№ 1290
гр. Стара Загора, 08.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500666 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД -гр.С.,
чрез юриск. Н.П. против разпореждане № 6758 от 12.10.2022г., постановено
по ч.гр.д.№ 4658/2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се
отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Н. Д. В. за 505.49 лв. –
обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 20.06.2017г. до
29.09.2020г., с 979.70 лв. обезщетение за забава от 30.09.2020г. до
03.10.2022г.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага
съображения, че съдът неправилно приел, че обезщетението за забава било
олихвено в общ размер на 14.15 %. Твърди, че надбавката била 10 % не върху
целия непогасен остатък от кредита, а само върху неплатената просрочена
главница с вече настъпил падеж. Обезщетението за забава било точно в
размер на 10 % и не противоречало на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК. Ако съдът
прецени, евентуално моли да се присъди обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху непогасената част от дължимата главница за всеки
месец за периода 20.06.2017г. – 03.10.2022г. на основание чл. 86 ЗЗД.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане, да се издаде заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми: 505.49 лв. –
обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 20.06.2017г. до
29.09.2020г. и 979.70 лв. обезщетение за забава от 30.09.2020г. до 03.10.2022г.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
1
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението
на Б.Д.“ АД -гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Н. Д. В. за 505.49 лв. –
обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 20.06.2017г. до
29.09.2020г., с 979.70 лв. обезщетение за забава от 30.09.2020г. до
03.10.2022г.
За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че
искането за издаване на заповед за изпълнение за 505.49 лв. – обезщетение за
забава/ лихвена надбавка за забава от 20.06.2017г. до 29.09.2020г., с 979.70
лв. обезщетение за забава от 30.09.2020г. до 03.10.2022г. е в противоречие със
императивната норма на чл.33, ал.1 ал.2 ЗПК, според която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава, като обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва, а съгласно чл. 9 от договора за кредит
наказателната лихва за забава е в размер на 6 пункта над номиналния лихвен
процент върху погасителните вноски, или общо лихвеният процент е в размер
на 14.15% годишно.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна следното :
Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да
поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от
неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни
книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на
чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа
най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на
просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената
договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва се начислява при
неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата
разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите
на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.
Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при
нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на
парично задължение, тъй като това задължение възниква не от договора или
от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него
работа, а само при поискване (Р-111-2009, І т.о.). Обезщетението за забава
(още обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането,
2
докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му -
законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се
определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение
(Р-111-2009, І т.о.).
Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в т.12 на
заявлението се претендира сумата 505.49 лв. – обезщетение за забава/ лихвена
надбавка за забава от 20.06.2017г. до 29.09.2020г., и по т. 13 -сумата 979.70
лв. - обезщетение за забава от 30.09.2020г. до 03.10.2022г.
Съгласно чл.9, т.9.1. и т.9.2. от договора за кредит, при забава в
плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи на
банката обезщетение за забава / наказателна надбавка, която е в размер на 6
пункта над номиналния лихвен процент върху погасителните вноски, или
общо лихвеният процент е в размер на 14.15% годишно. Очевидно е, че
процентът, по който се определя обезщетението за забава по договора за
кредит е по-висок от законната лихва. Следователно начисленото в документа
по чл.417, т.2 ГПК обезщетение за забава не съответства на разпоредбата на
чл.33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има
право на обезщетение за забава, което не може да надвишава законната
лихва.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че олихвяването от
банката било в размера на законната лихва – 10 %, защото това обстоятелство
не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв
начин. Както бе посочено по – горе, съдът не може да тълкува или допълва
документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от
неговото недвусмислено съдържание. От съдържанието на приложеното
извлечение от сметки, не става ясно как е изчислен размера на
претендираната лихва за забава за процесните периоди, а в приложения
договор за кредит е посочен механизма на изчисляване на наказателната
лихва и тя е по – висока от законно определената. По тези съображения,
въззивния съд намира, че тези претенции на заявителя са неоснователни, като
противоречащи от закона и не следва да се уважават, както правилно е приел
районният съд.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6758 от 12.10.2022г., постановено
по ч.гр.д.№ 4658/2022г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4