РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали,
29.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски районен съд в публичното съдебно
заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесетата година в
състав:
Председател:
Дарина Байданова
при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 158 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е установителен иск с пр.осн. чл. чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с 415, ал.1, т.2 от ГПК във вр.с чл.318 и сл. от ТЗ, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД , чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД и чл.203 от
ЗВ вр. с чл.40 от Наредба № 4 /14.09.2014г. за присъединяване на потребителите
и ползване на вода.
Постъпила е искова молба от „В и К“ООД-гр.Кърджали, в
която сочи, че ответникът имал открита партида за ползване на питейна вода и
отведни канални води с абонатен номер 1016779 и адрес на ползване: гр.Кърджали,
ул."Юмер Лютви", като по силата на общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребители на ВиК оператор "В и К" ООД- Кърджали, в
сила до 05.10.2014 год. и тези в сила след 05.10.2014 год., ищецът в качеството
му оператор е изпълнявал задълженията си за доставяне на потребителя на питейна
вода, както и отвеждал отпадъчните води, като не е имало възражения от страна
на ответника. Сочи, че за времето от 20.02.2015 г. до 23.10.2018 г. ответникът М.А.К.
потребявал вода на обща стойност 456,76 лв., за която сума били издадени
съответните фактури за абонатен номер 1016779,
посочени в исковата молба. Твърди се, че ответникът изпаднал в забава, тъй като
не изпълнил задължението си да заплати консумираната вода и отвеждането на
отпадъчни води в срок,поради което дължал обезщетение за забавеното изпълнение
на паричното му задължение за времето от 24.04.2015 г. до 02.12.2018 г., възлизащо
в размер на 77,13 лв., конкретизирано по фактури, период и размер в исковата
молба. Поради настъпване на падежа и
липса на плащане до 02.12.2018 г., ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до PC- Кърджали, въз основа на което
било образувано ч.гр.дело № 1788/201 г. по описа на РС-Кърджали и издадена
заповед за изпълнение за парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. Поради
връчване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, на ищеца бил даден срок за предявяване на установителен
иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането
му по отношение на длъжника по издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в размер на 533,89 лв., от които 456,76 лв. главница, представляваща
неизплатено задължение за консумирана питейна вода и отведни канални води за
абонатен номер 1016779 по издадени фактури и сумата от 77,13 лв. - обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 456,76 лв. за времето
от 24.04.2015г. до 02.12.2018г., дължимо по издадените фактури, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 03.12.2018г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
частното гражданско дело и настоящето дело разноски. С оглед отговора на
исковата молба конкретизира, че за времето от 22.08.2017г. до 25.03.2018г. е
начислявана служебна консумация с код 8, тъй като абонатът не осигурявал достъп
до водомера на служителите на „В и К“ООД-гр.Кърджали. Представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът М.А.К. в срока по чл.131 от ГПК чрез назначения
особен представител депозира писмен
отговор на исковата молба, в който намира искът за допустим, но неоснователен,
тъй като описаните в исковата молба обстоятелства не се подкрепяли от
приложените по делото доказателства. В
съдебно заседание особеният представител поддържа отговора и моли съда да отхвърли
иска, за което излага съображения.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства – писмени и гласни поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
С доклада по делото съдът е признал за безспорни следните
обстоятелства: - че по подадено от ищеца заявление от 03.12.2018г., по
което е образувано ч.гр.дело № 1788/2018г. по описа на РС-Кърджали, е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с № 818/04.12.2018г.,
с която е разпоредено длъжникът М.А.К. да заплати на „В и К“ ООД, гр.Кърджали,
сумата 456,76 лв., представляваща
неизпълнено задължение за заплащане на консумирана питейна вода и отведни
канални води за абонатен номер 1016779 за периода от 20.02.2015г. до
23.10.2018г., 77,13 лв. - законна лихва върху главницата за неплащане в срок на
задължението за периода от 24.04.2015г. до 02.12.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски; - заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.1 от ГПК, като на заявителят е даден 1- месечен
срок, считано от 10.01.2019г. за предявяване на установителен иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, който срок е спазен.
По делото се оспорва възникването на облигационно
правоотношение между страните за доставка на питейна вода и отвеждане на
канални води, поради липса на писмен договор. В тази връзка се установява от
представения по делото карнет -извлечение от книга 0528, стр.102, че ответникът,
посочен с три имена и ЕГН, е абонат на дружеството - ищец с поставен на
22.05.2015г. нов водомер № 000413017094 с показание „0“ и метрологичен знак - дата
„2015г.“ с адрес на ползване : гр.Кърджали, ул. „Юмер Лютви“ и положени подписи
за абонат при отчитане на ползвана вода. За периода от 22.05.2015г. – 24.07.2017г. - са полагани различни подписи за абонат,
а от 22.08.2017г. подпис за абонат
липсва,но са попълнени данни за служебна консумация с код на отчитане „8“. От
показанията на изслушания по делото св.Б.
Иванов - служител при ищеца, се
установява, че същият работи като
инкасатор във ВИК от 2017г., като инкасира водомерите на
ул. „Морава“, ул.“Рожен“ , ул. „Юмер Лютви“. Заявява,че не познава ответника М.К. и с предишния
инкасатор посетили адреса на ответника, но къщата била заключена. Инкасирал
адреса от м.октомври 2017г. И започнал служебно да начислява количество ползвана вода
в
карнета – по 7-8 кубически метра вода, тъй като къщата била заключена и нямал достъп до водомера. Обяснява, че код 08 обозначава служебно вписване на данни и такава била практиката в дружеството по Наредба № 4 и Общите условия. Посещавал адреса всеки месец и констатирал , че било
заключено. Заявява,че няма подадено заявление да не се
инкасира адреса и в случая на такава молба се вписва код от 10
до 12,с което се обозначавало липса на
посещение на адреса.
Свидетелят заявява,че въобще не бил
виждал водомера откакто започнал работа.
С изслушаното по делото
заключение по назначената СЧЕ, което не се оспорва от страните и изцяло се
възприема от съда се установява,че за процесния период дължимите суми по
издадените от ищеца фактури за абонаментен номер 1016779 възлизат на стойност
456,76 лв. и същите са осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на
ищеца произход на вземането – потребена
вода за времето от 20.02.2015г. до 23.10.2018г., както и че липсва извършено
плащане по същите, дължимият ДДС е надлежно деклариран за съответния данъчен
период и внесен в държавния бюджет и размера на обезщетението за забава възлиза
на 77,72 лв.
С оглед изложеното от
фактическа страна,съдът намира предявените искове за основателни, по следните
съображения:
Установено
бе по делото, че ответникът е абонат на дружеството – ищец по възникнало при
Общи условия облигационно правоотношение, по силата на което ищецът в
качеството му на оператор е предоставял услуга на ответника в качеството му на
потребител на питейна вода и отвеждал отпадъчни води за абонатен номер 1016779 с адрес на ползване: гр.Кърджали,
ул."Юмер Лютви" за периода от 20.02.2015г. до 23.10.2018 г., което
потребление е надлежно осчетоводено от ищеца и дължимият ДДС е внесен в приход
на републиканския бюджет. Оспореното от особения представител на ответника
обстоятелство, че реално не е констатирано потребление на вода в имота на
ответника, не води до извод за отпадане на задължението на последния за заплаща
предоставените по договора услуги, поради приложимата към периода разпоредба на
чл.49 от Общите условия, действащи от
11.08.2014г., при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на В и К за отчитане на показанията на водомер, разходът на вода да се
изчислява за периода по предишен реален отчет. Именно в съответствие с
посочената разпоредба длъжностното лице при ищеца е начислил служебно потребено
количество вода от 7-8 куб.метра , на база на предходен период,в който
количество вода е измерено в присъствие на абоната или негов представител,
удостоверил с подписа си потреблението на 7 куб.метра вода. В тази връзка не бе
установено, ответникът да е оспорвал за предходен период метрологичните
характеристики на измервателния уред съгласно чл.16,ал.5 от ОУ, да е правил
възражения при неправилно издадени платежни документи съгласно чл.4 т.2 от ОУ
във вр. с чл.34 от ОУ или да е подал писмено заявление по чл.39, ал.1 т.7 от ОУ
за временно или постоянно прекъсване на водопроводното и канализационното
отклонение, които той използва, при условията на чл.41 от ОУ.
С оглед горното, съдът намира, че по
делото безспорно са установени изложените в исковата молба обстоятелства ,а
именно, предоставената на ответника услуга по доставяне на вода и отвеждане на
канални води за периода от 20.02.2015г. до 23.10.2018г. и
настъпилата забава в плащанията, извършено
замерване на потреблението на услугите, както и правилното отразяване на
потреблението във фактурите, което не се оспорва. При това положение,
съдът намира исковете за основателни за посочения период, при липсата на направени възражения по чл.4 т.2 във вр. с чл.34,
ал.1 от Общите условия за предоставяне на
В и К услуги на потребителите от В и К оператор - „В и К“ ООД Кърджали,
действащи от 11.08.2014г. и по чл.40, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Така, съдът намира,че вземането на ищеца за периода
от 20.02.2015г. до 23.10.2018г. по издадените фактури:
№**********/23.03.2015
год. на стойност 9,22 лева; по фактура
№**********/23.04.2015 год. на стойност 30,72
лева; по фактура №**********/22.05.2015 год. на стойност 15,36 лева; по фактура
№**********/22.06.2015 год. на стойност 13,82
лева; по фактура №**********/21.07.2015 год. на стойност 3,07 лева; по фактура
№**********/18.09.2015 год. на стойност 3,07
лева; по фактура №**********/21.10.2015 год. на стойност 6,14 лева; по фактура
№**********/23.11.2015 год. на стойност 3,07
лева; по фактура №**********/21.12.2015 год. на стойност 4,61 лева; по фактура
№**********/22.01.2016 год. на стойност 4,61
лева; по фактура №**********/19.02.2016 год. на стойност 4,61 лева; по фактура
№**********/22.03.2016 год. на стойност 3,07
лева; по фактура №**********/21.04.2016 год. на стойност 4,61 лева; по фактура №**********/20.05.2016
год. на стойност 4,61 лева; по фактура
№**********/20.06.2016 год. на стойност 6,14
лева; по фактура №**********/22.07.2016 год. на стойност 6,14 лева; по фактура
№**********/19.08.2016 год. на стойност 6,14
лева; по фактура №**********/27.09.2016 год. на стойност 21,50 лева; по фактура
№**********/25.10.2016 год. на стойност 13,82
лева; по фактура №**********/23.11.2016 год. на стойност 12,29 лева; по фактура
№**********/22.12.2016 год. на стойност 12,29
лева; по фактура №**********/25.01.2017 год. на стойност 12,29 лева; по фактура
№**********/24.02.2017 год. на стойност 12,29
лева; по фактура №**********/24.03.2017 год. на стойност 13,82 лева; по фактура
№**********/25.04.2017 год. на стойност 12,29
лева; по фактура №**********/25.05.2017 год. на стойност 12,29 лева; по фактура
№**********/26.06.2017 год. на стойност 10,75
лева; по фактура №**********/24.07.2017 год. на стойност 10,75 лева; по фактура
№**********/22.08.2017 год. на стойност 11,50
лева; по фактура №**********/25.09.2017 год. на стойност 11,81 лева; по фактура
№**********/24.10.2017 год. на стойност 11,81
лева; по фактура №**********/23.11.2017 год. на стойност 11,81 лева; по фактура
№**********/19.12.2017 год. на стойност 11,81
лева; по фактура №**********/23.01.2018 год. на стойност 12,00 лева; по фактура №**********/21.02.2018
год. на стойност 12,13 лева; по фактура
№**********/22.03.2018 год. на стойност 12,13
лева; по фактура №**********/24.04.2018 год. на стойност 12,13 лева; по фактура
№**********/23.05.2018 год. на стойност 12,13
лева; по фактура №**********/21.06.2018 год. на стойност 12,13 лева; по фактура
№**********/20.07.2018 год. на стойност 13,86
лева; по фактура №**********/23.08.2018 год. на стойност 12,13 лева; по фактура №**********/21.09.2018
год. на стойност 12,13 лева; по фактура
№**********/23.10.2018 год.
на
стойност
13,86 лева възлиза на сума в размер на 456,76 лв., до който размер установителният
иск следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 03.12.2018г. до окончателното изплащане, поради липсата на
доказателства за плащане по процесните фактури.
С оглед частичното уважаване на главния иск, следва
частично да бъде уважен и акцесорния иск за забава за неплащане на цената на услугите до изтичане на 30-дневен срок след
датата на издаване на фактура за услугата - чл.33, ал.2 от посочените Общи условия,
като обезщетението за забава възлиза на законната лихва по чл.86, ал.2 от ЗЗД
по силата на чл.40, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. в размер съгласно приетото
по делото заключение и предвид претенцията на ищеца на 77,13 лв. за периода от
24.04.2015г. до 02.12.2018г., при което искът следва да бъде уважен за
посочената сума.
С оглед крайния изход на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно
с уважената част от иска, или, в пълен размер и съгласно представения по делото
списък на разноските по чл.80 от ГПК. В настоящото производство разноските на
ищеца възлизат както следва: за държавна такса – 75,00 лв., 360,00 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение, 300,00 лв. за възнаграждение на особен представител
и 150,00 лв. за възнаграждение за вещо лице, или, общо 885,00 лв., които следва
изцяло да се възложат в тежест на ответника. В заповедното производство
разноските на ищеца като заявител възлизат на 205,00 лв., от които 25,00 лв. за
държавна такса и 180,00 лв. за адвокатско възнаграждение, които също следва да
бъдат възложени в тежест на ответника в пълен размер.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.А.К. , ЕГН **********,***, че същият дължи на „В и К“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата в размер на 456,76
лв. - главница, представляваща стойността на предоставени услуги по доставяне на питейна вода и отвеждане на
канализационни води за абонатен номер 1016779 за периода от 20.02.2015г. до 23.10.2018г., от които по
фактури, както следва: №**********/23.03.2015 год. - 9,22
лева; по фактура №**********/23.04.2015 год. - 30,72 лева; по фактура
№**********/22.05.2015 год. -
15,36 лева; по фактура
№**********/22.06.2015 год. -
13,82 лева; по фактура
№**********/21.07.2015 год. -
3,07 лева; по фактура
№**********/18.09.2015 год. -
3,07 лева; по фактура
№**********/21.10.2015 год. -
6,14 лева; по фактура
№**********/23.11.2015 год. -
3,07 лева; по фактура
№**********/21.12.2015 год. – 4,61 лева; по фактура
№**********/22.01.2016 год. -
4,61 лева; по фактура
№**********/19.02.2016 год. - 4,61 лева; по фактура
№**********/22.03.2016 год. - 3,07 лева; по фактура
№**********/21.04.2016 год. -
4,61 лева; по фактура №**********/20.05.2016
год. - 4,61 лева; по фактура
№**********/20.06.2016 год. -
6,14 лева; по фактура
№**********/22.07.2016 год. -
6,14 лева; по фактура
№**********/19.08.2016 год. -
6,14 лева; по фактура
№**********/27.09.2016 год. -
21,50 лева; по фактура
№**********/25.10.2016 год. -
13,82 лева; по фактура
№**********/23.11.2016 год. -
12,29 лева; по фактура №**********/22.12.2016
год. - 12,29 лева; по фактура
№**********/25.01.2017 год. -
12,29 лева; по фактура
№**********/24.02.2017 год. -
12,29 лева; по фактура
№**********/24.03.2017 год. - 13,82 лева; по фактура
№**********/25.04.2017 год. - 12,29 лева; по фактура
№**********/25.05.2017 год. - 12,29 лева; по фактура
№**********/26.06.2017 год. -
10,75 лева; по фактура
№**********/24.07.2017 год. -
10,75 лева; по фактура
№**********/22.08.2017 год. -
11,50 лева; по фактура
№**********/25.09.2017 год. -
11,81 лева; по фактура
№**********/24.10.2017 год. -
11,81 лева; по фактура
№**********/23.11.2017 год. -
11,81 лева; по фактура
№**********/19.12.2017 год. -
11,81 лева; по фактура
№**********/23.01.2018 год. -
12,00 лева; по фактура
№**********/21.02.2018 год. -
12,13 лева; по фактура
№**********/22.03.2018 год. -
12,13 лева; по фактура
№**********/24.04.2018 год. -
12,13 лева; по фактура
№**********/23.05.2018 год. -
12,13 лева; по фактура
№**********/21.06.2018 год. -
12,13 лева; по фактура
№**********/20.07.2018 год. -
13,86 лева; по фактура №**********/23.08.2018
год. -12,13 лева; по фактура №**********/21.09.2018
год. - 12,13 лева; по фактура
№**********/23.10.2018 год. - 13,86 лева, ведно със законната лихва от 03.12.2018г. до окончателното изплащане на
сумата и
- 77,13 лв. -
обезщетение за забава на парично задължение за
времето от 24.04.2015г. до 02.12.2018г., за които вземания е издадена Заповед № 818/04.12.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1788/2018г.
на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА М.А.К. , ЕГН **********,*** да заплати на „В и К“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски в размер на 885,00 лв., и 205,00 лв. - разноски по заповедното ч.гр.д. № 1788/2018г. на
РС-Кърджали.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: