№ 750
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110116434 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „ЗДБ““ АД срещу Й. Д. М.
регресен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на
сумата от 139,80 лв., представляваща сбор от заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 114,80 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, полица №
BG/02/118001434770 за нанесени имуществени щети на л.а. „Сеат Алхамбра“, с ДК №
***, собственост на Ц.П.С., при настъпило ПТП на 19.07.2018 г. в *** причинено по
вина на Й. Д. М., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.03.2021 г., до окончателното ѝ заплащане.
Твърди се в исковата молба, че на на 19.07.2018 г. в *** е било реализирано ПТП
с участието на лек автомобил „Мазда 2“, с ДК В6782 ВТ, собствено и управлявано от
ответника, и лек автомобил „Сеат Алхамбра“, с ДК № ***, собственост на Ц.П.С..
Излага се, че според представения протокол за ПТП от 24.07.2018 г., съставен от
органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправното
поведение на ответника, който при управление на собствения си автомобил извършва
маневра за излизане от реда на паркирани автомобили и блъска лек автомобил „Сеат
Алхамбра“, с ДК № ***. Излага се, че ответникът е напуснал мястото на
произшествието без да уведоми контролните органи на МВР. Вследствие на
процесното ПТП на лек автомобил „Сеат Алхамбра“, с ДК № *** са нанесени
материални щети, изразяващи се в повреждане на облицовка на задна броня. Сочи се,
че управляваният от ответника автомобил бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в при ищеца със застрахователна полица BG/02/118001434770, с валиден
срок на действие от 14.05.2018 г. до 13.05.2019 г. Въз основа на искане за оценка по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС била заведена щета с № ********** от
собственика на увредения лек автомобил марка „Сеат Алхамбра“, с ДК № *** –
Ц.П.С.. Поддържа се, че видно от представения доклад по щета № **********, щетите,
които били нанесени на увреденото МПС възлизали на 114,80 лв. Това бил размерът,
който Експертният съвет на ищеца определил за застрахователно обезщетение и
същото било заплатено на 18.06.2019 г. Ищецът твърди, че с писмо уведомил
ответника да заплати претендиранта сума, но до момента това не е сторено. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
1
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Й. Д. М.,
в който изрично заявява, че не оспорва вината си за настъпването на процесното ПТП и
размера на предявения иск. Сочи, че на 05.04.2019 г. е получил за процесното ПТП
регресна покана от ищеца, като на 12.04.2019 г. е заплатил търсената сума. Твърди, че
друга регресна покана не е получавал. Поддържа, че е изпълнил точно изискванията по
получената регресна покана и намира за недопустимо ищецът да търси два пъти една и
съща сума, която вече е заплатена. Излага, че ако случайно ищецът е допуснал някаква
грешка при изпращане на поканата до него, то за това ищецът няма вина, тъй като
съвсем съвестно е изпълнил своето задължение в срока за доброволно изпълнение. В
този смисъл моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените
по делото съдебни разноски.
Със становище от 11.01.2022 г. ищецът пояснява, че в процесното ПТП от
19.07.2018 г. от ответника са ударени два автомобила и са съставени два отделни
протокола, съотв. има заведени две отделни щети. Сумата по щета № **********
действително е 116,24 лв. и е заплатена от ответника, но предмет на настоящия иск е
претенцията по щета № ********** за сумата от 139,80 лв., за която на ответника е
изпратена регресна покана с изх. № РГ-00784/04.07.2019 г. и е върната с означение
„непотърсена“. Поддържа се, че става въпрос за две отделни регресни покани относно
различни увредени автомобили и различни суми.
С молба от 01.03.2022 г. ответникът моли за прекратяване на делото, поради
липсата на основание за воденето му, като излага идентични доводи, с тези посочени в
отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд – Варна, 8 състав, е бил сезиран с регресен иск с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства
– застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/02/118001434770,
Протокол за ПТП № 1602944/24.07.2018 г., Уведомление за необходими документи от
27.12.2018 г., свидетелство за регистрация на МПС част II, свидетелство за управление
на МПС, контролен талон, Уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС от 27.12.2018 г., Доклад по щета № **********, Опис на щета от
27.12.2018 г., Калкулация на щета, Печат на справка за IBAN на клиент от 27.12.2018
г., Справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от информационната
система на „Гаранционен фонд“ и платежен документ за кредитен превод с референция
№ FT19169361689006 от 18.06.2019 г., се установява, че на 19.07.2018 г. в *** е
реализирано ПТП по вина на ответника, като собственик и водач на лек автомобил
марка „Мазда“, модел „2“, с ДК № В6782ВТ, вследствие на което на лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Алхамбра“ с ДК № В0305НК, собственост на Ц.П.С., са нанесени
имуществени щети в размер на 114,80 лв., че към датата на процесното ПТП
автомобилът на ответника е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
в ищцовото застрахователно дружество със застрахователна полица №
BG/02/118001434770, както и че ищецът е заплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение в размер на 114,80 лв. и е направил ликвидационни
разноски в размер на 25 лв.
Изяснява се от приложения Протокол за ПТП № 1602944/24.07.2018 г. и
обективираната в него схема на ПТП, че процесният пътен инцидент е настъпил при
извършването от ответника на маневра за излизане от реда паркирани автомобили,
успоредно на пътното платно, при която блъска паркирания автомобил, притежаван от
Ц.П.С., след което ответникът е напуснал ПТП. Видно от същия протокол,
2
автомобилът на ответника е бил разположен между два автомобила, предният от които
е увреденият по процесната щета, заведена при ищцовото дружество, а непосредствено
зад него е бил паркиран друг автомобил.
Установява се от представената по делото Регресна покана с изх. №
00784/04.07.2019 г., че застрахователното дружество е изпратило покана до ответника,
в която е посочило, че в резултат на настъпило ПТП на 19.07.2018 г. между лек
автомобил марка „Мазда“, модел „2“, с ДК № В6782ВТ, и лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Алхамбра“ с ДК № В0305НК, удостоверено с Протокол за ПТП №
1602944/24.07.2018 г., е заведена претенция за увреденото МПС, по която
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 139,80 лв., и му
предоставен 5-дневен срок за уточняване на начина на погасяване на задължението, на
основание чл. 500 КЗ. Видно от приложената по делото обратна разписка от 15.07.2019
г., пратката, съдържаща регресната покана по щета № **********, е останала
непотърсена от адресата.
Приобщени към доказателствения материал по делото са Регресна покана с изх.
№ 00296/05.04.2019 г. и операционна бележка от 12.04.2019 г., от които се установява,
че по изпратена от ищцовото дружество регресна покана, касаеща настъпило на
19.07.2018 г. ПТП между собствения на ответника автомобил марка „Мазда“, модел
„2“, рег. № В6782ВТ, и лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. №
В0561ВТ, удостоверено с Протокол за ПТП № 1602945 от 19.07.2018 г., е заведена
претенция, по която застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в размер
на 116,24 лв., като ответникът е заплатил задължението по същата по банков път на
12.04.2019 г.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
В чл. 500 КЗ е уредено регресно право на застрахователя да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
при наличие на някоя от изчерпателно изброените хипотези в т. 1-5 на ал. 1 на същата
разпоредба. От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че
той е предявил спорното регресно право, основавайки го на обстоятелството, че
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина – чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Възникването на регресното право на застрахователя по предявения иск се
обуславя от установяването на три групи юридически факти (материални
предпоставки): 1) породени права на увредения срещу причинителя на вредата на
основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е. вредите да са причинени от делинквента, чрез
негово виновно и противоправно поведение; 2) възникнало действително договорно
правоотношение между делинквента и ищеца по договор за „Гражданска отговорност”
и заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
застрахователно обезщетение на увреденото лице при настъпване на застрахователно
събитие и 3) делинквентът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. Тези обстоятелства следва да бъдат установени, както
предписва правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, при условията на пълно и главно доказване
от ищеца. Винтата на делинквента, съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да
докаже правопогасяващото си възражение, а именно, че е заплатил в срок
застрахователното обезщетение и направените от застрахователя ликвидационни
3
разноски.
Както бе изяснено по-горе, от събраните доказателства се установяват следните
правнорелевантни обстоятелства, за които тветникът изрично е заявил в отговора на
исковата молба, че не оспорва, а именно че ответникът виновно е причинил
процесното ПТП, вследствие на което на лек автомобил „Сеат Алхамбра“, с ДК № ***,
собственост на Ц.П.С., са нанесени имуществени щети в размер на 114,80 лв.,
наличието на действително договорно правоотношение между ответника и ищеца по
договор за „Гражданска отговорност”, както и че застрахователят е заплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 114,80 лв. и е направил
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Не е спорно и че ответникът е напуснал
мястото на ПТП.
Законът (чл. 123, ал. 1 ЗДвП) вменява задължение на водача дори и при
минимални имуществени вреди да не напуска местопроизшествието и да предприеме
съответните действия (уведомяване на органите на МВР, попълване на двустранен
протокол и др.). Аргумент за това се извлича и отнормата на чл. 4 от Наредба № Iз- 41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при допуснато ПТП с
материални щети се съставя протокол за ПТП, което предпоставя задължително
посещение на произшествието от органите на „Пътна полиция“. Единствено в случай
на съгласие за вина между двамата участници се съставя двустранен протокол, за което
не е необходимо присъствието и участието на органите на „Пътна полиция“ (в този
смисъл – Решение № 260091 от 26.04.2021 г. по т. д. № 188/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Варна и Решение № 719 от 24.07.2019 г. по в. т. д. № 727/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Варна). В случая съгласие за вина за настъпилото
произшествие не е била постигната поради напускане на ПТП от страна на ответника,
поради което е било задължително посещението от органите на „Пътна полиция“.
В действителност спорът между страните в настоящото производство се
съсредоточава върху обстоятелството дали процесната регресна претенция в размер на
139,80 лв. е заплатена от ответника.
Както бе изяснено по-горе, на 12.04.2019 г. ответникът е заплатил по банков път
сумата от 116,24 лв. на ищеца, въз основа на получената регресна покана за настъпило
на 19.07.2018 г. ПТП между собствения на ответника автомобил марка „Мазда“, модел
„2“, рег. № В6782ВТ, и лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. №
В0561ВТ, удостоверено с Протокол за ПТП № 1602945 от 19.07.2018 г.
При съвкупния анализ на представените писмени доказателства обаче се
изяснява, че при извършваните от ответника маневри за излизане от реда на
паркиралите МПС на ул. „Цанко Церковски“ № 11 в гр. Аксаково са били увредени два
отделни автомобила, намиращи се пред и зад автомобила на ответника, по негова вина,
за което са съставени два отделни протокола за ПТП – от 19.07.2018 г. и 24.07.2018 г.
Респективно, собствениците на увредените автомобили са завели две отделни щети
пред застрахователя на виновния водач – щета № ********** и щета № **********.
По последната застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото
лице Ц.П.С. в размер на 114,80 лв. на 18.06.2019 г., след която дата е възникнало
регресното право на застрахователя по чл. 500 от КЗ срещу причинителя на вредата, а
по щета № **********, отнасяща се за другия автомобил, на който са нанесени щети
от ПТП, ответникът е заплатил отправената му на 05.04.2019 г. регресна претенция в
размер на 116,24 лв. на 12.04.2019 г. Следователно, категорично се установява, че в
случая се касае за две различни застрахователни претенции от две отделни пострадали
лица, с различен размер на заплатените от застрахователя застрахователни
обезщетения, поради което възраженията на ответника, че е изпълнил задължението си
по изпратената му регресна покана в срока за доброволно изпълнение, а ищецът е
допуснал грешка при нейното изпращане, както и че е недопустимо застрахователят да
4
търси заплащане на една и съща сума два пъти, настоящият съдебен състав намира за
напълно неоснователни.
По така изложените съображения съдът приема, че в обективната
действителност са се породили всички материални предпоставки, обуславящи
възникването на правото на регрес на застрахователя по смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата от 150 лв., представляващи заплатена
държавна такса от 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Д. М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЗДБ“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 139,80 лв. (сто тридесет и
девет лева и осемдесет стотинки), представляваща сбор от заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 114,80 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
полица № BG/02/118001434770 за нанесени имуществени щети на л.а. „Сеат
Алхамбра“, с ДК № ***, собственост на Ц.П.С., при настъпило ПТП на 19.07.2018 г. в
*** причинено по вина на Й. Д. М., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.03.2021 г., до окончателното заплащане, на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
ОСЪЖДА Й. Д. М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЗДБ“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 150 лв. (сто и петдесет
лева), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5