РЕШЕНИЕ
№ 1875
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110135175 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. А. А., чрез адв. К. Б., срещу
„фирма“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1
ГПК за признаване недължимост на сумата от 496,12 лева, представляваща сбор от
дължими суми за потребени ВиК услуги за периода 24.04.2019 г. - 26.02.2020 г. в имот
с административен адрес: (град), (адрес), по договорна сметка към кл. № (номер).
В исковата молба се твърди, че в периода от 24.04.2019 г. до 26.02.2020 г.
ответникът издавал фактури, с които начислявал суми на ищцата за ВиК услуги,
общият размер на които възлиза в размер на исковата сума от 496,12 лева. Ищецът
твърди, че ответникът е открил на името на ищцата партида без правно основание за
това. На първо място се навежда недължимост на исковата сума поради липса на
установена между страните валидна облигационна връзка. Второ, инвокира
възражение, че търсената от ответника сума е погасена по давност. В този смисъл се
позовава на практика на ВКС, сочеики, че приложима в процесния случаи се явява
кратката 3-годишна погасителна давност. Ето защо моли съда да уважи предявения
иск. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, в това число адвокатски
хонорар, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника „фирма“ АД,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, чрез юрк. П. Ив.. В отговора на
ответника се твърди, че предявеният иск е частично допустим, като за сумата от 82,44
лева счита, че ищцата няма правен интерес от производството. Сочи, че ищцата И. А.
А. е дарила процесния имот на Ел. П. Т. и Н. П. Т., като е учредила в своя полза вещно
право на ползване върху имота, като след тази дата по персоналната партида на ищцата
липсват записи, от които да се установи разпореждане от страна на А. с учреденото в
1
неина полза вещно право. В този смисъл последната се явява клиент на ответното
дружество и потребител на ВиК услуги. Акцентира, че признава иска до размер от
413,68 лева и за периода от 24.04.2019 г. до 23.12.2019 г., тъи като посочената сума е
погасена по давност. Счита, че ответникът не е станал повод за иницииране на
производството и в този смисъл счита, че тои не дължи разноски на другата страна.
Заключава, че разликата между общият размер на претенцията от 496,12 лева и сумата
от 413,68 лева (погасена по давност) е точно сума в размер на 82,44 лева. Ответникът
навежда, че за последните два месеца от исковия период – тоест м. януари и м.
февруари липсват задължения по партидата, които да са претендирани за плащане от
ищцата. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да прекрати
производството в частта относно сумата от 82,44 лева, а за останалата част да
постанови решение при признание на иска. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да не
му се възлагат разноски в производството, тъи като своевременно ответникът е
признал иска и не е дал повод за завеждане на делото.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с исковa претенциq с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По отношение допустимостта на производството в частта за сумата от 82,44
лева:
В решение № 47 от 21.07.2021 г. постановено по гр.д. № 2925/2020 г. по описа на
ВКС, II г.о. е прието, че от гледна точка на процесуалния закон - чл. 124 , ал. 1 ГПК
сочещ, че отричането на съществуването на конкретно правоотношение съчетано само
и единствено с искането това да бъде установено със силата на пресъдено нещо, носи
правната квалификация на отрицателен установителен иск, като правният интерес
/абсолютна процесуална предпоставка при иска по чл. 124 от ГПК/ от решаване на
правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се
изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера.
Съгласно постоянната практика на ВКС при действието на новия ГПК
ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес
да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори
този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение
той не дължи разноски, ако не е не е дал друг повод за предявяването на иска. В този
смисъл е например Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4317/2018 г., IV г. о., ГК.
В хода на производството е изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
експертът по която е извел във финалната част на заключението, че общият размер на
начислените и неплатени суми за предоставени ВиК услуги за периода от 24.04.2019 г.
до 26.02.2020 г. за имот, находящ се на адрес: (град), (адрес), клиентски № (номер) е
сумата в размер на 413,68 лева, включваща 346,01 лева – главница и 49,67 лева –
мораторна лихва. В хода на изясняване заключението на вещото лице по реда на чл.
200, ал. 2 от ГПК в рамките на съдебно заседание, проведено на 31.01.2024 г., вещото
лице изрично е аргументирало, че сумата в размер на 82,44 лева не е начислявана от
ищеца и не представлява част от вписаните задължения на ищеца към ответника в
рамките на изследвания период.
В светлината на принципните постановки, на които съдът се осланя досежно
допустимостта на производството при предявен иск с правно основание чл. 124 от
2
ГПК, коментирани по-горе, и като отчете обстоятелството, че сумата от 82, 44 лева не
представлява част от задълженията на ищеца, погасени по давност за рамките на
исковия период, намира че в тази част претенцията на ищеца не е недопустима, а
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение основателността на иска за сумата в размер на 413,68 лева:
С доклада на делото и в приложение на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване следното обстоятелство: че сумата
от 413,68 лева, представляваща стойността на начислени ВиК услуги за периода от
24.04.2019 г. до 23.12.2019 г. е недължима като погасена по давност. Доколкото
ответникът признава изцяло предявения иск, а ищецът е отправил изрично искане за
постановяване на решение по този процесуален ред, то и претенциите следва да бъдат
уважени, като съдът се произнесе с решение при признание на иска.
С оглед правилото на чл. 237 ГПК съдът не дължи да излага допълнителни
мотиви по основателността на претенциите, с които е сезиран.
По разноските:
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно
отхвърлената част на иска в размер на сумата от 208,46 лева (150 лева – депозит за
ССчЕ и 100 лева – юрисконсулстско възнаграждение, определен размер служебно от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Спорен между страните е въпросът как да бъдат разпределени разноските за
производството в частта, в която съдът е уважил иска за сумата от 413,68 лева и
поведението на коя от страните е причина за завеждане на делото, тоест спорът касае
приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
За да отговори на въпроса, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК и практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. №
5196/2013 г. на IV ГО и определение № 111 от 14.03.2016 г. по ч. гр. д. № 815/2016 г. на
III ГО. От съдържанието на разпоредбата е видно, че възлагането на разноските в
тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания - с
поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал
иска.
Настоящият състав, приема, че с извънсъдебното си поведение преди завеждане
на делото ответникът не е дал повод за предявяване на иска, като същевременно го е и
признал. Както се посочи, предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК следва да се налице
кумулативно. Видно още от изложеното в исковата молба, ответникът не е проявил
инициатива и не е уведомявал по свой почин ищеца за задълженията му,
представляващи стойността на за потребената вода, макар тези задължения да се водят
дължими, според регистрите на дружеството. Ответникът по никакъв начин не е
предприел действия, в това число извънсъдебни и съдебни такива, спрямо ищеца за
събиране на своите вземания, които макар и погасени по давност, подлежат на
изпълнение. Прочие от наведеното в исковата молба става ясно, че ищецът е узнал за
своите задължения към ответното дружество и техния конкретен размер, едва след
като сам е инициирал предоставянето на такава справка. Именно поради това и в
случая поведението на ответника, представляващо отговаряне по запитването на
клиента относно неговите дългове към „фирма“ АД, не може да се счете за поведение,
индикиращо на даване на повод на ищеца за завеждане на делото по смисъла на чл. 78,
ал. 2 от ГПК. Това обуславя извода на съда разноските да останат в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. А. А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: (град), (адрес), иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи на "фирма" АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(град), (адрес) сумата от 413,68 лева, представляваща сбор от дължими суми за
потребени ВиК услуги за периода 24.04.2019 г. - 26.02.2020 г. в имот с
административен адрес: (град), (адрес), по договорна сметка към кл. № (номер), като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 496, 12
лева (тоест за сумата в размер на 82, 44 лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес), да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на "фирма" АД, ЕИК (номер), със седалище и
адрес на управление: (град), (адрес) сумата от 208,46 лева – разноски за депозит за
ССче и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска,
сторени пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4