№ 123
гр. Русе, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20224500500118 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Община-гр.Сливо поле, представлявана от кмета на общината, обжалва
Решение № 2 от 04.01.2022г, постановено по гр.д.№ 3196/21 по описа на РРС,
с което Общината е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000лв, предявена частично от 7 000лв,
ведно с лихвата за забава върху присъдената сума, считано от 07.09.2018г до
окончателно плащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на 20лв,
както и държавна такса и възнагарждение за вещо лице в общ размер на
550лв и адвокатско възнаграждение за окозана безплатна правна помощ в
размер на 500лв. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя е
уточнил, че обжалва решението в частта, в която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 1500лв , която според жалбоподателя е
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата
се излагат оплаквания за неправилна преценка на съда на понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Претендират се разноските по
делото, определени съразмерно с уважената част от иска.
Въззиваемият А.Н. счита жалбата за неоснователна, а постановеното от
съда решение за правилно. Претендират се направените
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбоподателят Община-гр.Сливо поле в жалбата си няма оплаквания
относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка
относно самият деликт. В този смисъл не е спорно, че на 07.09.2018г А.Н. е
1
бил нападнат и нахапан от безстопанствено куче докато бил със сина си –
св.А.Н. на пазара на гр.Сливо поле. В първата инстанция е установено по
категоричен начин, че вследствие на това ухапване същият е получил
разкъсно-контузни рани, охлузвания и одрасквания на двете предмишници и
двете ръце. Веднага след ухапването е посетил УМБАЛ”Канев” в гр.Русе
където му е направена стерилна превръзка и е извършена хирургична
обработка. След няколко дена/ на 10.09.2018г/ освен нова превръзка му е
поставен адаптивен кожен конец на раната от вътрешната част на дясната
предмишница, тъй като раната „зее широко“. Предписани са му превръзки
през ден и сваляне на конците след 14-я ден. От показанията на св.А.Н. се
установява, че поради дълбоките рани, според лекарите, същите трябвало да
останал отворени, за да не се инфектират и едва по-късно са зашити. В
момента след нараняването на ищеца са му били инжекции, които са
болезнени. Според вещото лице след повече от месец раните се възстановили,
но са останали белези. Вещото лице е установило, че след инцидента Н. е
получил промяна в сетивността на кожния участък по дланната повърхност на
дясната предмишница дистално от най-голямата рана, който според вещото
лице е реална възможност при такива рани. Според вещото лице, щом това
оплакване съществува три години след инцидента, не може да се очаква
тепърва да настъпи възстановяване. От гласните доказателства е установено,
че заради наранените сухожилия на дясната ръка и сега баща му чувства, че в
нея няма сили, оплаквал се и понастоящем от прорязващи болки. Освен това
дълго време изпитвал страх от кучета, а заради проблемите с ръцете около
половин година не е карал кола, нараняванията му пречели лесно се обслужва
сам.
Първоинстанционният съд правилно е преценил тези увреждания и
претърпените от ищеца болки и страдания и правилно, спазвайки принципа
на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, е преценил, че справедливото
обезщетение, което би могло да репарира същите е в размер на 5 000лв.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че съдът неправилно е преценил
горният критерии. Съдът правилно е преценил тежестта на раните от
ухапванията. Установено, че същите са били дълбоки и поради характера им е
имало възпаление. Възстановяването им в период на около 4-5 седмици, не е
незначителен период, както счита жалбоподателят. Освен това през този
период се налагало ищецът често да ходи на превръзки, заради вида на раната
се е наложило да му се бият инжекции, да се зашие раната. Невярно е
възражението в жалбата, че липсва усложнение от ухапването от куче.
Напротив и към настоящият момент ищецът продължава да усеща изтръпване
и безчувственост в дясната предмишница където е била най-голямата му рана.
В заключението си вещото лице сочи, че е възможно такова усложнение от
подобни рани, каквито е получил Н., именно защото ищецът е посочил пред
вещото лице,че има подобно оплакване и заключението е в смисъл, не както е
възприето от жалбоподателя, че абстрактно е възможно такова усложнение, а
че реалното оплакване у ищеца е възможна последица от конкретните му
увреждания. Това усложнение е установено и от гласните доказателства. В
този смисъл постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемият разноски
във въззивното производство в размер на 500лв адвокатско възнаграждение за
оказваната на ищеца безплатна правна помощ по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА,
което възнаграждение следва да се изплати на адв.М.А..
Мотивиран така, окръжният съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2 от 04.01.2022г, постановено по гр.д.№
196/21 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Община-гр.Сливо поле, обл.Русе, ЕИК *********, гр.Сливо
поле, пл.“Демокрация“ № 1, представлявана от кмета на общината В.А. да
плати на адв.М.А., ЕГН ********** сумата от 500лв, представляваща
адвокатско възнаграждение за представителство на А.Н. във въззивната
инстанция, на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3