№ 1055
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100501991 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 70068/11.08.2025г., подадена от Н.
М. И., ЕГН ********** срещу решение № 2934/04.08.2025г., постановено по
гр.д. № 5046/2025г. на ВРС, 35 състав, с което е задължен Н. М. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, жк. „В.В.“ бл. ***** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Й. Ж. И., ЕГН ********** и
малолетното дете К. Н. И. ЕГН **********, на основание чл.5 ал.1 т.1 от
ЗЗДН; забранено е на Н. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, жк.
„В.В.“ бл. ***** да приближава на по-малко от сто метра, както следва: Й. Ж.
И., ЕГН ********** и малолетното дете К. Н. И. ЕГН **********, с
изключение на времето, определено за личен контакт на бащата Н. М. И. с
детето К. Н. И. с определение по привременни мерки или с влязло в законна
сила съдебно решение, както и жилището им, находящо се в гр. Варна, ж.к.
„В.В.“ бл........., местоработата на молителката - гр. Варна, ЦКСУ, ул. „П.С.“ 7,
училището на детето - гр. Варна, СУ „П.К.Я.“, за срок от осемнадесет месеца,
считано от 22.04.2025г. - датата на издаване по настоящото дело на Заповед за
незабавна защита № 79/22.04.2025г., на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН;
забранено е на Н. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, жк. „В.В.“ бл.
***** да осъществява контакт с Й. Ж. И., ЕГН ********** и малолетното дете
К. Н. И. ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и
1
системи за комуникация, с изключение на времето, определено за личен
контакт на бащата Н. М. И. с детето К. Н. И. с определение по привременни
мерки или с влязло в законна сила съдебно решение, за срок от осемнадесет
месеца, считано о т 22.04.2025г. - датата на издаване по настоящото дело на
Заповед за незабавна защита № 79/22.04.2025г., на основание чл.5 ал.1 т.4 от
ЗЗДН.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение
е незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Въззивникът сочи, че в решението изобщо не е упоменато
обстоятелството, че молителката вече е сезирала съда с молба с идентично
съдържание, по която е образувано гр.д. № 13980/2024г., което е прекратено
поради оттегляне на молбата за защита. Излага, че не е съобразено
поведението на молителката, която въпреки твърдените актове на насилие до
фактическата раздяла между страните е съжителствала с ответника, ходила е
с него и детето на почивка, получавала е скъпи подаръци и т.н. Сочи се още, че
след фактическата раздяла тотално е ограничила възможностите му да
осъществява лични контакти с детето с „оправданието“, че то изпитва страх от
баща си. Поддържа, че с отказа да допусне комбинирана съдебно
психологична и психиатрична експертиза и постановения при липса на
каквито и да е било годни доказателства в подкрепа на молителката, съдът е
сложил тотален край на връзката между бащата и детето. Счита, че целта на
молителката е с производство по ЗЗДН да се обслужат интересите и по иска с
правно основание чл.127 от СК. Въззивникът излага и коментар на събраните
по делото доказателства. Моли решението да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което молбата за защита да бъде отхвърлена изцяло.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение срещу
въззивната жалба (отговор) от въззиваемата страна Й. Ж. И., ЕГН **********,
лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете
К. Н. И. ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Въззиваемата счита първоинстанционното решение за правилно,
законосъобразно и мотивирано, постановено при отчитане на съвкупната
доказателствена стойност на събраните по делото доказателства, както и че с
него е обезпечена адекватна и пълна защита на пострадалите от домашно
насилие. Излага съображения относно цикъла на домашно насилие и
редуването на периоди на насилие, с такива на „затишие“ и „меден месец“,
като сочи че оттеглянето на предходната молба за защита е именно част от
тази динамика. Моли решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
2
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по молба на Й. Ж. И.,
ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен представител на
детето К. Н. И. ЕГН ********** срещу Н. М. И., ЕГН **********.
В молбата са изложени твърдения, че молителката Й. И. и ответника са
живели на семейни начала като от съжителството си имат родено едно дете –
К. И.. Сочи се, че през последните три години ответникът е станал много
агресивен като се описват актове на физическо и психическо насилие от
2024г., за които молителката е подала молба за защита от домашно насилие, по
която е било образувано гр.д. № 13980/2024г. по описа на ВРС. По същото
била издадена заповед за незабавна защита, но след множество обещания и
молитви от страна на ответника Й. И. оттеглила молбата и делото било
прекратено. За кратко време последвало подобрение в отношенията между
страните. На 12.03.2025г. ответникът подал иск по чл.127, ал.2 от СК за
уреждане на отношенията между страните по отношение на детето, въз основа
на която бил образувано гр.д. 3082/2025 по описа на ВРС. С протоколно
определение от 28.03.2025г. били постановени привременни мерки, като
упражняването на родителските права по отношение на детето К. Н. И. е
предоставено на майката при определен режим на лични контакти с бащата.
Посочени са следните инциденти, настъпили в преклузивния срок по чл.10 от
ЗЗДН:
На 28.03.2025г. около 10 ч. сутринта, докато молителката вървяла по
булевард в ж.к. „В.В.“, била забелязана от ответника, който карал автомобила
си. Той отбил и я пресрещнал. Искал от нея отново да се съберат, но тя му
обяснила, че след всичко случило се, това е невъзможно. Тогава ответникът я
заплашил, че накрая ще плати на хора да пребият брат й, за да не може да я
придружава навсякъде и ще я отвлече. Молителката се изплашила от думите
му. Видяла, че ответникът имал пакетче с марихуана. Попитала го защо
употребява, т.к. бил обещал, че ще спре, а той й отговорил, че е много
напрегнат и затова си е взел. Продължили да спорят, молителката започнала
да вика, той вървял с нея, докато стигнала входа, в който живее, отключила и
се шмугнала вътре. За случилото се подала жалба в Трето РПУ- Варна.
На 07.04.2025г. сутринта молителката, заедно с брат й, вървяла към
магазин, намиращ се в квартала, в който живее. Ответникът се появил зад тях
и започнал да говори как, ако искал, щял да разбие вратата на апартамента, в
който живеят и да вземе детето по всяко време. Й. И. обяснила му, че има
привременни мерки, в които ясно пише, че срещите с детето ще се
осъществяват в контактен център веднъж седмично в присъствието на
специалист. Той казал, че това не го интересува и ако реши, ще вземе детето
по всяко време.
На 08.04.2025г. около 14.00ч. детето К. И. е било изчакано в двора на
училище от баща си, след приключване на учебните занятия. Разговорът
3
започнал нормално. Детето обяснило на баща си, че срещи могат да имат в
контактен център и че не желае да го вижда при други обстоятелства. Тогава
баща му започнал да го плаши, че разполага с големи финансови
възможности, както и че адвокатът му е близък приятел със съдията по делото.
Обяснил му, че на дванадесет години не трябва да „знае много", а да слуша
баща си и да не говори много. К. се прибрал разстроен и напрегнат след
срещата.
Приети за съвместно разглеждане, на основание чл.15 ал.3 от ЗЗДН, са
молби от 27.05.2025 г. и 09.06.2025 г. са, в които молителката е навела
твърдения за нови актове на насилие, осъществени от ответника, както следва:
На 01.05.2025 г. около 11:30 ч., докато се качвала по стълбите на първия
етаж към асансьора в сградата, в която живее, молителката била пресрещната
от горния етаж от ответника. Последният започнал да я напада словесно и да
й държи сметка за жалбите, които подава срещу него. Хванал я за мишницата
и наклонил главата й надолу, казал че има електрошок. Включил го, при което
електрошокът светнал и започнал да издава неприятни звуци. Молителката се
уплашила много, започнала да вика за помощ. В това време се чуло някой да
вика, че ще позвъни на полицията и да я остави. Ответникът продължил да
заплашва молителката, като държал включения електрошок на милиметри от
стомаха й, обвинявал я, че има друга връзка. Отново се чул човек, който казал,
че ще извика полицията, тогава И. я пуснал и побягнал по стълбите. Като се
прибрала в дома си, молителката позвънила на телефон 112, след което
посетила и Трето РУ МВР , където подала жалба. За инцидента било
образувано Досъдебно производство № 588/2025 г. по описа на Трето РУ на
МВР - Варна.
На 05.06.2025 г. , около 13:00 ч., молителката се чула по телефона с
детето К., което й казало, че не се чувства добре, защото баща му го е
причакал до училище и сега е в близост до него, с което нарушавал издадената
Заповед за незабавна защита. Молителката казала на детето да се върне в
училището и да потърси помощ. К. срещнал класната си, която разговаряла с
майка му по телефона и потвърдила, че вижда визуално бащата на детето. За
случката молителката подала сигнал на телефон 112 и в училището на сина й
бил изпратен патрул, като при пристигането му, ответникът си бил тръгнал.
След като молителката прибрала детето, то й разказало, че на излизане от
училище баща му го чакал и поискал да разговарят. К. отказал и позвънил по
телефона на майка си. От случката детето било разстроено и притеснено.
Ответникът с писмено становище оспорва молбата и изложените в нея
обстоятелства. Счита, че причина за иницирането на производството по ЗЗДН
е вече образуваното такова за родителски права.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представените удостоверение за раждане детето К. Н. И. е
родено на 08.10.2012г. от родители Й. Ж. И. и Н. М. И..
С протоколно определение от 28.03.2025г. по гр.д. № 3082/2025 г. по
описа на ВРС са постановени привременни мерки, по силата на което до
приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт родителските права по
4
отношение на детето К. са предоставени на майката, при определен режим на
лични контакти с бащата, а именно всяка седмица за един час и половина в
ЦОП-Владиславово в присъствието на социален работник.
В декларацията на молителите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са пресъздадени
твърденията от молбите им за защита, описани по-горе.
Видно от приобщеното по делото удостоверение изх. № Ф-
354/16.05.2025г. от фондация „SOS-семейства в риск, молителката е
сигнализирала Центъра за търпяно от нея домашно насилие за първи път в
началото на ноември 2024 г. Молителката била консултирана с юрист и
предприела действия по ЗЗДН. Издадена била Заповед за незабавна защита, но
молителката оттеглила молбата за защита, като посочила, че това е вследствие
на многократни обещания и молби от страна на партньора й. През април 2025
г. молителката отново сигнализирала Центъра за агресия и насилие от страна
на И. и посочила следните дати: 28.03.2025 г., 07.04.2025 г. и 08.04.2025 г.
Молителката отново била консултирана с юрист и предприела действия за
защита по отношение на себе си и детето си.
Приложени по делото са материали от ДП № 652/2025 г. по описа на
Трето РУ-ОД на МВР – Варна, образувано на 08.05.2025 г. за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 3 от НК за това, че на 05.01.2025 г. от Н. М.
И. била отправена закана за убийство към Й. Ж. И..
Приложено е и ДП № 588/2025 г. по описа на Трето РУ-ОД на МВР –
Варна, образувано на 01.05.2025 г. за извършено престъпление по чл.296 от
НК за това, че на 05.01.2025 г. от Н. М. И. не изпълнил заповед за незабавна
защита по гр.д. №5046/2025г. на ВРС.
Видно от медицинско удостоверение № 448 от 05.05.2025 г., издадено от
лекар в отделение Съдебна медицина към МБАЛ Св. Анна гр. Варна, на
същата дата е извършен преглед на Й. И.. Отразено е, че по данни на пациента
на 01.05.2025 г., във входа, в който живее, бившият й партньор я хванал и
притиснал в областта на тялото и крайниците, навел главата й напред и я
заплашвал. Установено е кафеникаво кръвонасядане със зеленикаво-
жълтеникава периферия и неправилна форма с размер 3/1 см. по вътрешната
повърхност в долна трета на лявата мишница. В заключение е прието, че се
касае за травматично увреждане в резултат действието на твърд, тъп предмет,
обусловило чувство на болка и страдание. Възможно е същото да е получено
по указаните от пострадалата време и начин.
От представено писмо вх. № 54591/18.06.2025 г. от Дирекция
национална система 112-МВР към МВР Районен център-Варна се установява,
че на 18.04.2025 г, 01.05.2025г. и 05.06.2025 г. са приети обаждания от
посочените мобилни номера. Регистрирани са сигнали с електронен картон,
изпратени на ОДЧ при ОД на МВР Варна.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на молителите – Х.И. (брат на молителката Й.
И.) и един свидетел на страната на ответника – В. И. (брат на ответника).
Съгласно показанията на св. И. след 04.08.2024 г. при случаен разговор
със сестра си разбрал, че ответникът й е нанасял побой и я заплашвал с
убийство, включително и на самият свидетел и родителите им. От м.12.2024 г.
5
страните не живеели заедно, като причината за раздялата им били нанасяните
от ответника н молителката побои. Когато се изнесла, Й. отишла в дима на
родителите си и брат си, заедно с детето и багажа си. Имала синини. Сочи
още, че на всеки празник имало някаква ситуация със заплаха. Преди месец
(разпита е от м. май, 2025г.), докато св. И. отивал със сестра си към магазина в
центъра на ж.к. „Владиславово“, на светофара ответникът изникнал зад тях. В
разговора Й. му казала, че има право да вижда детето само за час и половина в
ЦОП, а той отговорил, че когато поиска ще „думне“ вратата и ще си го вземе.
Още на следващия ден детето се върнало от училище, било видимо разстроено
и не искало да говори с никого. Вечерта от сестра си разбрал, че ответникът е
бил в училището на детето и му казал, че има пари и когато иска можел да
обърне нещата, съдията му бил познат или познат на адвоката и щял да го
вземе. После е чул същото и от племенника си. Свидетелят споделя още за
случай на Разпети петък, когато ответникът отново бил агресивен. Нанесъл
няколко удара в главата на свидетеля, заплашвал сестра му, че ще я отвлече.
На 01.05.2025г. ответникът пресрещнал във входа сестра му с електрошок и
отново я заплашил. По отношение на детето свидетелят заявява, че не е
виждал баща му да го удря, но е чувал да го заплашва, че ще му счупи
телефона. Детето често страдало от главоболие и го болял корема, поради
коетоотсъствало от училище. Майка му го завела на психолог и в ЦОП, но
детето отказвало да разговаря с тях.
Съгласно показанията на св. И. автомобилът на ответника бил развален
и поради тази причина се е случвало да го вози до съда, последният път бил
преди около месец. Наложило се ответникът да преснеме някакви документи
и отишъл в копирен център в близост до дома си и училището на К..
Свидетелят го изчакал в колата, в това време видял детето в двора на
училището. Н. И. махнал на сина си и извикал „Здравей, К.“, детето не
отвърнало, извадило си телефона и звъннало на някого. Не забелязал брат му
да е разговарял с някой друг, освен с жената от копирния център. Тогава
ответникът и свидетеля тръгнали с колата към съда. Излага, че жилището на
брат му да се намира на около 50 метра от училището на К.. Не му е известно
брат му да се е виждал със сина си тайно, без знанието на майката.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Молбата е подаденa в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от активно
легитимирани лице по смисъла на чл.3, т.2 и т. 4 и чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДН
и е процесуално допустима. Допълнителните молби също са допустими на
основание чл.15, ал.3 от ЗЗДН. Всички молби са придружени с декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие.
Описаните в молбата действия на ответника съставляват актове на
домашно насилие съгласно дефиницията на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, изразяващи се
в предимно психическо насилие над молителката Й. И. (три акта) и
психическо насилие над детето К. (два акта). Извършването на посочените
актове по отношение на молителката И. се установяват от декларациите по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, които сами по себе си представляват доказателство в
процеса и се подкрепят от показанията на св. И., медицинското удостоверение
и данните от образуваните досъдебни производства. Изложеното в молбата за
защита по отношение на акта от 28.03.2025г. е описано в декларацията по чл.9,
6
ал.3 от ЗЗДН, която не е оборена. Актът от 07.04.2025г. се потвърждава от св.
И., който макар и заинтересован, е очевидец, а данни, опровергаващи
показанията му, не са събрани. По отношение на акта от 01.05.2025г.,
извършен в хода на процеса, освен че е потвърден с декларация, същият е
описан от свидетеля, макар и възприет като разказ на сестра му. В подкрепа на
твърденията за осъществяването му е представеното медицинско
удостоверение, както и данните за подаден сигнал до телефон 112 и
образувано досъдебно производство.
Съдът намира за доказан и твърдения акт спрямо детето от 08.04.2024г.,
доколкото показанията на св. И. са категорични по отношение на
последователността във времево отношение – на 07.04. ответникът е
заплашил Й. И. в негово присъствие, че може по всяко време да разбие вратата
и да вземе детето и още на следващия ден е причакал детето пред училище,
като го е предупреждавал, че има много пари и познава съдията по делото. За
случилото се свидетелят е чул още на същата вечер от сестра си, а
впоследствие му е споделено и от детето К..
Вторият акт спрямо детето от 05.06.2025г. съдът намира за недоказан.
Макар и твърдения за същия да са изложени в декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, доколкото майката като декларатор не е присъствала, декларацията
няма доказателствено значение. Други доказателства от страна на молителите
не са ангажирани извън данните за подаден сигнал до телефон 112. В тази
връзка съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. И., макар и
дадени от близък роднина, предвид че същите са обосновани и не
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
Свидетелят разяснява, че на посочената дата е закарал ответника до съда, а
именно за да се яви по делото (действително едно от съдебните заседания е
проведено на 05.06.2025г.) По пътя са спрели в близост до жилището на
ответника и училището на сина му, за да може Н. И. да копира документи в
обект за ксерокопия. В двора на училището е видял сина си, махнал му е и го е
поздравил, като друг разговор не е проведен. В действителност е възможно
детето да се е уплашило с оглед ситуацията и издадената заповед за незабавна
защита, но няма никакви данни ответникът целенасочено да е нарушил
заповедта и да е искал да се приближи до сина си, при това за да извърши
някакъв акт на насилие.
Несъстоятелни се явяват възраженията във въззивната жалба, че не е
съобразено по делото оттеглянето на предходна молба за защита, в която са
посочени същите актове на домашно насилие. На първо място, предмет на
настоящото производство не са актовете, по които молбата е оттеглена, а само
тези, които са в преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН, както изрично е
посочено в молбата. Предходните актове на насилие, за които са изложени
твърдения, са релевантни единствено с оглед взаимоотношенията между
страните, оценката на риска, съответно преценката за вида, броя и срока на
мерките за защита, които следва да се наложат. На следващо място,
оттеглянето на предходната молба не следва да се преценява като намаляващо
достоверността на изложените твърдения. Спецификите на домашното
насилие са такива, че предполагат цикличност във взаимоотношенията между
жертвата и извършителя, особено когато се касае са съпрузи/лица във
фактическо съжителство. В цикъла на домашното насилие се редуват три
7
фази, познати като „нарастване на напрежението“, „експлозия“ /избухването,
когато се случва инцидент/ и „меден месец“ /периода, в който извършителят
съжалява, разкайва се, обещава промяна и любов, подарява подаръци и т.н./,
които са с различна продължителност. С времето обикновено фазата на
„експлозията“ се увеличава, а тази на „медения месец“ намалява. Обикновено
именно през „медения месец“ жертвата се връща при извършителя, оттегля
подадени жалби или молби за защита и т.н. В настоящия случай са налице
данни за предходни актове на насилие, макар и недоказани с влязло в сила
решение. За наличието на такива свидетелства и св. И.. В този смисъл
оттеглянето на молбата за защита не съставлява необичайно поведение,
сочещо на злоупотреба с права при предявяване на молбата или на признание,
че актове на насилие не са извършени. Същото се отнася и за възможността
въпреки търпяното насилие, молителката да е живяла с извършителя,
включително да е ходила на почивка с него и да е получавала подаръци.
По отношение на вида и размера на мерките за защита, които да бъдат
наложени, следва да се имат предвид конкретните действия на ответника
спрямо молителите при съобразяване на тяхната тежест и продължителност,
както и да се извърши оценка на риска съобразно чл.15, ал.4 от ЗЗДН и
методиката за оценка на риска по чл.74-77 от ПП на ЗЗДН.
Конкретните актове на насилие по отношение на молителката, предмет
на настоящото производство, се характеризират със сравнително висок
интензитет, като сочат на следене/причакване на жертвата (ответникът
двукратно се е озовал на пръв поглед случайно някъде, където е тя и един път
я е причакал до жилището й), отправяне на заплахи, а именно, че ще изпрати
хора да пребият брата на молителката /за който ответникът знае че я
придружава, за да я пази/, че ще я отвлече, ще разбие вратата и ще вземе
детето насила, отправяне на обвинения, че има други връзка и че подава жалби
срещу него, включително при последният от актовете е използвано средство за
сплашване – електрошок и физическа сила за задържане на молителката, при
което е останала и следа по лявата й мишница. Важно е още да се отбележи, че
този последен най-тежък акт се е случил след като вече в полза на
молителката е имало издадена заповед за незабавна защита. Отделно от това,
данните за предходните актове, сочат на грубо погазване на личността на
молителката, както физически, така и психически. Очевидно не се касае за
еднократно поведение, а за горепоописаната типична за домашното насилие
между партньори цикличност. Всички тези обстоятелства сочат на съществен
риск от бъдещи посегателства, предвид което съдът намира, че подходяща се
явява освен мярката по т.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – задължаване на извършителя да
се въздържа от домашно насилие/ и тази по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – забрана на
извършителя да приближава молителката на по-малко от 100 метра,
включително жилището и местоработата й. Последната мярка съдът счита, че
следва да бъде наложена за максималния срок от 18 месеца, считано от датата
на издаване на заповедта за незабавна защита – 22.04.2025г. Наложената от
първоинстанционния съд мярка по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН – забрана на
извършителя да контактува с молителката под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, не е необходима в
конкретния случай, доколкото липсват каквито и да било данни за
8
осъществяван тормоз от страна на извършителя спрямо пострадалата чрез
средства за комуникация. Отделно от това, страните имат общо дете и по
необходимост следва да имат поне ограничен контакт във връзка с нуждите на
детето, състоянието му и осъществяването на личните контакти съобразно
определения от съда режим.
По отношение на детето единственият акт на домашно насилие, който
следва да бъде съобразен е този от 08.04.2025г. Ответникът действително е
упражнил форма на психическо насилие над детето, като е изразил незачитане
на волята и съображенията му и се е държал арогантно и дори заплашително.
Предвид създалите се взаимоотношенията в семейството и обстоятелството,
че детето вече в предходни моменти, е било свидетел на насилие, логично е да
се разстрои и уплаши. Въпреки това, посоченият акт на насилие не е с висок
интензитет. Ответникът не е отправял преки заплахи, нито обидни думи. При
липса на предходни доказани актове на насилие, насочени спрямо детето,
както и на последващи такива след този от 08.04.2025г., въззивният състав
намира, че достатъчна мярка за защита в настоящия случай се явява тази по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – задължаване на бащата да се въздържа от домашно
насилие. Очевидно отношенията между детето и бащата са силно влошени,
предвид обстоятелството, че момчето не желае да контактува с родителя си.
Същите обаче са предмет на разглеждане и подробно обследване в
производството за родителски права, като настоящото такова по ЗЗДН не
следва да се използва за уреждането им.
Поради частичното несъвпадане на правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са
наложени мерки за защита по чл.5, ал.1, т.3 и 4 по отношение на детето и по
чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН по отношение на молителката и да бъде потвърдено в
останалата му част.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба, и на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на въззиваемата страна – адв. М. Н., която е предоставила
безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, определено от съда съобразно фактическата и правна
сложност на делото и отхвърлената част от жалбата.
С оглед неоснователността на жалбата в частта по отношение на
молителката и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, въззивникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС държавна
такса за въззивното обжалване в размер на 12,50 лева.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2934/04.08.2025г., постановено по гр.д. №
5046/2025г. на ВРС, 35 състав, в частите му, с които е забранено на Н. М. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“ бл. ***** да приближава на
по-малко от сто метра малолетното дете К. Н. И. ЕГН **********, с
изключение на времето, определено за личен контакт на бащата Н. М. И. с
9
детето К. Н. И. с определение по привременни мерки или с влязло в законна
сила съдебно решение, както и училището на детето - гр. Варна, СУ „П.К.Я.“,
за срок от осемнадесет месеца, считано от 22.04.2025г. - датата на издаване по
настоящото дело на Заповед за незабавна защита № 79/22.04.2025г., на
основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, и е забранено на Н. М. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“ бл. ***** да осъществява контакт с Й. Ж. И., ЕГН
********** и малолетното дете К. Н. И. ЕГН **********, под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, с изключение на
времето, определено за личен контакт на бащата Н. М. И. с детето К. Н. И. с
определение по привременни мерки или с влязло в законна сила съдебно
решение, за срок от осемнадесет месеца, считано о т 22.04.2025г. - датата на
издаване по настоящото дело на Заповед за незабавна защита №
79/22.04.2025г., на основание чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2934/04.08.2025г., постановено по гр.д. №
5046/2025г. на ВРС, 35 състав, в частите му, с които е задължен Н. М. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“ бл. ***** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Й. Ж. И., ЕГН ********** и
малолетното дете К. Н. И. ЕГН **********, на основание чл.5 ал.1 т.1 от
ЗЗДН, и е забранено на Н. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„В.В.“ бл. ***** да приближава на по-малко от сто метра Й. Ж. И., ЕГН
**********, както и жилището й, находящо се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“ бл.........
и местоработата на молителката - гр. Варна, ЦКСУ, ул. „П.С.“ 7.
ОСЪЖДА Н. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“ бл.
***** да заплати на адвокат М. Н. Н. от АК-Варна, с личен № ******* и адрес
на кантора: гр. Варна, ул. „В.Х.” № 35 сумата от 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“ бл.
***** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС
държавна такса за въззивното обжалване в размер на 12,50 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10