Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
гр. Силистра, 14 август 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря Г Й разгледа докладваното от районния
съдия гр. дело № 1466 / 2018 г.
на съда и се произнесе, като взе
предвид следното :
Ищецът К.А.А.
с ЕГН **********,***, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 4 625.92 лева, представляваща
дължима, но незаплатена наемна цена за стопанската 2016 / 2017 г. за 69.656 дка
земеделска земя, / по 70.00 лева на декар/, намираща се в землището на гр. А,
обл., по договор за наем на земеделска земя от 01. 03. 2016 г., лихва за забава
върху главницата в размер на 348.93 лева за периода 16. 12. 2017 г – 13. 09.
2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14. 09. 2018 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1289 /
2018 г. по описа на СРС. Претендира и разноските си по делото, както и
разноските по заповедното производство.
Ответникът
„Самуел-2005“ ЕООД чрез процесуалните си представители. е подал писмен отговор,
с който признава частично исковата претенция. Оспорва размера на договорената
арендна цена, като твърди, че същата е в размер на 20.00 лева. Твърди, че освен
признатото от ищеца плащане в натура – царевица на стойност 250.00 лева, е
извършил плащане и на сумата от 300.00 лева – авансово плащане, за което
представя доказателство. С оглед договореното и извършените плащания, счита, че
е налице неизпълнено задължение в размер на 841.26 лева, като по отношение на
това неизпълнение излага доводи, свързани с наличие на неизпълнено насрещно
задължение за плащане от страна на ищеца.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становището на
страните, намира за установено следното:
ПРЕДЯВЕНИ са
в условията на евентуалност искове С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 422 от ГПК във вр. с.
чл. 79 от ЗЗД във връзка и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД.
Няма спор
между страните по делото, че помежду им е съществувало облигационно
правоотношение възникнало от сключен на 01. 03. 2016 г. помежду им договор за наем на земеделска земя.
Спорен е въпросът единствено относно размера на договорената наемна цена, като
ищецът твърди и представя копие от договора с цена от 70.00 лева за декар, а
ответникът твърди и представя оригинал на договора с цена от 20.00 лева на
декар. Отделно от това, по искане на ищеца е изискано заверено копие от
регистрирания в ОСЗ- офис А договор, от което е видно, че липсва уговорена
цена. При това положение, и като има предвид факта, че в договора е оставена
бланкова възможност за ръкописно изписване на цената по договора, съдът счита,
че макар и да не се оспорва наличието на облигационно правоотношение, то такова
липсва между страните, тъй като не е налице съгласие по съществен елемент на
договора за наем – неговата цена/ в този смисъл решение № 238 / 04.09.2013г. по
т.д. № 123/2011г. на ВКС, II ТО/. В случая цената нито е определена, нито е
определяема, тъй като не са зададени конкретни параметри въз основа на които да
се определи тази цена, а установяването чрез експертно заключение на средния
размер на арендните плащания в региона или дори конкретно от ответника не е
метод на определяне на цената на наемното правоотношение, тъй като излиза извън
хипотезата за свобода на договаряне съобразно чл. 9 от ЗЗД.
Предвид
изложеното, съдът счита, че между страните не е налице облигационна връзка, тъй като между страните не е постигнато
съгласие относно предмета на задължението на наемателя - цената на ползването-
/решение № 218/18.03.2016 по
дело №3200/2014 на ВКС, ТК, I т.о./, поради което исковите претенции се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид този
изход на делото, ищецът ответникът дължи на ответника направените по делото
разноски, които за производството пред тази инстанция са в размер на 720.00 лева.
Въпреки това, ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде обсъдено.
За защита по
граждански дела с определен материален интерес, съгласно законодателното
решение се дължат конкретни възнаграждения, като минималните им размери са
фиксирани. Съобразявайки това, съдът счита, че заплатеното от ответника
възнаграждение е по – високо от минимално определените размери. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 / 09. 07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 4974.85 лева,
минималният размер на възнаграждението е 578.24 лева, а по делото е представен
договор за правна защита, съгласно който е договорен размер на адвокатско
възнаграждение в размер на 720.00 лв., което е над минимално определения
размер.
Във връзка с
гореизложеното СРС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от К.А.А.
с ЕГН **********,***, против „Самуел-2005“ ЕООД за признаване за установено, че
последното му дължи сумата от 4 625.92 лева, представляваща дължима, но
незаплатена наемна цена за стопанската 2016 / 2017 г. за 69.656 дка земеделска
земя, / по 70.00 лева на декар/, намираща се в землището на гр. А, обл., по
договор за наем на земеделска земя от 01. 03. 2016 г., лихва за забава върху
главницата в размер на 348.93 лева за периода 16. 12. 2017 г – 13. 09. 2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 14. 09. 2018 г. до окончателното
изплащане, и разноски за производството, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1289 / 2018 г. по описа на СРС.
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на
адвокат И Р - САК, пълномощник на ответника „Самуел-2005“ ЕООД, по гр.д. № 1466
/ 2018 г. по описа на СРС, съгласно договор за
правна помощ от 21. 11. 2018г. от 720.00
лева на 578.24 лева, поради прекомерност.
ОСЪЖДА К.А.А. с ЕГН **********,*** да заплати на „Самуел-2005“ ЕООД сумата от 578.24 / петстотин
седемдесет и осем лв. и 24 ст. / лева – разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: