РЕШЕНИЕ
№ 823
гр. Пловдив, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Екатерина Вл. Мандалиева
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501266 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.
София, ЕИК *********; против решение № 947/04,03,2023 г., постановено по гр. д. №
6195/2022 г. на РС Пловдив, I гр. състав. С оплакване за незаконосъобразност на
обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон от
въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата – А. Н. Т., ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен акт
в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от
обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Относно законосъобразността на обжалваното решение, в рамките на
1
служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон
и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Предявени от А. Н. Т., ЕГН
**********; против „КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК *********.
От съда се иска да постанови решение, с което: 1/ да признае за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 10/01,03,2022 г. на Изпълнителния
директор на „КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ“ АД, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от
КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните поради спиране на работа
повече от 15 календарни дни, считано от 02,03,2022 г.; 2/ да възстанови ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност - „***” в ответното дружество; 3/ да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 7682,51 лв., представляваща дължимо на
основание чл. 225 ал. 1 от КТ обезщетение за оставането му без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от 02,02,2022 г. до 20,06,2022 г.
С исковата молба ищецът предявява възражения, че не е налице соченото в
заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че
заповедта е издадена в заобикаляне на закона.
Ответникът оспорва исковете. Счита процесната заповед за законосъобразна
и иска отхвърляне на претенциите.
Пред настоящата инстанция страните не спорят по фактите, установени от
РС, както следва:
Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответното дружество на
длъжност „****”.
Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 10/01,03,2022 г. на
Изпълнителния директор на „КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ“ АД, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4
КТ - поради спиране на работата за повече от 15 дни. Преди тази заповед
работодателят е издал друга, свързана с въведеното в страната извънредно положение
и извънредната епидемична обстановка (обявена с решение на МС № 325/2020 и
удължена с Решение на МС № 629/2021 г.) – със Заповед № 6529/11,02,2022 г. на
основание чл. 120в от КТ работата на ищеца е преустановена ,считано от 15,02,2022 г.
до отмяна на извънредната епидемична обстановка или до отмяна на заповедта за
персонален престой („което от двете настъпи по-рано“).
Не се спори, че по реда чл. 120в от КТ не е преустановена работата на цялото
предприятие или на части от него, а само по отношение на ищеца. Ответникът твърди,
че е налице спад в обема на работа (това се сочи и като основание за постановяване на
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение). Не се твърди
обаче, не се и установява, да е преустановено осъществяването на дейността на
2
ответното предприятие, свързана с трудовите функции, възложени на ищеца с
длъжностната му характеристика.
При това положение следва да се приеме, че при доказателствена тежест върху него,
ответникът не установява да са налице фактическите основания за прекратяване на
трудовото правоотношение, посочени в спорната заповед.
При тези факти настоящата инстанция приема спорната заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение за незаконосъобразна като споделя и препраща към
изложените от РС съображения, в допълнение на които излага и следните:
На първо място: обективно от обявяването на персоналния престой на ищеца до
постановяване на процесната заповед не са изминали последователни петнадесет
работни дни, както изисква разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че следва да се зачетат в това число и дните, изтекли
от издаване на заповедта до връчването й на ищеца. Фактическото основание, на което
работодателят се позовава, следва да е налице към датата на издаване на заповедта за
прекратяване на правоотношението.
На следващо място: неоснователно е възражението, че без значение са основанията за
обявяване персоналния престой на ищеца при преценка законосъобразността на
заповедта за уволнение.
Сочената със заповедта хипотеза – чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ, предвижда като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение фактическо състояние на
престой на работниците и служителите в цялото предприятие или в обособено негово
звено, което състояние да е резултат от спирането на работата, и да е продължило
повече от срока, упоменат в правната норма. Няма значение дали спирането на работа
е предвидимо или непредвидимо; може и да е отрано планирано. Причината, поради
която работодателят е преустановил работата, е от негова компетентност и не подлежи
на съдебен контрол за целесъобразност.
Този престой може, както е в процесния случай, да се дължи и на заповед по
чл. 120в КТ. Определяща е невъзможността на работодателя да генерира продукция и
от там – доходи, с които да заплаща трудово възнаграждение на работниците си.
Смисълът на това основание за прекратяване на трудовия договор е работникът да не
стои в бездействие, предприятието да не плаща трудово възнаграждение, без да може
да използва работната сила на работника.
Това разбиране обаче не може да намери приложение когато е преустановена
по чл. 120в, ал. 1 КТ работата само на определен работник или служител. В тази
хипотеза обективно дейността, която осъществява този работник или служител е
възможно да не е спряна дори в обособена част от предприятието – да се изпълнява от
другите работници или служители, заемащи същата длъжност, да е поета от лица,
заемащи други длъжности и пр. Поради това, за да се прекрати трудовото
3
правоотношение след изтичане на 15 дни от преустановяване на работата на
конкретния работник или служител е нужно персоналната заповед по чл. 120в, ал. 1
КТ действително да е резултат на икономически, организационни, технологически и
др. причини, породени именно от обявеното извънредно положение, предвид
спецификата на длъжността, организацията на работата, предмета на основната
дейност на работодателя, както и обезпечаването й. Противното, да се изключи
съдебният контрол на заповедта по чл. 120в, ал. 1 КТ, с която се прекратява дейността
на конкретен работник или служител, при преценка законосъобразността на
уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, би означавало признаване право на работодателя
своеволно да избира работник или служител, с когото желае да прекрати трудовия
договор, обявявайки персонално, че преустановява работата му, т. е. уволнението да е
основание за прекратяване на работата му, а не обратното. Изрично в този смисъл -
Решение № 109 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2271/2021 г., IV г. о.
В същия смисъл е и Решение № 26 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1785/2021 г., IV г. о., ГК, с което се приема, че фактическият състав на основанието за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ изисква временно - за повече от 15 работни дни,
но пълно и обективно преустановяване на работата - дейността на цялото предприятие
или на отделно негово звено. Когато част от дейността в предприятието на
работодателя или в съответното звено е продължила да се извършва и тази дейност е
иманентно свързана с осъществяването на трудовата функция и с изпълнението на
трудовите задължения на даден работник или служител, не е налице основанието по
чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с
него от страна на работодателя, респ. такова уволнение е незаконосъобразно.
Обстоятелството, че по време на обявения от работодателя "престой" тази дейност е
била извършвана от други работници или служители - от същото или от друго
обособено звено в предприятието, а уволненият впоследствие работник или служител
не е изпълнявал трудовите си задължения дори и за повече от 15 работни дни, не може
да обуслови законосъобразност на уволнението му, след като дейността е продължила
да се извършва и тя е иманентно свързана с осъществяваната от него трудова функция
съгласно длъжностната му характеристика. Без значение за законосъобразността на
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е и обемът (значителен или незначителен), в
който дейността е продължила да се осъществява по време на обявения от
работодателя "престой", както и дали тя е била напълно и окончателно преустановена
едва впоследствие - след изтичането на периода на обявения "престой", тъй като тези
обстоятелства са релевантни за наличието на други основания за уволнение - по чл.
328, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 1 и т. 3 от КТ (закриване на предприятието или на част от
него и намаляване на обема на работа), но не са елементи от фактическия състав на чл.
328, ал. 1, т. 4 от КТ.
С оглед изложеноот предявените искове следва да се приемат за
4
основателни. Оспорената заповед следва да се приеме за незаконна и ищецът да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като му се присъди
претендираното обезщетение, установено по основание и размер пред РС.
На въззиваемия следва да се присъдят претендираните дело-водни разноски
за производството 4500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА решение № 947/04,03,2023 г., постановено по гр. д. №
6195/2022 г. на РС Пловдив, I гр. състав.
ОСЪЖДА „КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК *********; да
заплати на А. Н. Т., ЕГН **********; сумата от 4500 лв. (четири хиляди и петстотин
лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
обявяването му – 19,06,2023 г., при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК,
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5