РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Нова Загора, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело №
20242220101587 по описа за 2024 година
Производството е по чл.422 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и Канализация - Сливен“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.„Шести септември“ №
27, чрез адв.М. Д. П. от АК - Сливен против Р. К. Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
*** за установяване на вземане в размер на 481.51 лева, включващо - главница от 396.33 лв.,
мораторна лихва от 85.18 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 01.10.2024 г.
Ищецът моли ответника да бъде осъден да заплати разноските от заповедното и
настоящото производство.
В исковата молба се посочва, че на 26.11.2024 г., на ищеца било връчено съобщение,
че срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 20242220101103 е подадено в срок
възражение от длъжника и ответник по настоящото производство Р. К. Т.. Сочи се, че в
указания в това съобщение едномесечен срок, определен по правилата на чл.60, ал.3 от ГПК
подавал настоящия иск за установяване на вземането по реда на чл.415, ал.4 от ГПК.
Излага се, че по подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК от страна на ишцовото
дружество е образувано ч.гр.д.№ 20242220101103 по описа на Районен съд - Нова Загора за
2024 г. и е била издадена заповед за изпълнение, препис от която била връчена на длъжника.
В законоустановеният срок длъжникът депозирал възражение и предвид това, съдът дал
едномесечен срок за предявяване на установителен иск за вземането, заявено по ч.гр.д.№
20242220101103 по описа на Районен съд - Нова Загора.
При така установената фактическа обстановка, издадената Заповед за изпълнение не
можела да влезе в сила, докато няма съдебно решение, влязло в сила, което да установява
посоченото в нея вземане (чл.416 от ГПК) и това налагало правният интерес на ищцовото
дружество на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 от ГПК да предяви настоящият
установителен иск, за установяване на вземането си от ответника, към момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както главница, така и
мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа на
всяка дължима сума, до датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда.
Твърди, че на ответника Р. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, от страна
на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, в качеството му на
1
ВиК оператор и на база Общите условия на дружеството, са предоставени услуги по ВиК,
на адрес: *** - титуляр на партида, с абонатен № 53754, за периода от 01.04.2022 г. до
30.04.2023 г. за който период била предоставена услуга на обща стойност 396.33 лева -
главница.
В исковата молба се прилагат и подробно описани 13 броя фактури, с посочени номер
на фактура, дата на издаване, период на отчет, дата на падеж, главница, лихва, обща сума,
както и общо сумирани главница - 396.33 лв., лихва - 85.18 лв. и сбор от двете - 481.51 лв.
Сочи се още, че съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение
на ДКЕВР 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества. В чл.33, ал.2 от ОУ на ВиК било
визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30 дневен срок, след датата на фактурирането, като съгласно чл.35 от ОУ
потребителят заплаща дължимите суми, в брой на каси, по банков път чрез директен превод
или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл.44 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора.
Твърди, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК лихвата за забава
по всички просрочени фактури било в размер на 85.18 лева.
Тези ОУ на ищцовото дружество влизали в сила за потребителите в едномесечен срок
от публикуването им в централен и местен ежедневник. Те са публикувани във вестник
„Новинар“, бр.196/21.08.2014 г. и „Сливенски новини“, бр.34/05.09.2014 г., също така били
поместени и в електронната страница на оператора и са влезли в сила на 05.10.2014 г.
Съгласно чл.5, т.1, б.„а“ ОУ потребителите били длъжни да осигуряват свободен и
безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от ВиК оператора за отчет на
индивидуалните водомери в жилищата и др.обекти в сградата. Съобразно чл.24 ОУ и чл.35,
ал.4 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребителят бил длъжен
да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за
извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални. Достъпът се осигурявал за времето,
посочено в съобщението.
При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или
негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,
същият бил длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете
страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При неосигуряване
на достъп, длъжностното лице начислявало на ответника служебен разход на индивидуалния
водомер. На името на абоната се водел „карнет на физическо лице“, в който се записвали и
отчитали показанията на съответния водомер.
Предвид изложеното, моли съда да постановите решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Р. К. Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***,
титуляр на партида за вода, с абонатен номер 53754, за адрес: ***, че към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, дължи на „Водоснабдяване и
канализация - Сливен“ ООД гр.Сливен, ул.„Шести септември“ № 27, ЕИК: ********* сумата
от 481.51 лева, от които:
- 396.33 лв. - представляваща сбор от главниците за периода от 01.04.2022 г. до
30.04.2023 г.;
- 85.18 лв. - представляваща сбор от лихвите за забава, по неплатените главници за
периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението.
Моли съда да осъди ответника Р. К. Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, да
заплати сторените по частното гражданско дело разноски в размер на 26.40 лв. и всички
сторени разноски пред настоящата съдебна инстанция, както и внесените държавни такси.
2
Посочва банкова сметка на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация -
Сливен“ ООД, гр.Сливен, ул.„Шести септември“ № 27:
Банкова сметка в ТБ „ОББ“
IBAN: BG55 UBBS 8002 ********** BIC: UBBSBGSF
Представя писмени доказателства по опис и прави доказателствени искания, да бъде
допусната съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която, след като се запознае
събраните писмени доказателства по делото, да отговори на въпроса: каква е общата сума,
която дължи ответникът по посочените в настоящата молба фактури, за предоставени услуги
по доставка на питейна вода, на адрес: гр.Нова Загора, ул.„Братя Миладинови“ 46 - титуляр
на партида за вода, с абонатен номер 53754, за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г. -
включващо главница и лихви; правилно и редовно ли са осчетоводявани данните от карнета
на физическото лице, отнасящи се до обект № 53754 в дружеството на ищеца, както и да
бъде изискано и приобщено в настоящото производство ч.гр.д.№ 20242220101103 по описа
на РС - Нова Загора за 2024 г.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът не представя отговор на
исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че са налице
договорни отношения между страните.
За посочения период били предоставена и консумирана от имота на ответника
питейна вода, която ответницата не била заплатила, докато ищецът бил коректен в
отношенията си.
За вземането си ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение. В образуваното заповедно производство е била издадена
заповед за изпълнение, но заповедта е била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
заради което са му били дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване
на вземането си.
В открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищцовото дружество
адв.П., заявява новонастъпили факти след завеждане на исковата молба и след връчването на
исковата молба на ответницата, като представя платежно нареждане от 19.02.2025 г., за
изплатена сума от страна на ответницата по сметка на „Водоснабдяване и канализация“ за
сумата 482.00 лева с основание изплащане на задължение по ч.гр.д.№ 202/2025 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора, което е делото по настоящото производство. Заявява, че
поддържа исковата молба само в частта за разноските, които остават неизплатени от
ответницата към настоящия момент.
По делото са приети като доказателства: Фактура № #**********/30.04.2022 г.,
Фактура № #**********/31.05.2022 г., Фактура № #**********/30.06.2022 г., Фактура №
#**********/31.07.2022 г., Фактура № #**********/31.08.2022 г., Фактура №
#**********/30.09.2022 г., Фактура № #**********/31.10.2022 г., Фактура №
#**********/30.11.2022 г., Фактура № #**********/31.12.2022 г., Фактура №
#**********/31.01.2023 г., Фактура № #**********/28.02.2023 г., Фактура №
#**********/31.03.2023 г., Фактура № #**********/30.04.2023 г., справка за задължения по
партидата по с фактури за плащане и извлечение от карнета за обект № 53754 – два листа,
пълномощно и ч.гр.д. № 1103/2024 г. по описа на РС - Нова Загора.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви
и неоспорени от страните.
С оглед приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна основание чл.124,
ал.1, във вр. чл.422, вр. с чл.415, ал.4 от ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД.
3
Така предявените искове са допустими, а разгледани по същество, съдът намира
същите за частично основателни, по следните съображения:
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата на които се основава
претенцията му, както и наличието на взаимоотношения между него и ответника за
процесния обект, наличието на облигационна връзка и размера на дължимите от ответника
суми за заплащане на консумирана питейна вода за процесните периоди.
В тежест на ответника бе да докаже изплатил ли е задължението си изцяло или
частично за посочения период.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.4 от ГПК, вр.
с чл.86 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице-заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането
си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелството, че с ответника се
намирали в договорни отношения по доставка на питейна вода, съобразно действащи между
страните Общи условия. Ищцовото дружество се явява коректно в изпълнение на
задълженията си и доставяло определено количество питейна вода на обекта на ответника,
но той не изпълнявал задълженията си, като не заплатил в срок предоставяната му услуга,
изпаднал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва за страната за съответния период.
Не се спори и за това, че в периода 01.04.2022 г. - 30.05.2023 г. за консумираната от
ответника питейна вода в посочения обект, ищецът е издал тринадесет броя фактури на
обща стойност 481.51 лв., като дължимото обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяка фактура до 30.05.2023 г. е в размер общо на 85.18 лв.
Направеното от ищеца, в открито съдебно заседание, признание на неизгоден факт, че е
извършено плащане от страна на длъжника, с разписка от 19.02.2025 г., за плащане към ВиК
Сливен, с което изцяло са погасени задълженията за главницата и обезщетението за забава,
като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда
на чл.235, ал.3 от ГПК, като се приеме, че след депозиране на исковата молба, ответникът е
погасил задълженията си към ищеца, предмет на ищцовата претенция в настоящото
производство-обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявените установителни искове,
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
В заповедното производство по ч.гр.д.№ 1103/2024 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора на 23.10.2024 г. е било депозирано в срок възражение с вх.№ 5017 от Р. К. Т., с което
същата е посочила, че не дължи суми по ч.гр.д.№ 1103/2024 г., като съгласно заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК са претендирани суми в размер на
396.33 лв. – главница, 85.18 лв. – лихва, за периода от 31.05.2022 г до 02.09.2024 г., както и
26.40 лв. – държавна такса.
От изявлението на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание, става
ясно също, че ответникът е заплатил задължението си, след завеждане на исковата молба по
гр.д.№ 1587/2024 г. на Районен съд - Нова Загора и е платил дължимата главница и разноски,
за което е представил платежен документ от 19.02.2025 г. – разписка за плащане към ВиК –
Сливен, т.е. е изплатил доброволно задължението си.
Действията на ответницата сочат към ясното й желание да погаси именно
задълженията си по настоящото производство, въпреки, че не е била съгласна че ги дължи, с
оглед направените от нея възражения в заповедното производство.
Относно разноските:
Съдът в исковото производство е длъжен да се произнесе по разноските, както в
заповедното, така и в настоящото производство (ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12).
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска, като
неоснователен. Обстоятелството, че претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода
4
на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за
отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по
отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след
депозиране на исковата молба, от който момент се счита предявен и установителния иск по
чл.422 от ГПК.
В случая поведението на ответника и по-конкретно незаплащането на задълженията
му в срок са повода за завеждане на делото, макар и платени в хода на процеса /19.02.2025
г./, но след депозирането на исковата молба в съда /27.12.2024 г./.
Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното
наличие на установените в чл.78, ал.2 от ГПК две изисквания - с поведението си ответникът
да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, каквото безспорно е
извършеното плащане. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение
неговото поведение, а това на ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са
изпълнени, е винаги конкретна - с оглед фактите по делото. Във връзка с понасяне
отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този
смисъл изследване на въпроса дали направата им е предизвикана от поведението на
ответника. От материалите по исковото производство е се установи, че длъжникът е платил
задължението си на 19.02.2025 г. в хода на настоящото производство.
Съдът счита, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника
по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца -
арг. от противното на чл.78, ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от
ищеца разноски, поради което следва да бъде осъден да плати на ищеца сума в общ размер
477.20 лв., от които 27.20 лв. внесена държавна такса и 450.00 лв. - адвокатски хонорар,
както и сторените разноски в заповедното производство в размер на 26.40 лв.
По изложените съображения ищецът следва да бъде осъден да понесе направените от
него разноски за водене на заповедното производство и настоящото дело.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27
представлявано от управителя Пламен Трифонов, против Р. К. Т. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: ***, ИСКОВЕ за установяване съществуването на ВЗЕМАНЕ за сумата
481.51 лева, от която 396.33 лв. - представляваща сбор от главниците за периода от
01.04.2022 г. до 30.04.2023 г.; 85.18 лв. - представляваща сбор от лихвите за забава, по
неплатените главници за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 01.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, представляващо стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.06.2018 г. до 28.02.2019 г., по
партида за вода, с абонатен номер 53754, за адрес: ***, за което има издадена Заповед № 675
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1103/2024г. на НЗРС,
КАТО ПОГАСЕНО ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПОЦЕСА.
ОСЪЖДА Р. К. Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, сумата 477.20 лв.
/четиристотин седемдесет и седем и седем лева и двадесет стотинки/ – разноски по
настоящото производство, от които 450.00 лв. – адвокатско хонорар и 27.20 лв. – платена
държавна такса.
ОСЪЖДА Р. К. Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, сумата 26.40 лв.
/двадесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляващи, направените разноски по
ч.гр.д.№ 20242220101103 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2024 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Сливен
5
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6