№ 34
гр. Провадия, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130101142 по описа за 2020 година
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молби вх. №
1056/22.03.2021 г. и вх. № 1931/21.05.2021 г., подадена от ЯНЧ. ИЛ. Р., ЕГН **********,
против Н. Ж. Т., ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 127а от
СК.
В исковата молба се излага, че по силата на сключена спогодба по г.д. № 1338/2019 г.
по описа на РС – Провадия, упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето Я.Я.И., ЕГН **********, роден на 21.09.2013 г. в гр. ****, са предоставени на ищеца,
а на ответника е определен режим на лични контакти с детето.
Твърди се, че от момента на одобряване на постигнатата спогодба, майката не се е
възползвала от предоставените лични срещи с детето, че напълно се е дезинтересирала по
отношение на издръжката, израстването и възпитанието на сина им. От известно време тя
живеела в друго населено място.
Посочва се, че през лятото на 2019 г. ищецът е организирал кратко пътуване в чужбина,
като за пътуването на детето му било необходимо съгласието на майката. Твърди, че
ответникът категорично отказала да даде съгласие за пътуване на детето. С оглед на това
ищецът счита, че наред с възможността да прекарват част от лятото и празниците при
роднини, които са трайно установени в чужбина, в интерес на Я. било да пътува до тези
дестинации, с цел изучаване на историята, културата и традициите на западните
цивилизации. Излага, че допирът с различни култури и обичаи щял да му позволи още в
старта на житейския си път да се интегрира и адаптира към глобализиращия се свят. По този
начин обогатяването и задоволяването на културни, образователни и интелектуални
потребности на детето, чрез пътуване в рамките на ЕС или други съседни на България
страни, щял да разшири неговия мироглед и щял да се отрази благоприятно за развитието му
1
като личност. Наред с това се нарушавали и основните му права на свободно придвижване,
което се отразявало и върху ищеца, с оглед на възложените му непосредствени грижи.
В интерес на детето било, то да има възможност свободно да се придвижва не само в
страната, но и в чужбина, в случаите в които било възможно да се организират такива
пътувания или почивки. Заявените държави не били място на размирици и природни
бедствия, поради което не застрашавали неговите интереси.
Налице била ясна и добре изградена европейска правна рамка за защита правата на
гражданите и признаване и изпълнение на съдебни решения, съществувала спокойна и
сигурна обстановка без район на война и размирици, които биха представлявали опасност за
живота и здравето на детето Я..
Въпреки многократно проведените разговори с майката на детето, тя да даде разрешение
детето да пътува с ищеца извън страната, в рамките на ЕС, ****, ****, с оглед на факта, че
ищецът упражнявал родителските права и детето живеело при него, майката отказвала без
каквито и да било обяснения. Не предприемала и необходимите действия във връзка с
издаване на задграничен паспорт на детето.
С молба от 22.03.2021 г. ищецът уточнява, че желанието му е той и детето да имат
възможност свободно да пътуват до **** – първоначално с цел гостуване при роднини.
Твърди, че от двадесет години там живеел и работел негов първи братовчед по майчина
линия, с когото поддържал близки отношения. Семейството на братовчед му имало три деца,
две от които били големи и напълно самостоятелни, а третото било на възрастта на Я..
Братовчед му и неговата съпруга работели и имали постоянни доходи. Семейството
поддържало висок стандарт на живот, притежавало собствена къща в престижен квартал.
Ищецът заявява желание да се възползва от поканата на роднините си и да им гостува заедно
с детето. Изрично посочва, че опознавайки живота там и адаптирайки се към средата,
бъдещите му планове били да кандидатства за постоянно пребиваване в ****, разчитайки
изцяло на подкрепата и помощта на семейството на своите роднини.
С молба от 21.05.2021 г. уточнява също, че продължителността и времето, през които
ще се осъществяват пътуванията, са по време на Коледните и Новогодишните празници за
период от десет дни за всяка календарна година, както и по време на лятната ваканция на
детето за период от един месец за всяка календарна година.
С оглед на невъзможността да постигнат съгласие с ответника относно пътуването
извън граница на детето Я., за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да даде
заместващо/липсващо съгласие на майката Н. Ж. Т., малолетното дете Я.Я.И. да напусне
границата на Република България, да пътува неограничено до страни членки на Европейския
съюз и обратно, както и до **** и Република ****, без съгласие на майката, придружаван от
баща си ЯНЧ. ИЛ. Р., до навършване на 18 - годишна възраст.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да се даде заместващо съгласие
2
на майката Н.Ж. Т., както при подаване на документи за издаването, така и при получаване
на издаден задграничен паспорт на детето Я.Я.И., да се представлява от своя баща и законен
представител ЯНЧ. ИЛ. Р..
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Преписи от
исковата молба с приложенията, както и от уточняващите молби са връчени на същия на
08.06.2021 г. /л. 33/.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа
исковата претенция и моли съда да я уважи изцяло, както и да му предостави възможност да
получи паспорта. Ответникът, редовно призована при условията на чл. 40, ал. 2 от ГПК, не
се явява и не се представлява. Представител на ДСП – Провадия не се явява. Становище на
Дирекция ”Социално подпомагане” – Провадия е изразено в представен по делото социален
доклад.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представените и приети по делото като писмени доказателства удостоверение за
раждане на малолетния Я.Я.И., издадено въз основа на акт за раждане № 1824/24.09.2013 г.
от Община ****; протокол № 67 от 20.01.2020 г. по г. д. № 1338/2019 г. на РС - Провадия,
както и от служебно направените справки в НБД „Население”, се установява, че детето Я. е
родено на 21.09.2013 г. от родители Н. Ж. Т. и ЯНЧ. ИЛ. Р.. С влязло в сила на 20.01.2020 г.
протоколно определение № 67 от същата дата по г.д. № 1338/2019 г. на РС – Провадия е
одобрена постигната между страните спогодба, като родителските права по отношение на
детето Я.Я.И. са предоставени на бащата ЯНЧ. ИЛ. Р., определено е местоживеенето на
детето да е при неговия баща на адрес: ******, а на майката е определен режим на лични
отношения с детето,като същата е осъдена да заплаща в полза на детето, чрез неговия баща и
законен представител, месечна издръжка в размер на 160 лева.
Приета е Покана за гостуване от Р.Ж.Д., ЕГН ********** и А.П.Ц., ЕГН **********,
със заверка на подписите от И.К., завеждащ „Консулска служба” в Генерално консулство на
Република България в Торонто, ****, с която същите удостоверяват, че канят ЯНЧ. ИЛ. Р. и
Я.Я.И. за Коледните и Новогодишните празници – декември 2021 г. – януари 2022 г., да
гостуват в техния дом на 1134 Parker Ave, Winnipeg, MB R3T 0T6, Canada, както и че по
време на техния престой те ще покрият всички разходи, свързани тяхното гостуване в дома
им. Посочено е също, че роднинската им връзка с ЯНЧ. ИЛ. Р. е по майчина линия.
Според представения по делото социален доклад от ДСП – Провадия бащата е
споделил със социалните работници, че преди около шест месеца /докладът е от 20.09.2021
г./ майката е заминала за Англия и се обаждала на детето веднъж в месеца, а откакто го е
изоставила през 2019 г. не е предоставяла средства за неговата издръжка. По думите му
детето е започнало да се дистанцира от майка си, тъй като е започнало да осъзнава, че не е
3
желано от нея. След раздялата на родителите и към настоящия момент детето се отглеждало
изцяло от своя баща. Детето било в добро общо здравословно състояние, а бащата бил
освидетелстван с ЕР на ТЕЛК с водеща диагноза: „Болести на очната ябълка” – пожизнен, с
определени 50% степен на увреждане. Потребностите на детето се задоволявали изцяло от
неговия баща. В дома на бащата за детето имало осигурена самостоятелна стая. Хигиенно –
битовите условия в него били на добро ниво. Бащата работел по трудов договор и получавал
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1300 лева. Получавал и инвалидна
пенсия в размер на 255 лева, и интеграционни добавки по чл. 70 от ЗХУ в размер на 25.83
лева. Детето не било ограничавано от бащата в контактите му с близки и роднини. През
учебната 2021/2022 г. детето Я. било записано във втори клас в НУ „Иван Вазов” – гр.
*****. От направеното социално проучване е установено, че бащата е силно привързан към
детето си и притежава нужния родителски капацитет и качества, за да осигури нормалното
израстване и развитие на Я.. Изразено е становище, че е в интерес на детето да пътува извън
страната заедно със законния си представител.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
К.И. Р.а – сестра на ищеца, за установяване на желанието и възможностите на ищеца да
осъществява пътувания със сина си, в посочените в исковата молба държави. В показанията
си свидетелят Р.а твърди, че желанието на брат и Я. било да отидат в ****, когато детето е
във ваканция, а разноските по пътуването и престоя им, щял поеме братовчед им.
Последният бил техен втори братовчед по майчина линия и живеел в **** със семейството
си. Имал син с една година по – голям от Я.. Семейството имало собствен дом, в който
имало достатъчно място – семейството на братовчед им било от трима човека и имало още
две самостоятелни стаи. Братовчед им работел като мениджър в голям хотел, а съпругата му
работела от вкъщи и се занимавала с компютри. Двамата с брат били в много близки
отношения с братовчед си. Брат се чувал с него по телефона по веднъж в седмицата.
Посочва, че е получавала покана от братовчед си, но не е пътувала до ****. Виждала е
снимки от дома му. През 2021 г. той дошъл в България два пъти – веднъж - сам и втория път
– със съпругата си. Твърди, че брат ѝ работи в строителството и получава пожизнена пенсия.
Имал проблеми с едното око. Когато имал нужда от помощ при отглеждането на сина си, се
обръщал към леля им или към родителите на бившата си жена, но това било по спешност.
Те не му отказвали. Детето контактувало с баба си и дядо си по майчина линия, когато
имало възможност. Знае, че детето понякога звъни на майка си, за да я чуе. Знае за спора
между родителите относно даването на съгласие от майката за пътуване на детето в
чужбина, който възникнал преди една година. Не знае на какво се дължи огромно желание
на брат да пътува до ****. Съдът кредитира показанията на свидетеля, съобразявайки
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото същите са еднопосочни и не са дискредитирани
от останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 9
от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и
поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за
4
пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие
между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от СК.
Безспорно е, че в интерес на всяко дете е да пътува извън територията на Република
България, да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се разширява
неговият мироглед, в каквато насока е и разпоредбата на чл. 35, ал. 1, изр. 1 от
Конституцията на Република България, според която: „Всеки има право свободно да избира
своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните
предели”, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 от КРБ: „Това право може да се ограничава само
със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на
други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членки на
Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от Договора за Европейски съюз. Това право
обаче, включително и правото на всяко дете да е с родителите си по чл. 9 от Конвенцията за
защита на правата на детето и правото на личен и семеен живот, гарантирано от
Европейската конвенция за правата на човека, не сочат на безусловно задължение към съда
да замести съгласието на всеки един от родителите му детето да пътува с другия родител
извън пределите на страната. Съдът дължи произнасяне по този въпрос, респ. има
правомощието да замести съгласието на родител детето му да пътува извън пределите на
Република България, единствено в случаите, в които родителите на детето не могат да
постигнат съгласие по тези въпроси /по арг. от чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 от СК/, каквото
съгласие в настоящият случай не може да бъде постигнато, но само ако проектното пътуване
на детето в чужбина е в негов интерес. Интересът на детето обаче не е свързан по принцип с
необходимостта то да пътува, да опознава други страни и култури, да разширява своя
кръгозор и мироглед. Това са ноторни обстоятелства и са свързани с неотменното право на
всяко човешко същество, поради което не подлежат на доказване и преценка. Предмет на
установяване в конкретния случай, освен липсващото съгласие, е дали положителното
произнасяне по така предявения иск ще бъде в интерес на детето. Интересът на детето се
обуславя от съвкупността от обстоятелства на конкретния случай. Такъв интерес за децата
ще е налице, ако посоченото пътуване не накърнява висшите им интереси на пълноценни
контакти с другия родител, но също и тяхното физическо здраве. Даването на разрешение за
пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това,
само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е
определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също
до определени държави, следва да се извършва въз основа на всички обстоятелства от
физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, като от
първостепенно значение е интересът на детето.
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а, ал. 2
от СК пътуване на дете в чужбина като даде заместващо съгласие, са само гарантиращите
опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е
предвидимо във времето и пространството. При даването на разрешение за пътуване, следва
изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици,
5
в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в
място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала
възможността детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и
възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол
върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права. В държави, с
които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не
са членки на Хагската конвенция от 25.10.1980 г. за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от
светското, българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си
съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя,
който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Това в никакъв случай не би
било в интерес на детето и следва да бъде отчетено при обсъждане въпроса за съдебно
разрешение за пътуване /както е прието в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г.
на ОСГК на ВКС/.
В случая безспорно се установи, че преките и непосредствени грижи за детето Я. се
полагат от бащата, с оглед предоставените му родителски права по отношение на него и
определеното местоживеене на детето при бащата.
При преценката на критериите за заместващо съгласие, настоящият съдебен състав
намира, че следва да отчете, че държавите-членки от Европейския съюз, Република ****,
както и **** са страни по Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца. Липсват данни понастоящем в пределите на държавите
от ЕС, Република **** и **** да се водят военни действия, да са налице граждански
размирици или да са налице опасни природни бедствия. В момента обаче е налице
усложнена епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, като по
данни на Световната здравна организация епидемията е разпространена в световен мащаб,
потвърдени случаи на инфекции, причинени от новия коронавирус – COVID-19 има във
всички държави от Европа, както и в ****, което следва да бъде съобразено от бащата при
плануване на пътувания с детето извън страната, защото неговото здраве е първостепенен
приоритет. При това съдът следва да разреши пътуване на детето извън пределите на
Република България до държавите-членки от Европейския съюз, Република **** и ****,
придружено само от неговия баща, по времето, което не е определено с постигнатата между
родителите спогодба, одобрена с протоколно определение № 67/20.01.2020 г. по г. д. №
1338/2019 г. по описа на РС - Провадия, влязло в сила на същата дата, за лични контакти на
майката с детето и без да се променя обичайното местоживеене на детето в Република
България, както и без да се засягат учебните му ангажименти.
Настоящият съдебен състав намира, че с даването на горното разрешение, ще се
избегнат бъдещите конфликти между родителите по повод въпросите, свързани с пътуването
на детето им извън страната, които конфликти няма как да не рефлектират и върху самото
дете, ще се съхрани неговата психическа и емоционална стабилност, ще се даде възможност
на детето да пътува извън страната с цел туризъм, почивка, срещи с роднини и т.н., като
6
разбира се майката следва да бъде информирана за всяко проектно пътуване на детето извън
страната.
Относно срока на даваното разрешение настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция по чл. 127а от СК за заместване съгласието на ответника за пътуване на общото
дете на страните извън Република България, следва да бъде уважена за срок от четири
години. Що се отнася до срока, то същият е съобразен с конкретиката на настоящия случай
и липсата на обстоятелства, имащи изключителен характер. Настоящият съдебен състав
намира за необходимо да отбележи още, че този срок е съобразен с възрастта и интереса на
детето, за който именно е длъжен и служебно да следи /арг. и от чл. 127а, ал. 3, изр. 3 и ал. 4
от СК/, поради което и не е обвързан от искането на страните, първоначално заявени или
уточнени впоследствие, за което не е необходимо изменение на исковата претенция по реда,
предвиден в ГПК, тъй като производството по делото е по характер спорна съдебна
администрация. За яснота на страните следва да бъде отбелязано също, че в производството
по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а от СК съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени
държави. В рамките на заявеното искане съдът разполага с власт да разреши конкретни
пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави,
част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до
определени държави, без да дължи отхвърлителен диспозитив.
Що се отнася до искането за заместване съгласието на майката за издаване на паспорт
на общото дете на страните, то съдът счита, че претенцията е последица от уважаване на
искането за заместване съгласието на майката за пътуване на детето извън Република
България, поради което и следва да бъде постановено решение, с което да бъде заместено
съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето, като по делото не е спорно, че
детето Я. няма издаден валиден паспорт за задгранични пътувания.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди сумата 25 лева -
разноски по делото за внесена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а от СК, заместващо съгласието на майката Н.
Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област ****, ул. „Георги Димитров” № 200
детето Я.Я.И., ЕГН **********, роден на 21.09.2013 г., да напуска пределите на страната и
да пътува до държави – членки на Европейския съюз, Република **** и **** по времето,
което не е определено с постигнатата между родителите спогодба, одобрена с протоколно
определение № 67/20.01.2020 г. по г. д. № 1338/2019 г. по описа на РС - Провадия, влязло в
сила на 20.01.2020 г., за лични контакти на майката с детето, без да се променя обичайното
местоживеене на детето в Република България и без да се засягат учебните му ангажименти,
7
като детето Я.Я.И., ЕГН **********, роден на 21.09.2013 г. бъде придружавано от своя
баща ЯНЧ. ИЛ. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област ****, ул. „Христо Ботев” №
32, за срок от четири години.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а от СК, заместващо съгласието на майката
Н. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област ****, ул. „Георги Димитров” № 200,
по искане на бащата ЯНЧ. ИЛ. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област ****, ул.
„Христо Ботев” № 32 да му бъдат издадени необходимите лични документи, свързани с
пътуванията на детето Я.Я.И., ЕГН **********, роден на 21.09.2013 г. до държави – членки
на Европейския съюз, Република **** и ****, включително да бъде издаден паспорт за
задгранични пътувания на детето Я.Я.И., ЕГН **********, роден на 21.09.2013 г., без
съгласието на майката Н. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област ****, ул.
„Георги Димитров” № 200.
ОСЪЖДА Н. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област ****, ул. „Георги
Димитров” № 200 да заплати на ЯНЧ. ИЛ. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област
****, ул. „Христо Ботев” № 32 сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС - ****.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
8