствено външно
осветление. То, обаче, към деня на инцидента не е било изпълнено от ответника с
оглед на показанията на свидетеля Т., че т. нар. от него „дупка“, която е също
част от територията на подлеза, не е била осветена.
Или в
обобщение на горното настоящият състав приема за установени твърденията в
исковата молба, че преди 1:35 ч. на 30.09.2018 г., когато ищецът е намерен от
свидетеля Т. в южната част на подлеза, последният не е бил поддържан в
съответствие със законовите изисквания от собственика му – ответната община,
която не е осигурила условия за сигурно придвижване по него и безопасна
експлоатация, тъй като той не е бил сигнализиран със съответния пътен знак, на стълбищното му рамо от страната му към т. нар. от свидетеля
Т. „дупка“ не е имало поставен достатъчно висок обезопасителен
парапет, както и пространството на тази „дупка“ не е било въобще осветено.
Общината като юридическо лице осъществява правни
действия чрез натоварени от нея лица, както и отговоря за причинените от тези
лица вреди при или по повод изпълнението/неизпълнението на възложената им
работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
поддържането на подлеза в съответствие с нормативните изисквания и от това
тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца. Ето защо и тъй
като вината на натоварените от общината лица се презюмира
/чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, то налице са
Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд
– стр. 9/12
визираните в
закона предпоставки за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на
възложителя – Община Пловдив, за обезщетяване на вредите, като предвид
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, уреждаща възможност за намаляване на
обезщетението в случаите, в които увреденият е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, то в рамките на настоящото производство при определяне на
размера на претендираното обезщетение следва да бъде
обсъдено и възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Съпричиняване ще е налице тогава, когато
вредоносният резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този,
който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия
увреден, като в тези случаи вината на пострадалия няма отношение при определяне
на размера на обезщетението /в този смисъл Тълкувателно решение № 88 от
12.09.1962 г., ОСГК на ВС/.
В отговора на исковата молба е направено твърде общо
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, основаващо се само на твърдението, че „…падането и
злополуката могат да бъдат свързани с редица причини, свързани с общото
здравословно, физическо и емоционално състояние на ищеца.“
За установяването му и в частност на здравословното,
физическото и емоционалното състояние на ищеца в деня на инцидента бе допуснат
въпрос към вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, според заключението
по който няма данни в медицинската документация за фактори, оказващи влияние на
стабилността на походката и концентрацията на пострадалия към момента на
инцидента. Според показанията на свидетеля К.Н.– приятел на ищеца, вечерта
преди инцидента С. нямал белези да бил пиян, най-много да бил изконсумирал 1-2
бири, а съобразно тези на свидетеля Т. - в момента, в той намерил в дупката в
подлеза ищеца, последният бил адекватен, в добро ментално състояние, не лъхал
на алкохол. Основавайки се на коментираните до тук доказателства съдът приема,
че здравословното, физическото и емоционалното състояние на Т. нямат отношение
към падането му в подлеза, а твърдението на ответника, че тъй като ищецът не
бил бързал, а се разхождал, поради което при обикновено внимание е разполагал с
възможността да възприеме заобикалящата го среда със „…сочената „неравност“,
като избегне настъпването на инцидента…“, не намира опора в закона, тъй като в
последния не е регламентирано задължение за гражданите и в частност за
пешеходците да съобразяват поведението си с лошата пътна техническа
инфраструктура. Ето защо настоящият състав намира за недоказано възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца.
Що се отнася до размера на претенцията за обезвреда.
Видно още от заключението на вещото лице ** Б., а също
и от изявленията му направени в открито съдебно заседание на 01.12.2020 г. :
травматичните увреждания са довели до трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник; лечението на получените травматични увреждания
Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд
– стр. 10/12
обичайно
продължава 6 – 8 месеца при благоприятен ход на заболяването без настъпването на
усложнения в него, за каквито няма доказателства, като при нормален
оздравителен процес не биха се очаквали някакви трайни и необратими усложнения;
в конкретния случай след изписването на пострадалия от болничното заведение му
е предписан постелен режим вкъщи за период от 2
месеца, след което се налага раздвижване за 1 – 2 месеца по преценка на
лекуващия лекар; по време на престоя в УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. ** на Т. е била
извършена оперативна интервенция, като са му били поставени стандартни
реконструктивни плаки с цел възстановяване на
целостта на костите на таза; непосредствено след инцидента пострадалият е
изпитвал силни до нетърпими болки и страдания, които постепенно са затихвали в
хода на оздравителния процес до пълното им изчезване след неговото приключване;
няма данни, въз основа на които да се направи извод, че здравословното
състояние на ищеца преди инцидента е повлияло на продължителността на
възстановителния период; изчакването за оперативното лечение не е повлияло
върху изхода и продължителността на възстановяването – първоначално ищецът е
приет в Гръдно-коремна хирургия, където е диагностицирано
счупване на срамната и на седалищната кости, като след стабилизиране на
състоянието му е прехвърлен в ортопедията; към момента на изготвяне на
експертизата пострадалият има само епизодични болки при продължително физическо
натоварване или при промяна на времето, но като се има предвид възрастта на му
по-вероятно е тези болки напълно да отшумят; към момента на прегледа ищецът е
клинично здрав и няма пречка да не извършва нещо – да, сигурно много тежка
физическа работа, свързана с опорно-двигателния апарат би го затруднила.
Според показанията на св. Л.Т.– майка на ищеца : в
деня на инцидента – тридесети септември, синът й бил притеснен, лежал, не можел
да се движи; възстановяването му продължило 6 месеца, през които разчитал на
нейните грижи; през целия възстановителен период бил притеснен, оплаквал се от
болки, бил на антибиотици, защото лежал по гръб и всичко отзад му било
възпалено, бил постоянно на пелена отдолу, постоянно викали лекар, за да му
сменя превръзките; бил психически сринат, страхувал се, че може да не се
възстанови напълно и да не проходи; по лекарско предписание седмица след
операцията трябвало да се изправи, но бил много слаб и не могъл да стои 5
минути; след като му махнали шевовете започнали да викат рехабилитатор;
започнал да прохожда като бебе и докато започне да ходи първоначално използвал
за тоалетна инвалиден стол с леген; прохождането продължило 2 – 3 месеца; след
приключване на рехабилитацията не започнал да се придвижва нормално, разхождал
се в стаята и до тоалетната с патерици, правел упражнения; после започнал да се
натоварва с тежести; през месец март 2019 г. тръгнал на работа; минали 4 – 5
месеца докато започна да ходи и да помага за обслужването си; понастоящем като
ходи се оплаква, изморява се и накуцва леко.
Показанията на свидетеля са в пълен синхрон със
заключението на вещото лице ** Б., като въз основа на същите настоящият състав
приема, че :
Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд
– стр. 11/12
забавянето
на оперативното лечение на ищеца за времето от 30.09.2018 г. до 16.10.20218 г.
не е повлияло върху продължителността на възстановителният процес, протекъл за
времето от 30.09.2018 г. до края на месец март 2019 г. или общо 6 месеца; през
посочения темпорален отрязък ищецът е търпял физически болки – първоначално
силни до нетърпими, които постепенно са затихвали и към датата на приключване
на съдебното дирене, повече от 2 години след инцидента, у него се проявяват
епизодични болки при продължително физическо натоварване или при промяна на
времето, но независимо от това той се е възстановил напълно в рамките на
оздравителния период; през същия са му били причинени и редица неудобства – в
продължение на около 3 месеца, в това число 1 месец в болницата и още две
месеца след изписването му на 30.10.2018 г., ищецът е бил на легло и не е могъл
да се обслужва сам, като не само през този период, а и до приключване на
възстановителния процес е бил зависим от чужди грижи за тоалет, храна,
посещения при лекаря, раздвижване, прохождане, което, макар, че по думите на
св. Т., че синът й не се предава лесно, повлияло и на психиката му, тъй като
изпитвал неудобства и притеснения не само от състоянието си, а също и страх, че
се е залежал и от евентуалната възможност да не проходи отново.
Изхождайки от горепосочените обстоятелства, въпреки,
че възстановителният период не е твърде продължителен и след приключването му
ищецът е напълно оздравял, а и има позитивна прогноза, че ще изчезнат за в
бъдеще и епизодичните му болки, появяващи се при продължително физическо
натоварване и при разваляне на времето, то в случая се касае за сериозна
травма, нарушила опорните и двигателните му функции, причинила му неудобства и
притеснения от изключителен характер с оглед на зависимостта му от чужда помощ
за задоволяване на физиологичните и екзистенциалните
му потребности, която травма е била съпроводена в началото и с нетърпими
физически болки, с оглед на което настоящият състав намира размера от 45000
лева на претендираното обезщетение за съответстващ на
принципа за справедливост регламентиран в чл. 52 ЗЗД.
И тъй като се касае за вреди от непозволено увреждане
и по силата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът се счита в забава без покана, то
върху присъденото обезщетение следва са се присъди законната лихва от датата на
увреждането – 30.09.2018 г., до окончателното му изплащане, като искането за
присъждане на законната лихва от 29.09.2018 г. като неоснователно следва да
бъде отхвърлено. Или в случая в съответствие с трайната съдебна практика
законната лихва се присъжда като последица от уважаването на иска за обезвреда, т. е. не е налице сезиране на съда със
самостоятелен иск както е прието в изготвения по делото проект за доклад, като
размерът й следва да бъде определен към датата на плащането.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
ищеца – адвокат М.Р.М. ***, със служебен адрес – гр. **, възнаграждение за
Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд
– стр. 12/12
процесуално
представителство и защита по настоящото дело в размер на 1880 лева, определен
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и материалния интерес по делото от 45 000 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив
сумата от 1800 лева държавна такса по производството; сумата от 5 лв. държавна
такса за издадено на ищеца съдебно удостоверение и сумата от 200 лв. депозитни
разноски по допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес – гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ** З.Д., да заплати на С.С.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 45000 лв. /четиридесет
и пет хиляди лева/ като обезщетение по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди от
следните травматични увреждания – „Травма на други интраабдоминални
органи, без открита рана в корема. Закрито дислокационно счупване на горното и
долно рамо на лявата срамна кост. Фрактура на лявата седалищна кост.“,
произтекли вследствие на падането му на 30.09.2018 г. при слизане по стълбите в
дупката на южния вход на пешеходния подлез, преминаващ под бул. „**“ в гр. ** и
свързващ ул. „**“ и площад „**“ поради неподдържането
на подлеза в съответствие със законовите изисквания ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 30.09.2018 г., до окончателното й изплащане, като оставя без
уважение искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 45000
лева от 29.09.2018 г. до 30.09.2018 г.
ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес – гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ** З.Д., да заплати на адвокат М.Р.М.
***, със служебен адрес – **, възнаграждение за процесуално представителство и
защита на ищеца по гр. д. № 2512 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с.
за 2019 г. – С.С.Т., в размер на 1880 лева.
ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес – гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ** З.Д., да заплати в полза на
Окръжен съд – Пловдив : сумата от 1800 лева държавна такса по производството;
сумата от 5 лв. държавна такса за издадено на ищеца съдебно удостоверение и
сумата от 200 лв. депозитни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :