№ 13
гр. Русе, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Антоанета Атанасова
Светослав Т.
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Светослав Т. Въззивно гражданско дело №
20224500500683 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба на Р. Т.
А., чрез пълномощника адв. Ю. Д. срещу решение № 1051/ 25.07.2022г., постановено по
гр.д. № 4253/2021г. по описа на Русенски районен съд в частта му, с която е отхвърлена
исковата претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.08.2019г. за горницата над 4000
лева до пълния претендиран размер от 12000 лева.
В жалбата си въззивникът излага становище, че всички събрани по делото доказателства
са правилно, точно и подробно анализирани от съда, но определения размер на
застрахователно обезщетение не отговаря на степента и вида на получените наранявания на
ищеца и претърпените от него неимуществени вреди. Моли за отмяна на обжалваното
решение, уважаване на предявения иск в пълния му размер и присъждане на сторените в
производствата разноски.
Въззиваемата страна оспорва подадената жалба като неоснователна и необоснована.
Поддържа, че определения с решението на първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди отговаря на изискванията за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените във
въззивното производство разноски.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд извършва служебно проверка
на валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част като по
1
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ от Р. Т. А. срещу „ОЗК –
Застраховане“ АД за заплащане на сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 29.08.2018г. в гр. Русе по вина на Й. Р.нова, като водач на лек автомобил
марка „Хонда“, модел „Лого“, с ДКН *****, с валидна към момента на инцидента
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество. Ищецът
уведомил ответното дружество за настъпилото произшествие, но не е съгласен с
определеното и изплатено му застрахователно обезщетение в размер на 2000 лева.
Първоинстанционният съд е приел за исковата претенция за доказана по основание и на
е определил за справедлив размер на дължимото застрахователно обезщетение сумата от
6000 лева, като след приспадане на вече изплатените 2000 лева е присъдил на ищеца 4000
лева, като е отхвърлил иска за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от
12000 лева.
Въззивната жалба определя пределите, в които въззивният съд дължи произнасяне по
правилността на обжалваното решение и по съществото на правния спор, предмет на делото.
В настоящето производство проверката за правилността на обжалваното решение е само
по отношение на определения на основание чл.52 ЗЗД справедлив размер на дължимото от
ответника застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и
то в частта над приетия в решението размер от 6000 лева.
Решението не е обжалвано по отношение наличието на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя за причинените на ищеца вреди при
процесното ПТП, като в тази си част и до определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди решението е влязло в сила и не е предмет на проверка за правилност в
настоящето производство.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД „обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост“. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение.
От заключението на вещото лице по назначената в производството съдебномедицинска
експертиза се установява, че ищецът е получил следните увреждания в резултат на
процесното ПТП: разкъсно-контузна рана на главата. Сътресение на мозъка, с дифузни
иритативни промени при ЕЕГ. Охлузвания на двете рамена и на гърба. Авулзионно счупване
на фрагмент от медиалния кондил на лява бедрена кост“. Вещото лице посочва, че
възстановителния период при счупването продължава около 2-3 месеца, след което е
възможно да остане минимален дефицит в движенията на колянната става и болков
синдром, каквито данни е констатирал при проведения преглед на 15.04.2022г., повече от
три години и половина след произшествието. По отношение на сътресението на мозъка
също е констатирано, че възстановяването е възможно да продължи дълъг период от време.
При изслушването му, вещото лице пояснява, че не може с категоричност да се установи
дали има връзка между оплакванията на ищеца за шум в ушите и претърпения инцидент, но
2
главоболието на ищеца отговаря да е във връзка с произшествието и мое да продължи
неопределен период от време. Възстановителния период при констатираните разкъсно-
контузна рана и охлузвания обикновено продължавал около 2-3 седмици, след което
оставали раневи белези, които търпят цветова еволюция, но не се заличавали напълно.
Вещото лице при извършен преглед повече от 3 години и половина след процесното ПТП е
констатирало, че при ищеца е настъпило почти напълно възстановяване, като е останал лек
дефицит при крайно свиване на лява колянна става, останали са белези от раната на главата
и охлузванията по раменете и гърба, както и ищецът продължава да има оплаквания от
болки в лява колянна става при промяна в атмосферните условия, както и от главоболие и
шум в ушите с непостоянен характер.
Настоящият състав на съда намира определения от първоинстанционния съд справедлив
размер на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за неправилен и
неотговарящ на събраните по делото доказателства. При процесното ПТП ищецът е
претърпял няколко отделни физически увреждания, като едно от тях е довело до трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок от повече от тридесет дни, което
отговаря на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. При извършения преглед
на ищеца на 15.04.2022г., около 3 години и осем месеца след датата на инцидента
29.08.2018г., вещото лице е констатирало, че възстановяването на ищеца не е напълно
приключило и не може да бъде определен срок, в който то ще приключи – останал е лек
дефицит при крайно свиване на лява колянна става, оплаквания от болки в същата при
промяна в атмосферните условия, както и главоболие с непостоянен характер.
Справедливият размер на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди
надхвърля сумата от 14000 лева, поради което и предявената искова претенция в размер на
12000 лева се явява изцяло основателна при съобразяване на извършеното от застрахователя
плащане в размер на 2000 лева. За да достигне до този извод, съдът съобрази броя и вида на
травматичните увреждания на ищеца, за които се установява, че са пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП, непълноценното възстановяване на ищеца (дефицит в
движението на лява колянна става, болки в същата и главоболие с непостоянен характер),
събраните гласни доказателства за настъпила промяна в поведението и начина на живот на
ищеца след инцидента, изпитваните силни болки при инцидента и в началния период на
лечението след това, както и установения механизъм на настъпване на ПТП – ищецът като
пешеходец е ударен от лек автомобил, движещ се със скорост около 30 км/ч, при което е
тялото на ищеца е „носено“ върху предния капак на автомобила, преди да падне в дясно от
автомобила. Този извод не се променя от сравнително краткия болничен престой на ищеца,
тъй като лечението му в домашни условия не изключва и не намалява търпените от него
болки, страдания и неудобства.
По изложените съображения и при липса на доказани обстоятелства, налагащи
редуциране на обезщетението, поради съпричиняване на вредоносният резултат от страна на
пострадалия, атакуваното решение, се явява неправилно в обжалваната част и следва да
бъде отменено в частите, с които исковата претенция е отхвърлена за разликата над 4000
лева до пълния претендиран размер от 12000 лева и ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество разноски в размер на 500 лева.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за двете производства, които да бъдат възложени в тежест на
ответника. Съобразно материалния интерес по делото и Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действаща към датата
на сключване на договорите за правна защита, съдът определя в полза на адв. Ю. Д.
възнаграждение в размер на 1090 лева за производството пред РРС и в размер на 890 лева за
въззивното производство. Предвид присъденото с първоинстанционното решение
адвокатско възнаграждение в размер на 363.33 лева, на адв. Д. следва да бъде присъдено
3
допълнително възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и правна
защита и съдействие пред РРС в размер на 726.67 лева (1090-363.33), както и определеното
адвокатско възнаграждение за производството пред РОС в размер на 890 лева, които
разноски да се възложат в тежест на ответното дружество.
Водим от горното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1051/25.07.2022г. постановено по гр..д. № 4253/2021г. по описа
на Русенски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от Р. Т. А. срещу „ОЗК
– Застраховане“ АД иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 4000 лева до
12000 лева, както и Р. Т. А. е осъден да заплати на „ОЗК – Застраховане“ АД разноски в
размер на 500 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на Р. Т. А., с ЕГН
********** и адрес гр. Русе, ул. „Слави Шкаров“ № 7, вх.7, ет.2 допълнително сумата от
8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.08.2018г. в гр. Русе, ведно със законната
лихва, считано от 29.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ю. Е. Д. – АК
Русе, личен номер ***** и служебен адрес гр. Русе, ул. „К.С.“ № 3 допълнително сумата от
726.67 лева адвокатско възнаграждение за производството по гр.д. № 4253/2021г. по описа
на РРС, както и сумата от 890 лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решение № 1051/25.07.2022г. постановено по гр..д. № 4253/2021г. по описа на Русенски
районен съд в необжалваната му част е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4