Решение по дело №359/2019 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 75
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Ганчо Манев Драганов
Дело: 20193250100359
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№….

                              От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,13.08.2020 година

                    Решение от книга за открити заседания №…… от 13.08.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

               Тервелският районен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАНЧО ДРАГАНОВ

 

          При участието на секретаря Милена Димова, сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Ганчо Драганов  гр.дело №359  по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:  

Производството е образувано по искова молба с вх. № 2175/19.09.2019 г. от Р.Т.К. с ЕГН-********** лично и като законен представител на малолетния си син Р.Й.Л. с ЕГН-********** ***, срещу Й.С.Л. с ЕГН-********** *** с предявен иск с правно основание чл.150 от СК, като моли да бъде увеличина присъдената издръжка, която Й.С.Л., ЕГН **********,***, да заплаща на детето си Р.Й.Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Т.К., ЕГН **********,***, от 150 лв. на 200.00 лв. /двеста лева/, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като моли да постановите с решението си издръжката да е дължима до 5-о число за месеца, за който е дължима.

          Ищцата чрез своя пълномощник по делото адв.Д.К., твърди в исковата молба, че Решение № 134 от 20.12.2017 г., постановено по гр.д. № 286/2017 г. по описа на PC Тервел и влязло в сила на 27.01.2018 г., съдът е осъдил Й.С.Л., ЕГН **********, да заплаща на своя син Р.Й.Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Т.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00 лв., считано от 01.10.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.   

Сочи се още в исковата молба, че от постановяване на решението до подаване на исковата молба са се изменили, както икономическите условия в страната, така и нуждите и потребностите на детето Р.Л.. Детето вече е ученик в пети клас, като се нуждае от повече средства за учебни помагала и други пособия за училище. Най-вероятно засиленото изучаване на чужд език в училище ще наложи детето да започне да посещава и платени /частни/ уроци по езика, така че да повишава все повече своите познания. Отделно от горното детето се нуждае все повече от социални контакти и участия в различни мероприятия, които да спомогнат неговото изграждане като личност и да засилят неговите интереси.

Грижите по отглеждането на Р. са изцяло поети от неговата майка Р.К.. Последната е с онкологично заболяване, като през 2018 г. е претърпяла и операция в тази връзка. Майката е преминала през целият курс на химиотерапия, като през цялото време е съумявала да се грижи и за детето си, така че то да не усети липса на внимание и обич. До настоящият месец септември.2019 г. майката е била в болничен поради сериозното си заболяване, като е получавала месечно обезщетение в размер на 252.18 лв. Това са всъщност средствата, с които двамата - майката Р. и детето Р. са покривали месечните си нужди. През същото това време бащата Й.Л. е плащал издръка когато и колкото реши. Р.К. работи но трудов договор, като месечното й възнаграждение е в размер на 560.00лв.

С оглед изложеното счита, че са налице условия за изменение на определената за малолетното им дете издръжка.

С разпореждане №648 от 25.09.2019г., съдът е изпратил на ответника препис от исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства.

      Съобщението до ответника е върнато в цялост, със забележка, че ответника след многократно посещение не е намерено и в законоустановения срок не е получил книжата си, като е спазена  процедурата по чл.47 от ГПК, а именно връчване на съобщението чрез залепване на уведомление. С оглед на това съдът, е направил искане съгласно Наредба №14 от 18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население” за изготвяне на справка относно настоящ и постоянен адрес на ответника в диалоговия режим на работа с данни от автоматизираните информационни фондове на НБД „Население” от която е вино, че адреса на ответника съвпада с този посочен в исковата молба.  Направени са справки и в Търговския регистър, както и в ТД на НАП, от които е видно, че ответника няма актуален регистриран трудов договор и не осъществява стопанска дейност.

      С разпореждане №771 от 20.11.2019г., съдът е приложил съобщението до ответника, като редовно връчено и е допуснал назначаване на особен представител на ответника по делото съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК.   В срока за внасяне на депозит за особен представител е депозирана молба с вх.№2866 от 05.12.2019г., с която ищеца моли да бъде освободена от внасяне на този депозит, като излага мотивите си в тази насока и представя писмени доказателства.

С определение №283 от 09.12.2019г. съдът е освободил страната ищец от внасяне на депозит за особен представител и е направи искане до АК гр.Добрич за определяне на адвокат   за осъществяване на правна помощ на ответника.

С разпореждане №845 от 13.12.2019г., въз основа на получено уведомително писмо с изх.№1432/2019 от 10.12.2019г. на АК Добрич е назначен за особен представител адв. М.С. от ДАК, на който е изпратен препис от исковата молба и приложените към същата доказателства с указания по чл.131-132 от ГПК. Разпореждането  е било получено от особеният представител на ответника съответно на 20.12.2019г.       

В законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от особеният представител на ответника. В отговора на исковата молба адв.М.С., като особен представител на ответника Й.С.Л. изразява становище, че така предявеният иск се явяват допустим, но неоснователен по размер, като в тази насока изразява мотивирано становището си.

 В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендират и разноски по делото, като представя списък по чл.80 ГПК. 

Ответникът се представлява от назначен от съда особен представител, който поддържа депозирания отговор на исковата молба, като оспорва иска по размер и сочи че същият не е доказан.

По делото са приети писмени доказателства:- заверени копия от решение №134 от 20.12.2017г. по гр.д.№286/2017г. на ТлРС, удостоверение за раждане на Р.Й.Л., спогодба от 25.10.2018г., удостоверение за завършен начален етап на основно образование на Р.Й.Л., награда за отличен успех на детето, характеристика на детето, експертно решение на Р.Т.К., трудово договор от 28.04.2014г., фиш за заплата, пълномощно, нотариален акт за дарение на недвижим имот №90, том 1, рег.№264, дело №55, вписан в СП с вх. рег.№268, акт №119, том 1, дело №116 от 18.02.2016г. на нотариус Румен Дапков, договор за продажба от 22.12.1990г., договор №3195 от 26.09.1990г., извлечение от банкова сметка *** №**********/***, както и събраните служебно от съда писмени доказателства, а именно: удостоверение за декларирани данни от 29.01.2020г. на Община Тервел, справка от НАП-Добрич, социален доклад, справка от ОД на МВР, Сектор „ПП“ Добрич, справка за движение по сметка за периода 01.09.2019г. до 13.07.2020г., удостоверение с изх.№АО-02-58 от 10.07.2020г. от Детска ясла гр.Тервел, договор за покупко-продажба на МПС от 20.05.2020г. и фактура от 20.05.2020г..

По делото беше допуснат и разпитан водения от ищцовата страна свидетел  Н.П.К., без родствена връзка със страните, която посочи че детето Р. се развива много добре и че участва в множество извън класни обучения

Изслушано бе и детето Р., като същият заяви, че от много време не е виждал и чувал баща си поради това, че самият той не го търсел. Твърди че иска да започне по засилено обучение по английски език, но за това трябвали следства с които майка му трудно би се справила да отделя.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверение за раждане от *** ***–Тервел, издадено въз основа на акт за раждане №96 от 30.06.2008г., че детето Р.Й.Л. е родено на ***г*** от родители: майка - майка - Р.Т.К. с ЕГН-**********    и баща -  Й.С.Л. с ЕГН-**********. – страни по делото. 

С  Решение № 134/20.12.2017г. постановено по гр.д.№ 286/2017г.по описа на Районен съд - Тервел, съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на майката и настояща ищца, на ответника е определен режим на лични контакти, а издръжката, която ответника  е осъден  да изплаща за детето е в размер на 150 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

От представения по делото Социален доклад се установи, детето е ученик в пети клас, и живее при майка си, която е осигурила много добри условия за живот и развитието на детето. Грижите по детето са изцяло на майката, като в Тервел няма други роднини по майчина линия които да помагат на майката. Детето Р. посещавало редовно учебните занятия осигурени са му всички необходими учебни помагала и се справя отлично с учебния материал.

От служебно изисканото удостоверение от община Тервел е видно, че ответникът е декларирал три броя леки автомобила, като не притежава недвижими имоти.

От служебно изисканите и приложени към делото - Уведомително писмо от ТД на НАП Варна, офис Добрич, се установява, че от две години няма д0анни за трудови доходи от страна на ответника по сключени трудови правоотношения.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл.150 СК е допустим.

Разгледан по същество е  основателен.

Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

По делата  за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи  издръжката, която ответникът дължи.

 Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на  преценка във всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и  потребностите на детето, като се съобразят  обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

В настоящият казус съдът намира, че една от алтернативните предпоставки за уважаване на предявената претенция е налице. От постановяване на съдебното Решение № 134/20.12.2017г. постановено по гр.д.№ 286/2017г.по описа на Районен съд - Тервел е изминал период повече от две години, установи се, че детето е пораснало, ходи на училище. Това обстоятелство обуславя и изменение на неговите ежедневни битови потребности в посока тяхното повишаване или необходими са повече финансови средства не само за храна, като количество и качество, но и нужда от облекло, обувки, учебни пособия и участието по негово желание в извънкласни обучения конкретно изучаване на англиъски език за което са необходими и допълнителни средства. Същевременно са се изменили, както икономическите условия в страната, така и нуждите и потребностите на детето Р.Л.. Майката за известен период от време не е била и на работа поради онкологично заболяване и неговото лечение.

Следователно налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК, свързани с нарасналите нужди на детето Шефка от битов и  личен характер.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат съответно грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Между страните не е спорно, а и се установи, че родителските права са предоставени и се упражняват от майката – ищцата.

Минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

          При определяне на размера на издръжката съдът взе предвид нарасналите нужди на детето Р. и намира, че е задължен да приведе размера на издръжката му в съответствие с възможностите на родителите да дават такава. По делото не се събраха доказателства какви доходи получава ответника, но в момента работи в чужбина и по делото няма данни за доходите, които реализира бащата в чужбина. Няма и доказателства, от които да се направи извод, че бащата е в невъзможност да реализира доход поради нетрудоспособност, както и да има задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Родителят, който не е зает с ежедневното обгрижване на детето, следва да поеме по-голяма част от необходимата му издръжка, независимо от финансовото състояние на другия родител. Липсата на доказателства за доходи не освобождава родителя от задължението му да издържа детето си. В случая не се установява и каквато и да е обективна причина за нереализиране на доходи, не се касае за неработоспособен родител. При така установеното, и за осигуряване на издръжка, адекватна на нуждите на детето предвид неговата възраст и степен на образование, възможностите на родителите, отчитайки и факта, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се поемат от майката, съдът прецени, че бащата следва да участва в месечната издръжка на детето със сумата от 200.00 лева, а разликата до пълният размер на минимум необходимите 400.00 лева месечни средства за издръжка следва да се поемат от майката.

          Предвид изложеното съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете Р. до всяко пето число на месеца месечна издръжка в размер на 200.00 лева месечно, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба – 19.09.2019г., до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване. На основание чл.86 от ЗЗД върху присъдените суми се дължи законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на забава до окончателното им изплащане.

          С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото        разноски – 400 лева за адвокатско възнаграждение.

          На основание чл.78 ал.6 от ГПК, предвид освобождаването на ищеца от внасянето на държавна такса и разноски за особен представител, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд – Тервел сторените разноски в общ размер от 325 лева представляващи - 300 лв.  за назначен особен представител, 25 лв. дължима държавна такса.      

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт съответната държавна такса върху присъденото изменение на издръжката и съобразно чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 72лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

          ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 СК размерът на издръжката, постановена с  Решение № 134/20.12.2017г. постановено по гр.д.№ 286/2017г. по описа на Районен съд - Тервел, въз основа на което Й.С.Л. с ЕГН-********** ***, е осъден да заплаща на  своя син Р.Й.Л. с ЕГН-**********, чрез нейговата майка и законен представител Р.Т.К. с ЕГН-**********,***, като я увеличава от 150 лв. /сто и петдесет лева/  на 200 лв. /двеста лева/ месечно дължима до всяко пето число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2019г до   настъпване на други законно установени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане.  

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Й.С.Л. с ЕГН-********** ***   ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.К. с ЕГН-**********,***, сторени съдебни разноски в размер на 400 лв./четиристотин лева/.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Й.С.Л. с ЕГН-********** ***   ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд – Тервел сторените разноски и държавни такси в размер от 397лв./триста деведесет и седем лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението от страните.

 

 

 

                                                            СЪДИЯ: