№ 6182
гр. С., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря А.Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110167632 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.7 § 1 б.а от
регламент 261/2004 от Ж. ИВ. М.,ЕГН **********,с адрес ***,против „Б.Е.“АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от Х.Т. и Я.Г.,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 488,96 лева,представляваща левовата равностойност на 250 евро.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за въздушен превоз за
полет FB977 от 10.05.2020 г.,който трябвало да бъде реализиран от С. за В.. Твърди се,че
полетът е отменен по-малко от седем дни преди датата на реализирането му,при което
ищецът има право да получи обезщетение в размер на 488,96 лева. Сочи се,че по
извънсъдебен ред страните не са уредили взаимоотношенията си и е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение,а предвид депозирано възражение е налице интерес от
предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище за прекратяване
на производството по делото поради идентичност на предмета между настоящото
производство и производството по гражд.дело № 60290/2021 г. по описа на СРС,45
състав,което съдът приема за неоснователно,тъй като в настоящото производство
първоначално е депозирана искова молба с изложени твърдения за друг договор за въздушен
превоз между страните,а след дадени указания за привеждане на исковата молба в
съответствие с изискванията на закона ищецът е депозирал искова молба по установителна
искова претенция,идентична със заявеното вземане по частното гражданско дело. За да
счете,че по настоящото дело липсва основание за прекратяване на производството,съдът взе
предвид,че предметът на исковата претенция е обусловен от предмета на заповедта за
изпълнение и по конкретното дело претендираното по установителния иск вземане е
идентично с вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
32109/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Софийски районен съд, първо гражданско отделение, като взе предвид изразените от
страните становища и обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
1
Със заявление по реда на чл. 410 ГПК, Ж. ИВ. М. претендира издаване на заповед за
изпълнение против „Б.Е.“АД за сумата от 488,96 лв., представляваща левовата
равностойност на 250 евро – обезщетение за отменен полет FB 977 по дестинация С. – В.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч. гражд. дело № 32109/2021 г. по описа на СРС, 42 състав.
Представено е доказателство, че Ж. ИВ. М. е закупил електронен билет за полет FB977,
който следвало да бъде реализиран от летище С. до летище В., на 10.05.2020 г., с час на
излитане 14,50 ч. и час на пристигане 15,40 ч.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е законодателно уреден
като положителен установителен иск, с който се цели да бъде установено със сила на
пресъдено нещо дали съществува вземането, относно което е издадена заповед за
изпълнение, когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение в срока по чл.
414 от ГПК. Този иск има предмет, идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,
което означава, че в конкретния случай следва да бъде доказано, че са налице предпоставки
за присъждане на обезщетение вследствие на отменен полет на основание чл. 7 пар. 1 б. а от
регламент 261/2004 г. Законът регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата
на подаване на заявлението, ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано от
съобщението за възражението, което означава, че искът се явява предявен на 07.06.2021 г.
Не се спори между страните, а и от представения по делото билет, се установява, че
ищецът Ж.М. е сключил договор за въздушен превоз с ответника, а последният се е съгласил
да осъществи полет по дестинацията С. - В. на 10.05.2020 г. В хипотезата на сключен
договор за въздушен превоз, превозвачът се задължава да реализира полета в уговорените
ден и час, респективно ако не изпълни точно своето договорно задължение, чл. 7 от
регламент 261 предвижда право на пътника да претендира обезщетение при закъснение над
три часа или при отмяна на полета. Провеждането на доказване,че въздушният превоз е
реализиран в уговореното време е възложено в тежест на ответника,тъй като ответникът
трябва да докаже,че е изпълнил точно своите договорни задължения. В хода на
производството ответникът не е провел доказване да е изпълнил своите договорни
задължения и да е превозил ищеца М. на 10.05.2020 г. от С. към В.. Когато полетът не е
реализиран, според чл. 7 от регламент 261 е дължимо обезщетение, което се определя според
разстоянието между двете летища, при което и при съобразяване разстоянието между
летище С. и летище В., съдът приема, че стойността на дължимото обезщетение е в размер
на 250 евро с левова равностойност на 488,96 лева. За да бъде изключена отговорността на
ответника,необходимо е да бъде установено,че са настъпили извънредни обстоятелства.
Съдът намира, че в хода на производството не са ангажирани доказателства, които да водят
до отпадане отговорността на ответника превозвач. Следва да се посочи, че ответникът е
търговско дружество, което по занятие извършва дейност по въздушен превоз и има
задължението да осигурява изпълнението на своите договорни задължения, полагайки
грижата на добрия търговец. За да бъде възприето, че липсва основание за ангажиране
отговорността на ответника, следва да бъде установено, че са настъпили такива
2
обстоятелства, които не е могъл да избегне, дори ако са взети необходимите мерки. По
повод възраженията на ответника, че е била налице обективна невъзможност за
осъществяване на процесния полет, съответно обезщетение от превозвача не се дължи,
следва да се посочи, че в Регламент (ЕО) № 261/2004 г. са уредени три хипотези, в които
превозвачът се освобождава от отговорност - в случай че е информирал пътниците за
отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или между две
седмици и седем дни преди началото на полета и им е предложил премаршрутиране, което
им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и
да достигнат до техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето
за пристигане по разписание; или по-малко от седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В
чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 е предвидено изключение, според което „Опериращ
въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки.“ Съгласно известие на Европейската
комисия, с което са дадени тълкувателни насоки относно регламентите и правата на
пътниците в ЕС, в контекста на ситуацията с COVID-19, когато публичните органи
предприемат мерки за овладяване на пандемията от коронавирус, тези мерки не са присъщи
на нормалното извършване на дейността на превозвачите и са извън техния
контрол. Извънредни обстоятелства, които не е възможно да бъдат избегнати, са например
пълна забрана за осъществяване на конкретни полети относно конкретни дестинации,
съответно придвижване на лица, пребиваващи в държави, попаднали в обхвата на
рестриктивните мерки. В случая се касае за вътрешен полет /С. - В./, не се установи по
делото да е била налице забрана за извършване на конкретния полет, респ. да е налице
извънредно обстоятелство от такъв характер, че полетът обективно да не би могъл да бъде
осъществен. По изложените съображения съдът приема,че искът подлежи изцяло на
уважаване,ведно със законната лихва,считано от предявяването му – на 07.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира присъждането на
съдебноделоводни разноски съдът счита, че следва да бъдат присъдени такива в размер от
25 лева за исковото производство и 325 лева за заповедното производство, тъй като съдът,
който разглежда установителния иск се произнася по разноските в заповедното
производство съгласно Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. по отношение на „Б.Е.“АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от Х.Т. и Я.Г., че съществува вземане
на Ж. ИВ. М.,ЕГН **********,с адрес ***, в размер на 488,96 лева (четиристотин осемдесет
и осем лева, деветдесет и шест стотинки), представляваща левовата равностойност на 250
евро – обезщетение за отменен полет FB 977 от С. до В. от 10.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 07.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
32109/2021 г. по описа на СРС, 42 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано
от Х.Т. и Я.Г., да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на Ж. ИВ.
М.,ЕГН **********,с адрес ***, сумата от 25 (двадесет и пет) лева сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за исковото
производство и сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева сторени съдебноделоводни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4