Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично
заседание на тринадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 9723 по описа за 2016 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищецът М.А.С. твърди, че на 13.10.2015 г., около 07:45
часа, на главен път 1-8, км.205 + 080, водачът Ф.С.Г., управляващ товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „1846 ПС Актрос“, с рег. №
*******, ударил движещият се попътно велосипедист – ищецът М.А.С.. По случая е
образувано НОХД № 493/2016 г., по описа на РС – Пазарджик, което е приключило
със споразумение. След инцидента ищецът е опериран по спешност, непосредствено
след което е изпаднал временно в кома, а малко по-късно е отстранен далакът му.
На 28.10. 2015 г., по повод счупените прешлени е извършена нова операция, след
която ищецът е хоспитализиран в отделение по неврохирургия за периода от
02.11.2015 г. до 09.11.2015 г. Състоянието на лицето е останало тежко след
гръбначната операция и поради пълната невъзможност да движи долните си
крайници, С. е приет в отделение по физиотерапия и рехабилитация за период от
една седмица. Ищецът е изписан без особено подобрение и му е предписано домашно
лечение. В резултат на претърпените травми С. е трайно обездвижен и живее при
строг постелен режим. Претендира в настоящето производство, ответникът да
заплаща ежемесечно сумата от 4255,23 лв., която представлява периодично платимо застрахователно
обезщетение за имуществени вреди (разходи за всекидневни процедури с
рехабилитатор и полагане на постоянни грижи от специализирано лице –
болногледач), дължимо за период от 17.11.2015 г. (дата на изписване за домашно
лечение), до настъпването на юридически факт, представляващ основание за
изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащането на
претендираното месечно обезщетение, платимо на 17-то число на месеца, за който
се отнася, ведно със законната лихва, както и разноски.
Ответникът „Л.И.“ АД оспорва иска като недопустим,
като твърди, че цената на иска не е определена и не е определяема. Оспорва
настъпването на твърдените травми, както и тяхната тежест и обем. Възразява
срещу твърденията за необходимостта от предоставяне на услуги от болногледач и
рехабилитатор, както и плащане на всички направени до този момент разноски във
връзка с тези услуги. Прави възражение за съпричиняване с оглед носене на
светлоотразителна жилетка и място на удара. Претендира разноски.
Третото лице помагач Ф.С.Г. (на страната на ответника)
не взема становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от протокол за проведено на 9.03.2016 г. о.з. по
НОХД № 493/16 г. на РС Пазарджик, съдът е одобрил споразумение, с което Ф.С.Г. се признава за виновен, в това, че на
13.10.2015 г. на главен път от Пазарджик към Перник, при управление на товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „1846 ПС Актрос“, с рег. №
*******, нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 123, ал. 1 и ал. 2, б. „а“ и б. „б“ ЗДвП (тъй като не е контролирал непрекъснато превозното средство, движел се е с
несъобразен скорост от 76 км/ч и не е направил всичко възможно да намали или да
спре при възникналата опасност за движението) като блъснал попътно движещия се
велосипедист М.А.С. и му причинил комплексна тежка телесна повреда – загуба на
слезка и осакатяване на двата долни крайника, като след деянието е избягал –
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. чл. 343, ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Приетата по делото СИЕ
е дала заключение, че необходимите болногледачи за ежедневно 24-часово
денонощно обслужване на пострадалия, при законово установен 8 часов работен ден
и петдневна работна седмица, са 4 човека. Възнаграждението на четири
болногледача за един месец е 1840 лв., а общата средно месечна стойност на
разходите за труд за тях са 2455,23 лв. Видно от обстоятелствената част на заключението
в тази сума е включена сумата за основна заплата, извънредният труд, който ще
се заплаща на трима от болногледачите, когато четвъртия е в отпуск,
осигуровките за всеки от тях (вкл. тези върху извънредния труд). Установено е,
че за района на област Пазарджик разходите за рехабилитация на час са в размер
на 30 лв. и при тази цена общата средномесечна стойност на разход за използване
на услугите на рехабилитатор за ищеца при ежедневни посещения за 2 часа е 1800
лв. Прието е, че стойността на услуги за болногледач и рехабилитатор за месечно
обслужване за региона Пазарджик е 4255,23 лв.
Приетата по делото СМЕ е дала становище, че в резултат
на инцидента ищецът М.С., на 44 г., е получил травматичен шок, политравма, контузия
на гърдите, счупване от 2-ро до 7-мо ребро в ляво, и 4-то и 5-то ребро в дясно,
с навлизане на свободен въздух в гръдната кухина, както и навлизане на телесна
течност в гръдната кухина, счупване на 6-ти и 7-ми гръден прешлен с разместване
на фрагментите и увреждане на гръбначния мозък, парализа на долните крайници,
разкъсване на далака и капсулата на левия бъбрек и упоръка на тънкото черво, рана
на скалпа на челната област на главата. Прието е, че уврежданията на ищеца са с
доказан произход от ПТП и са довели до трайно осакатяване и инвалидизиране,
както и до безвъзвратна загуба на орган. Извършени били коремна и гръбначна
операции, като възстановителния период продължава и по настоящем. Присъствието
на болногледач и придружител в такъв случай са
задължителни и към момента на изготвянето на заключението. Уточнено е, че е
необходима постоянна физиотерапия и рехабилитация, масажи и ЛФК, тъй като в
противен случай бързо може да се премине към строг постелен режим на болния,
което на свой ред да провокира декубитални рани с проблемно лечение. Вещото
лице е посочило, че НЗОК заплаща само 7-дневно рехабилитационно лечение два
пъти в годината (съгласно пояснение в о.з.) само при болнични условия, но не
осигурява рехабилитация и физиотерапия на амбулаторно болните. Тази дейност се
заплащат от самите тях при договорни цени с изпълнителите. Посочено е в о.з., че два часа ежедневно
провеждане на процедури е трудно изпълнимо, тъй като обичайно е подходящо те да
са в рамките на 45 до 60 минути. Вещото лице е разяснил още, че решението за
личен асистент се взема от комисия и те са с регламентирано възнаграждение,
като се отчита деня на освидетелстване и обикновено, определения в този случай
придружител, се вписва в експертното решение.
Свидетелят Я.И.С.(чиято сестра е омъжена за ищеца) разказва,
че след катастрофата М. бил в кома, целия потрошен, счупен кръст, ребра, крака,
всичко било помляно. Главата му била напълно отлюпена, а в болницата седял
месец и нещо – два, като после бил преместен в София. Преди инцидента бил здрав
човек, а сега от кръста надолу въобще не можел да се движи, масажирали го, не
можел да седне, тъй като имал планки и шини в кръста и като седял го боляло и
започвал да крещи и да се кара. Ищецът бил все на легло като за него се грижели
жена му, нейните родители и свидетеля.
Няма спор относно обстоятелството, че при ответното
дружество е налице валидна застраховка на гражданската отговорност на водача Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Не се спори и от събраните по делото доказателства се
установява, че при ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на
водача Ф.С.Г. е пострадал ищецът, който е получил редица изключително тежки
травматични увреждания, установени както в наказателния процес (с оглед
сключеното споразумение, което има значение на влязла в сила присъда), така и в
хода на настоящия процес от СМЕ, обсъдена по-горе. Макар и да е възразил, че
ищецът е съпричинил вредния резултат, ответникът не е доказал тази своя теза.
Установените телесни травми са довели до постоянно инвалидизиране на
пострадалото лице и понастоящем неговият възстановителен период продължава при
непрекъснат постелен режим и необходимост от непрекъсната грижа. Вещото лице е
изтъкнало, че присъствието на болногледач и придружител са задължителни, което
се отнася и до ежедневната рехабилитация, масажи, лечебна физкултура и пр. При
така събраните доказателства следва да се приеме, че разходът на ищеца за
получаване на тази задължителна и специфична ежедневна помощ е обоснован и
съставлява имуществена вреда за него. Искът за присъждане на обезщетение за
тези имуществени щети е основателен по своето естество. Що се касае до размера
и периода, за който същото се дължи, съдът приема следното:
Съгласно задължителната съдебна практика на
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили
или ще настъпят, като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане. Доколкото се установява,
че състоянието на ищеца е необратимо и необходимостта от ползването на болногледач
и рехабилитатор ще са ежедневие за него, следва да се приеме, че ищецът ще
следва до края на живота си да заплаща разходите за тяхното възнаграждение.
Следователно от датата на исковата молба – 5.08.2016 г., тази претенция за
бъдещи сигурни имуществени вреди (плащане, което засяга имуществената сфера на
пострадалия) е основателна. За времето преди завеждане на иска обаче, в тежест
на ищеца е било да докаже, че за вече
предоставена чужда помощ са извършвани плащания. В тази насока няма нито
твърдения, нито събрани доказателства. Ищецът не се е позовал и на друга
ползваща го хипотеза, а именно че за него са полагани грижи от близки, които са
напуснали работа по този повод. Ето защо настоящият състав приема, че искът за
обезщетяване на имуществени вреди настъпили за периода от 17.11.2015 г. до
завеждана на исковата молба се явява неоснователен. Уважаването на такава
претенция би довело до неоснователно обогатяване, тъй като ищецът ще получи
парични средства от застрахователя за услуги от болногледач и рехабилитатор,
каквито не е ползвал през изминалия период, респ. не е заплащал.
Относно определянето на конкретния размер на дължимото
за в бъдеще месечно обезщетение съдът намира следното: В месечната сума,
дължима от застрахователя следва да се включи основната заплата на четирима
болногледачи, които при спазване на изискванията на 8 часов работен ден могат
да поемат грижите за пострадалия. Съответно върху тази сума следва да се
начислят осигуровки, които са за сметка на работодателя, както е посочено в СИЕ.
По данни на експертизата месечната сума за четирима асистенти възлиза на 1840
лв. плюс 343,36 лв., или общо 2183,36 лв. Съдът не намира основание да включи в
крайната стойност и суми за извънреден труд (съответно осигуровки върху тях),
тъй като няма никакви причини да се приеме, че асистентите ще полагат такъв, а
няма да бъдат замествани по време на годишния си отпуск от друго лице. Що се
касае до сумите, които ще се заплащат за ежедневна рехабилитация, съдът
съобразявайки становището на вещото лице, че необходимото време за такива
процедури е 45-60 минути дневно, приема (с оглед данните в СИЕ), че средно
месечната сума за процедури възлиза на 912,50 лв. (365 дни по 30 лв. разделено
на 12 месеца).
При тези аргументи следва да се приеме, че искът за
месечно обезщетение на имуществени вреди от разходи за болногледач и
рехабилитатор е основателен за сумата от 3095,86 лв. Тази сума следва да се
присъди от датата на исковата молба до настъпване на причини, които да доведат
до отпадане на необходимостта от използване на такава специализирана ежедневна
и денонощна помощ. Плащането следва да се възложи на застрахователя, за който
няма спор, че отговаря за виновното и противоправно поведение на водача Г., а
ищецът има пряк иск срещу застрахователното дружество.
(В смисъла на изложените по-горе доводи и съдебната
практика – решение № 499/30.06.2010 г. по гр. д. № 647/2009 г. на ВКС, ІV г.о.;
Решение № 153/02.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г. на ІV г.о.; Решение №
317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г.о., т. 1 на ППВС №
4/23.12.1968 г., т. 4 на П. ВС № 4/1975 г.)
Предвид изложените по-горе аргументи съдът намира, че
предявени иска следва да бъде частично уважен, като на ищеца се присъди
обезщетение в размер на 3095,86 лв. месечно, считано от 5.08.2016 г., ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на
причина за изменение на месечното обезщетение или прекратяване на същото, като
искът следва да се отхвърли за предявената над този размер сума и за
претенцията преди тази дата.
С оглед изхода на спора на процесуалният представител
на ищеца се следва възнаграждение в размер на 3873,53 (изчислено при условията
на чл. 38 ЗА вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК). Предвид факта, че част от исковата претенция е отхвърлена на ответника се
следва възнаграждение за юрисконсулт в размер на 450 лв. и разноски за
експертизи в размер на 81,74 лв. Застрахователят следва да заплати в полза на
СГС държавна такса в размер на 4458,04 лв. и 500 лв. за експертизи.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”, ЕИК ***********, да
заплаща на М.А.С., ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата
от 3095,
86 лв. месечно, считано от 5.08.2016 г., ведно със законната лихва за забава
върху всяко просрочено обезщетение до настъпване на причина за изменение на
месечното обезщетение или прекратяване на същото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата до
пълния предявен месечен размер от 4255,23 лв. и за периода от 17.11.2015 г. до
5.08.2016 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” да заплати на адв. С.С.
възнаграждение в размер на 3873, 53 лв. на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” да заплати по сметка на СГС сумата от
4958, 04 лв. разноски по делото на основание на 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.С. да заплати на ЗК „Л.И.” сумата от 531,74
лв. разноски по делото на основание 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач Ф.С.Г. на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: