Решение по дело №3591/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1237
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20202120203591
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1237
гр. Бургас , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20202120203591 по описа за 2020
година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. Д. К., ЕГН:
**********, с адрес: с. Дебелт, обл. Бургас, к-с „....“, бл.6, вх.1, ет.1, ап.1 против НП № 22-
0000228/18.08.2020 г., издадено от и.д. директор на РД „АА“, гр. Бургас, с което на основание
чл. 93в, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 500 /петстотин лева/ лв., за нарушение на чл.
34, §. 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно постановление.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление, като неправилно.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
В съдебно заседание пред настоящия съд, за жалбоподателя, не се явява представител.
Не изразява становище. Не прави искане за разноски.
За ответната страна – РД „АА“, гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява
в съдебно заседание пред настоящия съд. Представят преписката по случая. Не изразяват
становище. Не ангажират доказателства. Не правят искане за разноски.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
При извършена проверка на на: 03.08.2020 г., около 15:50 ч. в гр. Средец, на главен път
гр. Средец - гр. Бургас, до база „Мармис“, в посока гр. Болярово, проверяващите – служители
на РД „АА“, гр. Бургас установили, че водачът извършва обществен превоз на товари с товарен
автомобил „Форд“, с рег.№ А....НК, с полуремарке, с рег.№ А2094ЕМ, с лиценз № 13243 за
международен превоз на товари, видно от пътен лист №848647 от 03.08.2020 г. и
товарителница №118000 от 03.08.2020 г. с товар - пшеница, като същият не използвал
дигитална карта на водач с № 00000000A5VY000 от 12.05.2020 г. към момента на проверката в
тахограф, марка „Continental AG“, с № **********, с одобрен тип 1381.**********, видно от
разпечатка на дигитален тахограф от 03.08.2020 г. -12:46 (UTC).
Актосъставителят квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 34, §. 1, изр. 1,
предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя,
който го подписал, без да направи възражения.
АНО извършил проверка по преписката, но преценил, че не са налице основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и въз основа на съставения АУАН, издал
обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл. 93в, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500
/петстотин лева/ лв., за нарушение на чл. 34, §. 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) №
165/2014.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението
и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на
деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е
определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
накърняват правото на защита на жалбоподателя до степен даваща основание на съда да
отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.
Вмененото нарушение на жалбоподателя, според АУАН и обстоятелствената част на
наказателното постановление е, че същият не използвал карта на водача, което е нарушение на
правилата на чл. 34, § 1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., според който, водачите
използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно
2
средство, считано от момента на поемането му.
Нарушението правилно е било квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган,
които с оглед представената оправомощителна заповед имат необходимата компетентност да
издават АУАН и НП. Нарушителят е ясно и точно индивидуализиран и не буди съмнение
неговата идентичност. Не са налице процесуални нарушение относно сроковете по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, тъй като АУАН и НП са издадени в съответните преклузивни срокове. Акта е връчен
лично на нарушителя в момента на съставянето му.
Нормата, вписана като нарушена се намира в Глава VІ от регламента „Използване на
уредите“. Чл. 34 носи наименованието „Използване на карти на водача и тахографски листове“,
като в своя § 1 визира задължението на водачите да използват тахографски листове или карти
на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на
поемането му, като забранява тахографският лист или картата на водача да могат да бъдат
изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за
това. Цитираната разпоредба регламентира още, че тахографският лист или картата на водача
не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.
Словесно АНО е описал деянието като „неизползване на дигитална карта на водача“.
В съдебно заседание, актосъставителят потвърждава изложеното в НП. Показанията му
са непротиворечиви и съответстват на приложения по делото доказателствен материал, поради
което съдът намира, че следва да ги кредитира изцяло.
Предвид горното и с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът счита, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 34, §. 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради което и
правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за
реализиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършването
на гореописаното административно нарушение.
Така дефинираното нарушение, наказващият орган е санкционирал, съобразно
разпоредбата на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвт, която гласи: „Водач, който управлява моторно превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното
използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се
наказва с глоба 500 лв.“ Описаното нарушение, попада в обхвата на санкционната разпоредба
на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП. Наложеното наказание е с фиксиран размер и не може да бъде
изменено от съда.
Относно направеното в жалбата възражение за маловажност на случая, , съдът намира
следното Не се касае за маловажен случай на административно нарушение, по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Действително по делото се установи, че няма данни за поредност на нарушението на
3
жалбоподателя, но в случая извършеното нарушение не е с явно ниска степен на обществена
опасност и не води до отпадане на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Настоящият състав намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, но АНО не е направил искане за разноски, поради което, същите остават, както са
направени от страните.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл. 2 от ЗАНН,
Бургаският районен съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0000228/18.08.2020 г., издадено от - и.д. директор на РД
„АА“, гр. Бургас против Г. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Дебелт, обл. Бургас, к-с „....“,
бл.6, вх.1, ет.1, ап.1, с което на основание чл. 93в, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 /петстотин
лева/ лв., за нарушение на чл. 34, §. 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването.


Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4