№ 66
гр. Ихтиман, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20221840200001 по описа за 2022 година
производство по чл. 58д сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 20-0274-001155/23.09.2020 г., издадено от
Началника на РУ-МВР-Ихтиман на П. ИВ. ГР. ЕГН ********** от с. В, ул. „Т.М.“ № 198 на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В законоустановения срок е постъпила жалба от П.Г., в която са наведени доводи за
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилно
квалифициране на нарушената правна норма, както и за непосочване на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител, в писмено
становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:
От показанията на св. Д.Л. и Г.М., които са служители на РУ на МВР-Ихтиман се
установява, че на 28.06.2020 г. били на работа нощна смяна, като извършвали обход на
селата в общ. Ихтиман, когато в района на с. В възприели срещу тях да се движи лек
автомобил. Спрели го със светлинен и звуков сигнал. Установили , че водач на автомобила е
П.Г., като той бил изпробван са употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 № 0173, което отчело положителен резултат от 1,10 промила.
На Г. бил съставен АУАН № 655918/28.06.2020 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП и бил издаден талон за изследване № 0048138, в който той саморъчно, е посочил, че не
приема показанията на техническото средство, след което е бил отведен във ФСМП
Ихтиман, където видно от приложения протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол той е дал кръв за изследване.
Видно от приложения по делото протокол за определяне концентрацията на алкохол
1
в кръвта № 432/29.06.2020 г. на МБАЛ „Св. Анна“ гр. София в изпратените за изследване
проби кръв, взети от П.Г. се е доказало наличието на етилов алкохол от 1,12 промила.
Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя и свидетеля
по акта, според които Г. е бил спрян за проверка в близост до табелата на с. В и самият
водач не е отрекъл, че е употребил алкохол.
От показанията на св. А.Д., се установява, че тя е била заедно с Г., като е управлявала
автомобила от с. Вш до гр. Ихтиман, след като били тръгнали към свои познати, които се
намирали край язовир В. Тъй като объркала пътя Г. седнал зад волана, след което бил спрян
за проверка от полицията.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което за констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Г. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаването на НП, като прие, че те са издадени от териториални и
материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, поради което не са налице обстоятелства за тяхната отмяна на формално основание.
В случая според настоящият състав мястото на извършване на нарушението е
конкретизирано в достатъчна степен – с. В, улица „Без име“, така че да не бъде нарушено
правото на защита на наказаното лице. Съществуващите противоречия в показанията на
свидетелите относно обстоятелството дали проверката е била осъществена на територията
на с. В или извън нея е без правно значение след като за извършване на самото нарушение е
без значение дали управлението на МПС е било осъществено във или извън населено място.
На жалбоподателя е вменено извършването на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
съгласно която на водачите на превозни средства е забранено да го управляват под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От своя страна, в чл. 174,
ал. 1, т. 2 ЗДвП е предвидено административно наказание за водач, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 до
1,2 на хиляда включително.
От обективна страна, от съставения АУАН и показанията на полицейските служители
Л. и М., бе установено, че жалбоподателят като участник в движението и водач на МПС е
бил спрян за проверка и при извършената проба за алкохол с техническо средство - Алкотест
Дрегер, то е отчело положителен резултат от 1,10 промила. Впоследствие наличието на
алкохол в кръвта на водача е потвърдено и от извършеното изследване от специализираната
химическа лаборатория към МБАЛ „Св. Анна“ гр. София.
В хода на административнонаказателното производство са спазени всички
изисквания на действащата към момента на извършване на проверката Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози – на Г. е издаден талон за медицинско изследване, който съответства на
утвърдения с Наредбата образец и в който водачът е посочил, че не приема резултатите от
техническото средство, като впоследствие в медицинско заведение той е дал кръв за
изследване, при което е потвърдено наличието на алкохол в кръвта на водача.
В този смисъл, съдът приема, че жалбоподателят правилно е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност за това, че е управлявал МПС след употреба на
2
алкохол – с концентрация над 0,8 промила.
С измененията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП /ДВ, бр. 101/20.12.2016 г., в сила от 22.01.2017
г./ бе предвиден абсолютен размер на санкцията за управление на ППС след употреба на
алкохол в зависимост от конкретно установената концентрация, поради което и размерът на
наказанието не зависи от преценката на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН. В случая
наказващият орган правилно е наложил административното наказание предвид установената
концентрация, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложил глоба в размер на 1000
лева и е лишил нарушителя от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
По изложените съображения настоящият състав приема, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0274-001155/23.09.2020 г.,
издадено от Началника на РУ-МВР-Ихтиман, с което на П. ИВ. ГР. ЕГН ********** от с. В,
ул. „Т.М.“ № 198 на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000
лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АССО
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3