№ 2189
гр. Варна, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20253110106345 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Съдът е сезиран с молба от И. Д. Д. срещу Т. Т. Д. за защита по реда на чл.4 от ЗЗДН.
И. Д. Д. твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като брака е прекратен с развод
през юли 2020г. От брака имат две деца - Д. Т. Д. и Т. Т. Д., по отношение на които
молителката упражнява родителските права. Излага, че след прекратяване на гражданския
брак тенденциозно отношението на ответника към И. Д. и децата се влошава до степен
налагане на ежедневен психологически и емоционален тормоз, който налага да търси
съдействие от съда за защита по ЗЗДН.
Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН:
На 10.01.2025г. с текстови съобщения по приложение вайбър от телефонен номер
********** ответникът изпратил съобщение на И. Д. със следния текст: "абсолютна мърша
си, това отива при социалните, абсолютна мизерница си".
На 11.01.2025г.: с текстови съобщения по приложение вайбър от телефонен номер
********** ответникът изпратил съобщение на И. Д. със следния текст „Идва и за теб Видов
ден много скоро".
На 12.01.2025г. с текстови съобщения по приложение вайбър от телефонен номер
********** ответникът изпратил съобщение на И. Д. със следния текст: „това че се правиш
на жертва вече започна да избледнява, но всичко по реда си. Това ще го преценят в София, с
твоите познати от Варна свърши. Мога да обясня на интелигентен човек, ти не си,
съжалявам".
На 07.04.2025г. с текстови съобщения по приложение вайбър от телефонен номер
********** ответникът изпратил съобщение на И. Д. със следния текст: "Какъвто бащата,
такава и дъщерята. НАП много ви обича.. .ти падаше ли си по наказателни дела че съм
забравил?".
На 08.04.2025г. с текстови съобщения по приложение вайбър от телефонен номер
********** ответникът изпратил съобщение на И. Д. със следния текст:" Прекъсваме
1
дейност...възобновяваме дейност...делата вървят...какво ли ще излезе на края „опасен играч",
колегията знае ли че прекъсваме дейност?"
На 11.04.2025г. с текстови съобщения по приложение вайбър от телефонен номер
********** ответникът изпратил съобщение на И. Д. със следния текст:" Защо укриваш
доходи като баща си? Само не казвай, че взимаш пари от майка ти, да не я проверят и нея."
На 24.04.2025г. с текстови съобщения по приложение вайбър от телефонен номер
********** ответникът изпратил съобщение на И. Д. със следния текст: "Замесвам децата,
питайки ги дали искат да бъдат с мен, сериозно? В София ще разгледат по-прецизно нещата
не се бой, когато съдът разбере каква си мошеничка, обичате да укривате доходи, нали? Ама
дали адвокатската колегия знае за това? Кога си имала дела и кога си прекъсвала?
Прокуратурата ще реши, до броени дни ще разбереш, ще се стигне до края. Ще питам Тошко
какво мисли? Далаверите с майка ти ще лъснат много скоро. Чакаме една справка и те
пускаме на прокуратурата, там ще обясняваш не на мен".
На 07.05.2025г. с текстови съобщения по приложение вайбър от телефонен номер
********** ответникът изпратил съобщение на И. Д. със следния текст:" Това няма да го
реши съдията от Търговище, ще го решат в София. Той не знае каква тъпотия свърши, че не
допусна делото да се разгледа в зала с мен и моя свидетел, но ще разберете и двамата",
/визирайки 9 ти състав на ВРС, който бе разпределен по дело за изменение на издръжка/.
На 08.05.2025г. в дома си, при осъществяване на режим за личен контакт с детето Д. я
е разпитвал и записал, на което тя е станала свидетел.
На 08.05.2025г. с текстови съобщения по приложение вайбър от телефонен номер
********** ответникът изпратил съобщение на И. Д. със следния текст: "Сигнала е подаден,
да не стане скоро в твоето досие да пише осъдена? Не работиш, не се грижиш за децата...
какво правиш въобще?".
На 13.05.2025г. е подал сигнал в Районна прокуратура - Варна с предположение, че
И. Д. не е подала коректно данъчните си декларации, като с това действие е инициирал
досъдебно производство срещу нея под номер 6731/2025г.
Прави се искане за налагане на мерки за домашно насилие по ЗЗДН, като Т. Д. се
задължи да се въздържа от домашно насилие спрямо И. Д., забрана да я приближава на
повече от 100 метра, да приближава обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.В. освен
когато взима и връща децата за осъществяване на личен контакт, да се забрани да
осъществява контакт телефон и други средства за комуникация, освен по повод за
реализиране на режим за лични контакти с децата.
Ответната страна се явява лично и в съдебно заседание и оспорва твърденията на
молителката.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Представена е декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от И. Д., потвърждаваща под страх от
наказателна отговорност верността на изложените в молбата факти относно осъщественото
спрямо нея насилие.
С влязло в законна сила решение по гр.д.№6449/20г. на ВРС, съдът е прекратил с
развод брака между И. Д. Д. и Т. Т. Д., сключен на 22.07.2008г. в гр.Дряново, за което е
съставен Акт за граждански брак №****г., на основание чл.50 СК и е утвърдено постигнато
между страните споразумение.
Молбата е допустима, подадена от името на И. Д., лице попадащо в хипотезата на
чл.3,т.1 от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗЗДН, компетентен да наложи мярка за защита е
2
районния съд по постоянния или настоящ адрес на пострадалото лице, в случая Районен
съд-Варна.
По делото е приета като доказателство и водена между страните комуникация по
„Вайбър“, като същите не оспорват представените извлечения. Воденето й се потвърждава и
от показанията на разпитания по делото като свидетел Валентин Бакалов.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН.
В настоящия случай не е спорно между страните воденето на кореспонденция чрез
приложението „Вайбър“, нито че ответника е подал сигнал до НАП за извършване проверка
относно декларирани доходи от И. Д.. Спорно е осъществените от ответника действие
съставляват ли акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН.
Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 407 от 9.10.2013 г. на ОС - С. по в.
гр. д. № 496/2013 г., Решение № 109 от 28.03.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. № 167/2019 г.),
както и на други окръжни съдилища (Решение № 1978 от 20.11.2014 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 3043/2014 г., Решение № 588 от 31.03.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
442/2015 г., Решение № 779 от 30.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 837/2016 г.,
Решение № 3465 от 30.07.2019 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 445/2019 г.) "не всяко
нарушение на лично или имуществено благо представлява домашно насилие". Поради това,
дали описаната от молителката проява отговаря на признаците на домашно насилие е въпрос
по същество, който следва да бъде разрешаван конкретно и индивидуално по всяко отделно
дело.
Неоснователно молителката И. Д. тълкува вайбър комуникацията с бившия й съпруг
като акт на насилие спрямо нея и то единствено по вина на ответника Д..
Страните са бивши съпрузи, като имат общи деца. Към момента между същите е
налице висящо производство по иск за увеличаване размера на дължимата от бащата в полза
на децата издръжка, което е и предмет на обсъждане във „вайбър“ комуникацията между
страните по делото.
Това обстоятелство само по себе си сочи за обтегнати отношения между родителите
на децата Д. Д. и Т. Д.. Водената между страните „вайбър“ кореспонденция не е необичайна
и агресивна реакция на родител, в случая баща, а представлява спор и влошена комуникация
между бивши съпрузи. Написаното от Т. Т. Д. не би могло да се тълкува като насилие тъй
като не излиза извън общоприетите норми и обичайно поведение на бивш съпруг и водена
комуникация по повод полагане на грижи за общите им деца. Същевременно комуникацията
е двустранен процес, а в случая видно от представените по делото писмени доказателства за
водена между страните „вайбър“ кореспонденция се установява, че комуникацията е
поддържана и от страна на И. Д..
Предназначението на ЗЗДН е да осигури бърза, своевременна и ефективна защита на
определена категория лица, които се намират в реален риск по повод упражнено върху тях
насилие, но в никакъв случай механизмите, разписани от този нормативен акт, не могат да
се ползват за уреждане на дългогодишни имуществени или лични спорове между страните,
за чието разрешаване са налице други юридически способи. Същевременно, независимо, че
в случая липсва каквато и да е агресия в изложените от молителя И. Д. действия на
ответника, следва да се отбележи, че и не всяко агресивно поведение следва да се
3
квалифицира като насилие по смисъла на ЗЗДН, а само онова, с което целенасочено се
нанасят вреди на пострадалия, надхвърлящи тези, свързани с влошени отношения между
близки, като в този смисъл е и Решение № 653 от 31.10.2019 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. №
518/2019 г., съгласно което "от дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН и от разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че в случаите на твърдяно физическо и емоционално насилие идеята
на закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният
твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място и проявна форма".
От контекста на междуличностните отношения между страните по делото са ясно
очертани съществуващи обтегнати отношения между родителите на децата Д. и Т. и
същевременно затруднената комуникация между тях. Не съставлява домашно насилие
поведение, което е съобразено със свободата на съвременния човек като личност с емоции и
право да изразява същите в обективната действителност, включително и по – отрицателни
такива като гняв, раздразнение, обида и пр.
Дали И. Д. е изпитала тревожност, гняв, чувство на страх и несигурност, вследствие
на вайбър комуникация с бившия си съпруг, това са психо-емоционални състояния за които
не би могъл да се държи отговорен единствено и изцяло ответника Т. Д., като същите са
свързани с индивидуалността, здравословно, психическо, социално, интелектулално и общо
състояние на всеки индивид.
Не може да се сподели и наведеното в молбата, че с действието по подаване на сигнал
от Т. Д. в Районна прокуратура - Варна, че И. Д. не е подала коректно данъчните си
декларации, като с това действие е инициирал досъдебно производство срещу нея под номер
6731/2025г, ответникът е извършил акт на домашно насилие.
Подаването на сигнал до съответния компетентен орган съставлява упражняване на
законоустановена възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните
органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят, подалият сигнал
е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. По делото
молителката на ангажира доказателства относно целенасочени конкретни нападки от страна
на ответника срещу И. Д. във връзка с подадения сигнал. Нещо повече в о.с.з. ответникът
разясни, че същият е във връзка с възможността на И. Д. да осигурява средства във връзка с
грижите й за родените общи деца.
Съответно, подадената молба е неоснователна по отношение твърдените актове за
домашно насилие както спрямо И. Д. и следва да се отхвърли.
По разноските:
Разноски, на осн.чл.11 ,ал.3 от ЗЗДН следва да се присъдят в тежест на молителката
И. Д. - 25 лв. за дължима държавна такса.
По отношение на заплатеното от ответника адв.възнаграждение в размер на 1800 лв.
молителката е направила възражение за прекомерност. Предвид броя проведени съдебни
заседания, както и естеството на производството съдът намира направеното от молителката
възражение за прекомерност на така заплатеното адв.възнаграждение за основателно.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, проведено е едно съдебно заседание,
като сумата в размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение за подадената молба е
достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското дело.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу Т. Т. Д., ЕГН
4
**********, с адрес в гр.В., с искане за прилагане на мерки по ЗЗДН за извършени актове на
насилие спрямо И. Д. Д. в периода 10.01.2025г. -13.05.2025г.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр.В. сумата в размер на 1000 (хиляда ) лева, на основание чл.11, ал.3
от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН**********, с адрес в гр.В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВРС дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет)
лева, на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН.
Издадената Заповедта за незабавна защита № 103/21.05.2025г. има действие до
постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита на осн.чл.19,ал.2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 7-дневен срок, считано
от датата на обявяването му - 13.06.2025 г. , съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5