№ 163
гр. Свищов, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20244150100972 по описа за 2024 година
за да се произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 79 от ЗЗД, и по чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „А.Б.Б.“ ЕООД, твърди, че са предявили претенцията си по
реда на заповедното производство, като им било указано да предявят иск за
установяване на вземането си по ч. гр. дело № 510/2024 г. по описа на РС –
Свищов. Твърди, че на 27.03.2019 година ответницата е сключила договор за
потребителски кредит № ****** с „С.К.“ ООД, по силата на който е получила
сумата от 435,40 лева, срещу което се съгласила да върне 10 броя вноски по
117 лв. до 29.01.2020 г., когато е падежирала последната вноска, по
Погасителен план, част към Договора. Посочва се, че бил фиксиран лихвен
процент в размер на 40.05 %, както и ГПР в размер на 48.63 %. Договорът за
кредит не бил сключен в противоречие със Закона за потребителския кредит,
същият бил действителен, сключен съобразно нормите на чл. 10, чл. 11, чл. 22
от ЗПК. Позовава се, че в чл. 33, ал. 2 от общите условия към договора било
уговорено „С.К.“ ООД да уведоми длъжника чрез писма, покани, съобщения и
1
други документи, ако бъдат изпратени на електронен адрес, да се считат за
връчени. Посочва, че договорите били по електронен път, по силата на
ЗПФУР бил сключен договор като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, като дори и
да бъдело прието, че договорът не бил сключен по електронен път, следвало
да се приеме, че същият, по своето естество, бил реален договор и се считал за
сключен от датата на получаване на сумата. Навежда твърдение, че
ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора, а с договор
за цесия от 13.01.2022 г. вземането било прехвърлено на ищеца и било
индивидуализирано в Приложение I към договора за цесия. Заявява, че до
изтичане на крайния срок на договора длъжникът не бил изпълнил
задълженията по договора и към момента задължението все още не било
погасено. Твърди, че по същия договор дължал сумите, за които била издадена
заповед по ч. гр. дело № 510/2024 г. по описа на РС – Свищов. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде прието за установено, по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата 435,40 лева – главница, законна лихва
върху главницата в размер на 123,31 лева за периода 29.01.2020 г. до
24.07.2024 г., ведно с законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане, като се претендират
разноски за исковото и заповедното производство. Претендира разноски. В
хода на устните състезания не взема становище.
Ответницата С. Е. Е., в законоустановения срок е подала отговор на
исковата молба, чрез назначения особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК-
адв. Ц.З., в който взема становище, че предявените искове са допустими, но
неоснователни, поради недоказаност на сключването на договор за кредит и
прехвърляне на вземането. Сочи, че в договора за кредит нямало подпис на
кредитополучателя. В него липсвало и пояснение, че договорът бил сключен
на основание ЗПФУР. В случай, че е сключен при условията на ЗПФУР, както
се твърдяло от ищеца, не били представени доказателства, че ответникът е
кандидатствал за кредит на интернет страницата на „С.К.“ ООД. Нямало
данни да е подал заявление за кандидатстване и какви параметри за договора
за кредит е съдържало. Липсвали доказателства, че „С.К.“ ООД е представило
нужната информация на потребителя. В исковата молба липсвал Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от ЗПК. Твърди, че липсвали и доказателства,
че потребителят – ответник е дал съгласието за сключване на договор- чл. 18,
2
ал.1, т.3 от ЗПФУР. Ответникът оспорва, че ищецът е придобил чрез цесия от
„С.К.“ ООД, вземането, тъй като в представения договор за цесия лисвали
приложенията към него, от които да се види, че „С.К.“ ООД е прехвърлило
вземането към ищеца. Прави възражение за недействителност на договора,
тъй като в него липсвал начина на формиране на годишния процент на
разходите. Оспорва уговорената в договора клауза за неустойка като нищожна,
противоречаща на добрите нрави, защото била предвидена за неизпълнение на
акцесорно задължение, несвързано пряко с евентуални вреди за кредитора.
Прави възражение за недействителност на договора поради противоречие с
добрите нрави. Позовава се, че към момента на сключване на договора, не е
съществувала разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Уговорен бил лихвен
процент в размер на 40,05 %, който надхвърлял трикратния размер на
законната лихва и поради това противоречал на добрите нрави. Заявява, че в
случай, че се докажело наличието на такъв договор, сключен от ответницата,
и се докажело прехвърлянето на вземането по него на ищеца, то тогава
претендира ответницата да дължи само това, което е получила. В хода на
устните състезания поддържа отговора на исковата молба и направените в
него възражения и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Твърди, че не се установило по делото процесният договор да е подписан от
ответницата, поради което моли, само на това основание, исковете да бъдат
отхвърлени. Поддържа всички направени възражения в отговора на исковата
молба.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства,
намери за установено следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 510/2024г. по
описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „А.Б.Б.“
ЕООД, ЕИК ********** е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. Е. Е. - ответник по настоящото дело,
за дължими суми по Договор за потребителски кредит №******. Въз основа
на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
316/ 14.08.2024 г. в полза на ищеца за заплащане от С. Е. Е. на сумата 435,40
лева /четиристотин тридесет и пет лева и 40 ст./-главница; 52,28 лева
/петдесет и два лева и 28 ст./- договорна лихва за периода от 27.03.2019 г. до
3
29.01.2020г.; 123,31 лева /сто двадесет и три лева и 31 ст./ - лихва за забава за
периода от 29.01.2020 г. до 27.06.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 24.07.2024г. до окончателното изплащане на
задължението; както и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ разноски по
делото за държавна такса и сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/ за
юрисконсултско възнаграждение. Заповедният съд, с разпореждане от
20.11.2024 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си, в едномесечен срок, тъй като заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е
предявил настоящите положителни установителни искове за вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Представен е по делото договор за паричен заем Кредирект № ******,
сключен на 27.03.2019г., сключен между „С.К.“ ООД и ответницата, по силата
на който заемодателя се е задължил да предостави на кредитополучателя С. Е.
Е. потребителски кредит в размер на 500 лева. Посочено е в договора, че
падежната дата на първата погасителна вноска е 29.04.2019 г., а последната на
27.01.2020 г. Общият размер на предоставеният кредит е 500,00 лева, при
лихвен процент по кредита - 40.05% и годишен процент на разходите /ГПР/ -
47,82 %. като ответницата се задължила да върне сумата, ведно с уговорената
възнаградителна лихва и неустойката, на десет погасителни вноски. В
процесния договор е предвидена неустойка, уредена в чл. 6, ал.1 от Договора,
според която потребителят следва в срок от два дни от сключването на
договора да предостави на кредитора обезпечение, описано в договора.
Предвидено е в чл. 6, ал.2 от договора, че при неизпълнение в срок на
горепосоченото задължение за предоставяне на обезпечение, в тежест на
ответницата- потребител е да заплати на кредитора неустойка в размер от
550,97 лева, разсрочена на десет погасителни вноски, видно от приложения
погасителен план. Приложени са и общите условия на „С.К.“ ООД за заеми
„Кредирект“, в сила от 08.03.2019г. , в която са уредени процедурата по
кандидатстване и одобрение за заем, сключването на договора за заем, правата
и задълженията на страните, правото на отказ, ГПР, годишен лихвен процент,
обезпечения, разваляне и прекратяване на договора за заем, неустойки и др. .
Приложена по делото е и тарифа за таксите, и разходи, събирани от „С.К.“
ООД.
Видно от Лог файла по договора за паричен заем №******, са описани
4
действия на кредитополучателя - ищец при кандидатстването и сключването
на договора за кредит.
Приложена е разписка от 27.03.2019г. за паричен превод към EasyPay,
заем съгл.дог.******, с получател ответницата и наредител „С.К.“ООД.
Приложен по делото е договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 13.01.2022г., сключен между „С.К.“ ООД и А.Б.Б. ЕООД, както и
уведомление за цесия с което А.Б.Б. ЕООД уведомява ответницата,
вземанията произтичащи от договор за кредит №******/27.03.2019г., ведно с
начислените лихви, такси и разноски са прехвърлени в полза на А.Б.Б. ЕООД.
В извлечение от Приложение 1 , представено допълнително от ищеца
фигурира вземане от ответницата в размер на 979,20 лева, същевременно не
става ясно по категоричен начин дали това приложение е към договора за
паричен заем, както се твърди от самия ищец с допълнителната молба, с която
е представено извлечението, или е приложение към договор за продажба и
прехвърляне на вземания о 13.01.2022г. с оглед подписите на отделна страница
за цесионер и цедент.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следваше да
докаже валидно облигационно отношение с ответника, параметрите на този
договор, включително крайния падеж на договора, приложимите общи
условия, изпадането в забава на длъжника цедиране на вземането, както и
уведомяване на ответницата за това.
По своята правна същност договорът, който се твърди да е сключен
между „С.К.“ ООД и ответницата, е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите
на посочения нормативен акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК
договорът трябва да съдържа подписи на страните. Видно от представените по
делото договор и общи условия в тях липсва подпис на ответника, поради
което съдът счита, че не е завършен фактическият състав по сключване на
сделката - а именно полагане на подпис от ответника. Липсата на подпис
прави процесния договор нищожен, поради липса на форма. Наведени се
5
твърдения от страна на ищеца с исковата молба, че договорът е сключен по
електронен път при условията на ЗПФУР. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.
1, т. 3 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора, а съгласно, ал. 3 от същата разпоредба
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Тези обстоятелства по делото останаха недоказани. В конкретния случай
ответникът оспорва, чрез назначения особен представител, да е сключвал със
„С.К.“ ООД процесният договор за кредит, като по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се направи извод, че има изразено изявление от
същия за сключването на договора. По делото не са ангажирани и
доказателства за това ответникът да е направил изявление за сключване на
процесния договор или потвърждение чрез e-mail, чрез sms, по телефон, или
по друг начин, за да се приеме, че е възникнало твърдяното валидно
облигационно правоотношение. Не се представиха каквито и да е
доказателства за това, че ответникът е потвърдил електронно сключването на
договора, както и получаването на останалите представени документи – общи
условия за предоставяне на кредити и Стандартен европейски формуляр. С
оглед изложеното, ищецът не успя да докаже наличието на договор -
облигационна връзка с ответника, въпреки дадените указания и
разпределената доказателствена тежест. Не е получено съгласие от
потребителя за сключване на процесния договор, като следва да се посочи, че
представената разписка от 27.03.2019г. , в която като основание е посочен
паричен превод съгласно дог. ******, също не сочи като основание процесния
твърдян да е сключен договор предвид липса на яснота какъв е този договор
посочен само като номер, а и не на последно място доколкото факта на
съгласие на потребителя за сключване на от разстояние на договор за кредит
не се доказа в процеса, включително и с оглед на представения лог файл по
договор за паричен заем. Справката – лог файл по договор за паричен заем е
частен документ и не притежава обвързваща съда материално –
доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Исковите суми се
претендират именно на основание договор, който не се установи да има по
делото. Доколкото няма договор, то няма основание, на което да се присъдят
6
сумите.
Съдът намира за основателно и възражението на ответната страна, че
ищецът е придобил чрез цесия от „С.К.“ ООД вземането им към ответника.
Действително в договора за продажба и прехвърляне на вземания от
13.01.2022г. е посочено, че в Приложение №1, неразделна част от договора, са
описани и индивидуализирани вземанията, заедно с техния произход, размер.
Приложение № 1 по делото, от което да се установи по категоричен начин
прехвърляне на процесното вземане не се представи, тъй като както се посочи,
от допълнително представеното от ищеца извлечение от приложение, не става
ясно по несъмнен начин, че същото е именно към договора за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.01.2022г.. Това е така, тъй като самия ищец
сочи в допълнителната молба, с която представя този документ, че се
представя извадка от Приложение 1 към договора за паричен заем, а в
последната страница на която фигурират само подписи са отбелязани
подписи за цесионер и цедент. Липсва изписване, че това извлечение е именно
към твърдяния договор за цесия и липсват и категорични доказателства, че
записа с имената на ответницата е част именно от Приложение 1 към договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г.., включително и по
съображения, че записа с имената на ответницата е на отделна страница, но
която липсва отразяване към какъв документ е този запис. Следователно не се
установи по безспорен начин, че именно вземането по процесния договор е
било прехвърлено на ищеца от „С.К.“ ООД. Относно уведомяването за
извършената цесия- Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, цесията
има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от
предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява както към
датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК, така и до приключване на
устните състезания в настоящото производство. По делото е представено и
уведомление до ответницата от цесионера, съгласно приложено по делото
пълномощно, за извършената цесия, но без доказателства, че същото й е
надлежно връчено, за да достигне до нейното знание. Липсата на безспорни
доказателства, с които да се установи, че именно вземането по процесния
кредит е прехвърлено към ищеца, както и че ответницата е надлежно
уведомена за извършената цесия, което легитимира ищеца като надлежна
страна в процеса, води до извод, че процесната цесия не е породила действие
спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от
7
процесния договор, в полза на цесионера - дружеството ищец.
Тъй като посочените по –горе основания са достатъчни за отхвърляне на
предявените искове, съдът не обсъжда възраженията на ответника за
нищожност на процесните клаузи от договора за потребителски кредит.
Исковете за установяване на вземане за главница в размер на 435,40 лева,
договорна лихва върху главницата в размер на 52,38 лева за периода
27.03.2019г. до 29.01.2020г. и законна лихва в размер на 123,31 лева за
периода от 29.01.2020г. до 24.07.2024г.. , в претендирания общ размер от
610,99 лева, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид отхвърлянето на исковете, неоснователни се явяват
претенциите на ищеца за присъждане на разноски за заповедното и исково
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Б.” № 81в, ап.3,
представляван от Х.М.М. и П.В., чрез пълномощник юрисконсулт Е.Л. искове
с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и
по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че С. Е. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Свищов, ул. „К.А.Ц.“ 21,
дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, сумата 435,40 лева /четиристотин
тридесет и пет лева и 40 ст./-главница; 52,28 лева /петдесет и два лева и 28
ст./- договорна лихва за периода от 27.03.2019 г. до 29.01.2020г.; 123,31 лева
/сто двадесет и три лева и 31 ст./ - лихва за забава за периода от 29.01.2020 г.
до 27.06.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
в съда - 24.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 316/14.08.2024 г. по ч.гр.дело № 510/2024 г. по описа на РС Свищов,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на
страните пред Великотърновски окръжен съд.
8
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
9