№ 70
гр. София , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
при участието на секретаря Валентина И. Колева
в присъствието на прокурора Ана Алексова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601306 по описа за 2020 година
Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.
С присъда от 05.10.2020 г. по нохд № 3771/19 г. на СГС подсъдимият Х. А. К. е
признат за невиновен в това на 13.09.2018 г. около 13.30 ч. в гр. София, ул. Средна гора
в близост до № 34 без надлежно разрешително да е разпространил като продал на Х.
Д. С. високорисково наркотично вещество – 1 бр. твърда капсула с надпис „MS OD
200“, съдържаща морфин с тегло 0.150 гр. на стойност 12 лв. , поради което и на
основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.1,
изр.1, пр.5, от НК.
Подсъдимият Х.К. е признат за невиновен и за това, че на 13.09.2018 г. от 15.40 ч.
до 16.10 ч. в гр. София, ул. „Средна гора“ в близост до № 34 без надлежно
разрешително да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества
– 1 бр. блистер с надпис „Субститол“ с 10 бр. капсули и 1 бр. блистер с надпис
„Субститол“ с 5 бр. касули – общо 15 бр. капсули с надпис „MS OD 200“, съдържаща
морфин с общо тегло 2.25 гр. на обща стойност 180 лв., поради което и на основание
чл.304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от
НК.
1
Със същата присъда подсъдимият Х.К. и подсъдимият А. Х. К. са признати за
невиновни за това, че на 13.09.2018 г. от 15.45 ч. до 17.25 ч. в гр. София в сутерена на
ул. „***“ № * като съизвършители в съучастие помежду си без надлежно разрешително
са държали с цел разпространение високорискови наркотични вещества –блистери с
надпис „Субститол“ с капсули с надпис „MS OD 200“, съдържащи морфин с общо
тегло 3.30 гр. на обща стойност 264 лв., поради което и на основание чл.304 НПК са
оправдани по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
С присъдата са отнети в полза на държавата иззетите наркотични вещества, като
съдът се е произнесъл и по останалите веществени доказателства.
Срещу присъдата е постъпил протест на прокурор при Софийска градска
прокуратура, в който се твърди неправилност с оглед преценката на събраните по
делото доказателства. Последните установявали извършването на престъпленията от
подсъдимите, като именно във връзка с тази дейност на подс. Х.К. свидетелите Ш. и Д.
са участвали в проследяване и задържане на лицето. Наблюдавана била размяна на
предмети между Х.К. и Х. С., у когото е намерено наркотично вещество. В подкрепа на
обвинението е и казаното от свид. П., чийто показания от досъдебното производство са
били приобщени към доказателствения материал и е следвало да бъдат кредитирани.
Допуснато било съществено процесуално нарушение, изразяващо се в пропускът да се
изясни противоречието в показанията на свид. Д., който първоначално е посочил, че му
е известна дейността на двамата подсъдими по разпространение на наркотични
вещества, а впоследствие е отрекъл това. Следвало е да се отчете и че въпреки
показанията на свид. А. А. за липсата на необходимост да се връщат неизползваните
медикаменти, предоставени на зависими лица, държането им извън употребата по
предназначение е незаконно. Въз основа на това се иска постановяването на
осъдителна присъда вместо атакуваната или алтернативно на това делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура
поддържа протеста по изложените в него съображения. Преценени в съвкупност
доказателствата по делото позволявали извод за осъществени от подсъдимите
престъпления по чл.354а, ал.1 НК, за които следва да бъдат осъдени.
Общият защитник на подсъдимите, които нямат противоречиви интереси, моли
за оставяне на протеста без уважение с оглед правилността на извършения от СГС
анализ, установяващ липсата на доказателства за разпространение на наркотични
вещества, чието притежание е обяснимо с дългогодишната наркотична зависимост на
Х.К. и ангажираността на неговия баща – подс. А.К. с лечението му.
2
В собствена защита всеки от подсъдимите заявява, че желае да се потвърди
постановената оправдателна присъда.
Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства, прецени изложените в протеста доводи и тези на страните в съдебно
заседание, сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и
правилността на присъдата, намира за установено следното:
Подсъдимият Х. А. К. е роден на ******** г. в гр. София, българин, с българско
гражданство, живущ в гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, неженен, със средно
образование, не работи, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият А. Х. К. е роден на ******** г. в гр. София, българин, с българско
гражданство, живущ в гр. София, ул. „***“ № *, разведен, не работи, осъждан, с ЕГН
**********.
Повдигнатото спрямо подс. Х.К. обвинение е за две престъпления по чл.354а,
ал.1, изр.1, пр.4 НК, от фактическа страна изразяващи се в това, че на 13.09.2018 г. от
15.40 ч. до 16.10 ч. в гр. София на ул. „Средна гора“ в близост до № 34, без надлежно
разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 1
бр. блистер с надпис „Субститол“ с 10 бр. капсули и 1 бр. блистер с надпис
„Субститол“ с 5 бр. касули – общо 15 бр. капсули с надпис „MS OD 200“, съдържаща
морфин с общо тегло 2.25 гр. на обща стойност 180 лв., както и в това, че на същата
дата от 15.45 ч. до 17.25 ч. в сутерена на ул. Розова долина № 7 в съучастие с А. Х. К.
без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества – блистери с надпис „Субститол“ с общо 27 бр. капсули с надпис „MS OD
200“, съдържащи морфин с общо тегло 3.30 гр. на обща стойност 264 лв.
Със същия обвинителен акт е внесено обвинение срещу подс. Х.К. и за
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 от НК за това, че на 13.09.2018 г. около 13.30
ч. в гр. София, ул. Средна гора в близост до № 34 без надлежно разрешително е
разпространил като продал на Х. Д. С. високорисково наркотично вещество – 1 бр.
твърда капсула с надпис „MS OD 200“, съдържаща морфин с тегло 0.150 гр. на
стойност 12 лв.
Повдигнатото спрямо подс. А. Х. К. обвинение по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр.
чл.20, ал.2 НК за това, че на 13.09.2018 г. от 15.45 ч. до 17.25 ч. в гр. София в сутерена
на ул. „***“ № * в съучастие като съизвършител с Х. А. К. без надлежно разрешително
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества –блистери с
надпис „Субститол“ с капсули с надпис „MS OD 200“, съдържащи морфин с общо
тегло 3.30 гр. на обща стойност 264 лв.
3
За постановяване на атакуваната присъда, първостепенният съд е провел в
пълнота необходимите процесуално-следствени действия при спазване на
изискванията на НПК, с което е установил релевантните за предмета на доказване по
делото обстоятелства. В рамките на въззивното производство не са приобщени нови
доказателства. Въз основа на надлежно събраните такива по делото, прецизно
преценени поотделно и в съвкупност от първоинстанционния съд, настоящият съдебен
състав след извършен собствен анализ, се солидаризира с изведената от първата
инстанция фактическа обстановка, чийто значими параметри се свеждат до следното:
Двамата подсъдими А.К. и Х.К. са съответно баща и син и към инкриминирания
период живеели заедно на адрес в гр. София, ул. „***“ № *. Поради наркотичната си
зависимост от 20.03.2017 г. Х.К. бил включен в програма за субституиращо и
поддържащо лечение със „Субститол“ към „АИСПМП- д-р А. А.“ ЕООД. Въз основата
на подписан в тази връзка терапевтичен договор пациентът следвало да бъде
подпомаган от баща му, който да оказва съдействие и на екипа на програмата при
провеждането на лечението.
Първоначално Х.К. посещавал ежедневно програмата, а впоследствие преминал
на 7-дневни периоди, като се случвало препаратът да се получи и от баща му – подс.
А.Х.. За времето от 01.01.2018 г. до 12.07.2018 г. му било предписано лечение със
„Субститол“ от 600 мг. – 3 капсули по 200 мг. при постепенно покачване според
динамиката на абстинентния синдром. На 13.07.2018 г. след преглед и преценка на
състоянието му, дневната доза на препарата била увеличена на 800 мг. – 4 капсули по
200 мг.
На 07.09.2018 г. Х.К. приел 1 капсула от предписания му медикамент пред
персонала на програмата и му били предоставени 27 бр. капсули за домашен прием за
седем дни. Впоследствие – на 17.09.2018 г. той бил изписан от програмата поради
загуба на контакт.
Междувременно във връзка с постъпил сигнал в СДВР за разпространение на
наркотични вещества от подс. Х.К., на 13.09.2018 г. в гр. София било предприето
наблюдение на адреса му на ул. Розова долина № 7 от свидетелите Н. Ш. и Д. И.
/инспектори в СДВР/. Те забелязали излизането на подс. Х.К. от дома му около обяд и
Ш. го последвал, а И. останал на адреса. Подсъдимият се отправил към ул. „Средна
гора“, на която се намирал центърът за лечение на наркомани - „АИСПМП- д-р А. А.“
ЕООД. В близост до № 34 се срещнал с Х. Д. С., Ц. А. Д. и С. Н. П.. Срещата им била
наблюдавана от свид. Ш. и колегата му – свид. Д. Д., които забелязали Х.А. да подава
нещо на едно от лицата без да разберат конкретно какво. Приближили се към лицата и
предприели проверка, в рамките на която ги запитали дали имат забранени вещества.
Лицето, което било забелязано да получава нещо от подс. Х. – Х. С. първоначално
4
заявил, че има хапче Субститол, но впоследствие отрекъл това.
Извършен бил оглед на местопроизшествие, при който на около 70 см. от
намираща се в близост ограда била намерена червено-кафява на цвят таблетка
„Субститол“ с надпис „MS OD 200“, за която е установено, че е 0.4812 гр. и съдържа
наркотично вещество морфин с нето тегло 0.150 гр. на стойност 12.00 лв.
При обиск на подс. Х.К. в преден десен джоб на панталона му били намерени
два блистера с таблетки „Субститол“ с 10 бр. и 9 бр. капсули във всеки, чието
химическо изследване впоследствие установява, че същите съдържат наркотично
вещество морфин с нето тегло 0.150 гр. във всяка капсула.
По-късно на същия ден било извършено претърсване в жилището на
подсъдимите на ул. „***“ № *. В стаята, обитавана от подс. Х.К. под възглавница на
леглото са намерени два блистера „Субститол“ 200 мг. с 5 бр. и 2 бр. таблетки, а върху
гардероб били намерени още 2 бр. блистери от същия вид с 10 бр. и 4 бр. таблетки на
тях. В друга стая, обособена като хол и обитавана от подс. А. Х. К. и свидетелката Л. Г.
Б. било намерено 1 бр. хапче в кафяво-червен цвят с надпис „MS OD 200“
Химическото експертно изследване на всички намерени в жилището таблетки
установява, че съдържат наркотично вещество морфин с нето тегло 0.150 гр. във всяка
капсула. Общата им стойност е 262.00 лв.
Въззивният съд сподели фактическите констатации на първата инстанция. За
изводите си съдът е извършил прецизна преценка на събраните по надлежен ред
гласни, писмени и веществени доказателства – обяснения на подсъдимите, дадени в
съдебното следствие, показанията на свидетелите Л. Б., Ц. Д., С. П., Д. И., Д. Д., Т. К. и
А. А. /дадени пред съда и приобщените по реда на чл.281 НПК части от тях от
досъдебното производство/, експертни заключения по физикохимически и оценителна
експертизи, протоколи за обиск, претърсване и изземване, приемателно-предавателени
протоколи, справка за съдимост на подсъдимите, справка от „АИСПМП- д-р А. А.“
ЕООД, история на заболяване, дневен отчет за 07.09.2018 г., фиш за спешна
медицинска помощ, както и веществени доказателствени средства от приложените по
делото специални разузнавателни средства–звукозаписи /приложени по делото
протоколи за изготвяне на ВДС от приложени СРС –в секретните материали в досъд.
пр-во./. Същите са коректно посочени в мотивите към присъдата и преповтарянето им е
ненужно, като въз основа на тях са възприети установените факти, относими към
предмета на доказване по делото. Правилно е преценено, че в основата на изводите
наред с показанията на полицейските служители Д. И., Н. Ш. и Д. Д., имащи
отношение към оперативната информация за наркоразпространение и възприели
действията на подс. Х.К. на процесната дата, следва да се поставят показанията на
5
свидетелите С. П. и Ц. Д., участвали в среща в подсъдимия Х.К..
С основание съдът е приел за напълно обективно и подкрепящо се от останалите
доказателства казаното от полицейските служители, сред които свид. Ш. и Д., които са
имали и непосредствени впечатления от действията на подсъдимия, Х. С. и останалите
лица на инкриминираната дата. Същественото в казаното от тях е, че не са забелязали
конкретната предадена вещ от подсъдимия на Х. С. по време на срещата им, поради
отдалечеността им от мястото. Обективно това е било затруднително както поради
обичайния размер на хапчето, така и с оглед присъствието на останалите две лица –
свид. Ц. Д. и С. П., поради което показанията им за наблюдавана размяна на „нещо“, не
биха могли да послужат за надеждното изграждане на извод относно вида на
евентуално носени и предадени вещи от страна на подсъдимия. Обсъжданите
показания са лишени от конкретика и не дават възможност да се потвърди
достоверността на предоставената оперативна информация за разпространение на
държаните наркотици от страна на Х.К., независимо, че на полицейските служители в
тази връзка е бил известен именно той. Този извод не се променя от възможната
свързаност на сигнала с намереното в този момент на земята хапче /отчупено от
блистер/, съдържащо наркотик от същия вид, тъй като според казаното от свидетелите
Ш. и Д. не е било възприето конкретно лице да изхвърля именно такава вещ,
установена впоследствие като съдържаща наркотично вещество. Последното би могло
да е част от установеното у подсъдимия към този момент количество от същия
препарат /в единия блистер „Субститол“ е липсвала една капсула/, но това не
позволява извод и за предоставянето на веществото на друго лице, каквато е
обвинителната теза. В подкрепа на същата са основно показанията на починалия
свидетел Х. С., чието приобщаване по съответния процесуален ред е недопустимо и с
основание не е било сторено от първата инстанция при липсата на съгласие за това от
страна на защитата и подсъдимите.
Въззивният съдебен състав се съгласи и с преценката на първата инстанция
относно достоверността на казаното от свидетеля С. П. именно в досъдебното
производство, в който разпит за разлика от този пред съда не се отрича факта на
закупувани наркотични вещества от подсъдимите в по-ранен от инкриминирания
период. Относно процесния случай, обаче и този свидетел твърди, че не е възприел
извършена от Х.К. продажба. Показанията му кореспондират и с тези на другия
свидетел – очевидец Ц. Д. /също участвал в срещата/, който съобщава единствено за
провеждането на разговор между Х.К. и Х. С.. Без основание в протеста се твърди, че
съдът е пропуснал да изясни противоречие между отделните показания на свид. Д.,
като приобщи тези от досъдебното производство, в които е съобщено за знанието на
свидетеля, че подсъдимите продавали наркотици. Действително такива общи
твърдения са направени в обсъждания разпит /л.31, т.2 от досъд. пр-во/, но те
6
категорично не касаят процесния случай, за който се съобщава идентична на сочената в
съдебното следствие информация. Поради това и евентуалното приобщаване на
първоначалните показания не би довело до различни фактически изводи.
От друга страна съдът правилно е акцентирал и на друга група гласни
доказателства, сред които са показанията на Л. Б. и д-р А. А., както и обясненията на
подсъдимите, установяващи взаимно непротиворечиво факта на провежданото към
инкриминирания момент лечение на Х.К. от наркотична зависимост и то именно с
препарата „Субститол“, както и подпомагането му от страна на неговия баща. В
процесния случай показанията на св. Б. не следва да бъдат счетени за недостоверни и
повлияни от съжителството й с подсъдимите, тъй като кореспондират с казаното и от
свид. А., както и от писмените доказателства относно действителното участие на Х.К. в
програмата за лечение, като в значителна степен те способстват да се изясни факта на
конкретното предоставяно количество от препарата за лечебни цели за прием вкъщи.
Потвърдени са и обясненията на подсъдимите за обективно възможното и практически
случвало се връщане на неизразходвани хапчета, което в процесния случай е било
свързано както с обичайното самоволно занижаване или завишаване на предписаната
доза, така и с планираното лечение на Х.К. в болницата в кв. Суходол. Именно по тези
съображения не са налице основания да се счетат за защитни твърденията на двамата
подсъдими за произхода, предназначението и установеното количество таблетки от
процесния препарат в дома им и във владение на наркозависимия. Не е опровергано с
нужната степен на категоричност и твърдението на подс. Х.К., че при срещата с Х. С. е
предоставил единствено парична сума за покупка на цигари, като въз основа на
приложените специални разузнавателни средства в периода 15.05.18 г. – 15.09.18 г. и
изготвените в резултат на същите веществени доказателствени средства /звукозапис на
телефонни разговори/ не се установява предварителното договаряне за продажбата на
конкретното наркотично вещество. Въпреки, че от естеството на провежданите с подс.
Х.К. разговори, може да се направи предположение за осъществяването на подобна
дейност в период, предшестващ инкриминираната дата, то само въз основа на тях не
могат да се счетат за недостоверни обясненията му за търсене на контакт с него от
лица, желаещи да се снабдят с наркотични вещества, като в част от случаите е била
подозирана и провокация към него. От решаващо значение за невъзможността
веществените доказателствени средства да се ценят в подкрепа на обвинителната теза,
обаче е обстоятелството, че същите не разкриват каквито и да е обстоятелства,
относими към конкретната инкриминирана дата.
Експертните заключения по физико-химически и оценителни експертизи по
делото също правилно са били възприети от съда като компетентно дадени в
съответствие със специалните познания на вещите лица в отделните области на
науката.
7
Изготвените по делото протоколи за оглед, претърсване, изземване и обиск на
подс. Х.К. са съставени от компетентен орган при участието на поемни лица и спазване
изискванията на НПК, поради което същите са годни доказателствени средства,
удостоверяващи извършените процесуално-следствени действия. Отразените в тях
обстоятелства по намирането на инкриминираните вещества у лицето, в процесното
жилище и на земята, както и тяхното предаване за физикохимическо изследване се
установяват несъмнено и от гласните доказателства. Иззетите веществени
доказателства са описани, запечатани и предадени за експертно изследване, поради
което изготвените протоколи в съвкупност със свидетелските показания, служат за
несъмнения извод, че е налице идентичност между веществените доказателства и
намерените вещества, които факти не се и оспорват от страните и обосновано са
изведени от първоинстанционния съд.
При правилно установената по делото фактология СГС е направил и верни
правни изводи за липсата на достатъчно надежди доказателства за реализиране от
подсъдимия Х.К. от обективна и субективна страна на престъпления по чл.354а, ал.1,
изр.1, пр.4, вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 и по чл.354а, ал.1, пр.5 от НК, както и за извършено
от подс. А.К. престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 НК.
Откритите в притежание на подс. Х.К. и в дома му, обитаван с подс. А.К.
таблетки „Субститол“ съдържат наркотичното вещество морфин, който е от групата на
опиатите. Същото е поставено под контрол, като е включено в Списък II към чл.3, ал.2,
т.2 от Закон за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите „Вещества с
висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
Обвинителната теза за държаните инкриминирани вещества от подсъдимия Х.К.
/самостоятелно – за посочената част от тях/ и в съучастие с другия подсъдим – А.К. /за
останалата част/, за да бъдат разпространявани без разрешение, както и за
разпространението от страна на подс. Х.К. на 1бр. капсула от същото вещество чрез
продажбата му на лицето Х. С., не е установена по несъмнен начин, както обосновано
е счел и първоинстанционният съд. Намерените във владение на наркозависимия
подсъдим количества „Субститол“ при срещата му с Х. С. и обективната възможност
да упражнява владение върху държаните таблетки в дома му, включително и с
причастност на подс. А.К. към тази дейност, както и провежданите разговори от Х.К. и
уговорки за срещи по телефона с различни лица в посочения вече контекст, са все
установени по делото факти, които несъмнено биха могли да се разглеждат като
обосноваващи вероятен, но не и сигурен и изключващ всяко друго разумно обяснение
извод за верността на получената и проверявана от полицейските служители
оперативна информация за наркоразпространителска дейност от страна на
подсъдимите. Всички тези обстоятелства, въз основа на които би могло да се свържат
8
двете лица с вменените им деяния, са подробно и коректно обсъдени от
първоинстанционния съд, като настоящият съдебен състав изцяло се съгласява с
направените изводи и крайния такъв, че в съвкупност те обосновават житейски
логична, но не и еднозначно и убедително установена теза на обвинението за
самостоятелното от страна на единия подсъдим /Х.К./ и в съучастничество помежду им
държане на наркотичните вещества със съставомерната цел за разпространението им.
Същият извод касае и обвинението към Х.К. за разпространението на веществото чрез
продажбата му на Х. С..
На първо място по делото е безспорно изяснено, че намерените количества от
препарата „Субститол“ в държане от подс. Х.К., а именно 19 бр. таблетки, както и в
общия им дом с подс. А.К. – 22 бр. таблетки, са били предоставени на първия от тях
във връзка с участието му в специална програма за субституиращо и поддържащо
лечение именно с посочения медикамент. Последният според даденото експертно
становище е регистриран в страната търговски продукт за перорална заместителна
терапия при пациенти с наркотична зависимост, а провеждането й спрямо подс. Х.К. в
шестмесечен период преди инкриминираната дата е установено чрез показанията на
свид. А. А., свид. Б., обясненията на подсъдимите и писмените доказателства.
Предоставените на пациента за домашен прием 27 бр. таблетки само на 07.09.2018 г.
позволят извода, че инкриминираните количества са част от тях, поради което
държането им не би могло да се приеме за неправомерно, както и счел и първия съд.
Оказваното съдействие за провежданото лечение от подс. А.К. като негов баща също
сочи за знанието на последния за намиращите се в дома им таблетки, независимо от
местонахождението на по-голямата част от тях в стаята, обитавана от Х.К.. При това
положение принципно вярна е тезата на прокурора, че използването на препарата не по
предназначение от пациента, а за разпространение е съставомерно деяние, но в
процесния случай именно това не е несъмнено доказано по делото. Данни в тази
насока не се съдържат както в показанията на полицейските служители, ангажирани в
извършената проверка по постъпилия сигнал, така и в тези на трети лица /участвалите в
срещата с Х.К., свид. Л. Б., д-р А./, имащи впечатления от дейността им към процесния
период. Всички разпитани свидетели от посочения кръг не сочат двете лица като
актуално ангажирани с такива действия, като свид. П. /в показания в досъд. пр-во/
изрично изяснява, че е купувал наркотици от А.К., които понякога му носел синът му,
но се касае за предходен период преди осъждането на А.К. за това, след което е
преустановил тази дейност.
Времевият период, в който Х.К. е посещавал програмата и предписания му
прием първоначално от 600 мг. /3 таблетки по 200 мг./, а след това от 800 мг. /4
таблетки по 200 мг./, както и евентуалното самоволно занижаване на дозата, позволява
заключението, че е обективно възможно намерените при обиска и претърсване
9
таблетки да са били неизползвани по предназначение, но от това не следва категоричен
извод за запазването им, за да бъдат предлагани на други лица. Поради това и не може
да се счете за основателен доводът в протеста за доказаност на обвинението въз основа
на количеството намерени таблетки във владение на подс. Х.К. след получаването на
нови 27 броя такива, полагащи се за седмичен прием. Няма спор също, че
неизраходваните количества не са били върнати, въпреки заявеното намерение за това
във връзка с желанието за продължаване на лечение в клиника в кв. Суходол,
потвърдено и от свид. А., но и този факт не може да се счете за доказващ
инкриминираната цел. Свидетелските показания за продавани от подсъдимия и баща
му хапчета в по-ранен период са лишени от конкретика, а в част от тях /П. и Д./ дори се
съобщава за предоставено друго вещество от Х.К., а по отношение на баща му се
прави изричното уточнение, че след осъждането му за същото по вид престъпление, не
се занимава с продажба на наркотици. Поради това въззивният съдебен състав прие, че
без основание в протеста се оспорва правилността на изложените от съда мотиви, с
които се обосновава отказът за постановяването на осъдителна присъда само на база
коментираните доказателства.
На следващо място не би било да се счете за доказана обвинителната теза въз
основа на показанията на сочените в протеста полицейски служители за
предоставената им оперативна информация, като данните в тази насока следва да се
разглеждат единствено като сигнал, за проверката на който е била организирана
полицейска операция. Същата е установила с категоричност само действията на подс.
Х.К. и то свеждащи се до среща с други лица, между които и Х. С. и предаването на
„нещо“. Във владение на последния не е намерено наркотично вещество, а възможност
да се направи връзка между откритата впоследствие на земята таблетка „Субститол“ с
евентуалното й придобиване в по-ранен момент от Х.К. не е налице предвид наличието
на пречка за приобщаване показанията на С. от досъдебното производство. Не без
значение е и фактът, че на процесната среща са участвали и други наркозависими лица
/свид. П. и свид. Д./, а във владение на едно от тях /свид. Д./ също са се намирали
таблетки „Субститол“, предоставени му по посочена програма.
При така изложените съображения, по същество съвпадащи с подробно
развитите в тази насока от първата инстанция, въззивният съдебен състав също счете,
че доказателстевната съвкупност по делото позволява единствено извод за
предполагаема съпричастност на подсъдимите към деянията, предмет на вменените им
обвинения, но не и изведена в достатъчно убедителна за целите на наказателното
производство степен. Постановената в този смисъл присъда е обоснована и правилна и
с оглед неоснователното й протестиране, следва да бъде потвърдена. В частта й
относно отнемането на наркотичните вещества на основание чл.354а, ал.6 НК също не
са налице основания за служебна намеса от страна на въззивния съд, тъй като се
10
споделят изложените мотиви за държането на същите без основание след 17.09.2018 г.,
когато подс. Х.К. е бил отписан от програмата за лечение поради загубата на контакт с
него.
Така мотивиран и на основание чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.10.2020 г. по нохд № 3771/19 г. по описа на
Софийски градски съд, НО, 7 с-в.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11