Р Е Ш Е Н И Е
№............., град Шумен, 18.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на дванадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Св. Атанасова
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д. №408 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, образувано по
жалба на "А." ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.П., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №290-ФК/08.10.2020 г. на Началника на отдел
"Оперативни дейности" град Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП град София.
В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност
на оспорената заповед поради издаването ѝ при неспазване на установената
форма, в нарушение на материалния закон, както и в противоречие с целта на
закона. В тази връзка се сочи, че в оспорения акт липсват мотиви по отношение
определения срок на наложената принудителна мярка, като изложените такива са
общи. Излагат се аргументи, че няма данни за настъпили вреди за фиска, както и
оборотът за деня към момента на проверката е 20.00 лв. Навеждат се доводи, че е
налице нарушение на принципа за съразмерност, въведен в разпоредбата на чл.6
ал.2 от АПК. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на
атакуваната заповед, като незаконосъобразна и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответната страна Началник на отдел "Оперативни
дейности" гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно
управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си
представител ст. юрисконсулт Ц.С., е представила писмено становище по жалбата,
в което застъпва становище за законосъобразност на оспорената заповед. Посочва,
че същата е издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите
реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на закона, представляващо
основание за налагане на ПАМ, поради което отправя искане жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №290-ФК/08.10.2020
г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" гр.Варна в
Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП гр.София, с която на
"А." ЕООД ***, с ЕИК ......, е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – склад за авточасти втора употреба, находящ се
в град Шумен, бул.Велики Преслав №234 и е забранен достъпът до него за срок от
14 дни, на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, като е
определено
запечатването да се извърши в срок до 15 дни от датата на влизане в сила на
заповедта.
Обжалваната заповед е издадена след
извършена на 18.08.2020 г., в 11.25 ч., от служители на ЦУ на НАП, ГД "Фискален
контрол", проверка на търговски обект – склад за авточасти
втора употреба, находящ се в град Шумен, бул.Велики Преслав №234, стопанисван от жалбоподателя.
При проверката от органите по приходите била извършена контролна покупка на 1
брой волан за лек автомобил „Мерцедес“ на стойност 30.00 лв., която сума била
заплатена в брой на място в обекта от органа по приходите, при което не била издадена
фискална касова бележка от наличното, регистрирано за обекта в НАП фискално
устройство модел Eltrade A1 -
KL, с ИН на ФУ ЕD345276 и ИН на ФП 44315276 с изградена дистанционна
връзка с НАП.
При проверката на касовата наличност било
установено, че разчетената касова наличност от намиращото се в обекта фискално
устройство е в размер на 20,00 лева, както и фактическата наличност е в размер
на 20,00 лева, при липса на парични средства в началото на работния ден, както
и при липса на въвеждане и извеждане на пари от касата. В резултат на това е
налице липса на разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата
такава. Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка №0386544/18.08.2020
г., подписан от контролните органи и от присъствалите по време на същата С.К.–
продавач по граждански договор. Така констатираното е преценено като нарушение
на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което срещу дружеството
– жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №F576353/20.10.2020
г. за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
По
делото не са представени доказателства дали въз основа на този АУАН има
издадено НП. По повод на така установеното нарушение по чл.25 ал.1 т.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е издадена и оспорената в настоящото
производство ЗНПАМ, на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 от ЗДДС от Началника
на отдел "Оперативни дейности" град Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП. Заповедта е връчена на представляващия дружеството
на 20.10.2020 г., като е депозирана жалба пред АдмС град Шумен срещу заповедта
на 03.11.2020 г., чрез административния орагн.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорената заповед.
От така установеното фактическо положение
съдът достигна до средните правни изводи:
Предмет на оспорване е
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия
адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е оспорена
в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно
чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл.7 ал.1 т.1 от ЗНАП предвижда, че
изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от
т.1 от Заповед №ЗЦУ–1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП,
директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са
оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по
чл.186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности", град Варна
в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съгласно Заповед
№ЗЦУ-928/05.07.2018 г., поради което съдът приема, че същата е постановена от
компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност
и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на
оспорвания административен акт.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити - наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част,
в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срока и реда
за обжалването й. Съобразно нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. регламентирано е
изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на
установеното с чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59 от АПК са
изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички
реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването ѝ.
В обжалваната заповед се съдържат и мотивите
на административния орган досежно конкретно определения срок на наложената
принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в
случая, излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, местонахождението
на обекта и последиците от нарушението, административният орган е аргументирал
продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и
забрана на достъпа до него за срок под средния, предвиден в закона, а именно – 14
дни. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с
конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.59 ал.2
т.4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на налагане
на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в
рамките на законоустановения такъв, като изложените в самият акт мотиви на
административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът
намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на
конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният
орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност,
регламентиран в чл.6 ал.2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването
на търговската дейност в обекта на жалбоподателя посредством прилагането на
ПАМ, е ограничило правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел. Административният орган се е съобразил с вида на търговския обект –
склад за авточасти втора употреба, както и с констатираната и установена
неотчетена продажба на стойност 30.00 лв. С оглед на това съдът приема, че
обосновано административният орган е счел, че за постигане целта на закона в
конкретния случай е необходимо и достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване
на търговския обект и забрана на достъп до същия за 14 дни. Освен това, съдът
намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно
съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно
условие, за да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран, е от
изложените в него съображения да е ясна волята на издателя - защо е издал
административен акт точно с такова съдържание. В конкретния случай оспорваната
заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването ѝ,
т.е. същата е надлежно мотивирана и не страда от порок по чл.146 т.2 от АПК.
Освен това административният орган се е позовал и на събраните в хода на
проверката доказателства, съставеният Протокол за проверка и издадения Акт за
установяване на административно нарушение.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, които да
обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание. Проверката е
извършена в присъствието на служител на дружеството, а резултатите от
проверката са подробно описани в Протокол за извършена проверка №0386544/18.08.2020
г., подписан без възражения.
По
отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира
следното:
Съгласно
приложимата материалноправна норма - чл.186 ал.1 т.1 б.А от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ при
извършване на доставка/продажба. С чл.118 ал.1 от ЗДДС е въведено задължение за
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него продажби в търговски обект чрез издаването на фискална
касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно
чл.118 ал.3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи,
регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския обект, по
която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта
или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в
експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Задълженията по
чл.118 ал.1 от ЗДДС по-подробно са регламентирани в издадената от министъра на
финансите на основание чл.118 ал.4 от ЗДДС, Наредба №Н-18/ 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. В чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. изрично е
предвидено задължение на лицата по чл.3 ал.1, независимо от документирането с
първичен счетоводен документ, да издават за всяка продажба при всяко плащане и
фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност,
изключая изрично изброените в разпоредбата случаи. След като в настоящия казус
е безсъмнено, че процесният обект, стопанисван от жалбоподателя, отговаря на
легалната дефиниция за търговски обект по §1 т.41 от ДР на ЗДДС, то при
извършването на продажби на стоки и услуги в него за търговеца на общо
основание съществува задължението по чл.118 ал.1 от ЗДДС, респективно по чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Нарушаването на това задължение, на
каквото се е позовал административният орган, за да приложи процесната ПАМ, е
установено със съставения от контролните органи Протокол за извършена проверка
№0386544/18.08.2020 г., който, като изготвен по установените форма и ред от
органи по приходите при изпълнение на служебните им правомощия, представлява на
основание чл.50 ал.1 ДОПК годно доказателство за установените от тях при
проверката факти и обстоятелства. Те се подкрепят изцяло и от описаните в
протокола и приложени по административната преписка писмени доказателства, както
и от съставения Акт за установяване на административно нарушение от 20.10.2020
г. Обективираните в КП и в АУАН констатации не са оборени от жалбоподателя с
ангажиране на допустими и относими доказателства, поради което съдът приема за
безспорно установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.118
ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., да издаде
фискален бон при извършване на плащането. Това неизпълнение на задължението е
юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по
чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Налице е предвидената в закона
хипотеза, обуславяща материална законосъобразност на приложената мярка. Доказателство за неотразената продажба при извършената покупка на стока на
стойност 30,00 лева е липсата на отразена такава във фискалното устройство. В
тази връзка са и показанията на свидетеля К.С.М., който е актосъставител и
контролният орган, извършил проверката и контролната покупка. От показанията на
свидетеля по категоричен начин се установи, че същият е закупил в обекта 1 брой
волан втора употреба за лек автомобил „Мерцедес“, за която продажба е заплатил
сумата в размер на 30 лв. в брой – една банкнота от 10.00 лв. и една банкнота
от 20.00 лв. След приключване на проверката свидетелят върнал закупения от него
волан, а служителят му върнал сумата от 30.00 лв.
На следващо място, стойността на контролната
покупка при извършената от приходните органи проверка, както оборотът на
обекта, нямат обвързваща сила и значение за тежестта на нарушението, тъй като
законът не обвързва налагането на мярката с това за каква стойност не е
издадена фискална бележка. Нещо повече, неиздаването на касова бележка в случая
е установено посредством извършване на контролна покупка от органите на НАП, целяща
е установяване единствено и само на факта дали в обекта се издават касови
бележки или не, от което следва, че стойността на закупуваните стоки не е
определяща за извършване на преценка за налагането на ПАМ.
Съдът приема, че атакуваната
заповед е издадена и при съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да
се отбележи, че при налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от
това забрана достъпа до обекта по чл.187 ал.1 от с.з., административният орган
действа при обвързана компетентност, което означава, че при установяване
посочените в чл.186 от ЗДДС обстоятелства, в т.ч. и по чл.186 ал.1 т.1 б.А,
органът е длъжен да наложи ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил
правото да прецени за какъв конкретен срок следва да бъде наложена мярката,
стига този срок да се вмества в законовите рамки – до 30 дни. От това следва,
че при упражняване
на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на
съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната самостоятелност.
В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на
законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на административния
орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за
убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния
правен субект. Както бе посочено и по-горе, прилагайки ПАМ за срок от 14 дни,
административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за
съразмерност, регламентиран в чл.6 ал.2 от АПК, като няма основания да се
смята, че преустановяването на търговската дейност в този обект на жалбоподателя
посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата му в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Доколкото законът регламентира задължение за правните
субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед
определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това
задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на
съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесната.
Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на противоправното поведение
на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяването на последващо
нарушение от същия вид, с оглед защитата интересите на държавния бюджет от
правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните
задължения. Очевидно административният орган е съобразил спецификите на
търговския обект, с установения оборот и тежестта на нарушението и обосновано е
счел, че за постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и
достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на
достъп до същия за 14 дни. В този смисъл, твърденията на жалбоподателя за несъразмерност
съдът намира за неоснователни.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а
подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъдени.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "А." ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.П., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №290-ФК/08.10.2020 г. на Началника на отдел
"Оперативни дейности" град Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП град София.
Разноски не се присъждат.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: