Р Е Ш Е Н И Е
№ 260231 19.11.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: В. Кирева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
Гр. дело № 915 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от С.С.В. с ЕГН: **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, „Адвокатска кантора Якимови“, чрез адв. К.Я. *** срещу Т.Д.С. с ЕГН: ********** ***, с която е отправено до съда искане по чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс да бъде разрешено издаването на паспорт за задгранично пътуване, като замести съгласието на бащата Т.Д.С. на малолетното дете Мерт Т.С., с ЕГН: **********, както и да бъде разрешено малолетното дете Мерт Т.С., с ЕГН: ********** да напуска Република България и да пътува в чужбина до държави - членки на Европейски съюз и Република Турция, за период от 5 години, считано от датата на издаване на задграничния паспорт на детето за неограничен брой пътувания, придружавано от своята майка и законен представител С.С.В. с ЕГН: ********** или упълномощено от нея лице. Моли, на основание чл.127а, ал.4 от СК, да постанови предварително изпълнение на решението, при евентуално уважаване на исковата молба, като претендира и присъждане направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че ищецът Ищецът С.С.В. с ЕГН: **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, „Адвокатска кантора Якимови“, чрез адв. К.Я. *** твърди в подадената искова молба, че с ответника имали дете - Мерт Т.С. , с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Хасково. С Решение №718 от 12.12.2018 г. по гр.д.№ 2474/2018 г. Районен съд Хасково предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на майката С. Стилянова В. с местоживеене ***, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лв., месечно. Към настоящия момент детето нямало издаден задграничен паспорт, като интересите му налагали то да може да пътува в чужбина, заедно със своята майка, но по въпросите за издаване на задграничен паспорт на детето и разрешението за напускане на страната от детето страните не можели да постигнат съгласие. Сочи се, че детето се нуждаело от изследвания, наблюдение и лечение в чужбина, тъй като било с диагноза: парализа на Erb рингис и Детски аутизъм. Лекуващите лекари препоръчвали изследвания и евентуално лечение в чужбина и по - конкретно в Република Турция, както и в държави от Западна Европа, с оглед пълноценното му излекуване. В Република Турция ищцата имала роднини, които можели да съдействат за организирането на прегледи и лечение за детето. Било необходимо детето Мерт да поддържа и роднинските си връзки със всички свои роднини, освен тези в България и тези в Кралство Дания и Република Турция. Бабата и дядото на детето по майчина линия живеели и работели в Кралство Дания. Притежавали жилище и всички необходими битови условия, за да приемат на гости своят внук, както и да му осигурят необходимо лечение в страната. Невъзможността детето да пътува ограничавало до минимум контактите на детето с баба му и дядо му. Невъзможно било да се вземе съвместно решение от родителите по тези въпроси изобщо, които били съществени, тъй като касаели въпросите по лечение в чужбина, както и осигуряване на стабилна, сигурна и предвидима семейна среда за правилно и пълноценно развитие на едно дете. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да разреши издаването на паспорт за задгранично пътуване, като замести съгласието на бащата Т.Д.С. на малолетното дете Мерт Т.С., с ЕГН: ********** , с ЕГН **********, както и да разреши малолетното дете Мерт Т.С., с ЕГН: ********** да напуска Република България и да пътува в чужбина до държави - членки на Европейски съюз и Република Турция, за период от 5 години, считано от датата на издаване на задграничния паспорт на детето за неограничен брой пътувания, придружавано от своята майка и законен представител С.С.В. с ЕГН: ********** или упълномощено от нея лице. Моли, на основание чл.127а, ал.4 от СК, съдът да постанови предварително изпълнение на решението, при евентуално уважаване на исковата молба, като претендира и присъждане направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения на ответника Т.Д.С. особен представител – адв. В.П. ***, с който искът се счита за допустим, но същият се оспорва по основание. Твърди се в отговора на исковата молба, че не се установявало по категоричен начин необходимостта от лечение в чужбина и по-конкретно в Република Турция или в Кралство Дания. Не били изложени данни за направени постъпки от ищцата за изследвания в лечебни заведения в извън страната, нито били приложени документи, доказващи някаква кореспонденция във връзка с това. Единственият мотив на ищцата за издаване на задграничен паспорт бил да се даде разрешение за пътуване зад граница за лечение на малолетното дете, но без конкретен ангажимент от страна на лечебни заведения, които са поели ангажимент за изследвания и лечение. Не били посочени никакви данни за това, дали евентуално лечение в чужбина би имало ефективно действие върху заболяванията му и би довело до подобряване на общото му състояние. Приложените медицински документи отразявали състоянието на детето към момента на неговото раждане, но не отразявали актуалното здравословно състояние на детето към настоящия момент, както и дали имало някаква промяна след назначеното лечение. Ответникът твърди, чрез особения си представител, че детето било малолетно и се нуждаело от грижите и на двамата родители, въпреки че родителските права били предоставени на майката, а предвид заболяването му, в още по - голяма степен било от значение присъствието на бащата и контактуването му с него, дори и това е да се в определения от съда режим на свиждане. Счита, че тъй като детето било малолетно и със здравословен проблем, то разрешение за пътуване с трети лица, и то единствено по преценка на майката, било неоснователно, като се излагат конкретни съображения в тази насока. В същото време, при условията на евентуалност, счита че необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние - необходимост от консултации с чуждестранни специалисти, провеждане на изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр., но във всички случаи, съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя, следвало да определи периода и държавите, които ще бъдат посетени, т. е. определя време и територия на пътуването, което можело да включва посещение на една държава или съюз на държави като Европейски съюз, Бенелюкс, Африкански съюз и пр. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният от С.С.В. иск с правно основание чл.127а, ал. 2 от СК - да бъде разрешено издаването на паспорт за задгранично пътуване, като замести съгласието на бащата Т.Д.С. на малолетното дете Мерт Т.С., с ЕГН: **********, както и да бъде разрешено малолетното дете Мерт Т.С., с ЕГН: ********** да напуска Република България и да пътува в чужбина до държави - членки на Европейски съюз и Република Турция, за период от 5 години, считано от датата на издаване на задграничния паспорт на детето за неограничен брой пътувания, придружавано от своята майка и законен представител С.С.В. с ЕГН: ********** или упълномощено от нея лице, както и направеното на основание чл.127а, ал. 4 от СК искане да се постанови предварително изпълнение на решението, при евентуално уважаване на исковата молба. В случай, че съдът приеме, че искането на ищцата за издаване на такова разрешение е основателно, то счита, че следвало периодът, за който се дава такова разрешение, да бъде съобразен със срока на валидност на задграничните паспорти, както и да бъде посочено в кои страни се разрешава пътуването на детето. Претендират се и разноски по делото.
Ищецът С.С.В., в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител - адв. К.Я. ***, като поддържа исковата молба и в хода на устните състезания излага доводи за основателност на претенцията и моли да бъде уважена така, както е заявена. Претендират се и направените по делото разноски.
Назначеният на ответника Т.Д.С. особен представител – адв. В.П., в съдебно заседание, излага становище по иска, а в хода на устните състезания - аргументи за неговата неоснователност от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 СК и интереса на малолетното дете, а при условията на евентуалност – в случай, че съдът възприеме претенцията като основателна – за режима на пътуванията.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становищата на страните, и прецени събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения и приет като писмено доказателство препис от Удостоверение за раждане, оригинал № **********, издадено на 15.07.2016 г. от Община Хасково въз основа на Акт за раждане № 0709/15.07.2016 г., издаден от Община Хасково, се установява, че детето Мерт Т.С., с ЕГН: ********** е родено на *** г., от майка С.С.В. с ЕГН: **********, и баща - ответника Т.Д.С. с ЕГН: **********.
С Решение № 718, постановено от Районен съд – Хасково на 12.12.2018 г. по гр.дело № 2474 по описа на РС – Хасково за 2018 г., в сила от 12.12.2018 г. сключеният между С.С.В. с ЕГН: **********, и ответника Т.Д.С. с ЕГН: ********** граждански брак, за което бил съставен Акт за граждански брак № 0002 от 06.01.2015 г. от Община Хасково е прекратен по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между между страните споразумение, по силата на което местоживеенето на роденото през време на брака дете Мерт Т.С., ЕГН: ********** е определено при майката С.С.В. с ЕГН: ********** на адрес: ***, упражняването на родителските права по отношение на роденото през време на брака дете Мерт Т.С., ЕГН: ********** е предоставено на майката С.С.В. с ЕГН: ********** и е определен режим на лични отношения на бащата Т.Д.С., ЕГН: ********** *** по отношение на роденото през време на брака дете Мерт Т.С., ЕГН: **********, както следва: всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца за времето от петък до неделя, с преспиване за времето от 10.00 часа на петъчния ден до 17.00 ч. в неделният ден /като с нарастване на възрастта и при посещение на учебно заведение от страна на детето часът на вземане в петъчният ден, ще бъде от 14.00 часа в петъчния ден при първа смяна и от 16.30 часа при посещение на учебно заведение от втора смяна или предучилищна /подготвителна група/, както и всеки първи празничен ден от Празника Байрям за времето от 10:00 часа до 17.00 часа без преспиване, както и за времето от 10:00 часа на 01 януари до 16.00 часа на 02 януари всяка календарна година, както и 40 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и така също на 14 юли всяка календарна година за времето от 10:00 часа до 19.00 часа на същия ден, като бащата се задължава да взема и връща детето от и на адреса на майката. С постановения съдебен акт, Т.Д.С. ЕГН: ********** *** е осъден да заплаща на С.С.С. ЕГН: ********** на адрес: *** качеството й на майка и представител по закон на детето Мерт Т.С., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева месечно, считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а ползването на семейното жилище на адрес: град Хасково, ж.к. „Бадема“ № 19 вх. Б ет.1 ап.4 е предоставено на Т.Д.С. ЕГН: **********. След прекратяване на брака, молителят С.С.С. ЕГН: ********** е постановено да носи предбрачното си фамилно име – В..
От представения препис в надлежен превод от датски език на нотариален акт, съдебна регистратура, Датски съдилища, на 01.12.2019 г. Стилиян Вергилов Симов и Селиме Смаил Налбант, родители на С.С.В., съгласно Удостоверение за раждане, дубликат, издадено на 29.06.2018 г. от Община Хасково въз основа на Акт за раждане № 1231 от 27.08.1992 г., издаден от Община Хасково, съответно баба и дядо по майчина линия на детето Мерт Т.С., придобили чрез продажба недвижим имот - еднофамилен имот в Кралство Дания. Установено в хода на съдебното дирене е, че ищцата имала роднини и в Република Турция.
Видно от представените с исковата молба и приети като писмени доказателства Епикриза ОННД – ИС на детето Мерт Т.С.,*** и Етапна епикриза за периода 31.01.2018 г. – 31.01.2019 г. е съответно с диагноза: умерена асфикция при раждане и водеща диагноза: Детски аутизъм с придружаващи заболявания парализа на Erb при родова травма, други разстройства в развитието на речта и езика и нарушение в заспиването и продължителността на съня /безсъние/. Лекуващите лекари, включително гостуващи медицински специалисти от Република Турция препоръчвали на майката на детето С.С.В. изследвания и евентуално лечение в чужбина и по - конкретно в Република Турция, което тя споделила пред социален работник в проведеното социално проиучване.
От изготвения Социален доклад от Дирекция ”Социално подпомагане” – Хасково се установява, че ищцата е основен обгрижващ на детето след прекратяване на брака с неговия баща, с когото не били в добри, а по – скоро дори в конфликтни отношения и не поддържали връзка. За детето се полагали адекватни грижи от неговата майка, която била загрижен и ангажиран родител, който се стреми да задоволява всички потребности на детето, с което имали изградена здрав емоционална връзка. От споделеното на майката със социалния работник, е посочено в заключителната част на социалния доклад, че бащата не търсел контакт с детето, не се интересувал от неговото развитие и не давал съгласие детето да пътува с майката в чужбина. Здравословното състояние на детето било проследявано от невролог, било освидетелствано от ТЕЛК при МБАЛ – Хасково, а майката имала роднини в чужбина, които можели да съдействат за изследвания и лечение на детето в чужбина, каквато препоръка отправяли и български медицински специалисти, както било възприето и от свид. Дияна Тошкова Топалова. Последната била в приятелски отношения с ищцата още от детските им години и била запозната със случая, за който дава подробни сведения.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, от приобщения към доказателствата по делото социален доклад на ДСП – Хасково, както и от гласните доказателства, събрани по делото чрез разпита в качеството на свидетел на лицето Дияна Тошкова Топалова. Съдът кредитира изцяло с доверие изложеното от този свидетел, доколкото същата има преки и непосредствени впечатления за развитието на личните отношения между страните по делото и отношенията на всяка от тях с роденото през време на брака им малолетно дете, след прекратяването му. Въпреки приятелските отношения със страна по делото, конкретно с ищцата, сочещи на индиция за възможна заинтерисованост от изхода на делото, свид. Дияна Тошкова Топалова, след като е предупредена за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК, е обещала да говори истината, а показанията ѝ са логически последователни, вътрешно безпротиворечиви и еднопосочни с останалия приобщен доказателствен материал, поради което съдът им дава вяра изцяло при обосноваване на фактическите си изводи по делото относно релевантните за спора факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а в ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидено, че когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството, съгласно ал. 3 започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства. Според чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, всички държави - страни по нея, следва да зачитат правото на детето или неговите родители да напускат която й да е страна, включително собствената си и да влизат в своята собствена страна, като правото да напускат, която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на интересите на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с други права, признати в цитирания международноправен акт. Водещ за преценката на съда и в тези случаи е най-добрият интерес на детето. А той се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие - положително или отрицателно, което решението ще има върху това дете и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.
В случая липсва спор между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че Мерт Т.С. е тяхно дете, малолетно към датата на настоящото произнасяне, като с влязло в сила решение на съда упражняването на родителските права, след прекратяване на сключения между страните брак, по отношение на малолетното дете е предоставено на майката, като е определен режим на лични отношения с бащата, който обаче по никакъв начин не се ползва от ответника. Анализът на съдържанието на постановения съдебен актове налага извода, че се касае за режим на лични отношения на ответника с неговия син, определен вследствие на решаваща дейност на съда, въз основа на най –добрия интерес за детето и съобразно съвременните стандарти режим на лични отношения между родител и дете, като в случая е уместно да се отбележи, че и до момента, както се установява от социалния доклад, Мерт не получава нужното му родителско внимание от отв. Т.С., което да доведе до укрепване на отношенията им с неговия баща. Доколкото личната и доховна връзка на ответника с неговия син е прекъсната, а последният явно към момента се е дезинтересирал и от здравословното състояние на детето и неговото емоционално състояние, то липсата съгласие от бащата детето да пътува, като напуска пределите на Република България, в основна степен обуславя и правния интерес за отправяне на искането по чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс, станало основание за образуване и настоящото производство. С това се формира и предметът на произнасяне, предвид вече даденото разрешение по въпросите, свързани с упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете, определянето на местоживеенето и издръжката на детето. То е станало първоначално с оглед постигнато споразумение между съпрузите за прекратяване на брака и последиците от това, свързани с местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, след преценка от страните, а след това и от съда по какъв начин интересите на детето ще бъдат възможно най - добре защитени. В общия, а и в конкретния случай, най-добрият интерес на детето е приоритетен, освен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му, така и при заместването на съгласието на единия родител за издаване на документ за самоличност и за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. В конкретната хипотеза липсва каквото и да е съмнение, че пътуването на детето в чужбина е в негов интерес за задоволяване на неговите базови потребности за поддържане на лични отношения с негови роднини и за обогатяване на неговия житейски кръговзор, за формиране на мирогледа и обогатяване на личността му с езикови и културни познания. Нещо повече, в интерес на детето, който съдът намира за особено значим, е да се даде адекватна грижа за неговото здравословно състояние с постиженията на науката и техниката в областта на медицината, които в различни страни са на различно ниво, а неговото охраняване само по себе си изисква даване на разрешение от съда, с което да се замести липсващото съгласие на този родител за пътуване на детето в чужбина, извън територията на Република България и за издаване на необходимите лични документи по реда на ЗБЛД - паспорт на името на детето, в рамките на срока на даденото от съда разрешение за напускане на пределите на Република България и пътуване в чужбина. В този смисъл, съдът, като изхожда от конкретните данни по делото, счита че следва да разреши по реда на чл.127а, ал.2 от СК пътуването на малолетното дете Мерт в чужбина без съгласието на неговия баща. Освен това, съдът намира, че това разрешение следва да бъде ограничено за срок от 5 година, считано от влизане в сила на решението, който срок счита за разумен и в този смисъл за целесъобразен за условията на нашето съвремие и динамиката в обществените отношения и мобилността на хората. Освен че е отправено искане от ищеца, към момента на настоящото произнасяне, се обосновава необходимост от допускане на предварително изпълнение на решението на съда, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от Семейния кодекс, именно поради изложеното по – горе за значимостта на кръга от интереси, който се цели да бъде удовлетворен с уважаване на искането.
По отношение на отправеното искане за присъждане на разноски от ищеца, следва да бъде отбелязано, че с оглед крайния изход на спора, а именно уважаване на подадената молба, то такива следва да присъдени в полза на ищеца, независимо от наличното и друго схващане в практиката - че трябва да се понесат от страните и конкретно от ищеца, доколкото само той е сторил такива така, както са ги направили в производството, тъй като се приема, че в подобни случаи е дадено разрешение в обща полза. Действително, водещ е интересът на общо им дете, но в този конкретен случай, доколкото именно поради бездействие или противодействие на единия родител да удовлетвори този интерес с даване на необходимото съгласие се е стигнало до единствено възможното законово разрешение другият родител да сезира съда в опит да намери разрешение по поставения въпрос. В случая, доколкото разноските, съобразно приложения списък на разноските, са действително строени, както се установява от съответните представени доказателства, то същите следва да бъдат присъдени в полза на ищцата по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а, ал.2 от Семейния кодекс, да бъде издаден паспорт и всички съпътстващи го документи на името на малолетното дете Мерт Т.С., с ЕГН: **********, както и то да напуска пределите на Република България, за да пътува в чужбина в държавите – членки на Европейския съюз и Република Турция, придружавано от своята майка С.С.В. с ЕГН: ********** за срок от 5 години, считано от влизане в сила на решението, без да е необходимо за тези действия съгласието на бащата Т.Д.С. ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Т.Д.С. ЕГН: ********** да заплати на С.С.В. с ЕГН: ********** на адрес: *** размер общо на 730 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на държавна такса, възнаграждение за адвокат и възнаграждение за особен представител.
ДОПУСКА, на основание чл. 127а, ал. 4 от Семейния кодекс, предварително изпълнение на решението в частта относно даденото разрешение за издаване на паспорт и всички съпътстващи го документи на малолетното дете Мерт Т.С. и за напускане на пределите на страната и пътуване в чужбина.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: