Определение по дело №1425/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 14196
Дата: 11 юни 2019 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20191100501425
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                     

       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                           гр.София, 11.06.2019 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, I отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

      2. РАЙНА МАРТИНОВА   

                                                                                           

като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.дело № 1425 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

             

Производството е по реда на чл.577, ал. 1 ГПК.

Подадена е частна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу определение от 01.11.2018 г. на съдия по вписванията при СРС, по повод молба вх. № 72502/01.11.2018 г. по описа на Служба по вписванията – София, с което е отказано заличаване на възбрани по партидата на М.А.Д..

В жалбата се поддържа, че в случая  във връзка с определение № 16132 от 20.07.2018 г. на СГС, ГО, постановено по г.д. № 8256/2018 г. по описа на СГС, КПКОНПИ е предприела действия по заличаване на наложените обезпечителни мерки на М.А.Д.. Сочи се, че в молбата подробно са посочени имотите, за които се иска заличаване, съответно с посочване на площ, местонахождение, граници и нотариален акт, с който имотът е придобит. Излага се, че в по отношение на посочване на датата 09.10.2010 г. е налице техническа грешка. Прилага се съпроводително писмо, а освен това посочва под кой номер и кой том на книга „възбрани“ са вписани възбраните върху горепосочените недвижими имоти, чието заличаване се иска, въз основа на влязъл в сила съдебен акт. Моли съда, да отмени обжалваното определение, и на негово място да бъде разпоредено вписване на основание чл. 569, т. 5 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, като разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

В обжалвания акт, съдията по вписванията е приел, че в искането за заличаване липсват посочени сигнатури на вписване на възбраните, чието заличаване се иска, като не е посочено под кои номера, в кой том на книга „Възбрани“ същите са подредени. В приложеното определение също няма яснота относно броя и годините на налагане на възбраните, чиято отмяна е постановена, както и липсват  приложени към молбата копие на всяка една от тях.  Съдията по вписванията е посочил, че при извършена служебна справка по персоналните партиди на лицата, посочени в определението, като собственици на възбранените имоти, е открито съвпадение на пет от посочените „двойно входящи номера“, но не е открита възбрана, вписана на 09.10.2010 г. Тъй като се иска едновременно заличаване на всички посочени възбрани, наличието на несъвпадение при една от тях, прави невъзможно удовлетворяването на цялото искане. Освен това, към искането за заличаване, не е представено изискуемото съгласно заповед № 2707/10.08.2015 г. на председателя на СГС „нарочно съпроводително писмо, подписано от съдия“ в случаите на представяне за вписване на определение за отмяна на наложена чрез обезпечителна заповед възбрана.

В случая, искането  е мотивирано въз основа на влязло в сила определение № 16132 от 20.07.2018 г., постановено по гр.д. № 8256/2018 г. на СГС, ГО, с което е отменено определение от 08.03.2010г., по гр.д. № С -13/2010 г. на СГС, отнасящи се до наложени възбрани върху имуществото на М.А.Д..

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.6 от ТР 7/25.04.2013 г., постановено по т.д. 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Изрично в мотивите към т. 6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че когато съдът нарежда вписване на възбрана върху недвижим имот със свое определение, то не може да бъде контролирано от съдията по вписванията.

В чл. 32 от Правилника за вписванията, е предвидено че заличаването на възбрана се извършва чрез нанасяне в партидната книга с указание на основанието, по което то е станало, и кога е направено. За извършеното заличаване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на вписания акт, като посочва входящия номер на молбата за заличаване. По аргумент от чл. 24 от Правилника за вписването, възбрана като обезпечение на иск, респективно заличаване на възбрана се извършва при представяне на обезпечителната заповед за налагане на възбраната, респ. определението за отмяна на наложена чрез обезпечителна заповед възбрана. Законът не предвижда представянето с молбата на заинтересованото лице за вписване на възбрана на други документи, изходящи от съда. Поради това няма основание в закона да се изисква към молбата на заинтересованото лице за заличаване на възбрана като обезпечение на иск да се представя и съпроводително писмо, изхождащо от съда. Съдията по вписванията няма право да поставя допълнително изискване за представяне на "нарочно съпроводително писмо, подписано от съдия", позовавайки се на Заповед № 2707 от 10.08.2015 г. на председателя на СГС, тъй като последната предвижда издаването на такова писмо единствено с цел да бъде подобрено и ускорено обслужването на гражданите и юридическите лица при вписването. В този смисъл посочената заповед има вътрешно-служебен характер, като адресат на същата не са заявителите в производството по чл. 569, т. 5 от ГПК.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на съдията по вписванията относно липсата на индивидуализация на имотите, посочени в определението на съда. Разпоредбата на чл. 24, б. "а" от ПВ препраща към чл. 6, ал. 1, б. "в" от ПВ, в частта относно индивидуализацията на имота – с посочване на вид, местонахождение, номер на имота, площ и/или застроена площ и граници. С определението на съда за заличаване на възбрани върху недвижими имоти, същите са индивидуализирани в необходимата степен, съобразно горепосочените изисквания, за установяване кой точно е имотът, обект на възбрана. Вписването на възбраната към момента все още се извършва по личната (персонална) партида на длъжника, а не по партида на имота (чл. 74 ЗКИР), а освен това се иска заличаване на възбрани, видно от молбата, само по отношение на едно лице.

Следователно обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.  Преписката следва да се върне на съдията по вписванията, който следва да се произнесе съобразно установеното и да извърши вписването на заличаването на наложени възбрани върху имуществото на М.А.Д., въз основа на съдебния акт.

Така мотивиран, съдът

      

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ определение от 01.11.2018 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано заличаване на възбрани по партидата на М.А.Д., по молба вх. № 72502/01.11.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписвания за извършване на исканите действия по заличаване на възбраните, като се съобразят и указанията дадени с настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.