О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260330 , 09.09.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав в закрито заседание на девети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър
Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев ч. гр. д. № 1903 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 274 – 279 ГПК.
Образувано е по частна
жалба на “Теленор България” ЕАД против Определение № 3969 от 15.06.2020г. на РС
– Бургас, постановено по гр. д. № 814 по описа на съда за 2020г., с което е
прекратено производството по делото, поради неотстраняване от ищеца на
нередовностите на исковата молба в указания от съда срок, а именно да бъде
внесена съответната държавна такса за производството по сметка на съда, за
което да бъдат представени доказателства.
В частната жалба са
наведени доводи, че постановеното определение е неправилно, поради противоречие
с процесуалния закон и необосновано. В жалбата се твърди, че съдът не е взел
предвид извършените от страната процесуални действия, поради което е достигнал
до неправилен извод, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му от съда
указания за довнасяне на държавна такса и незаконосъобразно е лишил същият от
защита на неудовлетвореното му право. Застъпва се становище, че констатацията на
съда, че жалбоподателят не е изпълнил указанията в срок се намира в
противоречие с мотивите на съда, съдържащите в обжалвания акт. Сочи, че
указаното процесуално действие е изпълнено в срок, а съдът е подходил формално
към депозираната уточнителна молба, поради което е достигнал и до неправилния
извод, че исковете вместо пет са предявени като три. Сочи, че в молбата изрично
е посочено, че ищецът е направил повторни уточнения по отношение и във връзка с
допуснатата технически грешка при формулиране на претенцията по първия от
процесните договори, което от своя страна не е довело до промяна в броя или
индивидуализацията на исковите претенции, извършена от ищеца с предходната
молба, която съдът е приел за надлежно извършена. Исковите претенции отново
били предявени по същия начин, в съответствие с квалификацията, която е приел
съда, с цел по-лесното му ориентиране за извършеното допълнение. Застъпва се
становище, че доводите на съда противоречат на правилото, че отправеното до
съда искане подлежи на разумно тълкуване на изложените фактически твърдения, от
които се извежда интереса от търсената защита.
В
заключение сочи, че ищецът се е съобразил с квалификацията на съда и е заплатил
в срок указаната от съда държавна такса (общо 250 лв.) за предявените пет установителни
иска, с което противно на субективното виждане и мотивите на съда е изпълнил
всички негови указания. При условията на евентуалност сочи, че дори да се
приеме, че исковете вместо пет са били представени като три, сочи, че съдът не
е обвързан с посочената от страната правна квалификация, а следва сам да я
определи въз основа на обстоятелствата, релевирани в исковата молба. Навеждат
доводи, че с оглед заплащането на изискуемата държавна такса в пълен размер, би
следвало съда служебно да извърши необходимите процесуални действия по
движението на делото, в т.ч. да определи основанието на иска въз основа на
изложената съвкупност от факти.
С тези доводи се иска
обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на БРС за
разглеждане със съответните указания.
Частната жалба е
подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е допустима.
Бургаският Окръжен
съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Производството по гр. д. № 814/2020г. по описа на БРС е образувано по искова молба на “Теленор България” ЕАД, с която е предявен иск по чл.422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК за установяване на вземане срещу С.Иванов Величков в общ
размер на 928,95 лв.
С Разпореждане от 17.02.2020г., постановено
по горецитираното дело, БРС е оставил исковата молба без движение и е указал на
дружеството в едноседмичен срок от съобщението да поясни обстоятелствената част
и петитума на исковата молба, като индивидуализира отделно вземанията по всеки
от процесните три договора, като вид и размер, респ. издадената на съответното
вземане фактура и съобразно пояснението да довнесе държавна такса за
производството. Указано е, че при неизпълнение производството ще бъде
прекратено. Разпореждането е връчено на ищеца на 04.05.2020г.
В изпълнение на указанията, на 15.05.2020г.
ищцовото дружество изпратило по пощата уточнителна молба, получена в
деловодството на съда на 18.05.2020г. и представило
доказателство за довнесена държавна такса в размер на 100,00 лв. /видно от преводно нареждане с реф. № ********* от 13.05.2020г./
С Разпореждане от 19.05.2020г., БРС приел
направените от ищеца пояснения във връзка с индивидуализацията на процесните
вземания, но преценил, че са предявени пет установителни иска, като изложил
съображения, че по всеки един от тях се дължи държавна такса според материалния
интерес, но не по-малко от 50,00лв. С оглед на това указал на ищеца да довнесе
държавна такса в размер на още 100 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да
представи доказателства по делото.
В изпълнение на указанията, с изпратена по
пощата на 03.06.2020г. молба, получена в деловодството на съда на 04.06.2020г.,
ищцовото дружество представило доказателство за довнесена държавна такса в размер на
100,00 лв. / видно от преводно нареждане
с реф. № ********* от 02.06.2020г. /, като същевременно депозирало и втора
уточнителна молба.
С Определение от 15.06.2020г., БРС прекратил
производството по делото като приел, че указанията му за внасяне на съответната
държавна такса за производството не са изпълнени в определения от него
едноседмичен срок изтекъл на 08.06.2020г. в 17.00ч. За да достигне до този
извод, БРС констатирал, че по делото на 04.06.2020г. е постъпила молба от
ищцовата страна с приложени доказателства за довнесена държавна такса за
производството от 100,00 лв., с която исковете вместо пет били представени като
три. Акцентирал върху обстоятелството, че в стойностите на първите два
установителни иска от 433,88 лв и 63,27 лв. са включени и самостоятелни
претенции за неустойки от 323,86 лв. и 27,48 лв., по които се дължи отделна
държавна такса от по 50,00 лева или общо 100,00 лв., която не е внесена.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Видно от обективираната правна воля в
атакуваното, преграждащо развитието на делото определение от 15.06.2020г.,
районния съд е допуснал противоречие, тъй като от една страна е приел, че в
продължения срок, на 04.06.2020г. по делото е постъпила молба за довнесена
държавна такса от 100 лева, а от друга страна е отчел като неизпълнени
указанията дадени с предходно разпореждане от 19.05.2020г. Към момента на
постановяване на атакуваното определение, съдът не е съобразил обстоятелството,
че повторно указаната от него държавна такса в размер на 100,00 лв. вече е била
внесена, както и че общият размер на внесената към този момент в исковото
производство от ищеца държавна такса се равнява на 225,00 лв. /след приспадане на внесената от него в заповедното
производство д.т. в размер на 25,00 лв./
Несъстоятелни са изложените от БРС съображения,
че с уточнителната молба от 04.06.2020г. ищецът е представил исковете вместо
пет като три. На първо място следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.6, ал.2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните, а в съдебната практика на ВКС се приема
непротиворечиво, че съдът е длъжен да даде правна квалификация на предявените
искове въз основа на фактическите твърдения на ищците в обстоятелствената част
и петитума на исковата молба и само когато същите са неясни или се констатира
противоречие между тях, съдът следва да даде указания за уточняването им и
отстраняване на допуснатата нередовност.
Към момента на постановяване на разпореждането
си от 19.05.2020г. съдът е приел, че предявените пред него искове са били пет
на брой, а с уточнителната молба, депозирана от ищеца на 03.06.2020г. не е
направено възражение нито по отношение на тази преценка, нито по отношение на
дължимата държавна такса – нещо повече, същата е била изцяло внесена. В
съдържателно отношение, уточнителната молба от 03.06.2020г. е идентична с тази, депозирана пред БРС на 15.05.2020г., инкорпорираща
приетите от БРС уточнения на ищеца, във връзка с индивидуализацията на
процесните вземания. С молбата от 03.06.2020г. са направени единствено
уточнения във връзка с размера на претендираните вземания, като на абз. 2 от нейното
изложение ищецът изрично посочва, че в
първоначално депозираната молба от 15.05.2020г. е пропуснато да се посочи задължение за плащане
на ползвана услуга “Плати с Теленор от Google Play Store” (общо 17,98 лв. с вкл. ДДС),
поради което претендираната сума за предявените пет броя установителни иска е в
размер на 928,95лв., а не сумата от 910,97 лв. В допълнение следва да се
отбележи, че именно на сумата от 928,95 лв. се равнява сбора от процесните вземания в
исковата молба.
Съгласно установената константна практика на
Върховния касационен съд, за да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, с
който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в
съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни
указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Когато в
съответствие с дадените му указания ищецът е отстранил нередовностите,
независимо дали това е сторено с представяне на нова поправена искова молба или
чрез уточняваща молба, разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК не може да бъде
приложена.
В разглеждания случай, релевантните за спора
факти са били изяснени, а указанията за внасяне на държавна такса в указания от
съда размер са били изпълнени в срок, поради което се налага извода, че БРС неправилно
е приел исковата молба за нередовна, с което е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
С оглед изложеното, частната жалба срещу
определението на първата инстанция е основателна, поради което същото следва да
бъде отменено, а делото върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от изложеното и на основание чл.271,
ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 3969 от 15.06.2020г. на
РС – Бургас, постановено по гр. д. № 814 по описа на съда за 2020г.
ВРЪЩА делото на РС – Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия, съобразно дадените в обстоятелствената част на
настоящото определение указания.
Председател:
Членове: