Р Е Ш Е Н И Е
№ I-180 06.08.2020г. град
Бургас
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на осми юли две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Детелина ДИМОВА
при
секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Детелина
ДИМОВА в.гр.д. № 1165 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН ЕС) ЕИК: *********, с адрес гр. Пловдив, ул. Хр.Г.Данов № 37, чрез юрисконсулт Румяна Сулева-Черняева против Решение № 3392/04.12.2019г., постановено по гражданско дело № 2891/2019г. по описа на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени исковете на „ЕВН България Електроснабдяване” АД против С.И.П., ЕГН **********, от гр. *** за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 396,78 лв. – главница, представляваща стойността на допълнително начислена ел. енергия за периода 12.11.2015 г. – 01.02.2016 г. по партида кл. № ********** за обект на потребление с ИТН 2659147, сумата от 64,70 лв. - обезщетение за забава, дължимо върху главницата за периода 03.05.2017 г. – 10.12.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2018 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 4654/12.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9136/2018 г. по описа на РС-Бургас.
Въззивното
дружество, чрез процесуалния си представител изразява недоволство от решението,
като счита същото за неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон, събраните по делото доказателства, практиката на ВКС. Сочи, че чл. 28 от
Общи условия на договорите за доставка на електрическа енергия на ЕВН ЕС
ЕАД предвиждал ред за уведомяване на
клиентите. Акцентира на съдебна практика на ВКС, съгласно която било признато
право на енергийния доставчик да извършва едностранна корекция на сметка при
констатирано неточно измерване на СТИ. Позовава се на Решение №
124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС. Намира, че приложение следва да
намерят правилата на ЗЗД за продажба и в случай, че било доставено определено
количество ел.енергия, но поради допусната грешка било отчетено количество в
по-малък размер и заплатена по-малка сума, купувачът следвало да доплати
разликата, като по този начин не се допуска неоснователно обогатяване. След
влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ били приети
ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с които се регламентирал начина, по
който се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния
факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството
ел.енергия, без да се изследва наличието на виновно поведение у потребителя.
Сочи, че в случай, че в Общите условия не е предвиден ред за уведомяване на
клиенти при извършване на корекция на сметки, то това било пречка потребителят
да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но
нарушението не можело да служи като основание да се отрече изцяло дължимост на
сумата, което следвало от общите правила на ЗЗД и принципа за неоснователно
обогатяване. Посочва причините, поради които законодателят делегирал на ДЕКВР
приемането на правила за едностранно извършване на корекция на сметка, в
случаите на неточно или непълно отчитане на ел. енергия, при липса на
необходимост от доказване на виновно поведение на потребителя. Счита, че РС
превратно тълкувал заключението на БИМ, съгласно което бил установен достъп до
вътрешността на електромера – монтирано допълнително устройство за дистанционно
управление в измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните
характеристики на електромера. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо
това да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени. В
съдебно заседание процесуалния представител на въззивника заявява, че поддържа
подадената жалба, заявява, че няма доказателствени искания и претендира за
разноските, направени пред въззивната инстанция- 50 лева държавна такса и 300
лева юрисконсулско възнаграждение.
Препис
от въззивната жалба е връчен на въззиваемата С.П. съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК. В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го
обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе
предвид събраните по делото доказателства, изложените в жалбата оплаквания и
като съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от приложеното
ч.гр.дело №9136 описа за 2018г. на Бургаския районен съд, че в полза на
въззивното дружество „ ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД гр. Бургас,
е издадена заповед №4654 от 12.12.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, по силата на която С.И.П. е
осъдена да му заплати сумата от 396,78 лв., представляваща стойността на
доставена ел.енергия за периода от 12.11.2015г. до 01.02.2016г. по партида кл.
№**********, на основание чл.98а от ЗЕ, ведно с мораторна лихва в размер на
64,70 лв., начислена за периода от 03.05.2017г. до 10.12.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението- 11.12.2018г. до
окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 75 лв. деловодни разноски-
държавна такса от 25,00 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че
ответникът по заповедното производство не е бил открит по реда на чл. 47, ал. 1
и 3 от ГПК и препис от заповедта за изпълнение не му е бил връчен, на заявителя
са дадени указания относно правото му да предяви иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземанията си срещу длъжника.
В едномесечния срок въззивното
дружество е предявило обективно съединени установителни искове против
въззиваемата П., които са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД- за установяване на вземането му за
сумите, представляващи главница и обезщетение за забавено плащане, както и за
законната лихва по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По тях е образувано гр.д.№2891/2019г.
на РС гр.Бургас.
В исковата молба ищцовото дружество,
твърди че по силата на чл.7, т.1 от общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН Елекроснабдяване ЕАД е поело задължение да
снабдява с ел.енергия следния обект на ответника- обект с ИТН 2659147, находящ
се в гр. ***. За С.П. бил открит
клиентски номер **********. Съгласно чл.11, т.1 от ОУ ответникът се задължил да
заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете
и начините, определени в чл.18, ал.1 и 2 от ОУ. На 01.02.2016 г. служител на
„ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, съгласно правомощията си бил извършил
техническа проверка на място на средството за търговско измерване на обекта на
ответника, като същото било демонтирано, поставено в безшевен чувал, затворен с
пломба с номер 377373 и изпратено за проверка на Български институт по
метрология. За извършената
проверка и демонтаж на средството за измерване бил съставен констативен
протокол № 256061/01.02.2016г. от двама служители на ищеца, в присъствието на
двама свидетели, тъй като ответника отсъствал. Електромерът бил предаден за
проверка на Български институт по метрология
(БИМ) като било установено, че е осъществен достъп до вътрешността на
електромера – монтирано било допълнително устройство за дистанционно управление
в измервателната верига на електромера, водещо до манипулация на метрологичните
характеристики, като проверката била извършена при изключено устройство за
дистанционно управление. По този начин от обекта на ответницата била
консумирана електрическа енергия без същата да бъде отчитана от средството за
търговско измерване, съответно фактурирана и заплащана. За извършената проверка
от БИМ бил изготвен констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за търговско измерване № 125/18.01.2017г. Въз основа на констатациите и на
основание чл. 48, ал. 1, т. 2, б“б“ от ПИКЕЕ било начислено допълнително
количество ел.енергия, остойностена по реда на чл. 51, ал. 1 от ПИККЕ за
периода от 12.11.2015 г. – 01.02.2016 г. , в размер на 2981 kWh на обща стойност
396,78 лева. За извършената корекция било изпратено нарочно уведомление до С.П.,
за което представя писмо и невръчено известие за доставяне. Претендира се и
обезщетение за забава за периода от 03.05.2017 г. до 10.12.2018 г., като
посочва, че срокът за плащане на задължението бил посочен в съставената за това
фактура.
Ответницата С.П. не взема участие в
производството пред първата и въззивната инстанция, макар да е редовно уведомена
за делото. Не е представен отговор на исковата молба, както и на въззивната
жалба.
В първоинстанционното производство са
приети писмени доказателства, съдебно
– счетоводна и съдебно – техническа експертизи.
С решението си районният съд е
отхвърлил исковете като неоснователни, като е приел за недоказано твърдението
на ищцовото дружество, че върху електромера, отчитащ потреблението на
ответницата, са извършени нерегламентирани манипулации, довели до неточно
отчитане или неотчитане на потребена ел. енергия. Изложени са мотиви за
недоказаност на началния момент на твърдяното неточно отчитане. Съдът е приел,
че по делото не е установено на какво основание сметката е била коригирана за
период от 81 дена с начална дата 12.11.2015 г. , при условие, че тази дата не
съвпада с нито една от двете възможни дати, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИККЕ,
както и че същата е определена от ищцовото дружество напълно произволно и
необосновано. Допълнително са изложени мотиви, основаващи се на съдебната
практика, относно това, че едностранно извършваните корекции са допустими само
ако крайния снабдител е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2 т. 6 и чл.
83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ да предвиди в общите условия на договорите ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и е привел същите в
съответствие с новоприетата нормативна уредба. Представените по делото Общи
условия, на които ищецът основа правото си на едностранна корекция на сметката
на потребителя, не отговаряли на тези изисквания, тъй като в същите нямало
предвиден ред за уведомяване на клиента. Първоинстанционният съд е изложил и
мотиви относно това, че средството за търговско измерване било собственост на
електро-разпределителното предприятие и в негова тежест е задължението да
поддържа уреда в изправност. При липса на доказателства относно конкретния
субект, извършил манипулацията на уреда и при недоказана вина на ответника -
потребител, претенцията за заплащане на сумата, дължима по справката за
корегиране на сметката за ел.енергия била неоснователна.
В рамките на
правомощията си по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че решението на Бургаския районен съд е валидно и допустимо,
а като краен резултат – правилно, като настоящата инстанция споделя частично
изложените от първоинстанционния съд изводи, а друга част намира за неправилни.
На първо място по въпроса следва ли крайният снабдител
с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано
неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на
сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ (обн., ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), и след влизане в сила на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) (обн., ДВ, бр.
98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) е налице противоречива практика. Според
едното становище отговорността е обективна и не се изисква доказването на вина,
доколкото това изрично е предвидено в специален закон, а ПИКЕЕ са издадени въз
основа на него. Тази теза подробно е аргументирана в съдебната практика на ВКС,
създадена по реда на чл. 290 ГПК преди изменението и обективирана
в Решение № 118 от 18.09.2017 по т. д. № 961/2016 г., ВКС, II т.
о., и Решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г.,
ВКС, II т. о..
Според второто становище, изразено в Решение № 8136 от
29.11.2019 г. по в. гр. д. № 16725/2018 г., СГС, е необходимо да се докаже
виновно поведение на лицето, защото обективна отговорност не може да се уреди с
подзаконов нормативен акт и да се извежда по тълкувателен път.
Настоящата инстанция споделя първото становище и
намира, че доколкото е налице предвидено законово основание за такава
едностранна корекция от страна на крайният снабдител на електрическа енергия,
за неизмерената или неточно измерена доставена електроенергия за периода след
влизане в сила на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.), то
ищцовото дружество не дължи да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане, тъй като корекционната процедура цели възстановяване
на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността
на потребителя за негово виновно поведение. По изложените съображения,
въззивния съд не споделя изложените от районния съд изводи досежно липсата на
доказана вина на потребителя, като основание за уважаване на иска.
По следващия спорен по делото въпрос, а именно има ли
право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките
на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.), при условие че корекцията се извършва при действието на
заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден
изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, въззивният съд намира следното.
С цитираното от въззивника Решение № 124/18.06.2019г.
по гр.д. № 2991/2016г. на ВКС се приема,
че ако в ОУ в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е
пречка потребителят да бъде поставен
в забава относно задължението си да заплати корекцията, но не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред. Съставът на ВКС посочва, че това следва от общото правило на чл. 183 ЗЗД и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, а така също
и от равенството на страните в гражданския процес. Страните при равни условия
доказват своите твърдения и решението следва да се вземе на базата на събраните
доказателства, а не искът за реално потребена електрическа енергия да се
отхвърля априори поради липса на предварителни процедури за защита на
потребителите.
Въззивната инстанция споделя тази практика, с оглед и
на това, че същата по актуален начин отразява разрешението на поставения
въпрос.
Независимо обаче от отговорите на поставените два
въпроса, които се поддържат от въззивника с подадената от него жалба, съдът
намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено по изложените
мотиви за недоказаност на иска, както относно периода, за който се претендира
сумата, начислена след едностранна корекция от страна на ищеца, така и относно
твърдяната манипулация на средството за търговско измерване.
В представената по делото справка за коригиране на
сметката за електроенергия е посочено, че преизчисляването се прави за период с
начален момент 12.11.2015г. до 01.02.2016 г., като крайния момент е датата на
извършване на проверката и демонтажа на електромера. По делото обаче липсват
каквито и да било данни, които да способстват за изясняването на въпроса как е
определен началния момент на периода, за който се извършва корекцията, а именно
датата 12.11.2015 г. Такива констатации не се съдържат нито в изготвения на
01.02.2016 г. констативен протокол, нито в справката за коригиране на сумата.
Нещо повече, при сравняване на датите на представените документи, е видно, че
протокола за извършена метрологична експертиза на средството за измерване е
съставено на дата 18.01.2017 г., а справката за корекцията на сметката за ел.
енергия – на 15.01.2017 г., което е три дни по – рано от момента, в който е
станал ясен резултата от проверката на електромера. Това допълнително поставя
под съмнение основанието, на което е извършена корекцията, в резултат на която
е начислена като дължима сумата от 396.78 лева. Както правилно е посочил и районният съд,
периода от 81 календарни дни, за който е направено преизчисляването на ел.
енергията, е посочен произволно, което налага извод за недоказаност на предявения
иск. Този извод напълно се подкрепя и от заключението на в.л. Маринчев по СТЕ,
който на поставения в тази връзка въпрос, отговаря, че началния момент на
неточното отчитане не може да бъде точно фиксиран, като допълва, че общата
консумирана ел. енергия се сумира в измерителния прибор и това е причината да
не може да се отчете точния момент на манипулирането. Следва да се посочи и
това, че срещу така формирания от БРС извод, във въззивната жалба не се
съдържат никакви оплаквания, нито пък е направено уточнение по отношение на
начина на определяне на началния момент на процесния период, което да бъде
взето предвид от въззивната инстанция при решаване на спора по същество.
На следващо място, районният съд е приел, че по делото
са останали недоказани и твърденията на ищеца за извършени нерегламентирани
манипулации на средството за търговско отчитане. В тази връзка следва да се
посочи, че вещото лице по съдебно – техническата експертиза, за да отговори на
поставените въпроси, е използвал именно представената му документация от
Службата по контрол на измерителни средства в КЕЦ Бургас на ЕВН Електроразпределение АД, като не е
изследвал самостоятелно самото средство за измерване. В заключението си вещото
лице посочва това, което е констатирано от самата служебна метрологична
експертиза, извършена от Български институт
по метрология, а именно, че същия съответства на всички изисквания,
включително и точност в целия диапазон
на проведените измервания. Вещото лице в заключението си е възпроизвело и
констатацията на служебната експертиза, че до вътрешността на електромера е
осъществен достъп, като в същия било монтирано допълнително устройство чрез
което дистанционно се манипулирала измерителната система. В констативен
протокол № 125/18.01.2017 г. е посочено, че тази проверка е извършена при
изключено устройство за дистанционно управление. Тази констатация поставя под съмнение
резултатите от проверката и заключението от същата, а именно, че вследствие на
монтираното допълнително устройство е извършвана манипулация при отчитането на
консумираната ел. енергия. Това е така, защото при изключено устройство за
дистанционно управление, проверяващите не са били в състояние да проверят
изправността на това устройство и дали същото изобщо е било годно да наруши
процеса на отчитане. Срещу този извод на районния съд е направено бланкетно
оспорване, като единствено е посочено, че съдът е тълкувал превратно
заключението на БИМ. При липсата на изложени от въззивника по – подробни
аргументи, въззивният съд , включително и след извършен собствен анализ на
представените доказателства, намира, че същите не налагат формирането на по –
различен извод, от този изложен от БРС.
С оглед изложеното по – горе, а така също и доколкото по делото не се установява изобщо
ответникът да е бил надлежно уведомен за извършените корекции и издадените
фактури, неоснователен се явява и иска за заплащане на мораторна лихва за
периода до подаване на заявлението по чл.410 ГПК, тъй като не може да се направи обоснован извод, че ответникът е
изпаднал в забава съгласно предвиденото в чл.27, ал.1 от ОУ.
По тези съображения и поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция, с изложените от БРС за недоказаност на исковата
претенция, решението следва като краен резултат да се потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските, като предвид обстоятелството, че изцяло се потвърждава решението на РС Бургас, право на разноски има само въззиваемата страна, която обаче не е отправила такова искане.
На основание чл.280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3392/04.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 2891/2019 г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.