Р Е Ш Е Н И Е
№ 260742 / 19.05.2021 год., град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря К.Киркова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 8464 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Г.П.Л.
против С.Х.Ж. и Б.Х.Г., за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата разделно
сумата от 5229 лв., с която са се обогатили в резултат на извършени от нея в
техен имот подобрения, ведно с мораторна
лихва в размер на 72.63 лв., начислена върху горната главница за периода от
02.11.2020 год. до 21.12.2020 год. и законната лихва, начиная от 22.12.2020
год. до окончателното й изплащане.
Така предявени, искoвете са с правно основание в в чл. 61, ал.2 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както с определението по чл.140 от ГПК е прието - са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцата, който моли за уважаването им и присъждане на разноските. Ангажира доказателства.
Ответниците, чрез своя процесуален представител, оспорват исковете. Също ангажират доказателства и претендират деловодни разноски.
Съдът, след съвокупен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:
Страните не спорят, че ищцата е съжителствала на семейни начала със сина на първата ответница – Ж* Ж*, в собственото на двете ответници жилище, че по време на съжителството им, в същото е монтирано кухненско обзавеждане, възлизащо на исковата стойност, както и че жилището понастоящем е собственост на Ж*.
В периода от 14.10.2014 год. до 09.07.2015 год. ищцата е разполагала с парични средства в открита на нейно име в „*********“ АД банкова сметка, ***.**** лв.
От тях е изтеглила общо 3800 лв. на два пъти - един път 2000 лв. на 17.03.2016 год. и втори път 1800 лв. на 13.04.2016 год.
На 15.04.2015 год. Ж* е закупил абсорбатор на стойност от 597 лв., а на 05.03.2016 год. ищцата е сключила с трето за спорна лице договор за изработка, доставка и монтаж на мебели на стойност 5229 лв., в т.ч. кухненска мивка, като е платила капаро от 3000 лв.
На 12.04.2016 год. ищцата е заплатила на изпълнителя по договора сумата от 399 лв., представляваща цена на иноксова мивка.
С нотариална покана от 16.10.2020 год. Л. е поканила ответницата Ж. да й върне заплатената от нея сума за изработка на кухненското обзавеждане. Поканата е връчена на 02.11.2020 год.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, претендираната от ищцата стойност на подобренията, е съобразена със средните пазарни цени на материали и труд, а в резултат на извършените подобрения в имота, стойността на последния се е повишила с 3700 лв.
Разпитан е и св.Ж* - син на на ответницата Ж., според който с ищцата се преместили преди 2015 год. да живеят в апартамента, в който са извършени подобренията, но едва през тази година решили да предприемат ремонт, проточил се доста дълго, за част от който - изработка на кухня и закупуване на електроуреди, свидетелят заел сумата от 8000 лв. от майка си. Свидетелят дал от тези пари на ищцата да заплати капаро на изпълнителя по сключения договор за изработка на кухнята, а остатъка от около 2200 лв. му заплатил лично след монтажа. Свидетелят е категоричен, че освен договора, други документи за плащанията не са съставяли, като сам е върнал на майка си дадената му в заем сума.
На
съда е служебно известно и гр.д. № ****/2019 год. на БРС, предмет на което е
претенция на ищцата, но срещу Ж* Ж*, за връщане на
получена без основание сума от 13033.40 лв., „представляваща заплатени от
кредитора суми по сметка на длъжника, по време на съвместното им съжителство в
неговото жилище, за закупуване на мебели, кухненско оборудване, съдомиялна и
ремонт на жилището за периода от 20.05.2015 год. до 20.05.2016 год.“. По това
дело, с влязло в сила решение е призната за частично неоснователна претенцията,
в т.ч. за сумата от 5229 лв., вложени в изработката на кухнята.
Съдът, въз основа на така установените факти, намира исковете за частично основателни.
Хипотезата на чл.61, ал.2 от ЗЗД е разновидност на неоснователното обогатяване, уредено в чл.59 от с.з., която в конкретния случай фактически е налице. В тази връзка съдът приема за доказано, че подобренията (изработка и монтаж на кухня) са извършени в жилището, собствено на ответниците към момента на извършването и са налични. Извършването им е предприето от ищцата и в собствен интерес - с цел осигуряване на по-добри битови условия за нея и домакинството й, без същата да е владелец или държател и без да е била натоварена за това по договор или закон (ТР № 85-68, ОСГК). Несъмнено е доказано също, че тъкмо тя е заплатила сумата от 3399 лв., от които 3000 лв. дадени като капаро при сключване на договора за изработка на кухнята и 399 лв. - за закупуване на мивката. Тук следва да се отбележи, че свидетелските показания, депозирани от сина на едната ответница и племенник на другата, бивш съжител с ищцата, с която са в очевидно недобри отношения по повод други съдебни дела помежду им, са кредитирани от съда по реда на чл.172 от ГПК - те не могат да обслужат домогването на ответниците да опровергаят отразеното в договора заплащане на въпросната сума от страна на ищцата. Освен това, както вече се каза, в този период Л. е разполагала в личната си банкова сметка ***, достатъчна да посрещне разход от подобно естество. Поради това й се дължи по-малката сума измежду заплатените разноски за извършените подобрения и увеличената стойност на имота (обогатяването) - Р-461-86-II г.о.
Подобренията са на стойност от 5229 лв. и с тях имотът е увеличил стойността си с 3700 лв. Но ищцата е заплатила част от подобренията - 3399 лв., довели съразмерно до увеличение на имота с 2405.11 лв., до който размер главният иск, като основателен, следва да се уважи.
Частичната основателност на този иск налага съдът да се произнесе по възражението на ответниците за обща погасителна давност.
Впрочем, при обсъдените по-горе факти, то е обусловено и би било основателно при успешно проведено оспорване датата на договора за изработка на кухнята. Последното обаче не може да се приеме за успешно - от една страна липсват доказателства, от които да се приеме, че е бил сключен на по-ранна дата, а от друга - наличните такива се явяват в потвърждение на датата, изисана в титулната му част - 05.03.2016 год. Първият и най-сериозен аргумент в подкрепа на достоверността на датата е, че мивката, описана с конкретен модел в договора за изработка, е елемент за вграждане в кухнята и е закупена на дата, близка до крайния срок за завършване на изработката. Противното твърдение в защитната теза на ответниците е непоследователно и не се подкрепя от елементарната житейска логика - кухнята да е изработена през 2015 год., а мивката за вграждане в тази кухня да е закупена година по-късно.
Естествено, това не изключва възможността останалите за вграждане електроуреди, по редица лични на страните съображения, да са закупени на по-ранен етап (както очевидно е станало), с цел бъдещото им вграждане, още повече, че както се установи от свидетелските показания - ремонтът се е проточил дълго време, ако и да е започнал през 2015 год., което е следващият аргумент, отричащ антидатирането на договора за изработка. Следователно, съгл. чл.114 от ЗЗД и считано от датата, на която подобренията са извършени, респ. извършването им е заплатено (така Р-663-2005-I г.о.), до депозирането на исковата молба, срокът по чл.110 от ЗЗД не е изтекъл.
Накрая - съдът не споделя цитираната от ответниците съдебна практика, която, освен че не е задължителна, е изолирана и по мнението на настоящия състав - постановена при смешение на хипотезите по чл. 72, чл.74 от ЗС и чл.61, ал.2 от ЗЗД.
От частичната основателност на главния иск следва частичната основателност и на акцесорния - по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Понеже се касае за задължение, произтичащо от неоснователно обогатяване, то е изискуемо веднага - от момента на неоснователното разместване на благата, но е без падеж, поради което, по арг. от чл.84, ал.2 от ЗЗД, ответницата Ж. е поставена в забава на 02.11.2020 год., а ответницата Г. - едва с депозиране на исковата молба. Това предопределя основателността на претенцията за мораторна лихва за периода преди предявяване на исковата молба (02.11.2020 год. - 21.12.2020 год.) само по отношение на Ж., чийто размер съдът, на основание чл.162 от ГПК, изчисли на 16.70 лв. при разделност на задължението за заплащането й. За периода от предявяване на исковете на 22.12.2020 год., до окончателното плащане, двете ответници дължат законната лихва за забава.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете да се уважат за основателните им размери, като на страните, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК се присъдят разноски, които за ищцата възлизат на 447.21 лв., а за ответниците - на 391.10 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.Х.Ж. ***, ЕГН - ********** и Б.Х. ***, ж/к „*********, ЕГн - **********, на основание чл.62, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплатят разделно на Г.П.Л., ЕГН - **********, съдебен адрес: ***, партер, сумата от 2405.11 лв., с която са се обогатили в резултат на извършени от нея в техен имот подобрения, ведно със законната лихва върху посочената главница, начиная от 22.12.2020 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница, за горницата над уважения до пълния предявен размер, както и за законна лихва върху неоснователния размер на главницата, поради неоснователност.
ОСЪЖДА С.Х.Ж. ***, ЕГН - **********, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Г.П.Л., ЕГН - **********, съдебен адрес: ***, сумата от 16.70 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху горепосочената главница, за периода от 02.11.2020 год. до 21.12.2020 год., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва срещу С.Х.Ж. - за горницата над уважения до пълния предявен размер, както и изцяло иска за мораторна лихва срещу Б.Х.Г., поради неоснователност.
ОСЪЖДА С.Х.Ж. и Б.Х.Г. да заплатят на Г.П.Л. деловодни разноски в размер на 447.21 лв.
ОСЪЖДА Г.П.Л. да заплати на С.Х.Ж. и Б.Х.Г. деловодни разноски в размер на 391.10 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия/п/
Вярно с оригинала: М Е