Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260160/18.11. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На четвърти ноември Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Роза Ризова
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01577 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3086899 на ОД на МВР Перник, с който на Б.Г.Г., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Елби Строй” ЕООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство. Представлява се от процесуален представител – адв. Д.Д.от ПАК, която поддържа направените в жалбата оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неточно и непълно описание на нарушението и допуснато несъответствие между мястото на неговото извършване с приложената санкционна норма на чл. 182, ал.2 от ЗДвП, което е довело до незаконосъобразност на процесния фиш. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното писмо е направено възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното възнаграждение в настоящето производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 15.10.2019 г. в 13:22 часа на ПП І-6, км 81+400, бензиностанция „Тенакс” преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София товарен автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ******със скорост от 83 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 13:00 часа до 15:00 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място бил изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 17.10.2019 г. с № 1158р-8160.
При направена справка по регистрацията
на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е
собственост на „Елби Строй” ЕООД, ЕИК ******, чийто законен представител
е именно жалбоподателя. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който отчетената
скорост била редуцирана на 80 км/ч,
предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 20 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от
същия закон административно наказание глоба в размер на 50 лв. Жалбоподателят
не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП, а
обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че товарен автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ******е собственост на „Елби Строй” ЕООД, чийто законен представител е именно жалбоподателя, което не се и оспорва от последния. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0147796 установява, че на 15.10.2019 г. в 13:22 часа автомобил с рег. № ******е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранса, който е релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяващо, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол от проверка № 52-ИСИС от 30.09.2019г. на Българския институт по метрология за съответствие с техническите изисквания, писмо изх. № 11-00-274 от 12.10.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 81+400 на път І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен знак В26 с цифрово означение 60 км/ч, монтиран при км 79+750 в посока към гр. София.
От правна страна:
Не е спорно, че товарен автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ******е собственост на „Елби Строй” ЕООД, чийто законен представител е именно жалбоподателя Б.Г.Г., поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания, предвид приобщения към доказателствения материал протокол за проверка № 55-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” към Българския институт по метрология, удостоверяващ последваща проверка за нейната годност съгласно чл. 38 от Закона за измерванията.
Предвид изложеното съдът приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията за техническата изправност на измервателния уред.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор.
На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0147796, който е
веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ,
тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и
категоричен начин. Същевременно пресечната точка от пресичането на маркерите на
четирите страни на снимката е именно на този с рег. № ******, поради което и съгласно приетото приложение към
удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ негова е измерената скорост.
За използване на системата за видеоконтрол на процесното място, за което е издаден обжалвания ЕФ по административнонаказателната преписка е представен протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Законодателят е въвел този задължителен документ, тъй като в неговото съдържание е предвидил възможност за удостоверяване чрез попълване в нарочни графи на съответните факти и обстоятелства при които е било извършено заснемането, т.е. същият следва да съдържа информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство и др., чието удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице, което и декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Настоящият състав намира, обаче, че са основателни наведените от
процесуалния представител на жалбоподателя доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения свързани с описанието на нарушението и съответната
нарушена правна норма, което от своя страна е довело до невъзможност да се
формира по несъмнен начин извод досежно правилността на дадената квалификация
на нарушението и да се направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата
санкционна норма. Съображенията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От неговото съдържание, освен мястото на което е бил извършван контрола - гр. Перник, се установява посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, която е била от гр. Радомир към гр. София, режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане-приближаващи автомобили. В протокола изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка е от 60 км/ч вследствие на пътен знак В26. Наличието на този знак и местонахождението му в рамките на населеното място гр. Перник по несъмнен начин се доказват и от писмо изх. № 11-00-274 от 12.10.2020 г. на Областно пътно управление Перник. В ЕФ обаче при фактическото описание на мястото на което е било установено нарушението са отразени различни обстоятелства, тъй като е описано, че същото е извършено в рамките на община Перник. Това противоречие още по-силно е задълбочено и с непосочването в процесния ЕФ на съответния задължителен обективен елемент от състава на нарушението, което се вменява на жалбоподателят, т.е. дали същото е извършено в населено или в извън населено място. Липсата на точно описание във фиша на мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си.
На второ място не е приложена съответната релевантна санкционна норма за нарушението, което е извършено от жалбоподателя, тъй като с процесния фиш той е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което също обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Съдът счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на установяване на нарушението, а именно в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост. Така констатираната промяна на фактическите обстоятелства не дава възможност на съда да измени административнонаказателното обвинение доколкото същата противоречи на отразените обстоятелства в обжалвания ЕФ и безспорно ограничава правото на защита на нарушителя. Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и същият не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.33 договор за правна защита и съдействие от 08.09.2020 г. се установява, че жалбоподателят Б.Г.Г., в качеството му на законен представител на „Елби Строй” ЕООД е възложил на адвокат Д.Д.от АК Перник оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), което изключва необходимостта от неговото коригиране, поради което и възражението на въззиваемата страна на прекомерност, съдът намери за неоснователно. Същото е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на Б.Г.Г., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Елби Строй” ЕООД.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3086899 на ОД на МВР Перник, с който на Б.Г.Г., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Елби Строй” ЕООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1,
да заплати на Б.Г.Г., ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на „Елби Строй” ЕООД сума
в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ