РЕШЕНИЕ
№ 831
гр. Пловдив , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Живко С. Желев
при участието на секретаря Величка Д. Динкова
като разгледа докладваното от Живко С. Желев Гражданско дело №
20205330110287 по описа за 2020 година
Предявените искове намират основание в чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Мого България“ ООД твърди, че е заявител в производство по чл.410
ГПК, като в негова полза е издадена заповед за изпълнение за сумите: 24,52 лева
главница, 355,90 възнаградителна лихва, 0,17 лева неустойка за забава, 464,67 лева
неустойка за прекратяване на договор и 137,46 лева застрахователна премия по
задължителна застраховка. Вземанията били породени от договор за лизинг, сключен
между дружеството ищец и ответницата, който поради неизпълнение бил прекратен от
страна на лизингодателя. Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което се иска да бъде установено съществуването на вземането.
Ответницата В. Ж. Б. не е подала отговор на исковата молба.
Съдът намери за установено следното:
На 26.10.2018г. между „Мого България“ ЕООД /впоследствие преобразувано в
ЕАД/ и ответницата В. Ж. Б. бил сключен договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността. В изпълнение на договора дружеството
придобило лек автомобил „Н.“ мод „М.“ на стойност 5500 лв. и предоставил същия на
Б. /лист 5/. Общо дължимият разход по кредита възлизал на 8736,46 лв. Към договора
1
бил приложен погасителен план /лист 7/. Автомобилът бил предаден на ответницата с
протокол от 26.10.2018г. / лист 37/. На 03.10.2019г. дружеството ищец уведомило
ответницата, че във връзка с неизпълнение на нейните задължения за плащане на
вноски, на осн. чл.13.5 от общите условия, прекратява договора за лизинг считано от
датата на уведомяването. Посочено било, че към момента на прекратяването са
дължими следните суми: 285,48 лв. лизингови вноски; 0,28 лв. неустойка за забава;
464,67 лв. неустойка по чл.15.5 от общите условия; 660 лв. разходи за възстановяване
на лизинговия актив. Получаването на съобщението е удостоверено с подписа на
ответницата, като на 08.01.2019г. тя върнала автомобила, за което бил съставен
протокол / лист 39/.
На 01.11.2019г. дружеството ищец подало против ответницата заявление по
чл.410 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение за следните суми: 24,52 лв.
главница за лизингови вноски за времето 20.11.2018г. – 08.01.2019г.; 355,90 лв. вноски
за възнаградителна лихва от 20.11.2018г. до 08.01.2019г.; 0,17 лв. неустойка за забава
от 20.11.2018г. до 08.01.2019г.; 464,67 лв. неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя; 137,46 лв. заплатена застрахователна премия по полица
***********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.11.2019г. / лист 18
от приложеното дело/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че между ответника и дружеството ищец е сключен договор за
лизинг, който е бил прекратен поради неизпълнение от страна на ответницата.
Обстоятелството, че са били налице основания за прекратяване, тоест неизпълнение, се
установява от приложеното уведомление, което е подписано от ответницата, както и от
факта, че тя доброволно е върнала лизингованата вещ.
Ответницата не е оспорила размера на претендираните суми, които се
установяват от представените по делото доказателства.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни
разноски както следва: 325 лв. за настоящото производство, както и 75 лв. в
производството по ч.гр.д. № 17873/2019г. на ПРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.92,
2
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение на В. Ж. С. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул.
Д. Г. №**, ет. *, ап. ** съществуването на вземането на „Мого България” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г. М. Димитров №16-А
за сумите: 24,52 лв. /двадесет и четири лева и 52ст./ главница за лизингови вноски за
времето 20.11.2018г. – 08.01.2019г.; 355,90 лв./триста петдесет и пет лева и 90ст./
вноски за възнаградителна лихва от 20.11.2018г. до 08.01.2019г.; 0,17 лв. /седемнадесет
стотинки/ неустойка за забава от 20.11.2018г. до 08.01.2019г.; 464,67лв. /четиристотин
шестдесет и четири лева и 67 ст./ неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя; 137,46 лв./сто тридесет и седем лева и 46ст./ заплатена
застрахователна премия по полица ********, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 01.11.2019г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена
заповед №11527/27.12.2019г. по ч.гр.дело №17873/2019г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА В. Ж. С. да заплати на „Мого България” ООД, на осн. чл.78, ал.1
ГПК, сумата 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ разноски за настоящото производство,
както и 75лв. /седемдесет и пет лева/ разноски за производството по ч.гр.д.
№17873/2019г. на ПРС.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п_____________
3