Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
14.07.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на четиринадесети април
две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д. №
1203 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са четири обективно съединени в
условия на евентуалност искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, както и акцесорни
искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Т.”
ЕООД твърди, че между него и ответника М.К.Б. бил сключен договор на 01.03.2010
г. („Договора“), по силата на който ответникът (наричан артист-изпълнител) се
задължава, срещу възнаграждение, да бъде водещ на предаването „О. Ф.“,
излъчвано по „Н.Т.“, излъчвано един път седмично за срока до 15.07.2013г. Допълва,
че ответникът бил длъжен да взема активно участие в подготовката на
предаването, избора на събеседници и теми, както и да не участва в сходни
програмни формати пряко или косвено, възмездно или безвъзмездно. Твърди още, че
ответникът прекратил едностранно предсрочно Договора с писмо, получено на
31.01.2013 г., но намира, че изявление за прекратяване не произвело действие,
тъй като такава възможност не била уговаряна в полза на ответника, а и законът
не уреждал такова потестативно право при липса на неизпълнение от страна на
ищеца. Сочи, че след посочената дата ответникът преустановил изпълнение на
задълженията си по договора, не предал материалите за предаването, което следвало
да се излъчи на 02.03.2013 г. и същевременно участвал в предаването „Ф.“ по „Т.*“ без
съгласието на ищеца (на 10.02.2013 г, 17.02.2013 г., 24.02.2013 г. и на
03.03.2013 г.), с които действия нарушил договорните си задължения. Пояснява,
че предаването „Ф.“ било със сходно съдържание по отношение предаването „О. Ф.“,
че се излъчвало от конкурент на „Н.Т.“, поради което е налице неизпълнение на
задълженията на ответника, произтичащи от Договора. Твърди, че ответникът не предал
5 броя предавания, за което неизпълнение в т. 9.3. от Договора била предвидена неустойка
в размер на 20 000 лева за всяко едно от тези неизпълнения. Твърди още, че
съгласно т. 9.4 от Договора, ответникът дължи и неустойка в размер на
100 000 лева в случай на предсрочно едностранно прекратяване на договора
или нарушени клаузите на т. 2.5 и т. 5.2 от Договора.
Предвид изложеното, в условията на
евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати неустойка в размер на 100 000 лева, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, за нарушение на
т. 5.2 от Договора; евентуално за това, че предсрочно и едностранно е прекратил
Договора; евентуално за това, че е нарушил забраната по т. 2.5 от Договора – сключил е договор със
сходен предмет с трети лица, а ако всички посочени искове бъдат отхвърлени,
иска ответникът да му заплати неустойка в размер на 20 000 лева, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
за това, че ответникът не предал на ищеца броя на предаването „О. Ф.“ за
02.02.2013 г.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответника М.К.Б.. Той не оспорва сключването на
визирания от ищеца договор, неговото съдържание и неговия срок, но счита
исковете за неоснователни.
По първия предпочитан от ищеца иск твърди,
че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 9.4. от Договора е нищожна поради противоречие
с добрите нрави и морала, тъй като уговореният размер на неустойката многократно
надвишава възнаграждението, което ответника би получил за целия срок на
Договора. Като допълнителен довод в тази насока, сочи факта за наличието на неравнопоставеност
между страните, тъй като уговорената в полза на ответника в случай на
едностранно прекратяване на договора от страна на ищеца неустойка е 50 пъти по
ниска.
Твърди още, че не е налице нарушение на
т. 5.2 от Договора, че
цитираната клауза на договора ограничава ответника в правото му да избира и упражнява
свободно своята професия, поради което е налице противоречие със закона – чл.
48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на РБ, което представлява отделно основание
за нищожност.
В допълнение възразява, че липсва
сходство между предаванията „О. Ф.“ и „Ф.“, а и там не била използвана
творческата концепция, формата, механизма, търговските марки и всички други
компоненти или обекти на интелектуална собственост, отнасящи се до телевизионното
предаване по договора, поради което липсват основания да се реализира
отговорността на ответника по т. 5.2 от Договора.
Моли евентуално размерът на уговорената
неустойка да бъде намален на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Сочи, че претенцията
за неизпълнение на ищеца обхваща период от пет месеца и половина, като неустойка
в размер на 100 000 лева се явява явно несъразмерна с възнаграждението,
което той би получил за този период – 5 500 лева.
По отношение на втория евентуално
съединен иск, изразява становище на първо място за нищожност на клаузата на чл.
9.4. от договора с вече изложените по-горе доводи. Твърди на следващо място, че
писмото му от 31.03.2013г. не е породило прекратяване на договора, следователно
не е налице хипотеза, която да доведе до реализиране на неустоечната клауза по
чл. 9.3.
Относно третия евентуално съединен иск отново
твърди нищожност на клаузата на чл. 9.4. от Договора поради противоречие с
добрите нрави и морала, алтернативно със закона - чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на РБ, а като допълнителен мотив в насока неоснователност на
исковата претенция посочва, че не съществуват договорни отношения между „Т.С.“
ЕАД и него. Твърди още, че нарушаването на т. 2.5 от Договора не подлежи на
санкциониране по т. 9.4. от Договора със 100 000 лева, а по-скоро попада в
хипотезата на чл. 9.1, съгласно която санкцията е 500 евро.
По отношение на четвъртия евентуално
съединен иск, основан на клаузата на чл. 9.3 от Договора, твърди нищожност
поради противоречие с добрите нрави и морала поради явно несъответствие между
размера на неустойката – 20 000 лева и размера на дължимото от ищеца
възнаграждение – 250 лева за съответното предаване, а също така и липса на
договорно нарушение, скрепено с посочената неустоечна санкция.
В условията на евентуалност на
възраженията по всеки иск моли съда да намали размера на неустойката като
прекомерен.
В допълнително представено по делото
становище, ищецът оспорва твърдението на ответника, че е налице противоречие
между Договорните клаузи и чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на РБ, сочи,
че виновното неизпълнение на ответника е довело от своя страна до невъзможност
той самият да изпълни задълженията си по друг договор (от 05.07.2010г.) – този,
сключен между него и „Н.Б.Г.“ АД, поради което е бил лишен от възможност да
получи възнаграждение в размер на 12 500 лева за всяко едно от
предаванията „О. фонд“ за периода 01.01.2013 г. до 31.07.2014 г., чийто общ
размер би бил 1 075 000 лева. Твърди, че именно неизпълнението на
Договора от страна на ответника е довело до развалянето на договора с „Н.Б.Г.“
АД.
Ищецът твърди, че не е налице
прекомерност на неустойката. Допълва, че неустойката е реално съизмерима с трайно
накърнения му търговски имидж поради прекратените по вина на ответника
предавания. Посочва, че ответникът е едноличен собственик и управител на
дружеството, сключило договор с „Т.С.“ ЕАД – „В.“ ЕООД, поради което е налице хипотезата
на „косвено“ сключване на договор по смисъла на т. 5.2 от Договора.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, а се установява и
от представения договор от 01.03.2010 г. и Анекс към него от 01.05.2010 г., че на
01.03.2010 г., ищецът в качеството си на продуцент, е сключил с ответника, в
качеството му на артист-изпълнител, договор, по силата на който ответникът се е
задължил да участва като водещ в предаването „О. Ф.”, което е репортажно-документално,
с продължителност не повече от 48 минути, излъчвано по „Н.Т.“ един път седмично
за срок до 15.07.2012 г., който в последствие е удължен с Анекс до 15.07.2013 г.
Уговорено е възнаграждение за водещия в размер на 250 лева за всяко едно
излъчено предаване. По силата на чл. 2 от договора, ответникът е поел
задължения по време на действието на договора: да взема активно и навременно
участие и да съдейства на екипа на телевизионното предаване в процеса на
неговото реализиране; да извършва планиране, подбор и разпределение на темите
на отделните предавания и тяхното излъчване; да участва в написването на
сценария на всяко отделно предаване като определя основния замисъл и развитието
на темата; да осигурява интересни за зрителите събеседници, да провежда
атрактивни за зрителите интервюта, да се явява подготвен за репетициите и
заснемането на предаването, в точния час, съобразно предвидената програма и др.
Също така, ответникът се е задължил за
срока на договора, без съгласието на ищеца да не сключва подобни договори с
други телевизии, както и да не взема участие под каквато и да е форма в
политически, развлекателни, медийни, рекламни или сходни на тях кампании, както
и в медийни изяви в конкурентни на „Н.Т." телевизии, мероприятия или
прояви, в които пряко или косвено, възмездно или безвъзмездно се използват
неговото име, глас и/или визия (чл.2.5 от Договора).
Ответникът се е задължил за срока на
договора да не взема участие, пряко или косвено, самостоятелно или в съдружие,
в създаването и реализацията на предаване, сходно с това по договора, ползвайки
в съвкупност или като съставни елементи творческата концепция, формата,
механизма, търговските марки и всички други компоненти или обекти на
интелектуална собственост, отнасящи се до телевизионното предаване (т.5.2 от Договора).
В чл. 8 от договора са уредени
отношенията, свързани с прекратяване на договора и последиците от него.
Предвидено е договорът да се прекратява с изтичане на уговорения срок или по съгласие между
страните, както и при разваляне поради неизпълнението му от насрещната страна. Уговорено
е право на продуцента да прекрати договора едностранно с 15-дневно предизвестие
при заплащане на обезщетение в осемкратния размер на обезщетението по чл. 9.7.,
в които е предвидено, че продуцента има право на обезщетение за претърпените
вреди в размер надхвърлящ уговорените неустойки.
В чл. 9.1. е уговорено общо задължение
за плащане на неустойка от всяка страна при неизпълнение на задълженията й по договора,
в размер на 500 евро за всяко нарушение.
В чл. 9.3. от Договора е предвидена
неустойка в размер на 20 000 лева, в случай, че ответникът не предаде брой
на предаването поради виновно неизпълнение на задължения по договора, а в чл.
9.4 от договора е уговорена неустойка в размер на 100 000 лева, в случай,
че артистът-изпълнител сключи договор с трети лица със сходен предмет, без
предварително писмено съгласие на Продуцента или прекрати предсрочно
едностранно договора или, ако ответникът наруши забраната по чл. 5.2. (да не
взема участие, пряко или косвено, самостоятелно или в съдружие, в създаването
или реализацията на телевизионно предаване, сходно с това по настоящия договор,
ползвайки в съвкупност или като съставни елементи творческата концепция,
формата, механизма, търговските марки и всички други компоненти или обекти на
интелектуалната собственост, отнасящи се до телевизионното предаване по
настоящия договор.)
Между страните не е спорно, че до
31.01.2013 г., когато е отправено едностранното волеизявление от ответника за
едностранно предсрочно прекратяване на договора с ищеца, не е имало
неизпълнение на същия от страните. Ищецът признава, че е получил представеното
по делото писмо от ответника, датирано 31.01.2013 г., с което последният
заявява, че прекратява едностранно и предсрочно договора, считано от същата
дата. Представено е и писмо-отговор от ищеца от 01.02.2013 г., в който същият
се противопоставя на прекратяването на договора и приканва ответника за
продължи изпълнението на договора.
По делото се установи още, че с договор
от 31.01.2013 г., сключен между „ТВ7“ ЕАД и „В.“ ЕООД, представлявано от
ответника М.К.Б. – продуцент, се възлага на продуцента реализацията на седмични
предавания със заглавия „П.К.“ и „Ф.“, както и задължение продуцентът да
ангажира като водещ и лице на предаванията М.К.Б., с псевдоним М. К.. Уговорена
е възможност за телевизията, при смяна на водещия, да прекрати договора с
едностранно предизвестие от една седмица. Първите издания на предаванията е
следвало да бъдат излъчени на 10.02.2013 г.
От удостоверително писмо на СЕМ с изх. №
ПД 1006-00-32 от 04.06.2013 г. се удостоверява, че „Т.С.“ ЕАД, с наименование “Т.*” и „Н.Б.Г.“ АД, с наименование „Н.Т.“,
са телевизионни оператори, притежаващи съответните разрешителни.
По делото са разпитани двама свидетели,
изслушана е ССЕ, вещо лице е възпроизвело словната част на четири от
предаванията на „Ф.“ на хартиен носител, изслушано е заключение на СТЕ, касаеща
средния пазарен дял на предаването „О. Ф.“ за периода от 05.07.2010 г. до
преустановяване на излъчването му; изслушани са четири заключения на СТЕ,
изготвени от четири различни вещи лица по въпроса Налице ли е сходство между предаванията „О. Ф.“ и „Ф.“.
По делото е представен Договор за
предоставяне на изключителни права за излъчване на предаването „О. Ф.“, сключен
на 05.07.2010 г. между „Н.Т. – Първи частен канал“ АД и „Т.“ ЕООД, наричано
продуцент, с който продуцентът е предоставил на телевизията изключителните
права за национално, ефирно, кабелно, сателитно излъчване на телевизионно
предаване с наименование „О. Ф.“ срещу заплащане на договорена цена, като са
предвидени излъчвания на предаването до 31.07.2012 г. Уговореното
възнаграждение е диференцирано по размер в зависимост от средния пазарен
месечен дял на база всички епизоди на предаването, излъчени през съответния
месец, като пазарният дял се изчислява на национална база за целевата група възрастни
от 18 до 49 г. Възнаграждението включва и всички разходи за производство на
предаването и варира от 12 500 лева без ДДС до 18 000 лева без ДДС.
Наред с всички други задължения, продуцентът се е задължил да осигури като
водещ на предаването М. К., като възнаграждението му е за сметка на продуцента.
Освен прекратяване на договора при изтичане на срока и по взаимно съгласие, е
предвидена възможност за всяка страна едностранно да прекрати договора с
едномесечно писмено предизвестие при съществено неизпълнение на договора от
другата страна, в който случай се дължи неустойка в размер на 50 000 лева
от неизправната страна. В чл. 61 от договора е предвидена и възможност за
прекратяване на договора от телевизията, ако в четири последователни седмици
делът на гледаемост на предаването спадне под 20% в целевата група възрастни
18-49 г.
С Анекс от 11.05.2012 г. договорът между Нова ТВ и „Т.“ ЕООД е продължен до
31.07.2014 г., като за 2014 г. при постигане на определен пазарен дял,
максималното уговорено възнаграждение е в размер на 18 250 лева без ДДС.
По делото е представено писмено
изявление от „Н.Б.Г.“ АД до „Т.“ ЕООД без дата, с което е едностранно е
развален договора между тях от 05.07.2010 г., считано от 01.03.2013 г. Като
причини е посочено обстоятелството, че продуцентът не изпълнява задължението си
да осигури като водещ на „О. Ф.“ М. К. от февруари 2013 г.; че в нарушение на
договора, М. К. е водещ по време на действие на договора в предаване на друг
телевизионен оператор – „Т.*“ в предаването „Ф.“; неспазване клаузите за
конфиденциалност, което резултирало в поразителна прилика между предаванията „О.
Ф.“ и „Ф.“, включително поради включване в последното на интервюта с участници
в епизоди на „О. Ф.“ и поради спадане на гледаемостта на предаването под 20% в
продължение на четири последователни седмици.
По делото е изслушано заключение по ССЕ,
изготвено от вещото лице С.Ф.Й., неоспорено от страните, съгласно която от
датата на сключване на договора от 05.07.2010 г. между „Н.Б.Г.“ АД и ищеца,
вторият е получил сума в размер на 1 826 400.00 лева възнаграждение,
а след прекратяването му, за периода от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г., при
съобразяване средния пазарен дял на предаванията за 2012 г., не е получил
709 983.00 лева с ДДС.
В своите показания свидетеля
Н.Н. – режисьор на предаването „О. Ф.“ твърди, че започнали да го произвеждат
преди около седем години, същото било измислено от него, за да бъде предложено
на „Н.Т.“. Спрели да излъчват предаването след като М. К. прекратил договора си
като водещ. Гледал е предаването „Ф.“ по „Т.*“ и го оценява като практически
еднакво с „О. Ф.“.
Описва сходствата така: Сходство
имало в шапката на предаването, с която се открива. Тя представлявала
черно-бели елементи, съдържащи червени елементи и социалистически символи.
Шапката на предаването „Ф.” изглеждала по същия начин. Предаването започвало с
видеоклип и музика, която създавала настроението за предаването. Това било нещо,
което свидетелят лично предложил въвел преди 7 години. „Ф.” започвало по
абсолютно същия начин, със същия емоционален видеоклип. Следвало черно-бяло
студио с един червен елемент. Нещо, към също свидетелят създал. Предаването „Ф.”
се развивало по абсолютно същия начин. Този аудиовизуален елемент се повтарял
100% и в предаването „Ф.”. Измислили и технологията на заснемане – кое да бъде
черно-бяло, кое да бъде цветно. Друго сходство бил запазения червен знак, който
стоял в долната част на екрана. В „О. Ф.” бил квадрат, а във ”Ф.” е звезда.
Друго сходство били коментарните надписи, които седят на екрана по време на
предаването, включително и взаимодействието между надписа със ставащото на
телевизионния екран. Коментарният характер на надписите било нещото, което
правело различно предаването преди 7 години. Изложеното се повтаряло изцяло и в
предаването „Ф.”. В предаването „Ф.” свидетелят виждал идеи, които лично бил
обсъждал и кадри, заснемани с техниката, която те предоставили. Отивайки в „Т.*”
М. К. изпреварил „Н.Т.” и това, за което свидетелят говори не било излъчено по
„Н.Т.”, а по „Т.*” - например: интервюто на К. с д-р К. И. – сестра на Б.Б.,
което било заснето още през есента на 2012 г. и по общо мнение и настояване на
свидетеля било пазено за някакъв важен момент за предаването „О. Ф.”.
Другият свидетел разпитан по
делото – Г.С.Н. сочи, че предаването „О. Ф.“ е създадено изцяло по идея на М. К.
като го сочи като автор и сценарист. Само неговата недобра подготовка в
областта на правото го възпрепятствала да получи регистрация на марката „О. Ф.“.
Не бил поканен да участва в нейната регистрация, а тя била регистрирана от продуцента.
Сочи, че К. е журналистическия псевдоним на ответника, когото познава от дълги
години, познава и работата му. Свидетелят знае, че в момента К. излъчва
предаване, което той създава по същия начин, по който може да създава
телевизионни предавания, които са в неговата компетенция като журналист. Това
предаване сега се нарича „Ф.ова линия“ и се излъчва по „Т.*“ Според него единственото
сходство с „О. Ф.“ е личността на журналиста и писателя М. К.. Предаванията са
в един жанр, но се различават по музикално оформление, графична част,
действията по режисиране на материалите, начинът на изработка и др.Сочи, че при
този тип предавания, режисьорската работа е сведена до минимум. Фигурата на
режисьора, която била наложена на К. в „О. Ф.“ имала за роля да провежда политиката
на съответната телевизия и да налага цензура. В работата на К. не били нужни
продуцент и режисьор. Той може свободно да създава аудиовизуално произведение
без намеса на режисьор и продуцент. Свидетелят твърди, че причината М. К. да напусне
„Н.Т.“ е именно тази цензура и създаването на конкурентни формати в лицето на предаването
на г-н К.К., а не финансови причини. Твърди, че тези данни са му известни от
лични разговори с ответника както и от пресата.
По делото е изслушано първоначално
заключение по СТЕ, изготвена от доц. д-р Р.Н., което частично е оспорено от ответника.
Заключението е изключително подробно, логично и добре мотивирано, поради което
съдът го възприема изцяло. Според нея предаването „Ф.“ е сходно с предаването „О.
Ф.“ по отношение на жанровата си принадлежност (публицистика) и относно ТВ
поджанровата си същност (очерк, изграден на базата на публицистично интервю) По
отношение на формата двете рубрики също са сходни. Посочените белези създават
представата за аудио-визуално сходство между двете предавания. Предаването „Ф.“,
като по-късно създадено, взаимства както в своята съвкупност, така и отделни
съставни елементи (творческа концепция, формат/форма, механизъм, графика,
финални надписи) от предаването „О. Ф..
Предвид частичното оспорване на това
заключение от ответника, по делото са назначени три повторни СТЕ със същия
предмет, изготвени от вещи лица, които са тесни специалисти в различни области,
относими към изготвянето на аудио-визуален телевизионен продукт. Представени са
заключения от вещите лица – В.Т., доц. Д-р И.Д. и П.А.. И в трите заключения се
подчертава както явното сходство между двете предавания, така и факта, че са с
един и същ водещ, прилагащ провакативен
и нестандартен подход при представяне на предаванията. Вещото лице Д. посочва
сходството между двете предавани, които определя като „две капки вода“ в открито
заседание. В същата насока е и заключението на вещото лице А., който определя
предаванията като „изключително сходни“.
По делото е изслушано и друго заключение
на СТЕ, изготвено от вещото лице доц. Р.Н. по въпроса какъв е средномесечния
пазарен дял на предаването „О. Ф.“ сред зрителите между 18 и 49 години за
периода от сключване на договора (от 05.07.2010 г. до датата, на която
излъчването на предаването е преустановено от „Н.“), както и има ли случаи в
този период, когато предаването не е било излъчвано. Това заключение не е
оспорено от страните, като вещото лице, след подробен анализ, е посочила
помесечно пазарния дял на „О. Ф.“ за
периода юли 2010 г. - януари 2013 г., през който период не са излъчени
четири предавания, от които три през 2011 г. и едно през 2013 г. През 2012 г.
пазарният дял е бил под 20% за месеците януари, май и август. През януари 2013
г. пазарният дял е 21.69%.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Предявени са четири евентуално съединени
осъдителни искове по чл. 92,
ал.
1 от ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължения на ответника поети по договор, сключен на
01.03.2010 г. между страните по делото. Разглеждането на всеки от евентуално
съединените искове се обуславя от настъпване на вътрешнопроцесуалното условие
предпочитания пред него иск да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват.
За да бъде уважена исковата претенция за
заплащане на неустойка за неизпълнение, ищецът трябва в условията пълно и
главно доказване да установи, че между него и ответника е налице или е била
налице валидна облигационна връзка; че ищецът е изправна страна по договора и
че част от съдържанието му е валидна уговорка за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задълженията на насрещната страна, която е в определен или определяем
размер; настъпване на фактите, от които възниква задължението за заплащане на
неустойка и нейният конкретен размер
За да бъдат отхвърлени предявените искове,
ответникът следва да докаже фактите, на които се основават направените
възражения за нищожност на уговорената неустойка, съотв. – че са изпълнени
задълженията, за които ищецът претендира неустойка. Евентуално, следва да бъде
доказано правонамаляващото възражение по чл. 92, ал. 2 ЗЗЗ, че уговорените
размери на неустойката са прекомерни.
По
иска за заплащане на неустойка на основание чл. 9.4. от договора, поради
нарушение на задължението по чл.5.2.
По делото се установи безспорно, че на
01.03.2010 г. между страните е сключен Договора, продължен с анекс до
01.07.2013 г., със съдържанието, посочено по-горе.
Установи се наличие на задължение на
ответника по чл. 5.2. през срока на договора да не взема участие пряко или
косвено, самостоятелно или в съдружие, в създаването или реализацията на
телевизионно предаване, сходно с това по настоящия договор, ползвайки като
съвкупност или като съставни елементи: творческата концепция, формата,
механизма, търговските марки и всички други компоненти и и обекти на
интелектуална собственост, отнасящи се до телевизионното предаване по настоящия
договор. Уговорено е и задължение на ответника по чл. 9.4. от договора, в
случай че сключи с трети лица договор със сходен предмет през време на срок на
договора без предварително съгласие на продуцента, или наруши задълженията си
по чл. 5.2, или в случай, че артистът-изпълнител прекрати предсрочно
едностранно този договор, да заплати неустойка в размер на 100 000 лева.
По делото се установи по категоричен
начин, че от м. февруари 2013 г. ответникът, действащ под журналистическия
псевдоним М. К., е бил водещ на предаването „Ф.“ по „Т.*“, като през м.
февруари 2013 г. и март 2013 г. са излъчени четири предавания с негово участие
(на 10.02.2013г, 17.02.2013г., 24.02.2013г. и на 03.03.2013г.) Установи се по
несъмнен начин, въз основа заключенията на четири вещи лица с различна
специалност, относима към създаването и излъчването на аудиовизуални
телевизионни предавания, както и от съвпадащите с техните заключения показания
на режисьора на предаването „О. Ф.“ Н.Н., че това предаване е сходно с
предаването „О. Ф.“, както по начин на техническо изготвяне (начало, край,
декор и др.), така и с оглед на техния формат и тематична насоченост. Установен
бе еднакъв журналистически жанр на двете предавания, с еднакъв подход и
еднаквата тематика на използваните елементи от началния анонс и музикалното
оформление, целящи определено внушение към зрителя за тревожност и драматичност
(образи на ръмжащи животни, енергична музика с барабанен съпровод, множество
символи от епохата на социализма, използване на едно и също цветово оформление
в бяло и черно с един основен червен елемент), представяне на актуални теми и свързани с тях въпроси чрез задълбочен
анализ след интервю на известни личности, еднакъв подход на водещия към
интервюто и последващата му интерпретация и др. Макар имената на предаванията
да не са еднакви, то използването на
думата „Ф.“ и при двете носи еднакво послание и еднакво внушение. Несъмнено в
двете предавания има и известни разлики, но договорът между страните не изисква
напълно еднакви предавания, а сходни, т.е., такива, при които има значително
подобие и същото лесно се открива, както при изследваните две предавания.
От представеното от СЕМ удостоверение,
се установи, че двете телевизии имат съответните разрешителни документи за
идентични дейности и следователно извършват дейност, която може да бъде
определена като конкурентна.
Между страните е спорно дали към
момента, в който ответникът е започнал да води предаването „Ф.“ по „Т.*“, което
е сходно с „О. Ф.“, договорът между тях е бил прекратен по силата на
отправеното от ответника едностранно изявление за предсрочното му прекратяване,
считано от 30.01.2013 г., респективно съществувала ли е предвидена в договора
възможност за ответника да прекрати едностранно договора, възможността за реализиране
на отговорността на ответника
по отношение на задължението му по т. 5.2 от Договора, какви са предпоставките
за възникване на вземането за неустойка по т.9.4 от договора, а на следващо
място - въпросите свързани с действителността на тази неустоечна клауза,
евентуално – дали размерът й е прекомерен.
Настоящият състав намира, че към м.
февруари 2013 г. между страните по делото не е имало валидна договорна връзка,
тъй като същата е била преустановена по силата на едностранното волеизявление
на ответника от 30.01.2013 г., предвид следното:
В чл. 8 от Договора е направено
изброяване на основанията за прекратяване на договора, сред които е правото на
продуцента да го прекрати едностранно предсрочно с 15-дневно предизвестие при
заплащане на обезщетение в осемкратния размер на обезщетението по чл. 9.7. В
тази договорна клауза не е предвидено изрично симетрично право на ответника на
едностранно предсрочно прекратяване на договора. В същото време обаче в чл. 9. „Обезщетения
и неустойки“ и по-точно чл. 9.4 от Договора е уговорено, че артистът-
изпълнител дължи неустойка в размер на 100 000 лева в случай на
едностранно предсрочно прекратяване на договора. Посочените уговорки дават
основание за извод, че е уговорено право на всяка от страните на едностранно
предсрочно прекратяване. И в двата случая съответната страна може да прекрати
едностранно договора преди да е изтекъл уговореният срок на действие, като заплати
на другата страна уговореното обезщетение. Следва да се приеме, че обезщетението,
дължимо от ищеца, не е само компенсаторно, а има и санкционен характер, типичен
за неустойката, тъй като е уговорен осемкратния размер на претърпените вреди
(макар препратката към чл. 9.7. да не е
особено ясна, доколкото там се предвижда вземане на продуцента за вреди,
надвишаващи размерите на уговорените неустойки). Т.е., предвидена е възможност
всяка страна да прекрати предсрочно договора, но при заплащане на неустойка.
Обстоятелството, че двете неустойки не са уговорени в еднакъв размер, нито
правото за едностранно прекратяване е уговорено систематично в една и съща
клауза, тези обстоятелства не разколебават горния извод. Съмнение би могло да
има, ако при едностранното прекратяване от страна на ищеца бе уговорено
обезщетение в размер на реалните вреди на ответника, т.е., месечните му
възнаграждения до края на срока на договора. Тогава щеше да е очевидно, че
едностранното прекратяване от страна на ответника се възприема като нарушение
на договора, за което се предвижда санкция – заплащане на неустойка, а
едностранното прекратяване от страна на ищеца се възприема като негово право,
при упражняването на което обаче той ще трябва да компенсира ответника. В
случая обаче уговарянето на обезщетение в полза на ответника с характер на
неустойка, имащо освен обезщетителен и обезпечителен, и санкционен характер,
предвид размера му (осемкратния размер на вредите), следва да се приеме, че по
принцип и на двете страни е признато правото да прекратят едностранно
предсрочно договора, но това развитие на облигационната връзка е нежелателно и
съответната страна следва да понесе санкция за това.
С оглед на изложеното следва да се
приеме, че в полза на ответника е било уговорено право на едностранно
предсрочно прекратяване, което същият е упражнил с писмото си от 31.01.2013 г.
и поради това считано от същата дата действието на процесния договор е било
прекратено и следователно забраната за участието на ответника след тази дата в
сходно предаване, а и в каквото и да било предаване, не е скрепено с договорна
отговорност, поради което предявения иск следва да се отхвърли като
неоснователен, ведно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.
По
евентуалния иск за неустойка по т. 9.4 за едностранното прекратяване на
договора.
Както бе прието по-горе, ответникът е
могъл и е прекратил едностранно предсрочно договора с ищеца на 30.01.2013 г.,
за което негово действие страните са уговорили в чл. 9.4. от Договора да
възникне задължение за заплащане на неустойка в размер на 100 000 лева.
Ответникът е направил възражение за
нищожност на неустоечната клауза поради противоречието ѝ с добрите нрави
и закона, както и нейната прекомерност в сравнение с възнаграждението на
ответника за оставащия срок на договора и претърпените от ищеца вреди.
В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK е прието, че преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като се
преценява естеството на вземането, дали вземането е обезпечено, вида на
неустойката и други конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, че
прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави, че прекомерността на неустойката се преценява към момента на
неизпълнение на договора, както и че не е нищожна неустойка, която е уговорена
без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, само
поради липса на такъв краен предел.
Настоящият състав, като взе предвид
задължителните за настоящата инстанция разрешения на посочения въпрос и фактите
по делото, а именно, че Договорът първоначално е сключен за срок от 01.03.2010 г.,
до 15.07.2012 г., но в последствие, на 01.05.10 г. е продължен до 01.07.2013
г., намира, че следва да бъде преценено на първо място дали към 01.05.2010 г.
размерът на предполагаемите вреди се различава значително от размера на
уговорената неустойка, което обстоятелство би обосновало извод, че целта на
уговорката за неустойка не е само обезщетителна, обезпечителна и санкционна, но
и би довела до неоснователно обогатяване. Установи се от представения договор
между ищеца и „Н.Б.Г.“ АД, че месечното възнаграждение на ищеца е било в
минимален размер на 12 500 лева без ДДС и максимален размер от 18 000
лева без ДДС, в зависимост от гледаемостта на предаването, като същото е
включвало в себе си и всички разноски по изработка на предаванията през месеца,
включително заплатите на водещия. До края на срока на договора е имало 38
месеца. След като 12 500 лева без ДДС при ниска гледаемост са били
достатъчни за изработване на предаването, (ако приемем, че целият размер е
покривал само разходи, тъй като няма данни дали нещо е оставало като чист
приход), то това логически означава, че разликата до 18 000 лева без ДДС,
равна на 5 500 лева, изцяло е получавана като възнаграждение за постигната
висока гледаемост и не включва разноски. Тогава ищецът, който несъмнено е имал
намерение при сключване на договора да постигне максимално възнаграждение, е
могъл да предвиди своя евентуална загуба от неизпълнението на ответника за
всичките 38 месеца в размер на поне 209 000 лева.
Установи се още, че основно условие по
договора между ищеца и „Н.Б.Г.“ АД е било водещ на предаването „О. Ф.“ да бъде М.
К. (чл. 34, ал. 1 от Договора от 05.07.2010 г. за предоставяне на изключителни
права за излъчването на предаването „О. Ф.“), както и че в писмото на „Н. Т.“
до „Т.“ ЕООД, с което разваля едностранно Договора от 05.07.2010 г., се сочи
като основна причина това, че М. К. е прекратил отношенията си ищеца), като в
същото време за неизпълнение на това задължение, (което може да се приеме за
съществено нарушение на договора), е била уговорена не само възможност за едностранно
прекратяване на договора с едномесечно предизвестие, но и задължение за
заплащане на неустойка в размер на 50 00 лева – чл. 67 от посочения договор. Т.е.,
прекратяването на договора с ищеца от страна на М. К. очевидно е било сериозна предпоставка
за това ищецът не само да изгуби занапред договора си с „Н.Б.Г.“ АД, като по
този начин пропусне да получи очакваната печалба от поне 209 000 лева, но
и за него да възникне задължение да им заплати неустойка в размер на 50 000
лева. Очевидно е, че и за периода 01.02.2013 г. – 15.07.2013 г., в който
договорът не е изпълняван от ответника поради предсрочно прекратяване, за 5.5
месеца ищецът би пропуснал да получи 30 250 лева, както и да заплати неустойка
от 50 000 лева, което означава, че реалните вреди на ищеца, би била над 80 000 лева. Като вземем предвид
освен обезщетителната и обезпечителната, и санкционна функция на неустойката, които
налаган размера на неустойката да не се преценява непременно с размера на
вредите (така и Решение № 65/14.04.2009 г. по т.д. № 589/2008 г. на ВКС, ІІ
т.о.), само въз основа на уговорения размер на неустойката – 100 000 лева,
не може да се приеме, че уговорката по чл. 9.4. за заплащане на неустойка за
едностранно предсрочно прекратяване на договора е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
Настоящият състав намира, че не може при
преценка нищожността на неустойката поради противоречие с добрите нрави да се
прави сравнение само с размера на възнаграждението на ответника за периода на
договора. За 38 месеца то би било 9 500 лева, която сума действително е
над 10 пъти по-ниска от предвидената неустойка за неизпълнение задълженията на
ответника. Съобразно посоченото вече тълкувателно решение, като критерий за
противоречие на неустойката с добрите нрави може и следва да се ползва
стойността на договора. В случая стойността на договора едва ли е удачно да се
съизмерява само с възнаграждението на водещия. Самият водещ М. К. едва ли се е съгласил да бъде водещ само срещу 250 лева
на предаване, след като неговата личност е била условие на договора между
продуцента и телевизията. Извън предположенията, категорично М. К. е печелил от
участието си в предаването и по друг начин, освен чрез посоченото
възнаграждение - чрез представяне на своята работа в национален ефир, чрез
изграждане на популярен имидж, утвърждаване на водещия в телевизионната
журналистика и конкретно в жанра на предаването и др. подобни облаги, които
несъмнено са материализирани в един или друг момент. Особеностите на договора с
ищеца не мога да се игнорират и да се сравнява положението на М. К. с един
продавач на щанд например.
При извършваната преценка следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че прекратяването на Договора не се установи
да е провокирано по никакъв начин от ищеца и е извършено съзнателно от
ответника. Неустойката е изначално уговорена, с цел да мотивира ответника да
изпълни своите ежеседмични задължения да участва като водещ и в подготовка на
предаването „О. Ф.“, за което създаване ищецът се е ангажирал с трети лица за
да осигури екип, помещения, средства инвентар и реквизит за реализиране на предаването,
както и да го предостави за излъчване.
Следователно и предвид всичко изложено, клаузата
за неустойка в Договора не нарушаваща принципа на справедливост и не излиза
извън присъщите си си функции, които са ѝ придадени от страните, поради
което възражението на ответника за нищожността ѝ поради противоречие с
добрите нрави е неоснователно.
Не е налице и другото основаниe за твърдяната от ответника
нищожност - противоречие със закона – чл. 48, ал. 3 от Конституцията на РБ.
Видно от клаузите на Договора е, че ограниченията касаят единствено участието в
сходни предавания в телевизии, различни от „Н.Т.“ – т.е. неизвършване на
конкурентна дейност, а не за всякакъв вид труд. Ето защо няма накърнение на
нормата на чл. 48 от Конституцията на Р България.
По отношение на възражението за
прекомерност с претърпените вреди в сравнение с претърпените вреди съдът намира
следното:
Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД, ако
неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако
задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния
размер. В случая ответникът не е търговец, поради което за него не важи
изключението от това правило по чл. 309 ТЗ, поради което намаляване на
неустойката е допустимо.
Възможността, неустойката да се намали
поради прекомерност, е частно проявление на общия правен принцип за
справедливост и добросъвестност. Доколкото в действащото законодателство липсва
не само легална законова дефиниция на понятието "прекомерно голяма"
по см. на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, но и общовалидно правило за неговото определяне,
то съдът следва да се позовава на общоприетото в правната доктрина и практика
схващане за функциите на същата и конкретно причинените от неизпълнението на
длъжника вреди на кредитор, но не само. В посоченото вече Решение №
65/14.04.2009 г. по т.д. № 589/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК се приема, че намаляването трябва да става с оглед
съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с претърпените
вреди, но във всички случай неустойката не трябва да се свежда до размера на
вредите. Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно място
неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си
да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са
настъпили в предвидения размер. Следователно в този случай кредиторът не се
обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще заплати неустойка и
тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Размерът на неустойката, намален
поради прекомерност, не трябва да се редуцира до размера на вредите, и поради
това, че при приравняване на неустойката до размера на доказаните вреди би се
ингорирала наказателната функция на неустойката, а това би обезсмислило
съществуването на самата неустойка – защото вредите могат да бъдат реализирани
и по общия исков ред и без клауза за неустойка, макар и това да е свързано с
по-големи трудности при доказването. Ето защо при намаляване на неустойката
поради прекомерност не трябва да се изпуска санкционния елемент, както и това,
че трябва да се търси границата от която започва прекомерността, а тя не може
да бъде друго освен резултативна
величина между действителния размер на неустойката и претърпените вреди. Съдът
трябва да прецени какво е превишението на неустойката спрямо вредата,
съотношението й с цената на договора, абсолютният й размер, дали кредиторът е
могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин (чл. 83 ал. ІІ ЗЗД), както и да съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при
договори от същия вид.
Във своето възражение ответникът обосновава
прекомерността на неустойката в размер на 100 000 лева при сравнение с дължимото
от ищеца на ответника месечно възнаграждение в размер на 250 лева. Както бе
посочено, основен критерий за намаляване размера на неустойката обаче е
съизмеряването й с действителните вреди, като не се забравя, че санкционната
функция на неустойката задължава същите да не са единствения критерий.
По отношение вредите на ищеца от
едностранното прекратяване на договора от страна на ответника, по делото се
установи следното: В изслушаната по делото ССЕ вещото лице посочва, че за
периода от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г.,
с оглед на средния пазарен дял на предаванията „О. Ф.“ за 2012 г., ищецът не е
получил 709 983.00 лева с ДДС по договора с „Н.Б.Г.“ АД. Тази сума обаче не
съставлява вреди на ищеца (пропуснати ползи), тъй като, на първо място е
определена за срок до края на 2013 г., а както бе установено договорът между
ищеца и ответника е със срок до 15.07.2013 г. и няма никакви сигурни данни, че
е щял да бъде продължен. На следващо място, в тази сума се включва не само
чисто възнаграждение за ищеца, но и всичките му разходи по подготовка на
предаването. Няма данни дори за приблизителния размер на чистата печалба на
ищеца от всяко месечно възнаграждение и въобще налична ли е такава. Както бе
посочено по-горе, реалните загуби, които ищецът би могъл да претърпи, са в
размер на 50 000 лева – неустойка, дължима към „Н.Б.Г.“ АД, като няма
доказателства по делото, че такава е търсена от телевизията и е реално е
претърпяна от ищеца. Липсват и данни, че договорът с М.Б. (К.) е щял да бъде
продължен за срок след 15.07.2013 г. до края на 2014 г., до когато е договорът
с Н.Т., за да се вземе предвид и това продължаване при преценка размера на
неустойката при конкретните обстоятелства.
Ответникът не доказа по делото за него
да са настъпили други вреди каквито твърди – от увреден търговски имидж.
Липсата на доказани реални вреди обаче
не означава, че неустойка изобщо не се дължи, тъй като заплащането на такава по
дефиниция не зависи от настъпването на вредите и техния размер. Липсата на
вреди все пак следва да се съобрази при преценка прекомерността на неустойката
в конкретния случай.
На следващо място, не без значение е и
поведението на ответника. Неизпълнението на договорното му задължение не се установява
да се дължи на някакви основателни причини или в резултат от невъзможност да го
изпълни, а по-скоро е резултат от съзнателно волево решение. Ако това не бе
сторено, то и отговорността му не би била реализирана.
Последно, но не и по значение, е въпросът
могъл ли е ищеца да избегне или ограничи вредите – т.е. дали кредиторът е могъл
да сключи заместваща сделка, която да задоволи в достатъчна степен интереса му
от изпълнението на договора. Доколкото условие на „Нова ТВ“ е водещ на
предаването да бъде М. К., то настоящия състав счита, че ищецът не е могъл да ограничи
вредите, поради което възражението за намаляване неустойката поради
прекомерност с причинените вреди е неоснователна.
Следва да бъде съобразено още, че поради
едностранното прекратяване на договора, същият е прекратен 5.5 месеца
предсрочно. Пълният срок на договора е 40,5 месеца от 01.03.2010г. до
15.07.2013г. Следва да се съобрази какви са вредите на ищеца за 5.5 месеца.
Както бе посочено, това са евентуално печалбата за 5.5 месеца до края на договора,
както и реалната вреда от реално заплащане на неустойка към Н. Т. в размер на
50 000 лева или, при всички случаи (дори да няма пропусната печалба), поне
50 000 лева. Следва да се съобрази обаче, че „Н.Б.Г.“ АД е прекратила
договора си с ищеца основно, защото последният вече не е осигурявал като водещ М.
К., но и защото се е възползвал от правото си по чл. 61 от договора да прекрати
договора предсрочно с едномесечно предизвестие поради спадане на средния пазарен
дял на предаването под 20% за четири поредни месеци. Дори през времето, в което
е бил осигурен М. К. като водещ е възникнало друго и различно основание за
прекратяване на договора.
По отношение критерия „цена на договора“
тук важи посоченото по-горе – цената на договора в случая не може да се измерва
само с паричното възнаграждение на М. К..
При тези конкретни данни по делото,
възприетите критерии и тяхното съвкупно обсъждане и преценка, настоящият състав
намира, че за неизпълнение на договора за срок от 5.5 месеца поради
едностранното му предсрочно прекратяване, липса на установени реални вреди и
възможни такива от около 50 000 лева, ако от ищеца бъде потърсена
неустойка от „Н.Б.Г.“ АД, както и предвид обстоятелството, че другите вреди
(неполучена печалба до края на договора поради нисък пазарен дял) биха
настъпили и без едностранното прекратяване на договора от М.Б. (поради сочено и
друго основание за прекратяване на договора с „Н.Б.Г.“ АД, извън поведението на
ответника) ,то в случая възражението на ответника за прекомерност на
неустойката се явява основателно. Всичко изложено по конкретния спор обосновава
извод, че в случая неустойката изпълнява основно санкционната си функция (при
недоказани реални вреди) и претендираната неустойка следва да бъде намалена.
Ако приемем, както бе обсъдено и по-горе, че за 5.5 месеца ищецът би получавал
чиста печалба от 5500 лева (при постигнато максимално възнаграждение в размер
на 18 000 лева без ДДС и при
приемане, че в най-лошия случай минималното възнаграждение от 12 500 лева
без ДДС покрива само разходи) и размера на неустойката по договора с „Н.Б.Г.“
АД, то максималните предполагаеми вреди биха били около 80 000 лева за
този оставащ период на договора. Или, от общ размер на неустойката 100 000
лева частта, изпълняваща санкционна функция, би била около 20 000 лева.
Настоящият състав намира, че в случая и при съобразяване на всички установени
факти, обсъдени по-горе, неустойката следва да бъде намалена именно до този
размер.
Предвид основателността на главния иск,
основателна се явява и претенцията за заплащане на законната лихва върху
главницата за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
При така уважения иск, останалите,
предявени при условията на евентуалност искове, следва да се оставят без
разглеждане.
По
разноските: При този изход от спора, ищецът има право на
разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Той претендира такива в размер на 12 600
лева (за държавна такса, за адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице).
Такива са доказани и се дължат, но съобразно уважената част от иска ответникът
следва да бъде осъден да заплати 2 520 лева.
Ответникът претендира разноски в общ
размер на 6 500 лева (за адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице), за
каквито има доказателства по делото. С оглед на отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се следват
разноски в размер на следва 5 200 лева.
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска
на „Т." ЕООД, *** срещу М.К.Б., ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща
неустойка, предвидена в чл. 9.4. по договор от 01.03.2010 г., изменен с
допълнително споразумение от 01.05.2010 г. за неизпълнение на задължение на
ответника, произтичащо от чл. 5.2 от същия договор, ведно с акцесорната претенция
за заплащане на законна лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
М.К.Б., ЕГН **********,***,
да заплати на "Т." ЕООД, ***: 1. Сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева,
на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, представляваща неустойка за едностранно
предсрочно прекратяване на договора от 01.03.2010 г., изменен с допълнително
споразумение от 01.05.2010 г., предвидена в чл. 9.4 от същия в размер на 100 000
лева, след намаляване по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД; 2. Законната лихва върху главницата за периода от датата на
исковата молба (05.03.2013 г.) до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 3. Сумата
от 2 520 (две хиляди петстотин и двадесет) лева – разноски по делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
"Т." ЕООД, ***, да заплати на М.К.Б., ЕГН **********,***,
сумата от 5200 (пет хиляди и двеста)
лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния иск на "Т." ЕООД, ***,
предявен срещу М.К.Б., ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща неустойка,
предвидена в чл. 9.4. по договор от 01.03.2010 г., изменен с допълнително
споразумение от 01.05.2010 г. за това, че в нарушение на чл. 2.5, без съгласието
на ищеца, ответникът е сключил с трети лица договор със сходен предмет, ведно с
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния иск на Т." ЕООД, ***
срещу М.К.Б., ЕГН **********,***, с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за заплащане
на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща неустойка,
предвидена в чл. 9.3. по договор от 01.03.2010 г., изменен с допълнително
споразумение от 01.05.2010 г., за това, че ответникът не е предал брой на предаването
"О. Ф.", което е следвало да бъде излъчено на 03.02.2013г., ведно с
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: