РЕШЕНИЕ
№ 1372
гр. Пловдив, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20235300502561 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на К. К.
С., ЕГН: ********** лично и като майка и законен представител на детето Ц.
Д. Й. против решение №3753/28.08.2023 г., постановено по гр.д. № 9565/2023
г. на Районен съд - Пловдив, І бр. състав, с което е оставена без уважение
молбата и, подадена в лично и в качеството й на законен представител на Ц.
Д. Й. с ЕГН: ********** срещу Д. Й. Д. с ЕГН ********** за издаване на
заповед за защита от домашно насилие и е отменена издадената заповед за
незабавна защита № 101 от 10.07.2023 г. Жалбоподателката поддържа, че
решението, с което е отказано издаване на заповед за защита е
незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго решение по същество, с което молбата за защита да се уважи.
Въззиваемият Д. Й. Д. чрез адв. И. В. оспорва възивната жалба като
неоснователна.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от
1
лица, имащи право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Пловдивския районен съд е било образувано
въз основа на молба от К. К. С., в лично и като майка и законен представител
на малолетното дете Ц. Д. Й. с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, с която
се излагат твърдения, че спрямо тях от страна на ответника по молбата Д. Й.
Д. е осъществен акт на домашно насилие. В молбата са изложени
обстоятелства относно това, че молителката К. С. и ответникът по молбата Д.
Д. са живеели на семейни начала в дома на родителите на ответника в ***, а
детето Ц., родено на *** г. е тяхна дъщеря. Изложени са твърдения в периода
на съвместно съжителство ответникът да се е държал грубо с молителката К.
С. и многократно да е упражнявал физическо насилие спрямо нея, като е
отправял обиди, поради което на 28.02.2023 г. К. С. се прибрала с влак в ***и
заживяла при баща си.
Относно конкретния акт на домашно насилия фактическите
обстоятелства, изложени в молбата са следните: На 08.06.2023 г. молителката
и нейният баща отишли в ***, за да вземат детето Ц. и да го доведат в ***.
Първоначално в дома на ответника освен детето били само неговите
родители. В последствие дошъл и Д.. Ответникът не бил съгласен да даде
детето и започнал да крещи. Детето било хванало молителката за ръката, а Д.
го държал за другата ръка и го дърпал. Започнал да крещи, че няма да я пусне.
Д. Д. посегнал, за да удари бащата на молителката К. С., но не успял. След
доста бурни скандали и агресия успяли да тръгнат с детето с кола за ***. След
като пристигнали в гр. Пловдив, ответникът звънял по телефона по 5 – 6 пъти
на ден и искал да вижда детето, а детето било много наплашено.
Ответникът Д. Д. първоначално не е взел становище по молбата. Във
възизвното производство поддържа, че не е извършвал актове на насилие
срещу молителите.
Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е до съда в
едномесечния срок от извършване на актовете на домашно насилие и срещу
лице от кръга на очертаните в чл. 3 от закона. Молителката К. С. и ответникът
по молбата Д. Д. са живели на семейни начала, а молителката Ц. Й. е тяхно
малолетно дете.
Легално определение за понятието "домашно насилие" е дадено в чл.
2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
2
Молителката е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с
която са декларирала същите обстоятелства, описани в молбата.
Пред районния съд са събрани гласни доказателства, като са
разпитани бащата на първата молителка и майката на ответника по молбата.
Установява се от показанията на свидетеля К.К.С. баща на
молителката К. С. и дядо на молителката Ц. Й., че дъщеря му К. си дошла при
него в края на месец февруари 2023 г. Цялата била в синини от бой. К. казала,
че е избягала от мъжа й, защото той я биел, тормозел. Дъщеря му живеела
при ответника в ***. Те имали дете, което е на четири години. След като си
дошла, К. била стресирана, уплашена. Отишли през месец юни да вземат
детето. Когато пристигнали, Д. го нямало, бил на работа. Свекърът Й. и
свекървата Ц. били там. Детето било там, на двора, играело си. След като се
върнал бащата му казали, че са отишли да вземат детето. Подали сигнал на
Телефон 112, но никой не реагирал. Казали им да се обадят на полицията и те
се обадили. През това време Д. протестирал да затворят телефона и да не се
обаждат. През това време детето било в майка си К. и изобщо не искало да
слезе на земята. Детето искало да си тръгва, дърпало майката към колата, но
Д. не я пускал. Д. дърпал детето и се наложило свидетелят да се намеси. След
като застанал между двамата родители, за да може дъщеря му да тръгне, Д. и
Й., свекърът на дъщеря му скочили срещу него. Д. посегнал и го блъснал, за
да препречи пътя на К. и да не излезе навън. След това свидетелят пак
застанал отпред и казал на К. да отиде към колата с детето, за да тръгнат.
Детето постоянно плачело. Д. дърпал детето постоянно. Успели да стигнат до
колата. Д., майка му и баща му обградили колата. Свидетелят им казах да се
дръпнат от колата, че знаят адреса, на който живее, след което тръгнали към
***. Понастоящем живеели в неговото жилище в ***. Бащата много пъти е
правил опити да се свърже с К.. Сменили картата на телефона на К., защото
ответникът и родителите му звъняли по всяко време, постоянно.
Свидетелката Ц.Л., майка на ответника Д. Д. и баба на молителката
Ц. Й. сочи относно процесната случка на датата 08.06.2023 г., че когато
взимали детето, те не били съгласни. Детето започнало да плаче, когато
видяло майка си.
Въз основа на така събраните доказателства и изложените в молбата
фактически обстоятелства, възпроизведени и в декларацията на молителката,
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав споделя изводите в
първоинстанционния съд в решението му относно това, че на конкретно
посочената дата - 08.06.2023 г. от страна на ответника не е извършено
домашно насилие. Изложените в молбата обстоятелства, установени и от
показанията на разпитаните свидетели сочат на спор между родителите
относно това кой от тях ще упражнява родителските права върху детето Ц. и
свързаните с този спор обтегнати отношения между двамата родители.
Установено е по делото, че молителката с помощта на своя баща е взела от
дома на ответника общото им детето без неговото съгласие и при
3
противопоставянето му, при което последсният е крещял е и е дърпал към
себе си детето. Това поведение на ответника обаче не може да се приеме за
насилие по смисъла на ЗЗДН. Следва да се отбележи, че не всяко конфликтно
поведение съставлява домашно насилие. Не може да бъде квалифициран
всеки по - остър спор между близки родственици като домашно насилие.
Домашното насилие като поведение надхвърля рамките на житейски
допустимото, а целта на ЗЗДН е да защитава действителните жертви от
конкретен акт (актове) на домашно насилие, а не да урежда спорове между
родителите за родителски права и мерки на личните отношения на децата с
близките им и в това производство не следва да се преценяват родителски,
възпитателски качества и морален облик на съответния родител, или да се
събират доказателства по други дела.
Ето защо съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е
неоснователна. Решението на районния съд, с което молбата е отхвърлена, е
правилно и като такова същото ще се потвърди.
С оглед разпоредбите на чл. 11, ал.1 и чл. 17, ал.2 от ЗЗДН, при
подаването на молбата и съответно на жалбата, страните не са внасяли
държавни такси по делото. Ето защо въпросът за разноските и таксите за
въззивното производство следва да се разреши съобразно правилото на чл. 11,
ал.3 ЗЗДН, съгласно което молителя (пострадалото лице) заплаща държавната
такса и разноските по делото само при отказ за издаване на заповед или при
отмяна на заповедта.
Ето защо и при този изход на спора, дължимата държавна такса по
делото в общ размер на 12,50 лв., следва да се възложи на жалбоподателката.
Предвид изхода по делото жалбоподателката ще бъде осъдена да
заплати на въззиваемия направените от него разноски по делото пред
въззивната инстанция, които се констатираха на 600 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3753/28.08.2023 г., постановено по
гр.д. № 9565/2023 г. на Районен съд - Пловдив, І бр. състав
ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН: ********** с адрес: *** заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив, сумата от
12,50 /дванадесет лв. и 50 ст./ лв. - държавна такса за въззивното
производство.
ОСЪЖДА К. К. С. с ЕГН: ********** с адрес: *** заплати на Д. Й.
Д. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 600 /шестстотин/ лв. разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5