Решение по дело №6811/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260661
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20191100106811
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 23.02.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева

при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6811 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Предявен е иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 във вр. с ал.2 от КЗ /отм./.

Ищецът З. „Л.и.“ АД твърди, че на 25.07.2012г. наследодателят на ответниците П.А.Б. след употребата на алкохол - 3,57 промила алкохолно съдържание в кръвта, движейки се с превишена скорост в насрещното движение, се ударил в т.а. „Ивеко“ 3512 с рег.№ *******, управляван от И.К.К.. В резултат на ПТП виновният водач П.Б. е починал, а воденото по повод на ПТП наказателно производството е било прекратено. След настъпването на ПТП пострадалият от ПТП И.К.К. е предявил претенция за присъждане на вреди срещу ищеца, застраховател на виновния водач.  Със съдебно решение, на К.е било присъдено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с разноски общо в размер на 66 764,33лв. В съдебното производство са участвали като трети лица помагачи съпругата и децата на починалия водач П.Б.. Ищецът застраховател е заплатил присъдената сума по образуваното срещу него изпълнително дело общо в размер на 78112,56лв. От платената от него сума ищецът претендира от ответниците сумата 71 736,08л., в която се включва присъденото обезщетение  по делото, лихвите и съдебните разноски. Ищецът уточнява, че не претендира разноските в изпълнителното производство. Ищецът посочва, че с плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу наследниците на причинителя на вредата П.Б., който управлявал МПС след употребата на алкохол. Посочва, че една от наследниците на П.Б., съпругата му А.Б. е направила отказ от наследството на починалия си съпруг. Двете му деца А.П.Б. и В.П.Б. са приели наследството на баща си по опис. Ищецът предявява срещу ответниците А.П.Б. и В.П.Б. осъдителен иск за заплащане на сумата 71 736,08лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото.

В хода на производството ответникът А.Б. навърши пълнолетие и се  отказа от наследството на своя баща П.Б.. Съдът прекрати производството по отношение на него, като делото продължи срещу ответника В.П.Б., малолетна, представлявана от своя законен представител А.А.Д..

Ответницата В.Б., представлявана от своя законен представител А.А.Д., не е депозирала отговор на исковата молба. Назначеният й от съда в хода на съдебното производство процесуален представител, адв.М., оспорва иска по основание и по размер. Моли съда да го отхвърли.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С решение № 706/11.04.2014г. по гр.д.№ 625/2013г. на Пловдивски окръжен съд, влязло в сила на 14.05.2014г.,  ищецът З. „Л.и.“ АД е осъден да заплати на К.И.К.на основание чл.226 ал.1 от Кодекса на застраховатено /отм./ сумата от 50 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 25.07.2012г., сумата 7960лв. имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете суми от 25.02.2013г. до окончателното изплащане , сумата 3009,85лв. лихва за забава върху главницата от 50 000лв. за периода 26.07.2012г. – 25.02.2013г., както и сумата 464,41лв. лихва за забава върху главницата 7900лв. за периода 26.07.2012г. – 25.02.2013г. Ищецът е осъден да заплати 2373лв. адвокатско възнаграждение на адв.А., и 2957,37лв. такси и разноски за производството по сметката на бюджета на съда. Решението е постановено с участието на А.А. Д.- Б., А.П.Б. и В.П.Б., като трети лица помагачи на ответника З.Л.и. АД. В мотивите на решението е прието, че водачът П.Б. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 3,57 промила. Съдът е приел, че основна причина за настъпването на ПТП е, че водачът П.Б. е навлязъл с лекия автомобил в насрещната лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, тъй като срещу него се е движил друг автомобил. Заключението на съда е основано и на анализа на събраните в хода на досъдебното производство, образувано по повод на процесното ПТП, а именно че единствено виновен за ПТП е водачът на л.а. П.Б., който е управлявал МПС след употребата на алкохол  и е предприел навлизане в пътната лента за насрещно движение с висока скорост в момент, когато по него са се движели множество МПС и това не е било безопасно, като в резултат на това е настъпила смъртта му, а на ищеца К.са били причинени множество травматични увреждания, съставляващи средни телесни повреди по см. на НК. Наказателното производство е било прекратено поради смъртта на дееца.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 625/2013г. , Пловдивски окръжен съд е издал изпълнителен лист в полза на К.И.К.срещу З.Л.и. АД за присъдените суми. Издал е и изпълнителен лист в полза на адв.А.за присъденото адвокатско възнаграждение. Образувано е изпълнително дело № 603/2014г. при ЧСИ М.Ц., рег.№ 828 на КЧСИ, район на действие ОС Пловдив. Видно от представеното от ЧСИ удостоверение /л.204 от делото/, изпълнителното дело е било образувано на 6.06.2014г. въз основа на два изпълнителни листи – един, издаден в полза на К.К.и втори, издаден в полза н адв.А..  От длъжника З. „Л.и.“ е постъпила общо сумата 78 112,56лв., която е била достатъчна за погасяване на всички предявени вземания по изпълнителното дело. ЧСИ е изплатил следните суми: в полза на взискателя К.К.сумата 70 749,08лв., в полза на  взискателя адв.А.сумата от 2373лв. , в полза на ЧСИ – сумата 4990,48лв. Изпълнителното дело е приключено на 17.07.2014г., поради изчерпване на предмета му.

            Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът намира предявения срещу ответницата иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ за основателен и доказан до размера на заплатената от застрахователя сума на увреденото лице.

Нормата на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ установява правото на застрахователят да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие  е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото възникване - това е датата на настъпване на застрахователното събитие по риска "гражданска отговорност". Застрахователното събитие е настъпило през 2012г., при действието на КЗ /в сила от 2006г., вече отм./, поради което приложими в спора са разпоредбите на КЗ /отм./ и по конкретно чл.274 от същия.

Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с делинквента на основанията, изрично посочени в закона - умисъл, употреба на алкохол и пр. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като наличието на тези основания законодателят свързва именно с този момент. Моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното притежание /Решение № 192 от 14.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 768/2010 г., II т. о., ТК/.

Съгласно установената съдебна практика, при упражняване на регресното право на застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на  чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ (отм.), застрахователят може да претендира платените на третите увредени лица обезщетения за забава от увреждането до плащането / така напр. Решение № 18 от 22.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1935/2015 г., II т. о., ТК/.

Постоянна и непротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството /така напр. Решение № 165 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1057/2011 г., II т. о., ТК/. Недееспособните са защитени от закона, който въвежда изискването те да приемат наследството само по опис - чл. 61  ал. 2 от ЗН. От момента на приемането на наследството наследникът отговаря за задълженията на наследодателя, като отговорността е  ограничена - до размера на полученото наследство, ако го е приел по опис - чл. 60, ал. 2 ЗН.

            В мотивите на решение № 706/11.04.2014г. по гр.д.№ 625/2013г. на Пловдивски окръжен съд, влязло в сила на 14.05.2014г., е прието, че на 25.07.2012г. П.Б. е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 3,57 промила, като виновно и противоправно е реализирал ПТП, причинило телесни повреди на К.И.Караколев. В решението е прието, че управляваното от виновния водач  Б. МПС е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на събитието в ищцовото дружество. Последното е осъдено да заплати на пострадалия обезщетение за търпените от него имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихвите за забава и разноските по делото.

            Мотивите на това съдебно решение са задължителни за ответницата в отношенията й с ищеца на основание чл.223 ал.2 от ГПК, тъй като тя е участвала в това съдебно производство като трето лице помагач, привлечено от застрахователя, сега ищец.

По настоящото дело се установи, че ищецът е заплатил на пострадалия сумата 70 749,08лв. , а за разноските на неговия защитник – сумата от 2373лв. Заплатил е и разноски на ЧСИ в размер на 4990,48лв.

            Установената, със сила на пресъдено нещо между страните, концентрация на алкохол в кръвта на виновния водач П.Б. от 3,57 промила  е над допустимата стойност от 0,5 промила, разрешена за управление на МПС по чл.5 ал.3 т.1 във връзка с чл.171 ал.1 б.”б” от ЗДвП /редакция след изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., действала към момента на ПТП и на възникване на застрахователното правоотношение/ .

Налице са обстоятелства, които в своята съвкупност обуславят възникването на правото на регрес в патримониума на застрахователя срещу застрахования по реда на чл.274  ал.1  т.1 от КЗ по отношение на заплатеното от него обезщетение за обезвреда във връзка с това събитие. Поради смъртта на застрахования, правото на регрес на застрахователя възниква срещу неговите наследници. Ответницата, малолетно дете, е приела наследството на баща си П.Блажен по опис, съгласно изискването на чл.61 ал.2 от ГПК. Видно от решение №73/25.10. 2013г. по гр.д.№ 17193/13г. на СРС приетото по опис наследство на П.Б. се състои от апартамент в ж.к.*******, заедно с избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Съгласно оправилото на чл.60 ал.1 от ЗН, наследниците, които са приели наследството , отговарят за задълженията , с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Тъй като ответницата е приела наследството на П.Б. по опис, тя отговаря само до размера на полученото наследство.

Поради наличието на активната и пасивна материалноправна легитимация на страните в производството относно процесното вземане и на елементите от фактическия състав на визираната норма на чл.274 от КЗ, предявеният иск на разглежданото основание се явява основателен и доказан по своя размер за сумата 70 749,08лв. Това е сумата, която застрахователят е платил на пострадалото лице като присъдено обезщетение за вреди и лихва за забава. Разноските не се включват в регресното право на застрахователя и не му се следват от застрахования – текстът на чл.274 а от КЗ /отм./ е ясен. Разноски се следват само в хипотезата на чл.226 ал.3 от КЗ /отм./ при умишлено увреждане на увредения от застрахования. В случая формата на вината на застрахования е непредпазливост по см. на чл.11 ал.3 от НК. За разликата до претендирания размер от 71 736,08 лв. искът следва да се отхвърли.

Акцесорната претенция на ищеца за заплащане на лихва за забава върху присъдената главница е основателна. На основание чл.86 вр.чл.84 ал.2 от ЗЗД присъдената сума се дължи ведно със законната лихва от поканата  - 23.05.2019г., датата на когато ищецът е подал исковата молба в съда.

По делото са постъпили становища от АСП ДСП Връбница и от ДСП Надежда, в които социалните служби възразяват срещу предявения срещу малолетната ответница иск. Посочват, че майката на ответницата не е имала финансовата възможност да защити правата на децата си по делото, водено пред ОС Пловдив. Посочват, че ответницата не познава своя баща и не може да бъде отговорна за случилото се, а дългът е непосилен за детето. Социалните служби предоставят на съда да реши делото съобразно най-добрия интерес на детето.

Съдът разбира възраженията на социалните служби малолетно дете да носи отговорност за финансовите задължения на своя баща, когото дори не познава. Законът, в обсъдените по-горе разпоредби, е ясен и следва да се приложи, независимо от конкретните обстоятелства за възрастта на длъжника, финансовото му положение  и липсата на връзка с неговия баща. Малолетната ответница е приела наследството на баща си и отговоря за неговите задължения до размера на полученото наследство – в случая апартамент в ж.к.Надежда. Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка.

 По разноските:

Ищецът претендира разноски по списък – 300лв. юрисконсултско възнаграждение и 2 869,44лв. платена държавна такса.

Ответницата не е направила разноски и не претендира такива. Възнаграждението на назначения й процесуален представител се заплаща от НБПП.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените от него разноски, съобразно размера на уважената част на иска. Съобразно списъка по чл.80 от ГПК, ищецът е направил разноски общо в размер на 3 169,44лв. Освен платената държавна такса , на основание чл.78 ал.8 от ГПК ответницата дължи на ищеца и юрисконсулско възнаграждение, което съобразно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ е в размер на 300лв. /в редакция към завеждане на иска/.  Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Въпреки, че делото не е с фактическа и правна сложност, то е продължило повече от 3г. и по него са проведени 5 съдебни заседания. Няма основание съдът да намали размера на юрисконсултското възнаграждение.  Съобразно уважената част на иска /98,62%/ на ищеца се следват разноски в размер на 3 125,70лв.

            Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА В.П.Б., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител А.А.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Д, сумата от 70 749,08лв., ведно със законната лихва от 23.05.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД, както и сумата 3 125,70лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 71 736,08 лв. ведно с лихвата за забава, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: