№ 22
гр. Варна, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000637 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e образувано по приета за разглеждане по реда на чл.
258 и сл. ГПК въззивна жалба на „Уникредит Булбанк“АД, чрез
пълномощник срещу решение №137/29.07.2022г., постановено по
ГД№9/2022г. по описа на ОС-Разград, В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен
иск за установяване спрямо солидарни съдлъжници С. Р. К. и Р. Р. К. на
дължимост на вземането на кредитора по издадена заповед за изпълнение по
договор за банков ипотечен кредит за част от неустойка, договорена като
обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 18.08.2021г до
26.08.2021г. за разлика над 204.30лв. до предявен размер от 19 649лв.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение №
746/10.11.22г, с което след отстраняване на процесуалния пропуск по
обявяване на приложимите към предмета на спора императивни материално
правни норми на закрила на потребители срещу неравноправно договаряне с
доставчик на кредитна услуга, са докладвани и оплакванията по обжалваните
части от първоинстанционния акт.
Въззивникът „Уникредит Булбанк“АД, чрез адв. Д. сочи, че при
индивидуализирането на предявеното вземане за неустойка, съдът не е
съобразил разликата в начална дата 18.08.2021г. на периода на начисляване на
неустойката за забава върху просрочената главница, посочен в заявлението на
кредитора и издадената по него заповед и не е указал на ищеца да прецизира
искането си за установяване на размер, съответен на целия период на забавата
1
от 18.08.2018г. Като счита, че така е била осуетена възможността за
установяване на задължението в пълния му размер, доказан с неоспорено
заключение на вещо лице, моли да бъде отменено необоснованото отхвърляне
за отречената част от вземането и претенцията му да бъде уважена за целия
първоначално предявен размер.
По същество пълномощникът на въззивника пледира за отчитане на
посочването на началната дата на периода на забава като техническа грешка
при описание на това вземане, което недвусмислено е било предявено за
установяване в цялост в размер изцяло съвпадащ с начислена неустойка за
периода от 18.08.2018г. и поддържа доводите си за индивидуализиране на
процесното вземане с описанието в заповедта, като съответно както на волята
на кредитора да стабилизира издадено изпълнително основание в цялост,
така и на интереса на длъжника да ограничи разноските по евентуално
допълнително присъждане на вече доказания дълг.
Въззиваемите С. Р. К. и Р. Р. К. , чрез назначения особен представител
адв. В. оспорват жалбата с доводи за правилно постановено решение в
рамките на конкретно посочен и непроменян период на забавата, съвпадащ
както с искането по заявлението, така и с предявената претенция.
В писмени бележки, поддържани като пледоария по същество,
особеният представител излага доводи за правилна преценка на
доказателствата, включително и забележките на вещото лице по периодите,
отразени в лихвените листи на кредитора и моли за потвърждаване на
обоснованото и законосъобразно решение.
Само въззивното дружество претендира за опреД.е на разноски за
настоящото производство по неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л.46), вкл.
авансирани разходи за възнаграждение на особен представител на
въззиваемите.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и в
обжалваната част съответства на предявен иск за установяване на вземане, за
което е била издадена заповед за незабавно изпълнение по банкова сделка (чл.
417 ГПК). Индивидуализацията на изпълняемото вземане за неустойка за
просрочена главница по договора за ипотечен кредит точно възпроизвежда
искова претенция по твърденията на заявителя за начисляване на този дълг в
размер от 19 649.98лв. за период изрично посочен в искова молба от
18.08.2021г. до 26.08.2021г.
Кредиторът е обосновал искането си за издаване на заповед
№1129/30.08.2021г по ЧГД 1880/2021 г. на РС- Разград, като се позовал на
пропуснати падежи на 7 вноски по кредита и предсрочна изискуемост на
остатъка от разсрочена главница, обявена на 19.02.2019г. В т. 9 б.“г„ от
заявлението вземането за неустойката за просрочие на тази главница е
индивидуализирано като размер за период на начисление с начало
18.08.2021г. без да са изложени конкретни фактически твърдения относно
пораждане на този именно дълг в обосновката на фактите в т. 14, а в
извлечението от сметката, приложено към заявлението обезщетение за забава
за просрочените плащания не е разграничено по основания и представлява
2
сбор от лихва и две неустойки. При тези твърдения на заявителя е била
издадена заповед, в която процесната сума от 19 649.98лв. вече е посочена
като неустойка за период 18.08.2018г. (дата, от която са били претендирани
лихвите върху просрочената главница и неустойката върху просрочените
редовна лихва и е била обозначена в извлечението като начална дата на
изискуемост на лихвите). Въпреки това разминаване на описанието на
търсения дълг, заявителят кредитор е приел да се ползва от издадената с това
съдържание заповед и е предприел изпълнение по незабавно издадения
изпълнителен лист по нея, а след осуетеното лично връчване на длъжниците,
е предявил и установителната си претенция по реда на чл. 422 ГПК.
Въззивният съд намира, че предмета на обжалваното установяване
съвпада изцяло с притезанието, заявено от кредитора, което обаче е било
възпроизведено отчасти неточно в издадената заповед за изпълнение.
Същевременно тази неточност разширява първоначално очертан от кредитора
период и затова при пълно съвпадение на описанието на заявеното от
кредитора и предявено за установяване вземане, не се констатира
противоречие или неяснота в исковата претенция. Напротив, изложените в
исковата молба обстоятелства са изцяло идентични с тези, посочени в
заявлението и искането за установяване на дължима сума в размер от 19
649.98лв. като начислена мораторна неустойка именно за периода
18.08.2021г. до 26.08.2021г. в допълнение към наказателна лихва за забава на
същата главница за период от 18.08.2018г изцяло кореспондира на
първоначалната претенция на кредитора. Значение за процесуалните действия
на страните има изрично изявената им воля и съдът е ограничен в
правомощията си в рамките на сезирането с конкретно искане за защита.
Несъмнено времевият отрязък, за който се начислява сборен дълг, формиран
като мораторна неустойка, договорена като процент от просрочена главница,
индивидуализира претенцията и не може да бъде възприеман като
„несъществен“ реквизит на искането за защита, очертаващо предмета на
делото както по молбата за издаване на изпълнителното основание, така и по
установяването му като изискуемо притезание в полза на кредитора. На този
етап от процеса, съдът няма задължение да съобразява доказателства и затова
преценява редовност и допустимост на предявения иск само по твърденията
на страните. Тъй като именно твърденията на заявителя за търсена защита в
заповедното и исковото производство съвпадат, не е възникнало процесуално
задължение за сезирания съд да отстранява някакви непълноти или
несъответствия между обстоятелства и искането за защита с установителна
претенция по заявения изпълняем дълг. Напротив, по аргумент от чл. 422 ал.1
ГПК, несъответствие би се очертало в обратната хипотеза, ако с исковата си
защита кредиторът бе предприел разширяване на периода на начисляване на
неустойката, за да стабилизира вече полученото изпълнително основание за
вземане, индивидуализирано с период, надхвърлящ сезирането. При
положение, че предмет на исковото установяване е период, включен в
изпълнителното основание, е налице и интерес на кредитора да го
стабилизира именно в рамките на редовното начално сезиране, без да се
изискват каквито и да е допълнителни процесуални действия от негова
страна.
Нарушение на правилата за съдействие по упражняване на правото на
3
иск ( чл. 7 и чл. 129 ГПК) не се установява от въззивния съд и в следващите
етапи от развитие на делото. Приетата за разглеждане редовна искова молба е
докладвана, макар и лаконично, с правилно посочена индивидуализация на
вземането за мораторната неустойка и ищецът не е оспорил връченият му
проект за доклад на съда, включващ изрично посочен период на начисляване.
Не са били предприети и никакви действия от ищеца по изменение на
основанието на претенцията с обосноваване на размера с по-дълъг период на
натрупване на забава, въпреки посочването на доказателства от негова
страна(лихвен лист, коментиран и от назначения по делото експерт), в който
са били сборувани ежемесечно начислявани суми, над също ежемесечно
сборувани лихви върху просрочената главница още от 18.08.18г.
Съпоставката на доказателствата с твърденията на страните обаче е
процесуално действие, което е обусловено от правомощието на съда за
разгледа само спора, с който е сезиран (чл. 6 ал. 2 ГПК) Задължението на съда
е да изисква уточнения и да посочва непълноти на доказването в рамките на
своето сезиране и затова дори и да разполага с доказателства за други
параметри на материалното право, съдът няма право да ги съобразява.
Напътването на ищеца към разширяване на предмета на делото с добавяне на
по-ранен период на забава към този, посочен в исковата претенция ( поради
наличие на доказателства в тази връзка) би представлявало флагрантно
нарушение на основен принцип на състезателност и равнопоставеност в
гражданския процес и затова оплакванията за процедурни нарушения
въззивният съд намира за изцяло неоснователни. Грешките на страната в
индивидуализация на спорно право (независимо дали са технически или
правни) не могат да бъдат поправяни служебно от съда, а общия ред за
отстраняването им чрез изменение на основанието или размера на
първоначалната претенция на заявителя(чл. 214 ГПК) в първата инстанция се
модифицира от специалния режим за стабилизиране на вече изпълняеми
основания за принуда (т.11.б. от ТРОСГТК № 4/2013 на ВКС). По тези
съображения и в настоящия казус нито първата инстанция, нито въззивният
съд може да разглежда като основание на дълга за сумата от 19 649.98лв.
начисляването на мораторна неустойка за период, различен от 18.08.2021г. до
26.08.2021г.
В рамките на служебната проверка за допустимост, извън
неоснователното оплакване по процесуалния въпрос, съдът констатира, че са
налице и специфичните предпоставки за упражняване на правото на иск на
кредитора, тъй като заповедта е била връчена по реда на чл. 47 ГПК, като
ненамирането на длъжниците е установено от съдебния-изпълнител връчител
по реда на чл. 418 ал.5 ГПК. Установяването на изискуемите вземания на
банката кредитор в обжалваната отхвърлителна част от произнесеното
съдебно решение е допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
При вече изложените съображения относно пределите на
установяването, оплакванията на въззивника следва да се ограничат до
установяването на фактите по претенция в рамките на начислена неустойка в
периода от 18.08.2021г. до 26.08.2021г.
4
Доколкото в необжалваната част решението в полза на кредитора е
влязло в сила, въззивният съд зачита като вече установени и безспорни между
страните общите факти по валидно договаряне на ползвана от потребител
кредитната услуга, допусната забава в обслужване на разсрочените вноски,
породила и отпадане на уговорения погасителен план на 19.02.2019г. и
изискуемост на цялата главница в размер на 82381,05лв.
По делото е било събрано заключение на вещо лице, което е извършило
проверка на счетоводните операции, извършени от кредитора по текущо
начисляване на задълженията по безспорно сключен ипотечен кредит с
уговорен погасителен план за разсрочени месечни анюитетни вноски,
включващи части от главница и договорна лихва за ползването на
предоставената от банката сума. Експертът е установил, че в лихвените листи,
изготвени от банката, размерът на неустойката за просрочие на главницата за
период след 18.08.2021г. е достигнал 19 649.98лв, но при обосноваване на
този извод в обясненията си пред съда вещото лице е пояснило, че в
лихвените листи са били сумирани различни компоненти, съответни на
различните основания за претендирани по отделно суми, като в начисленията
са били включени както лихви за просрочена главница, която е натрупвана от
спиране на плащанията, така и неустойката с начален период 19.02.2019г. В
откритото заседание вещото лице е обяснило и формулата за изчисляване на
неустойката върху просрочена главница, като е посочило изрично, че за 9
дни забава, посочени в исковата молба размерът на неустойка от по 22.70лв
на ден, определена върху просрочена главница в размера й след дата на
предсрочна изискуемост ще достигне само 204.30лв. Въззивният съд
съпоставя това обяснение с приложен към заявлението лихвен лист, в който
действително сбор от 19 649.98лв е формиран от ежемесечно посочени суми,
вариращи от 21.19лв до 29.05лв в периода на вариращ размер на части от
дължимата главница, включена в падежиращи месечно вноски, като след
отразяване на целия остатък като предсрочно изискуем на 19.02.2019г.
неустойката вече е оформена като общо дължима сума от 19 297.03лв, като до
следващия период до 28.08.2021г. е посочен размер от само 183.07лв. При
това положение, въззивният съд намира, че изведеният в писмения вариант на
заключението извод за дължим размер на неустойката не може да бъде
възприет безкритично като относим само към процесния период. Напротив,
при категоричното изчисляване на размера само за процесни 9 дни,
предхождащи заявлението на кредитора, въззивният съд намира, че именно
изчислената сума от 204.30лв. е обоснована с приложените специални знания
на счетоводителя, проверил и потвърдил принципно изчисленията на
дължимата и безспорно вече просрочена и изискуема главница. Този размер
на цялостното задължение съответства както на аритметичните изчисления на
експерта(изведени като резултат в обяснения в открито заседание пред съда),
така и на посочените от самия ищец и съставени от него счетоводни записи.
Затова изцяло неоснователно е оплакването за разглеждане на някакво
възражение на длъжниците срещу съществуване на по-голям размер за тези 9
дни.
Като достига до извод, идентичен с възприетия от първата инстанция
въззивният съд намира оплакването за неправилно установени факти и
необоснована преценка на заключението за неоснователно.
5
При така установените факти въззивният съд също намира за
неоснователна претенцията на кредитора за горница над посочената от
вещото лице сума до заявения за установяване размер на неустойката за
периода от 18.08.2021г. до 26.08.2021г.
При този извод не се налага и допълнително изследване на валидността
на относително самостоятелната неустоечна клауза от договора за ипотечен
кредит (чл. 5.8), тъй като дори и преценката на валидността й да е била
погрешна, тя би имала значение само за основанието на претендирания дълг,
но не и за отричането на горница над размера, изчислен именно по
уговорената между страните по договора методика за изчислявана на
неустойката за забава като процент, равен на законната лихва, начислявана за
срока на просрочие върху всяка просрочена сума(анюитетна вноска или части
от нея за лихва или главница).
Отхвърлянето на претенцията в обжалваната част изцяло съответства на
изводите на въззивния съд, поради което решението следва да се потвърди.
При този изход на делото няма основание за възлагане на каквито и да
било разходи на въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №137/29.07.2022г., постановено по
ГД№9/2022г. по описа на ОС-Разград, в обжалвана част, с която е бил
отхвърлен иск за установяване на дължимост на вземането на кредитора по
издадена заповед за изпълнение №1129/30.08.2021г по ЧГД 1880/2021 г. на
РС- Разград, по договор за банков ипотечен кредит за част от неустойка,
договорена като обезщетение за забава върху просрочена главница за периода
18.08.2021г до 26.08.2021г. за разлика над 204.30лв до предявен размер от
19 649лв.
В останалите необжалвани части първоинстанционното решение е
влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал.
1 и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните (ТРОСГТК
№ 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, вр. чл. 113 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6