Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 16,04,2019год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на единадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело № 8985 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявен
от Т.И.А. срещу П.на Р.Б.иск, с правна квалификация чл. 2, ал.1, т. 3, пред. 1-во от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 30000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод
образувано срещу ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва,
считано от 28,11,2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че през месец март 2009 г.
ищецът бил привлечен от ОП-гр. Бургас като обвиняем за извършване на престъпление
по чл. 321 от НК. Същото, на по-късен етап, преминало по компетентност към
Специализираната прокуратурата. През 2013г. в Специализирания наказателен съд е
внесен обвинителен акт, като е образувано НОХД № 1164/2013г.
Първоинстанционното разглеждане приключило с Оправдателна присъда от
10,11,2015г., която била потвърдена с Решение от 28,11,2016 г. по ВНОХД №
118/2015г. на Апелативния специализиран наказателен съд. Поддържа първоначално да
е определена мярка за неотклонение „домашен арест“, която се изпълнявала до
24,07,2009 г., когато била заменена с „гаранция“ в размер на 2000 лв., била
наложена и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на страната“.
Твърди се, че в резултат на повдигнатото обвинение, ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в страх от осъждане за престъплението, в
което е обвинен и от това да бъде изпълнено предвиденото за него наказание, както
и отдръпването на негови близки и приятели, стрес и депресивни състояния.
Наказателното производство обтегнало отношенията на ищеца със съпругата му,
което довело до развод между тях. Поддържа се, че вследствие на медийното
отразяване на наказателното производство било уронено неговото добро име в
обществото.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът-П.на Р.Б.в указания законоустановен
срок по чл. 131 от излага становище за неоснователност на исковата претенция.
Твърди да не се доказва вследствие на повдигнатите обвинения за ищеца да са
настъпили неимуществени вреди, като били недоказани твърденията за влошаване на
отношенията в семейството му, влошаване на здравословното му състояние, както и
злепоставянето му в обществото. Поддържа П.да не е пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря за последиците от медийното отразяване на
наказателното дело, доколкото длъжностни лица на П.не са давали изявления по
случая. Посочва, че бракът на ищеца е бил прекратен по взаимно съгласие, а не поради
повдигнатото обвинение. Твърди, че наложените му мерки за неотклонение не са
най-тежките предвидени за престъплението, в което е обвиняван. Мярката „Забрана
за напускане на страната“ гарантира участието на лицето в наказателното
производство и спомага за бързината на процеса и постановяването на съдебния
акт. При условията на евентуалност счита претендирания размер на обезщетение за
прекомерен.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Релевира възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а това се
установява и от събраните доказателства, ищецът е бил привлечен като обвиняем
за престъпления по чл. чл. 321, ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 от НК, вр. 252, ал. 2,
пр. 2 вр. ал. 1 от НК.
По делото е представен обвинителен акт от
22,08,2013год. по досъдебно производство № 315/2008 г., по описа на ОДМВР – гр.
Бургас и пр.пр. № 93/2013 г. по описа на Специализираната прокуратура /л. 84/,
с който е повдигнато обвинението на ищеца за участие в организирана престъпна
група. От съдържанието му се установява, че първите процесуално следствени
действия срещу ищеца и другите участници в организираната престъпна група, в
принадлежност към която той е обвинен, датират от 20,02,2009 г., от който
момент съдът намира да е дадено начало на досъдебното производство срещу него
на основание чл. 212, ал. 2 от НПК.
С присъда от 10,11,2015г. по НОХД №1164 по описа за
2013 г. на Специализирания наказателен съд
/л. 22/,
ищецът Т.И.А. е признат за невиновен и оправдаван по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление, която присъда е потвърдена в тази ѝ част с
Решение от 28,11,2016г. по ВНОХД № 118/2016 г. на Апелативния специализиран
наказателен съд /л. 30/. По делото не се спори, че въззивното решение е влязло
в сила, но не се установява на коя дата.
По делото е представено Удостоверение за граждански
брак № 009461/19,03,1998г. на общински народен съвет, окръг Бургас, община
Бургас, населено място Бургас /л. 7/, от което се установява, че на 19,03,1988
г. ищецът е встъпил в брак с М.Г.Д.. Видно от представените по делото
удостоверения за раждане /л. 8 и 9/, от брака има родени две деца. С Решение №
18,05,2011 г. по гр.д. № 1530/2011 г. на Бургаски районен съд /л. 79/ бракът е
прекратен по взаимно съгласие.
По делото е представена епикриза на УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД – психиатрична клиника /л. 119/ за проведено на ищеца
лечение в периода от 22,02,2012 г. до 24,02,2012 г. Поставена му е диагноза
емоционално нестабилно личност – импулсивен тип.
Представена е епикриза на УСБАЛЕ „Акад. Ив. Пенчев“
ЕАД – клиника по ендокринна хирургия /л. 121/ за проведено на ищеца лечение.
Поставена му е диагноза струма хашимото – хронично заболяване на щитовидната
жлеза, като е посочено, че следва да се подлага на доживотно медикаментозно
лечение. Представени са и два броя медицински направления за назначено
психиатрично лечение.
По делото е приложен препис от статия във вестник „България
днес“, както и извадки от електронните издания Crimes.bg,
frognews.bg, gramofona.com, e-burgas.com /л. 12 и сл./.
Съдържанието
на всички тях се съсредоточава около личността на друг подсъдим по делото - Л.Д.,
като името на ищеца се споменава за кратко като член на оглавяваната от това
лице организирана престъпна група.
Видно от протокол за проведено на 05,12,2013г.
о.с.з. по нохд № 1164/2013г. по описа на СпНС /л. 11/, съдът е отменил наложена
на ищеца мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на страната“.
От представената от ответника справка за съдимост
/л. 77/ се установява, че ищецът не е осъждан.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на Д.Н.Н., от които се установява наказателното производство да се е отразило негативно на ищеца, чувствал
се зле, променил се. Обвинението повлияло зле и на отношенията със съпругата
му, което довело и до развод. Вече не разполагал с финансови възможности. Не
излизал, ограничил контактите си. Свидетелства да е присъствал на разговори между трети лица, в
които ищецът е бил коментиран в негативна светлина.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012/, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно
релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление
срещу ищеца, наказателно производство по което е приключило с оправдателна
присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка
между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите
на гражданските закони.
По делото бе установено, че е налице влязла в
сила присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнато срещу него обвинение за
извършено престъпление по чл. 321, ал. 2 вр. чл. 93, т. 20 от НК. Посоченото
обстоятелство не се оспорва от
ответника.
От
събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх от
изпълнение на наказание, за което е
повдигнато обвинение и нарушена обществена репутация. Съдът намира, че е налице
и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и
повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявения иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30000,00 лв.
Съгласно
т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е
бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО,
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
обществено-икономически условия на живот.
Размерът,
в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на
обстоятелствата свързани с тежестта
на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл.321, ал. 2 от НК участие в
организирана престъпна група за извършено престъпление по чл.252, ал.2, пр.2,
вр.ал.1 от НК, продължителността на наказателното преследване, което не се
спори от П.е в периода от 20,02,2009год., когато е спрямо ищеца са предприети
процесуално следствени действия до 28,11,2016год. –постановена оправдателна
присъда или за период от 7години, 9 месеца и 8 дни, възрастта на ищеца от 40
години при привличането му като обвиняем, обстоятелството, че няма
данни лицето да е осъждано, в който случай наказателното преследване се
отразява по-интензивно, спрямо лице по отношение на което са водени множество
наказателни производства, както и с оглед отражението на извършеното спрямо
него наказателно преследване и вида на установените неимуществени вреди -доказани
в хода на настоящото производство и социално - икономическият стандарт в
страната по време на провеждане на наказателното производство, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетение е 8000,00лв.,
в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за
разликата до 30000,00 лв. като неоснователна.
Същевременно по делото липсват данни, а и възражения в този смисъл от
ответната за страна продължителността на производството да е обусловена от
процесуалното поведение на ищеца, както и на процесуалния му представител
сочещо на препятстване хода на делото. Медийното разгласяване на
производството, за което сочи и свидетелят, разпитан в хода на настоящото дело,
няма данни да е инициирано от страна на ответника. Въпреки това отразяването в публичното
пространство на воденото производство е в резултат на незаконосъобразно
повдигнатото обвинение спрямо ищеца по повод действия на ответника и следва да се отчете при
определяне интензитета на страданията, респективно справедлив размер на
обезщетение.
При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид като фактори обуславящи по-нисък размер на
обезщетение обстоятелството, че ищецът
не е представил доказателства спрямо него да е наложена твърдяната мярка за
неотклонение „домашен арест“. Въпреки, че от
ответника не се оспорва спрямо ищеца да се взети мерки за неотклонение
–„домашен арест“ и мерки на процесуална принуда съгласно чл.64
от НПК, не са ангажирани
доказателства в какъв период са били наложени тези мерки. Не
се установи и искане за разрешение на ищеца за напускане на пределите на
страната, което да е било препятствано по повод наложената мярка до отмяната й
с влязло в сила на 13,12,2013год. определение
от 05,12,2013год. Наложената мярка за неотклонение парична гаранция в
размер на 2000лв. е ирелевантна относно претърпените неимуществени вреди и
същата би имала отношение към претенция
за обезщетение за имуществени вреди.
По делото не се установява наказателното
производството да се е отразило негативно и върху брака на ищеца, което да е
довело до неговото прекратяване. Липсват данни и за връзка между наказателното
производство и влошеното му здравословно състояние. От приложените по делото
епикризи, може да се направи извод, че диагностицираните при ищеца заболявания
са с давност, предхождаща повдигането на обвинението, поради което не е
установена причинната им връзка с наказателното преследване. Наказателното
производство е продължило в един относително разумен срок, предвид неговата
съществена фактическа и правна сложност и с оглед характера на престъплението,
за което е повдигнато обвинение – образуване, ръководене и участие в
организирана престъпна група. В тази насока следва да се посочи, че обвинението
е срещу общо 6 лица, който факт сам по себе си обуславя забавяне на делото, с
оглед осигуряване правото на защита на всеки обвиняем и предвид формалния
характер на производството. Извършени са множество процесуално -следствени
действия, като са разпитани десетки свидетели.
По
претенцията с пр.кв.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва:
Съгласно
т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата. По делото не са ангажирани
доказателства от ищеца, кога е влязло в сила решението на Апелативния
специализиран наказателен съд. Ето защо и въпреки дадената възможност на
ищеца указана по реда на чл.154 от ГПК с доклада по делото, доколкото не
са представени данни за влизане в сила
на оправдателната присъда, то законната лихва следва да бъде присъдена от
датата на исковата молба – 04,07,2018г. до изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т.
Предвид изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 371,80лв. от общ размер от 1430,00лв. – адвокатски хонорар. /Съдът намира за основателно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. /л. 6/, което следва да се намали до размер от 1430,00 лв., като за определяне размера на същото се съобрази минималният размер на адв.хонорар съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото, вида на извършените процесуални действия и броя съдебни заседания./
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул.”Витоша”№2 да заплати на Т.И.А., с ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – адв. Х., на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ
бр.98/2012год./ сума в размер на 8000,00лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение,
ведно със законната лихва от 04,07,2018год. до окончателното
изпащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 8000,00лв.
до пълния предявен размер от 30000.00лв. и за законна лихва от 28,11,2016год.
до датата на ИМ като неоснователна.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”Витоша”№2 да
заплати на Т.И.А., с ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Х., на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, сума в размер на 10,00лв.-държавна такса и 371,80лв.-адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: