№ 614
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Жана Ив. Маркова
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100500342 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 302889/25.11.2021 г., подадена от „Изворово
Агро“ ЕООД и по въззивна жалба вх.№ 302816/25.11.2021 г., подадена от „К.А.-98“ ЕООД
срещу Решение № 262768/05.11.2021 г., постановено по гр.д. № 12209/2020 г. на ВРС.
Въззивна жалба вх.№ 302889/25.11.2021 г. е насочена срещу частта от решението, с
която „Изворово Агро“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.А.-98“ ЕООД сумата от:
1/ 2 268 лева, представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от
неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на
Договор за аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през стопанската 2016/2017 г. от
засаждане на имот №053006 със слънчоглед с площ от 7,500 дка в местност „Турски
гробища“, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
2/ 12 179.80 лева, представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от
неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на
Договор за аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през стопанската 2016/2017 г. от
засаждане на имот №045015 с люцерна с площ от 12,700 дка в местност „Мешето“, ведно
със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението;
3/ 3 425 лева, представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от
1
неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на
Договор за аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през стопанската 2016/2017 г. от
засаждане на имот №037024 с пшеница с площ от 10,501 дка в местност „Елеселер“, ведно
със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението;
Въззивна жалба вх. № 302816/25.11.2021 г. e насочена срещу частта от решението, с
която е отхвърлена претенцията на „К.А.-98“ ЕООД за осъждане на „Изворово Агро“ ЕООД
да заплати сумата от 4 860 лева, представляваща обезщетение под формата на пропусната
полза от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно
прекратяване на Договор за аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през
стопанската 2016/2017 г. от засаждане на имот №029006 с 4 500 кг. фий с площ от 2,999 дка
в местност „Лозята“, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивна жалба вх.№ 302889/25.11.2021 г. въззивникът „Изворово Агро“ ЕООД
излага доводи за неправилност на решението в обжалваните части. Оспорва процесните
имоти да са били с непрекъсната биосертификация за периода от 2013 г. до 2017 г. и твърди,
че „К.А.-98“ ЕООД е бил лишен от възможността да ги ползва, поради което и в процесния
период имотите не са били под контрола на контролиращото го дружество. Счита, че от
издадената от „Кю Сертификейшън“ АД служебна бележка не може да се установи
произвеждането на биологична продукция. Посочва, че договора от 10.11.2014 г. е
неотносим към предмета на делото, като още в него е заложена доставка на продукция не
само като биокултура или на смески за животни, но и стандартна такава. Излага, че не се
касае за доставка на конкретни земеделски култури и в договора не е описано какви зърнени
култури следва да се вложат във фуража, какво е тяхното процентно съотношение, каква е
цената на всяка от културите, които се влагат в състава на фуража. Посочва, че цената на
фуража е по-висока от цената на всеки един зърнен компонент, който се влага в състава му.
Излага доводи, че данните от записванията в представения дневник за стопанството, както и
самият дневник, не могат да служат за доказателство за постигнати добиви от конкретни
имоти през конкретни стопански години. Твърди, че добивът от стандартната продукция
винаги е по-висок от този на биологичната продукция, която винаги е по-малка, поради
което е и по-скъпа. Посочва, че така определеният размер на обезщетението за пропуснати
ползи следва да е по-малък, тъй като при определянето му не са приспаднати разходите за
доставка, която съгласно договора е по местоживеене на гръцкия съконтрагент, не е
установена стойност на закупен посевен материал, нито пък е изчислена чистата стойност на
евентуалната печалба. Счита, че към разходите за обработка следва да се добави и наемното
плащане по Договора за аренда. Посочва, че в една смеска се влагат различни култури, които
няма как да са на една и съща цена. Навежда доводи, че ищецът не е спазил сеитбооборота и
при четирите процесни имота, а това се отразява на добива. Посочва също, че в много от
имотите реалната обработваема площ е намалена средно с между 20 – 50 % поради
наличието на зелени пояси в два от имотите и път през средата на единия. Излага, че нито
2
един от имотите не е включен в споразумението за ползване на масивите от ответното
дружество. Твърди, че не е възпрепятствал ползването на процесните имоти за стопанската
2016/2017 г., а служител, действащ в качеството на земеделски производител е ползвал
имотите, очертал ги е, заявил ги е за подпомагане и е получил съответните субсидии. Моли
за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „К.А.-98“ ЕООД е постъпил
отговор на въззивна жалба, с който оспорва наведените в жалбата твърдения и счита
решението в обжалваните части за правилно и законосъобразно. Излагат се подробни
съображения за настъпване на вредите, изразяващи се в пропуснати ползи. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено
Във въззивна жалба вх.№ 302816/25.11.2021 г. въззивникът „К.А.-98“ ЕООД навежда
доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Счита, че липсата на данни в
ищцовото счетоводството за отразени разходи по културата фий не може да постави под
въпрос намерението му да засее тази продукция и да я реализира. Излага, че в дневника за
агро-техническите мероприятия има отразени добиви за фий за имоти извън процесните,
които без направени разходи няма как да са налице, както и че продукцията от фий е била
предназначена за гръцкия контрагент, като цялото количество от имотите се включва в
общото количество за фуража и продукцията е щяла със сигурност да се реализира. Счита,
че размерът следва да се определи при отчитане средната пазарна стойност на био културите
в Гърция. Моли за отмяна на решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Изворово Агро“ ЕООД е
постъпил отговор на въззивна жалба, с който оспорва наведените в жалбата твърдения и
счита решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Поддържа твърдения
за липса на вреда под формата на пропусната полза от нереализирането на продукция от
културата фий.
В открито съдебно заседание въззивникът „К.А.-98“ ЕООД не се представлява. Подал
е писмено становище, в което поддържа изложените в неговата жалба и отговор доводи.
Въззивникът „Изворово Агро“ ЕООД чрез процесуален представител, поддържа
подадените от него въззивна жалба и отговор, като акцентира върху следните обстоятелства:
Липсвало основание да бъде присъдена за четирите процесни култури договорена цена в
един и същ размер – 1,08лева, или 0,55 евроцента, както е по договора, тъй като договорът е
сключен за смес от зърно и детелина, а не за килограм конкретна монокултура. Вещото лице
е потвърдило, че при неспазване на сеитбооборота добивът на слънчоглед спада на третата
година с 20 %, а на пшеницата – с 10 %. С първоинстанционното решение съдът е присъдил
прихода като стойност, а не чистата печалба. През стопанската година 2016-2017г.
процесните имоти били ползвани от друго лице.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са
и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради
3
което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съставът на Варненски Окръжен съд по предмета на спора съобрази следното:
Пред Варненски районен съд са били предявени обективно съединени искове от
„К.А.-98“ ЕООД за осъждането на „Изворово Агро“ ЕООД, да заплати обезщетение за
претърпяни вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в стойност на неполучена и
нереализирана био-продукция, за стопанската 2016/2017 г., по силата на Договор за аренда
от 01.10.2013 г., както следва: - сумата от 2 268 лв. за 1 125 кг. слънчоглед от имот № 053006
с площ 7,500 дка в местност „Турски гробища“; - сумата от 12 179, 80 лв. за 12 700 кг.
люцерна от имот № 045015 с площ от 12,700 дка в местност „Мешето“; - сумата от 3 425 лв.
за 3 150 кг. пшеница от имот № 037024 с площ от 10,501 дка в местност „Елеселер“; - сумата
от 4 860 лв. за 4 500 кг. фий от имот № 029006 с площ от 2,999 дка в местност „Лозята“,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020г.
до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на валиден Договор за аренда от 29.01.2013 г., рег. №
1356, на Нотариус П.А., рег. № 496 на НК, вписан в Службата по вписванията – Омуртаг,
със срок от десет стопански години, обработва посочените имоти. Твърди, че след като
последващо встъпил в договора ответникът поискал пред Служба по вписванията - гр.
Омуртаг, заличаване вписването на договора, което поради грешка било вписано, с които
действия на ответника бил лишен от ползването на арендуваните имоти. Излага, че с влязло
в сила Решение, постановено по гр.д. № 14896/2015 г., на ВРС била установена валидността
на сключения Договор, както и, че заличаването на вписването му представлява
несъществуващо обстоятелство. Отделно, с влязло в сила Решение по т.д. № 93/2018 г., на
ТОС, ответникът бил осъден да заплати пропуснати ползи и вреди за същите култури и от
същите имоти за предходните 2014/2015 и 2015/2016 стопански години. С действията си
ответникът лишил ищеца от възможността да декларира, ползва, очертае, добие и реализира
сертифицирана биологична продукция от процесните имоти, тъй като при заличено
вписване на договор за аренда или наем било недопустимо заявяването за обработване на
същите земеделски земи. Сочи, че вредите са реално настъпили и те са пропуснати ползи,
тъй като бил лишен от възможността да добие и реализира сертифицирана биологична
продукция от имота и за стопанската 2016/2017 г., в съответствие със сключения Договор от
14.11.2014 г. с гръцки контрагент – Й.К..
Ответникът „Изворово Агро” ЕООД не е депозирал отговор. В о.с.з., чрез
процесуален представител, оспорва предявения иск по основание и размер, считайки за
завишени количествата продукция и тяхната цена и оспорвайки обстоятелството, че се касае
за биопродукция.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбите по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
4
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава
или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се
дължи на причина за която длъжникът отговаря.
Съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, обезщетението за неизпълнение обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнеието и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а в случаите на недобросъвестност на длъжника, последния отговаря за
всички преки и непосредствени вреди.
Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото, което се
определя с оглед на предполагаемото развитие, която работите на увредения биха имали, ако
договорното задължението би било изпълнено по уговорения между страните начин. За да е
налице пропусната полза, трябва да е съществувала сигурност за увеличаване на
имуществото.
Между страните не е било предмет на спор, че на ищеца - въззиваем, в качеството му
на арендатор са били предоставени за временно и възмездно ползване, недвижимите имоти
индивидуализирани в представения Договор за аренда от 29.01.2013 г., рег. №
1356/06.03.2013 г., на Нотариус рег. № 496, с район на действие – РС – Търговище, измежду
които и процесните № 053006 с площ 7,500 дка в местност „Турски гробища“, № 045015 с
площ от 12,700 дка в местност „Мешето, № 037024 с площ от 10,501 дка в местност
„Елеселер“, № 029006 с площ от 2,999 дка в местност „Лозята“, всички попадащи в
землището на с. Изворово, общ. Антоново.
Срокът на ползването е 6 стопански години и е уговорено арендно плащане в размер
на не по-малко от 3.00 лв./дка., годишно или 1213 кг. зърно (пшеница или ечемик), платимо
до края на месец декември за всяка изтекла стопанска година.
На 15.05.2015г. в СВ – гр. Омуртаг е вписано прекратяването на арендния договор от
29.01.2013г. по искане на „Изворово Агро“ ЕООД, легитимиращ се като приобретател на
имотите.
Не е спорно, че от посочената дата, арендаторът „К.А.-98“ ЕООД, е бил лишен от
ползването на нивите.
5
С влязло на 16.02.2017г. в законна сила решение по гр.д. № 14896/2015г. по описа на
Районен съд – Варна, е прието за установено между „К.А.-98“ ЕООД и „Изворово Агро“
ЕООД съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя
от 29.01.2013г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Извършеното с акт № 62/15.04.2015г. на Служба по вписвания – Омуртаг вписване на
разваляне на арендното правоотношение, е отменено.
Тези факти са установени и с влязло в сила решение № 6/15.02.2019г., постановено
по т.д. № 93/2018г. по описа на Окръжен съд – Търговище.
В хода на въззивното производство е назначена допълнителна съдебно-
агротехническа експертиза, чието заключение неоспорено от страните, се кредитира от
въззивния съд като компетентно и безпристрастно дадено.
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че
неизпълнението на задължението да не препятства ползването на наетия имот от страна на
ищеца и през стопанската 2016/2017 г. от страна на ответника е в пряка причинна връзка с
претърпяните от ищеца вреди, изразяващи се в пропускане на сигурното увеличаване на
партимониума на ищеца с печалбата от произведената био-продукция от арендуваните
имоти, предмет на сключения Договор за аренда от 29.01.2013 г.
Като неоснователно се преценява оплакването във въззивната жалба, че ищецът не е
установил непрекъснатост на биосертификацията си.
Представените по делото Сертификати за съответствие за периода 2014 – 2018 г. и
сключен Договор за контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007, сключен на
30.01.2013 г., между ищеца, в качеството на оператор и „Кю Сертификейшън" АД, в
качеството на контролен орган, правят възможен извода, че ищецът като земеделски
производител е поддържал сертифицирането си за биологично производство. Посочените
доказателства не са били своевременно оспорени от ответника.
Представена е служебна бележка от 18.07.2017 г., издадена на ищеца от контролния
орган „Кю Сертификейшън“ АД, от която се установява, че изброените в нея имоти, в т.ч. и
процесните, са били изключени от системата за контрол на биологично производство на
12.08.2015 г. Да се тълкува това изключване във вреда на ищеца, би означавало да се даде
възможност на ответника да черпи права от собственото си виновно поведение, изразяващо
се в неоснователно разваляне на сключения договор за наем и лишаване на ищеца от
ползването на имота според предназначението по договора, а именно за добив на земеделска
продукция.
Въззивният съд преценява като неоснователно и второто основно оплакване на
въззивника, касателно доказателствената стойност на представения частен договор от
14.11.2014 г., сключен между ищеца и Й.К., тъй като предмет на договора било
изкупуването не само на био-продукция и не била налице индивидуализация по отношение
на съставните части на посочения био животински фураж. По силата на посоченият договор,
6
ищецът поел задължението да доставя всяка година до 2022 г. 200000.00 кг. био животински
фураж – смес от зърно и детелина, срещу цена от 0.55 евро/кг.
Вярно е, че така формулирана клаузата не съдържа съотношение между зърно и
детелина, посоченото обаче не може да доведе до отричане на връзката на договорените
доставки, тяхната цена и пропуснатото сигурно увеличаване на партимониума на ищеца,
предвид представената и представляваща неразделна част от сключения договор,
аналитична таблица на обработваемите площи, в които фигурират и процесните четири
имота.
Относно възражението, че ищецът не е спазил сеитбооборота, което се отразява на
добива, съдът намира, че същото не е въведено своевременно с отговора на исковата молба,
поради което е преклудирано.
Възражението на въззивника при определяне на пропуснатите ползи да бъдат
съобразени още разходите, които въззиваемият би направил за доставка на произведената
продукция и разходите за закупуване на семена за посев, е въведено едва с въззивната жалба,
поради което и не подлежи на разглеждане от въззивния съд.
Както бе посочено по-горе, пропуснатата полза представлява пропуснато увеличение
на имуществото или това е чистата печалба, която ищецът би реализирал от продажбата на
произведеното количество биопродукция от процесния имот или от средната пазарна цена
на добива би следвало да бъдат приспаднати разходите, които ищецът би направил за
производството на съответната култура.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи за
стопанската 2016/2017 г., съставът на въззивния съд намира, че първоинстанционният ВРС
неправилно не е съобразил разходите за обработка на процесните имоти. Брутният размер на
приходите от продажба на произведена продукция не съставлява пропусната полза, тъй като
за да получи този приход търговецът извършва определени разходи. Пропусната полза се
формира като от общия размер на очакваните приходи се извадят необходимите за
производството на съответната култура разходи.
При определяне на размера на обезщетението въззивният състав цени
допълнителното заключение на назначената съдебна агротехническа и оценителна
експертиза.
След изчисляване на разходите за процесната 2016/2017 г. вещото лице е установило,
че чистата печалба на „К.А.-98“ ЕООД за всеки от имотите, при съобразяване на културите,
които е следвало да бъдат засети, възлиза на: 1 855,50 лв. за слънчоглед от имот № 053006;
11 951,20 лв. за люцерна от имот № 045015; 3 036,00 лв. за пшеница от имот № 037024;
4 744,00 лв. за фий от имот № 029006.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин, че ищецът е претърпял вреда под
формата на пропусната ползва от невъзможността да реализира био продукция от културата
„фий“ от имот № 029006 в местност „Лозята.“ Видно от заключението на комплексната
7
експертиза, в счетоводството на ищеца няма данни за извършени разходи във връзка с
посочената култура през предходна стопанска култура. При това положение твърдението на
ищеца, че би реализирал приход от продажба през стопанската 2016/2017 г., остава
недоказано, а претенцията се явява неоснователна. Показанията на свидетеля Георгиус
Анастасиу, син на управителя на ищцовото дружество, ценени при условията на чл. 172 от
ГПК, за намерения на управителя да засади фий в местността „Лозята“ през стопанската
2016/2017г., не са достатъчни за доказването на този факт. Твърденията, че в дневника за
агро-техническите мероприятия имало отразени добиви от фий за други имоти извън
процесните, които без направени разходи няма как да са налице, не доказват спорния факт
относно процесния имот. В този смисъл жалбата на „К.А.-98“ ЕООД се явява
неоснователна.
Изложеното, води до извода, че първите три иска се явяват основателни и подлежат
на уважаване до установените размери на пропуснатите ползи, съответно, 1 855,50 лв. за
слънчоглед, 11 951,20 лв. за люцерна и 3 036,00 лв. за пшеница, а постановеното в същия
смисъл първоинстанционно решение ще следва да бъде потвърдено. За разликата над тези
размери до присъдените исковете като неоснователни подлежат на отхвърляне, а
постановеното в обратния смисъл решение на ВРС като незаконосъобразно и неправилно,
ще следва да бъде отменено.
По четвъртия иск за заплащане на обезщетение 4 860 лв. за 4 500 кг. фий от имот №
029006 с площ от 2,999 дка в местност „Лозята“, първоинстанционното решение е правилно
по изложените по-горе съображения и ще бъде потвърдено.
По разноските.
В съответствие с изхода от спора, атакуваното решение ще следва да бъде ревизирано
и в частта за разноските. Така, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за
първа инстанция, съразмерно на уважената част от предявените искове, които възлизат на
сумата 2111,22 лв. Следващите се на ответника за производството пред ВРС, разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, възлизат на 370,24
лв.
С оглед обжалваемия интерес и установената от въззивния съд частична
основателност на въззивната жалба на „Изворово Арго" ЕООД, разноските за въззивното
производство, които по съразмерност се следват на страните са: за „Изворово Арго" ЕООД –
82,05 лв. от заплатени държавна такса и адв. възнаграждение в общ размер 1423,64 лева, а за
„К.А.-98“ ЕООД – в размер на 282,71 лв. – адвокатско възнаграждение, като съдът приема,
че е заплатено такова в размер на 300 лева за защита по всяка жалба от общо 600 лева.
С оглед обжалваемия интерес и установената от въззивния съд неоснователност на
въззивната жалба на „К.А.-98“ ЕООД за въззивното производство по тази жалба се следват
разноски само на „Изворово Арго" ЕООД в размер на 500 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение по тази жалба.
Или общо за въззивното производство „Изворово Арго" ЕООД има право на разноски
8
в размер на 582,05 лева, а „К.А.-98“ ЕООД – в размер на 282,71 лева.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262768/05.11.2021 г., постановено по гр.д. № 12209/2020 г., на
ВРС, в частта, с която „Изворово Арго" ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
„К.А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми:
1/ разликата над сумата 1 855,50 лв. до присъдения размер от 2 268 лева,
представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и
нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на Договор за
аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през стопанската 2016/2017 г. от засаждане
на имот №053006 със слънчоглед с площ от 7,500 дка в местност „Турски гробища“, ведно
със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2/ разликата над сумата 11 951,20 лв. до присъдения размер от 12 179,80 лева,
представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и
нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на Договор за
аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през стопанската 2016/2017 г. от засаждане
на имот № 045015 с люцерна с площ от 12,700 дка в местност „Мешето“, ведно със законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението;
3/ разликата над сумата 3 036,00 лв. до присъдения размер от 3 425,00 лева,
представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и
нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на Договор за
аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през стопанската 2016/2017 г. от засаждане
на имот № 037024 с пшеница с площ от 10,501 дка в местност „Елеселер“, ведно със законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта за разноските,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „К.А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен, стопански
двор за осъждане на „Изворово Агро" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „М-р Минчо Димитриев“ № 35, да заплати следните суми:
1/ разликата над сумата 1 855,50 лв. до присъдения размер от 2 268 лева,
представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и
нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на Договор за
аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през стопанската 2016/2017 г. от засаждане
на имот №053006 със слънчоглед с площ от 7,500 дка в местност „Турски гробища“, ведно
9
със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2/ разликата над сумата 11 951,20 лв. до присъдения размер от 12 179,80 лева,
представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и
нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на Договор за
аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през стопанската 2016/2017 г. от засаждане
на имот № 045015 с люцерна с площ от 12,700 дка в местност „Мешето“, ведно със законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението;
3/ разликата над сумата 3 036,00 лв. до присъдения размер от 3 425,00 лева,
представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и
нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на Договор за
аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през стопанската 2016/2017 г. от засаждане
на имот № 037024 с пшеница с площ от 10,501 дка в местност „Елеселер“, ведно със законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262768/05.11.2021 г., постановено по гр.д. №
12209/2020 г. на ВРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Изворово Агро" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „М-р Минчо Димитриев“ № 35 да заплати на „К.А. – 98“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл.
Сливен, стопански двор, сумата 2393,93 лв. (две хиляди триста деветдесет и три 0,93 лева)
общ размер на разноски за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 и 3 ГПК.
ОСЪЖДА „К.А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен, стопански двор да заплати на „Изворово Агро"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „М-р Минчо
Димитриев“ № 35, сумата 952,29 лв. (деветстотин петдесет и два 0,29 лева), общ размер на
разноски за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 и 3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10