Р Е Ш Е Н И Е №.......
гр.Казанлък,..............2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на тридесети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА
при секретаря......................Е.Д.……...……...…................................................като разгледа докладваното от съдията..........................гр.дело №1961 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск за промяна на режима на лични контакти с правно основание чл.59 ал.9 от СК.
Ищцата твърди, че с решение по гр.д.№649/2009 год. по описа на КРС са и предоставен родителските права над малолетното дете А.М. М., ЕГН-**********, а на ответника определен режим на лични контакти с детето: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 11.00 ч. до 17.00 ч. без приспиване. След 02.11.2010 г., с навършването на две годишна възраст бащата имал право да взема детето и 10 дни през лятото, когато това не съвпадало с годишния й отпуск, а след 2.11.2011 год. с навършване на 3 годишна възраст на А. бащата имал право на режим на лични контакти: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 11.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с приспиване и 15 дни през лятото, когато това не съвпадало с годишния й платен отпуск. Твърди, че ответникът вземал детето в режима на свиждане видимо пиян. Случвало са да го връща със закъснение и отново пиян. Опитите й да разговаря с него били свързани със скандали, неприятности и заплахи от него,че ще я убие. Притеснена за здравето и състоянието на детето, в случаите когато той идвал пиян викала полиция. Твърди, че на 14.08.2011 г. връщайки се от дома на ответника по ръката на детето имало зачервено като то се оплаквало, че го боли и казало, че баща му го вързал, защото не е слушало. След този случай завела детето на лекар. Имало случаи в режима на контакти детето да бъде вземано от ответника и връщано от баба си с вдигане на скандали. Пускала жалби и сигнали до прокуратурата и полицията. Твърди, че ответникът не можел да се справя с детето, тъй като нямал нужния родителски капацитет. Предвид възрастта на детето, непрекъснатите скандали и нетрезвото състояние на ответника счита, че режима на свиждане следва да бъде променен. Променени били и обстоятелствата, при които е постановена издръжката. Ответника работел по трудов договор в „Арсенал” АД гр.Казанлък и можел да заплаща по-голяма издръжка с оглед възрастта на детето. Моли съда да постанови решение,с което да промени постановения по гр.д №649/09 г. режим на лични контакти на бащата с детето както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 14.00 ч. в присъствието на социален работник и без продължителен престой през лятото, както и да бъде увеличена издръжката от 45 лв. на 70 лв. месечно от завеждането на исковата молба. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иск за промяна режима на лични контакт с детето. По отношение на иска за увеличение на издръжката от 45 лв. на 70 лв. признава същия по основание и размер. Заявява, че твърденията на ищцата не отговаряли на истината, защото подхождал като отговорен баща, но често контактите му с детето били отказвани или осуетявани от нея. Оспорва като неверни твърденията, че е малтретирал детето. Любовта към сина му била толкова голяма, че в дните, когато то е при него го обграждал с цялата си обич и привързаност. Работата му налагала да работи извънредно и много пъти това съвпадало с дните за лични контакти с детето като затова взимал почивен ден, с единствената цел да бъде с А.. Моли съда да отхвърли изцяло иска за промяна на мерките за лични контакти с детето като неоснователен и недоказан.
В хода на производството е постигната съдебна спогодба досежно предявения иск за изменение на издръжката, постановената по гр.д.№649/2009 год. по описа на КРС и производството в тази част е прекратено.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че ищцата Ф. А. К. и ответникът М.Я.М. са родители на детето А.М. М., с ЕГН-**********. С влязло в сила решение по гр.д.№649/2009 г. по описан на КРС, родителските права спрямо детето А., роден на *** г. са предоставени за упражняване на майката Ф.К., а досежно местоживеенето и режимът на лични контакти на М.Я.М. с детето е била постигната между родителите съдебна спогодба съгласно която: детето А. да живее при майката Ф.А.К., а бащата да има право да вижда и взема детето всяка втора и трета събота и неделя от месеца от 11 ч. до 17 часа без преспиване, като след навършване на 2 годишна възраст на детето от 02.11.2010 г. бащата да има право да осъществява освен горния режим и да взема детето и 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а при навършване на три годишна възраст на детето на 02.11.2011 г. бащата да има право на следния режим: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 11 часа в събота до 17 часа в неделя с право на преспиване в събота вечер и право да го взема 15 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката / протокол от 23.06.2009 г. и решение №411/25.06.2009 г. по гр.д.№649/2009 г. по описа на КРС/. От представените 3 бр. постановления на РП-Казанлък от 16.11.2009 г., от 27.05.2010 г. и 07.01.2011 г. и писмо №22935/06.07.2011 г. на РУП-Казанлък се установява, че страните са във влошени отношения от 2009 г.
От показанията на св.В.Н., св.Д.А. и св.М.Ш. се установява, че ответникът осъществявал определения от съда режим на контакти с детето А..
Съгласно показанията на свН. и св.А. връщането на детето в дома на ищцата било съпроводено със закъснения и конфликтно поведение на ответника /”…Закъснявал е по 10-15 мин. при връщане на детето. Чувала съм го да псува, да се заканва, че ще и вземе детето…Когато е идвал след обяд да връща детето е зачервен и по заваляния говор си вадя заключение, че е пил преди да дойде..Въпреки, че не съм се показвала от прозореца съм виждала, че е пиян като връща детето…”свН.; „…Била съм у тях когато той идва да взема детето…много викаше на пътя…”св.А./. Свидетелката Найденова сочи, че чувала детето да казва, че баща му го вързал, защото плачело за счупена играчка, но съдът не кредитира това показание предвид това, че тогава детето е било на много ниска възраст /2 години/ и е манипулируемо, а и впечатлението не е непосредствено след твърдяния инцидент, за който няма доказателства, че е извършен от бащата.
Съгласно показанията на св.Ш. често с кола си придружавал ответника при вземането и връщането детето, като ответникът не употребявал алкохол, отнасял добре с него и в грижите за детето му помагала неговата майка.
Съгласно социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане”- Казанлък детето се отглежда от майката при много добри условия и е привързано към нея. Отдел „Закрила на детето” изразява становище, че трябва да се запази законоустановения режим на лични контакти между детето и бащата: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, с право на преспиване в събота вечерта и 15 дни през лятото, като не е необходимо присъствието на социален работник при срещите между А. и бащата, тъй като не е установили риск за живота и здравето на детето.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.51 ал.9 от СК обвързва изменението на режима на лични отношения с изменение на обстоятелствата, при които е определен предходния режим т.е. искът би бил основателен ако определеният режим на лични контакти между родителя и детето е нецелесъобразен и неефикасен с оглед интересите на детето. В настоящият случай действащият от 02.11.2011 г. режим на лични отношения между ответникът и детето А. съгласно одобрената от съда по гр.д.№649/2009 г. по описа на РС-Казанлък съдебна спогодба е: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 11 часа в събота до 17 часа в неделя, с право на преспиване в събота вечер и 15 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Установи се, че ответникът редовно е осъществявал с детето определения със съдебната спогодба предходен режим на лични отношения като не се установи душевен дискомфорт у детето в резултат на контактите му с бащата. От събраните по делото доказателства се установиха много лоши отношенията между ищцата и ответника като контактите между тях по повод вземането на детето са съпроводени с конфликти и грубо отношение на ответника към ищцата. Непоносимостта, която страните хранят един към друг и проявлението й съставлява неизпълнение на родителските задължения. В този смисъл са и мотивите към т.1 от Постановление №1 от 12.11.1974 г. по гр.д.№3/1974 г., на Пленума на ВС където изрично е отбелязано, че макар с решението с което „упражняването на родителските права спрямо децата в бъдеще да става само от родителя, на когото децата са предоставени за възпитание и отглеждане, това не лишава другия родител от родителските му права, а задълженията на двамата родители се запазват”, като изрично е отбелязано, че „заедно с това и за двамата родители възниква ново задължение- да спазват коректно поведение един към друг, да не вършат нищо за отчуждение на децата спрямо другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на другия родител авторитет, както и да обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на детето”. Изпълнението на тези задължения изисква обаче изисква взаимни усилия на търпимост от страна на страните и проблемите между тях не следва да рефлектират в отношенията с детето и на бащата да се ограничава правото му да осъществява режим на лични контакти с него. Съдът счита, че не се установи такова поведение на ответника към детето, което да поставя живота, здравето и личността му в опасност. Малолетният А. е на 3 години и 2 месеца и нуждите му от непосредствени майчини грижи не е така належаща и жизнено необходима като предвид пола на детето и съществуващата връзка между дете и родител, която в интерес на детето следва да се доразвива съдът намира, че режимът на лични отношения с ответника следва да бъде запазен такъв, какъвто е определен съгласно по гр.д.№649/2009 г. по описа на РС-Казанлък. Такова е и становището на Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане”- гр.Казанлък, които са за запазване на определения режим, тъй като няма риск за живота и здравето на детето при срещите му с бащата. По изложените по-горе съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.А.К., с ЕГН-********** *** против М.Я.М., с ЕГН-********** *** иск за промяна на режим на лични отношения с детето А.М. М., с ЕГН-**********,***/2009 г. по описа на РС- Казанлък като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд, гр.Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: