РЕШЕНИЕ
Номер 54126.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица С. Стоева
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
Секретар:Пенка Н. Шивачева
като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20202000500280 по описа за 2020 година
Производството пред Апелативен съд - Бургас е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. С. Ц., депозирана чрез адв. С. К. и по
въззивна жалба на О. Х. С., депозирана чрез адв. К., двете против Решение №9/12.02.2020
г., постановено по гр.д.№181/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
С въззивната си жалба Т. С. Ц. оспорва първоинстанционното решение в частта, с
която е уважен предявения против него от О. С. иск за неимуществени вреди за горницата
над 3 000 лв. до уважения размер от 17 000 лв. Иска отмяна на решението в обжалваната
част и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен за горницата над 3 000 лв.
Заявява оплаквания за неправилност на решението в атакуваната част. Твърди неправилност
на изводите на съда за липса на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат, т.к. брачната изневяра на съпругата на ответника с ищеца била безспорно
доказана, а участието на ищеца в тази брачна изневяра е не само мотив за извършеното от
ответника, но е и принос за последвалия вредоносен резултат. Не оспорва наличието на
предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността му, но счита че определеното
обезщетение по размер не съответства на принципа на чл.52 ЗЗД. Счита, че справедливото
обезщетение следва да бъде определено на сума в размер на 5 000 лв., която да бъде
намалена с 2 000 лв., съобразно приноса на пострадалия или присъденото обезщетение за
неимуществени вреди да бъда в размер на 3 000 лв. Заявява и претенция за присъждане на
разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената част на иска.
Въззиваемата по въззивната жалба страна О. Х. С. не се е възползвал от правото на
1
отговор по нея и не е изразил становище.
С въззивната си жалба О. Х. С. оспорва първоинстанционното решение в частта, с
която предявения в производството иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над
17 000 лв. до размера на 30 000 лв., като иска отмяна в тази част и уважаване на иска
изцяло. Намира, че при правилно установена и възприета от съда фактическа обстановка,
определеното от него обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено с оглед
претърпените от ищеца физически и психически болки и страдания.
Въззиваемата по тази жалба страна Т. С. Ц. не се е възползвал от правото на отговор
по нея и не е изразил становище.
В о.с.з. въззивникът - ищец О. Х. С. редовно призован, не се явява, но се
представлява от адв. К., която поддържа тяхната въззивна жалба и иска уважаването й и
оспорва въззивната жалба на другата страна, като иска оставянето й без уважение.
Претендира и за присъждане на разноски, съгласно представен списък.
В о.с.з. въззивникът - ответник редовно призован, не се явява, но се представлява от
адв. К., който поддържа тяхната въззивна жалба и иска уважаването й, както и заявява
становище за неоснователност на въззивната жалба на другата страна, като иска оставянето
й без уважение. Претендира и за присъждане на разноски.
След преценка на доводите по жалбите, доказателствата по делото и мотивите на
обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
И двете въззивни жалби са допустими, тъй като са подадени в предвидения в закона
срок и отговарят на изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен
интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъдат
разгледани по същество.
Преценени по същество въззивната жалба на О. С. е частично основателна, а
въззивната жалба на Т. Ц. е неоснователна.
В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.45, във вр. чл.52 ЗЗД, а възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
С исковата молба ищеца е заявил претенция за осъждане на ответника да му заплати
сумата 30 000 лв. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди и сумата 1088,91
лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
2
сумите, считано от датата на увреждането - 07.12.2016 г. до окончателно изплащане на
присъдените суми.
Ищеца е основал претенцията си на следното: на 07.12.2016 г., на път за работа,
изненадващо бил нападнат от ответника, който го повалил на земята и започнал да му нанася
удари с метална тръба по цялото тяло, с особена сила. Ищецът опитал да го спре с викове, но
не успял - никой не се отзовал и на виковете му за помощ, тъй като било рано сутринта, в
зимния период и наоколо било безлюдно. Ищеца изпитал силни болки по време на ударите
по цялото тяло, но най-вече по главата, краката и ръцете. Ответникът не реагирал на молбата
да преустанови ударите, а по мнение на ищеца прекратил тези свои действия единствено
поради появилите се у него опасения за преминаващи хора, които биха видели всичко. Преди
да побегне ответника извадил и пистолет, насочил го срещу ищеца и го заплашил, че ще го
убие. При условия по-различни от конкретните в момента ответникът можело и да осъществи
това свое намерение, поради което ищецът смята, че оцелял по случайност. След инцидента
се почувствал много зле, много трудно станал от земята, след което пристигнала полиция и
органите на МВР. С влязло в сила споразумение по НОХД №110/2018 г. по описа на
Бургаския районен съд ответникът се признал за виновен в причиняване, чрез нанасяне на
удари с метална тръба и ритници, на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в
счупване на лява лакетна кост, довела до трайно затруднение движението на лявата ръка за
срок от 2.5 - 3 месеца - престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като деянието е
извършено виновно, под форма на вината „пряк умисъл", по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1
НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от две години,
изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири
години.
В резултат на посоченото деяние на ищеца били нанесени рана на главата,
кръвонасядания, мозъчно сътресение и счупване на лява лакътна кост. Особено тежко за
него се явило счупването на костта, тъй като все още не можел да възстанови изцяло
функцията на ръката си. Наложила се и хирургическа намеса, при която му бил поставен
метален имплант в ръката; във времето предстояла и втора хирургична намеса, след
възстановяването на костта, за премахването на поставеният имплант. Освен това, не се
чувствал в добро общо здравословно състояние; след случилото се бил лабилен психически.
Продължавал да има страхове, страдал от безсъние, нямал желание да се храни редовно,
избягвал комуникация с хората, имал страхове от тъмнината, от датата на инцидента и
досега поддържал високо артериално налягане вследствие преживения стрес, избягвал да
излиза навън сам, винаги някой от близките му го придружавал, избягвал и да управлява
автомобила си, т.к. ръката му не била възстановена и т.н. Поставеният при операцията
имплант, както и всички разходи по лечението и възстановяването му били заплатени от
него. Веднага след излизането му от болница и там проведеното болнично лечение,
съзнателно се установил в гр.Варна, при родителите си, до 31.12.2016 г., тъй като горната
част на главата му била бинтована. Оперираната ръка била 4 месеца със шина и 1 месец с
гипс, като това било съпроводено със силни болки до зарастването. Това негово състояние и
3
видът му причинили стрес и страдание и на малолетното му дете, което той не могъл да
изолира напълно от станалото - 3 - 4 дни след инцидента, в детската градина, която
посещавало детето, бил организиран празник „за татковците", на който той не успял да
присъства, с което причинил душевни терзания на детето, което и до днес се сещало за този
факт, натъжавало се и плачело затова, че баща й не бил до нея в този момент. Отделно от
това, игрите с детето му вече се променили, тъй като той и до момента не можел да го вдига
и да го прегръща заради травмите и усложненията по ръката. Сочи, че в рамките на малко
повече от година, му били направени 9 рентгенови снимки, което било доста рисково и
неблагоприятно за всеки организъм и можело да доведе до множество усложнения в
здравословното му състояние. Всичко това му нанесло голям душевен дискомфорт и
страдания. Освен всичко друго, наложило се да заплати и немалка сума за лечението си,
което и към момента не било приключило. Предстоящата му втора хирургическа операция
отново щяла да бъде обвързана с парични разходи. Вследствие на претърпяното, дълго
време отсъствал от работа, което притеснило ръководителите му, довело до реорганизация
на професионалния график и усложнило работния процес.
Защитавайки се против предявения иск, ответника противопоставил следните
възражения: Счита исковете за допустими, но частично основателни. Не оспорва факта на
влязлото в сила споразумение по НОХД №110/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, с
което е осъден за причиняване, чрез нанасяне на удари с метална тръба и ритници, на средна
телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лява лакетна кост, довела до трайно
затруднение движението на лявата ръка за срок от 2.5 - 3 месеца, което съгл. чл.300 ГПК има
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието.
Претенцията за неимуществени вреди оспорва по размер, като крайно завишена.
Оспорва причиняването на други увреждания, освен посочената във влязлото в сила
споразумение по наказателното дело средна телесна повреда - счупване на лява лакетна
кост. Претенцията за имуществените вреди счита за частично основателна, като за доказани
счита единствено плащанията за СМУ №314/2016 г. и СМУ №252/2017 г.
Прави възражение за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца,
като твърди, че предпоставка за процесния инцидент и последиците от него било, че на
29.11.2016 г. благодарение на случайността и неволна грешка на неговата съпруга Ц.
разбрал, че тя му изневерявала. Същия ден, около 06:26 сутринта телефонът му звъннал и
сънен видял, че го търси жена му М. Ц., която около 05:00 часа отишла, по нейни думи, да
кара колело в Морската градина. Вдигайки телефона, Ц. чул как жена му разговаря с някого
какво се било случило между тях предната вечер и по-точно за спречкването им относно
дейността на фирмата му, чул и как смеейки се, съпругата му заявила, че щяла да се разведе
с него най-накрая, били използвани и пренебрежителни епитети. Дочул тогава и мъжки глас,
който разпознал като гласа на ищеца - съсед от отсрещния апартамент, който насърчавал и
подкрепял Ц. в нейните закани. Диалогът между двамата продължил с реплики, свързани с
4
размяна на ласки, каквито впоследствие били и реално предприети. Имало и уговорка за
разменяне на съобщения по вайбър, но съобщенията да се триели впоследствие. Този
разговор тотално преобърнал живота на Ц. Първата му реакция била да отиде отсреща при
съседите /сем. С./, но докато съседката отвори вратата, връзката прекъснала. Ц. я попитал
къде е съпругът й, като тя му отговорила, че бил излязъл да кара колело около 05:00 часа.
Двамата споделили един на друг за проблемите с брачните си партньори, като констатирали
сходства в поведението на техните съпрузи и прозрели, че О. С. и М. Ц. имали интимна
връзка. Докато Ц. споделял със съседката, жена му се прибрала и разговаряли за случилото
се. Ц. отричала и Ц. подал молба за развод. Същият дори се изнесъл при родителите си. През
това време бил умоляван многократно от Ц. да се върне, като го убеждавала, че между нея и
С. нямало връзка. В името на децата им той се върнал, но продължавал да задава въпроси,
тъй като съмнението у него останало. В крайна сметка съпругата му си признала за
изневярата - признала, че в продължение на седем месеца имала интимни отношения с О. С.
С действията си ищецът не само провокирал ответна реакция на Ц., но и поставил същия в
невъзможност да контролира случилото се на 07.12.2016 г. - унижението, психическото
страдание от разбиването на семейството му, предизвикателното и ехидно поведение на С.
предизвикали емоционален взрив в ответника и невъзможност да ръководи в необходимата
степен поведението си.
Оспорва и твърденията в исковата молба, че имал намерение да убива ищеца, както
и че последният бил заплашван с думи за убийство и от това преживял стрес, вследствие на
който поддържал високо артериално налягане. Пребиваването на ищеца при родителите му,
изтъкнато като предприето с цел да скрие следите от гипсираната ръка от очите на детето
си, също били недоказани, а според житейската практика по-скоро, че същите били
вследствие на влошените семейни отношения на С. с жена му, след като тя разбрала за
извънбрачната му връзка със съпругата на Ц.
При така заявените становища и възражения на страните и въз основа на събраните
доказателства, с обжалваното решение БОС приел предявения в производството иск за
неимуществени вреди за основателен и доказан до размер на 17000 лв., а иска за
имуществени вреди - до 1088,91 лв. и ги уважил до тези размери. Иска за неимуществените
вреди за горницата над сумата 17000 лв. до предявения размер от 30 000 лв. - отхвърлил,
като неоснователен и недоказан. В мотивите е изложено, че по делото не е спорно, че с
влязлото в сила споразумение по НОХД №110/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
ответника е осъден за причиняване, чрез нанасяне на удари с метална тръба и ритници, на
средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лява лакетна кост, довела до
трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от 2.5 - 3 месеца, което съгл. чл.300
ГПК има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието досежно авторството, противоправността на деянието и вината. За безспорно
съдът приел и че ищецът в резултат на побоя претърпял неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на нанесените му множество телесни повреди, доказани от
5
изслушаната съдебно-медицинска експертиза, вещите лица по която са посочили, че при
нанесения му побой на 07.12.2016 г. ищецът е получил счупване на долния край на
лакетната кост, разкъсно-контузна рана на главата с мозъчно сътресение от лека степен,
ивицести кръвонасядания по тялото - в лявата половина на гръдния кош по мишечната
линия, по коремната стена в дясно от средната линия, по вътрешната повърхност на дясното
бедро, по вътрешната повърхност на лявото бедро, обхващащо долната трета, от глезена
нагоре по вътрешната повърхност на лявата подбедрица. Въз основа на заключението на
изслушаната съдебно-психологична експертиза, съдът приел, че в резултат на случилото за
ищеца е настъпила промяна на обичайния начин на живот, самооценката, като е снижена и
възможността за справяне, като състоянието му преминава от остра стресова реакция през
посттравматично стресово разстройство, характеризиращо се с уплаха, страх, тревожност,
отчаяние, нарушение на съня и храненето, трудно концентриране, хипертония и нервност.
Обсъждайки вида и характера на претърпените от ищеца физически и психически травми,
причинените му болки и страдания, възстановителния период, съдът намерил за
справедливо парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди сумата 17 000 лв.,
което присъдил ведно със законната лихва от датата та увреждането. Възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, приел за неоснователно, като
недоказано. По отношение на иска за имуществени вреди, съдът приел, че е основателен и
го уважил в пълния предявен размер.
Фактическата обстановка по делото правилно е установена от първостепенния съд,
не е спорна между страните, а пред въззивния съд не се събраха нови доказателства, които
да доведат до промяната й.
Както вече се посочи, предявеният иск се квалифицира като такъв с правно
основание чл.45, във вр. чл.52 ЗЗД. Направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Такава е и правната квалификация, определена от първостепенния съд.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Непозволеното от закона противоправно поведение, виновното му извършване от
ответника и причинната връзка между него и вредоносните последици са елементите на
фактическия състав на чл.45, във вр. с чл.51 ЗЗД, пораждащи правото на обезвреда на
пострадалото лице и насрещното облигационно задължение на деликвента да я осъществи.
Освен това в разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД е създадена оборима презумпция за вината –
предполага се до доказване на противното. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което правило
задължава съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между увреждането и
вредоносния резултат. Относима още към правилното решаване на спора е и ал.2 на сочения
законов текст по силата на която, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите
обезщетението може да се намали. Възражение в тази насока е направил ответника.
6
В конкретния случай следва да бъде посочено, че влязлото в сила споразумение по
НОХД №110/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, с което ответника е осъден за
причиняване, чрез нанасяне на удари с метална тръба и ритници, на средна телесна повреда
на ищеца, изразяваща се в счупване на лява лакетна кост, довела до трайно затруднение
движението на лявата ръка за срок от 2.5 - 3 месеца, на основание чл.413, ал.3, вр. с ал.2
НПК и чл.300 ГПК е задължително за гражданският съд, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
При съобразяване на изложеното и настоящия съд приема така, както е приел и
първостепенния съд, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажирането на
деликтната отговорност на ответника по делото, което обстоятелство е доказано, а и не е
оспорено от последния. Безспорно е също така, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди - физически и психически болки и страдания в резултат на нанесените му множество
телесни увреждания, които са в пряка причинна връзка с противоправното деяние на техния
извършител - ответника Ц.
Тъй като според чл.269, предл. последно ГПК обхвата на въззивната проверка е
ограничен от посоченото в жалбата, то предмет на настоящата такава следва да бъдат
направените от двете страни оплаквания за неправилност на атакуваното решение, в частност
- дали определеното от решаващия съд обезщетение за неимуществени вреди съответства на
принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и критериите в тълкувателната практика
на ВКС, както и дали е правилен извода на съда за липса на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия - ищеца по делото.
В нормата на чл.52 ЗЗД законодателя е предвидил, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и
тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и
страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди първостепенния съд не е съобразил в достатъчна степен обективно съществуващите и
установени по несъмнен начин конкретни обстоятелства, поради което и е определил
7
обезщетението за неимуществени вреди в занижен размер.
От заключенията на изслушаните и неоспорени от страните комбинирана
медицинска експертиза и допълнителна медицинска експертиза се установява, че при
нанесения му побой на 07.12.2016 г. ищецът е получил счупване на долния край на лакетната
кост, разкъсно-контузна рана на главата с мозъчно сътресение от лека степен, ивицести
кръвонасядания по тялото и крайниците - в лявата половина на гръдния кош по мишничната
линия; по коремната стена в дясно от срединната линия; по вътрешната повърхност на
дясното бедро в средната трета; по вътрешната повърхност на лявото бедро в долната трета;
по вътрешната повърхност на лявата подбедрица от глезена нагоре. Според вещите лица
описаните увреждания са причинени от не по-малко от осем нанесени удара с твърд тъп
предмет със значителна сила. Обичайният срок за възстановяване на такъв вид счупване е в
рамките на 2.5 - 3 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Оздравителния процес
при ищеца обаче и продължил по-дълго от обичайното - костното срастване на счупения
крайник в конкретния случай е настъпило 8 месеца по-късно. Функцията на счупената ръка и
до настоящия момент не е възстановена напълно - налице е ограничена супинация за лява
ръка около 30 градуса. Нараняванията са довели до болки със значителен интензитет и
страдания.
От приложената по делото многобройна медицинска документация, а и от
показанията на разпитаните свидетели С. и Д. се установява, че болките и страданията на
ищеца, получени в резултат на нараняванията са със значителен интензитет, не са напълно
отзвучали и неговото възстановяване не е протекло в рамките на обичайното време за
преминаване на подобни по вид травми. Установява се също, че на ищеца няколкократно се е
налагал престой в болнично заведение, като са му били извършени и оперативни
интервенции (първоначално за поставяне на метална остеосинтеза на счупената ръка, а в
последствие и за изваждането й). Пак според показанията на двете свидетелки се установява,
че особено в началото ищеца е изпитвал силни болки и страдания. В деня на инцидента,
малко след като излязъл за работа, ищецът се прибрал в дома си изпаднал в шок, с
окървавена глава и дрехи, треперещ. Съпругата му също изпаднала в шок и не могла да му
окаже първа помощ. След като му помогнала да смени якето си, тя извикала такси и отишли в
болницата, където му направили рентгенови снимки и се установило, че ръката му е счупена
и има комоцио от удара в главата. Първоначално не могли да лекуват ръката, тъй като
трябвало да се възстанови от ударите в главата, които били по опасни за здравето му. По-
късно му поставили планка от лакътя до китката и гипс. Всички разходи по престоя в
болницата и необходимите консумативи във връзка с лечението били поети от ищеца.
Наложило се след изписването от болницата той да отиде при родителите си във В., тъй като
не искал да причинява стрес на малкото си дете, а и освен това изпитвал страх ответникът да
не го нападне отново. Пропуснал специално организирано тържество в детската градина в
чест на бащите, което създало неприятни емоционални преживявания както за него, така и за
детето му, тъй като бил единствения отсъстващ баща. Към настоящия момент ищецът все
още изпитвал страх да се придвижва сам, особено в тъмната част от денонощието. За периода
8
на възстановяване имал следи от нанесените му удари и получени травми. Наложило се по-
късно да се премести със семейството си в друго жилище, за да е далеч от ответника. Ищецът
не се чувствал пълноценен човек нито физически, нито емоционално.
Настоящия съд приема така, както е приел и първоинстанционния съд, че липсва
процесуална пречка да бъдат кредитирани описаните свидетелски показания, независимо от
родствената връзка на двете свидетелки с ищеца (св.С. е негова съпруга, а св.Д. е нейна
сестра). От една страна показанията им, ценени с оглед на всички други доказателства по
делото, съобразно нормата на чл.172 ГПК, се подкрепят изцяло от тези доказателства, а от
друга страна и т.к. са от кръга на най-близките до ищеца хора, имат непосредствени и лични
възприятия за неговото състояние и всичко случващо се с него след инцидента.
Претърпените непосредствено след инцидента и търпени и до момента психически
страдания от ищеца се установяват от заключението на изслушаната и неоспорена от
страните съдебно-психологична експертиза, вещото лице по която посочва, че последиците
от случилото при пострадалото лице се изразяват в промяна на обичайния начин на живот,
самооценката, като е снижена и възможността за справяне. Според в.л. състоянието на С.
търпи динамика - от остра стресова реакция, непосредствено след инцидента, преминала в
посттравматично стресово разстройство, характеризиращи се с уплаха, страх, тревожност,
отчаяние, нарушение на съня и храненето, трудно концентриране, хипертония и нервност.
Експертът заявява, че към момента на извършване на експертизата е установил, че
случилото се е довело, като последица, до промяна в обичайния начин на живот на ищеца,
самооценката му, снижена е възможността му за справяне, налице са емоционални и
соматични симптоми (нахлуващи спомени, които не може да контролира, хипертония, страх
да излиза сам, кошмари), обективирано е временно дистанциране от социални контакти,
страх за здравето, както и страх от подобни бъдещи инциденти. Посочва, че за
нормализиране на състоянието след такъв стрес е необходим период от време, който е
индивидуален за всеки и може да варира от няколко месеца до няколко години.
От представената и приета по делото Епикриза, изд. от "ЦПЗ Проф.Д-р Ив.Темков -
Бургас" ЕООД гр.Бургас се установява, че за времето от 15.11.2018 г. - 14.12.2018 г. ищеца
С. е бил хоспитализиран в дневен стационар с диагноза "посттравматично стресово
разстройство", с водещи оплаквания: тревожност, пристъпи на страх, безсъние. В
епикризата е отразено, че след проведено лечение с комбинация от антидепресант, НЛ,
транквилизатор, болестните прояви се редуцирали.
При всичко изложено до тук, безспорно е установено, че процесния инцидент е
причинил на ищеца дискомфорт, неудобство и негативни изживявания. Следва да се вземат
предвид и отчетат не само физическите травми, но също така и психическата травма, която
му е била нанесена, предвид привеждането му в безпомощно състояние, изживеният стрес,
както и съпътстващите това негово състояние обида и унижение, а също и последиците от
получените от него травми.
9
Като бъдат взети предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца към датата на деликта и след това болки и страдания, при приложение на
установения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост и доколкото болките и
страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то според настоящия съд
справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД за ищеца се явява обезщетение в размер 22 000 лв., до
който размер следва да бъде уважен предявения иск за неимуществени вреди. За да определи
този размер настоящия съд отчете, че по делото ищеца, чиято е доказателствената тежест,
безспорно е установил вреди по размер, надвишаващи обичайните за такъв вид травми -
установена е продължителността на времето, през което се е лекувал от травмите (физически
и психически), което е по-дълго от обичайното; къде и какво конкретно лечение е провел;
какъв е резултата от него; времето, през което е бил неработоспособен; интензитета и
продължителността на болките и страданията, които е търпял, както и причинените му
неудобства в ежедневието; отражението на травмите в негативен порядък на обичайния му
начин на живот.
За да достигне до посочения извод, въззивния съд съобрази и практиката на ВКС - в
Решение №165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№288/2015 г., III ГО е прието, че когато ищецът
претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични
обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже, а съдът на
свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер.
При горните съображения, оплакването във въззивната жалба на въззивника-ищец С.
за несъответствие на определеното от решаващия съд обезщетение за неимуществени вреди с
принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД, се прецени за основателно. Определеното
на ищеца обезщетение следва да бъде завишено, като му се присъди допълнително сумата от
5000 лв., т.е. заявената претенция за неимуществени вреди следва да бъде уважена до размер
на 22 000 лв., а за горницата до предявения размер от 30 000 лв., като неоснователна - да бъде
отхвърлена.
За неоснователно се прецени оплакването на въззивника-ответник Ц. за
неправилност на извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия - ищеца по делото. Напротив - изводите на
БОС по този въпрос са правилни, изложените мотиви изцяло се споделят от настоящата
инстанция, която на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.
Както вече се посочи, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия е направил ответника.
Съпричиняване, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила
и от действията на пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице следва да
отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за
последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да се
10
определи действителния обем на отговорността на виновния причинител на вредите. В
ППВС №17/63 г., т. 7 е указано, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не и на вина. В решения на ВКС по т.д.№490/12 г. на II т.о. и по т.д.
№2998/13 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди, определено
според указаното в ППВС №4/68 г. след обсъждане на обстоятелствата на конкретния
случай, се намалява съответно на приноса на пострадалия, с отчитане на размера на
съпричиняването. Във всички случаи, приносът на пострадалия следва да бъде доказан по
несъмнен начин от страната, направила възражението за съпричиняване, като би било
недопустимо приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е
доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем.
В последователната си практика ВКС приема, че релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане
неправомерно поведение, до вредоносния резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. (Решение №169/28.02.2012 г. по т.д.№762/2010 г., II т.о. и цитираните в
същото множество други решения).
В конкретния случай ответника обосновава възражението си за съпричиняване на
вредата от страна на ищеца с извънбрачна връзка между последния и съпругата на
ответника. При съобразяване на посоченото по-горе, възражението е неоснователно. Както
правилно е изложил първоинстанционния съд соченото от ответника може да съставлява
фактически мотив или повод за извършеното от него деяние, за което е наказан с влязла в
сила присъда, но не може да се разглежда като причина по смисъла на приложимата правна
норма на чл.51, ал.2 ЗЗД. Правилен е и извода, че недоказана в хода на процеса е останала
поддържаната от ответника защитна теза, че до процесния конфликт се е стигнало поради
брачната изневяра на съпругата му с ищеца, с което именно го е провокирал към
извършване на процесните действия. Брачна изневяра, като твърдяната, в процеса не е
доказана по категоричен и несъмнен начин - единствено св.П. твърди, че месец декември
2016 г. Ц. му споделил, че хванал съпругата си в изневяра и в момент на яд ударил човека, с
който тя била, за което по-късно съжалявал. Показанията на този свидетел обаче са
изолирани от показанията на останалите свидетели, а и впечатленията му не са
непосредствено придобити, а са преразказ на споделено му от ответника, поради което и
съдът не им дава вяра досежно твърдения факт. Дори и да бъде приета най-благоприятната
за ответника хипотеза, че именно брачната изневяра на съпругата му с ищеца го е
провокирала да извърши процесния деликт, то следва да се вземе предвид обстоятелството,
че ищецът не е бил нападнат непосредствено след сочения от ответника момент на узнаване
11
за твърдяната връзка със съпругата му, за да се приеме, че стореното е в резултат на
моментно състояние на афект. Вредоносният резултат е причинен около седмица след това,
което води на извод, че ответникът е обмислил нападението, причакал е ищеца и му е
нанесъл побой. Затова именно и след като по делото липсва установено такова поведение на
пострадалия - действие или бездействие, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди, то възражението за съпричиняване от негова
страна на вредоносния резултат следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложеното до тук въззивната жалба на О. С. е частично основателна,
а въззивната жалба на Т. Ц. е неоснователна. При това атакуваното решение следва да се
отмени в частта, с която предявения в производството иск за неимуществени вреди е
отхвърлен за сумата над 17 000 лв. до размера на 22 000 лв., като на ищеца се присъди
допълнително сумата от 5 000 лв. В останалата обжалвана част решението следва да се
потвърди.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искане за присъждане на разноски.
Разпределянето на разноските, сторени от страните в производството и пред двете съдебни
инстанции следва да се извърши по правилата на чл.78 ГПК – съобразно изхода на спора и в
съответствие с уважената, съответно отхвърлена част от исковете.
Въззивника - ищец за двете съдебни инстанции е сторил разноски в доказан размер
от 4236,51 лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му се присъди
сума в размер на 3146,34 лв., или да му се присъди допълнително сума за разноски в размер
на 1085,54 лв.
Въззивника ответник за двете съдебни инстанции е сторил разноски в доказан
размер от 2690,85 лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му
се присъди сума в размер на 692,43 лв., или да му се присъди допълнително сума за разноски
в размер на 59,76 лв.
Тъй като въззивника - ищец е бил освободен от заплащане на държавна такса, на
основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, дължимата такса за въззивната инстанция върху
допълнително присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди следва да се
възложи върху въззивника – ответник, който на основание чл.78, ал.6 от ГПК да бъде осъден
да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд сумата от 100 лв., както и сумата от 5 лв. -
държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ Решение №9/12.02.2020 г., постановено по гр.д.№181/2018 г. по описа на
Бургаския окръжен съд, в частта, с която искът за неимуществени вреди на О. Х. С., ЕГН
********** против Т. С. Ц., ЕГН ********** е отхвърлен за горницата над 17 000 лв. до
размер на 22 000 лв., вместо което постанови:
ОСЪЖДА Т. С. Ц., ЕГН **********, от гр. Б., к-с „И.", бл. **, вх. *, ет. * да
заплати на О. Х. С., ЕГН **********, от гр. Б., k-c „И." бл. **, вх. *, ет. * допълнително
сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от осъществено спрямо него на 07.12.2016 г. непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
07.12.2016 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №9/12.02.2020 г., постановено по гр.д.№181/2018 г. по
описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която искът за неимуществени вреди на О. Х.
С., ЕГН ********** против Т. С. Ц., ЕГН ********** е уважен за сумата над 3000 лв. до 17
000 лв. и в частта, с която е отхвърлен за горницата над 22 000 лв. до размера на 30 000 лв.
В останалата част Решение №9/12.02.2020 г., постановено по гр.д.№181/2018 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас, като необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Т. С. Ц., ЕГН **********, от гр. Б., к-с „И.", бл. **,вх. *, ет. * да заплати
на О. Х. С. ЕГН **********, от гр. Б., k-c „И." бл. **, вх. *, ет. * допълнително сумата
1085,54 лв. – сторени разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА О. Х. С., ЕГН **********, от гр. Б., k-c „И." бл. **, вх. *, ет. * да заплати
на Т. С. Ц., ЕГН **********, от гр. Б., к-с „И.", бл. **, вх. *, ет. * допълнително сумата
59,76 лв. – сторени разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА Т. С. Ц., ЕГН **********, от гр. Б., к-с „И.", бл. **, вх. *, ет. * да заплати
по сметка на Апелативен съд – Бургас сумата от 100 лв. - държавна такса за въззивната
инстанция върху допълнително присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди,
както и сумата от 5 лв. - държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
13
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при усл. на чл.280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14