Решение по дело №577/2024 на Административен съд - Бургас

Производството се движи по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл.27а ЗЗДетето.

Образувано е по жалба от Г. И. Г. с [ЕГН] от [населено място], заявена чрез пълномощника адв.Д.С. от АК-Бургас срещу заповед № ЗД/Д-А-031/05.03.2024г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Бургас.

С оспорената заповед на основание чл.26, ал.1, вр. чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.2 и т.4 и чл.4, ал.1, т.5 от Закона за закрила на детето е наредено временно настаняване на непълнолетното дете В. Г. Г. с [ЕГН] от [населено място], с родители: майка – З. Е. Е. с [ЕГН] от [населено място] и баща – жалбоподателя Г. И. Г., в социалната услуга за резидентна грижа- кризисен център „Деметра“, находящ се в [населено място] , считано от 03.03.2024г. до произнасяне на съда с решение по реда на чл.28 от ЗЗД.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, като претендира нейната отмяна. Оспорва мотивите на административния орган за настаняване на детето в кризисен център, като твърди, че в хода на административното производство са събрани спорни доказателства, има наличие на неизяснени обстоятелства, като това е довело до хипотетични изводи на административния орган, които не са достатъчни за обосноваване на конкретно предприетата административна мярка. Навежда, че от съдържанието на заповедта не може да се установи по каква причина и на базата на какви факти е прието, че детето е „жертва на насилие или в риск от насилие“, без изобщо да се посочва и идентифицира по какъвто и да е начин насилника. Посочва се, че липсват мотиви и преценка налице ли са условия за отглеждане на детето в семейна среда, дали са изчерпани възможностите в това отношение и дали наложената временна мярка отговаря на интересите на детето с оглед неговото правилно физическо и психическо отглеждане и развитие. Твърди се, че между жалбоподателя е баща на детето има силна привързаност и обич, той е наясно с проблемите в поведението на дъщеря си и не е абдикирал от възпитанието й, като излага и подробни съображения в тази насока. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира съдебни разноски.

Ответникът – директор на Дирекция социално подпомагане - Бургас се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата, като поддържа становището, че са били налице релевантните предпоставки за издаване на административния акт, като детето е изведено в негов интерес от семейна среда и е настанено в кризисен център.

Заинтересованата страна – непълнолетното дете В. Г. се представлява от служебно назначения особен представител адв. К., която намира жалбата за основателна. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и постановена в несъответствие с целта на закона. Твърди, че по делото са събрани безспорни доказателства, включително и от изготвените социални оценки и доклади, че детето живее семейната среда на детето е добра, домът е чист, отношенията в семейството са добри и не са налице основания за постановеното извеждане на детето от семейството. Поддържа становището, че заповедта не е постановена в интерес на детето, тъй като след като са установили, че рискът за детето е външен, а не идва от семейството, социалните работници би следвало да предложат подкрепа на семейството, а не да извеждат детето от семейната му среда.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази нормите на материалния закон, съдът счете жалбата за неоснователна, поради следните мотиви:

Н. В. Г. Г. с [ЕГН] е родена от майка - З. Е. Е. с [ЕГН] от [населено място], която съгласно представено по преписката удостоверение № 13-00-119/12.03.2024г. е лишена от родителски права и баща – жалбоподателя Г. И. Г. с [ЕГН] от [населено място].

При проучването социалните служби са установили, че от раждането си до настоящият детето се отглежда в семейна среда от бащата с подкрепата на баба си по бащина линия – В. Г., като майката в предходен период е представила и декларация на родител за даване на съгласие за пълно осиновяване на детето. Установено е също така от социалните служби от проведен разговор с майката сега с имена З. С., че от раждането на В. за нея постоянни грижи полага бащата, като тя до момента не е осъществявала контакт с детето си, не го е виждала и не е осигурявала средства за издръжката му. Социалните служби са били ангажирани с детето В. в периода 31.01.2014г. до 29.06.2017г., когато бащата е изтърпявал присъда в Затвора-Бургас и В. е била отглеждана от баба си В. Г..

На 01.03.2024г. социалните служби отново са ангажирани с непълнолетната вече В. Г. по повод постъпил сигнал от органите на полицията. Поводът е подадено заявление от бабата на детето, че В. късния следобед на 29.02.2024г. е излязла със своя приятелка - К. и не се е прибрала цялата нощ у дома. В полицията е бил подаден сигнал и от майката на К., за която е установено че е на възраст 12г. и 9м.. Цялата вечер двете момичета не си вдигали телефоните на постъпващи обаждания, като едва на сутринта на 01.03.2024г. В. е отговорила на телефонно обаждане от органите на полицията, но дала невярна информация относно това къде се намират двете с К.. Съгласно посоченото в оспорената заповед двете момичета не са предоставили информация относно употреба на алкохол, наркотици и дали с тях са извършвани сексуални контакти.

Видно от приложени към преписката доклади за оценка на сигнал/л.56-60/, за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила на дете/л.48-52/ и изготвена индивидуална оценка на потребностите на детето В. Г./л.44-45/ психоемоционалното развитие на непълнолетната В. е нормално за възрастта й, но е силно повлияно от отсъствието на родителите й в ранна детска възраст. В същото време е установена силна емоционална привързаност и доверие, изградени М. В. и баба й по бащина линия г-жа В. Г.. Социално битовите условия в дома на В. Г., където живее В. са окачествени като много добри. Не са констатирани рискове за здравето и живота на детето в семеен план. Прието е, че значими възрастни за детето на този етап от развитието му са бащата и баба му по бащина линия, като последната макар да е затруднена в придвижването, поради влошеното си здравословно състояние е успяла да се справи с отсъствието на родителите в ранната му детска възраст.

От показанията на св.Я. К.-съсед на бабата на В. се потвърждават констатациите на социалните служби, че детето е привързано към баба си и баща си и отношенията в семейството са добри, бащата карал редовно В. до училище и вечер я вземал от там или от апартамента на баба й, при която детето отивало след училище да се храни. В. всяка година с изключение на предходната посещавала с баща си през лятната ваканция Испания, а през останалите ваканции двамата ходили на различни почивки. Св.К. потвърждава, че при влизането си в пубертета В. е започнала да слуша баба си по-малко, като започнала да закъснява вечер, баба й се притеснявала, търсела я. При такива случаи св.К. също звъняла на детето да се прибира, защото вече е късно и баба й се притеснява. Този свидетел потвърждава, че бабата на В. имала две сменени стави и се придвижвала с патерици, но твърди, че това не и пречело сама да се обслужва, да си готви, да ходи на пазар и др.

От изявлението на жалбоподателя Г. Г. се установява, че същият е живял 20години в Швеция, където се е пенсионирал; че е шведски поданик, както и неговото дете; че доходите от пенсията му са достатъчни и не се налага да работи; има апартамент в Испания, където обичайно пребивават през лятната ваканция с В.. През предходната година въпреки, че били закупени самолетни билети, В. отказала да пътува до Испания, а предпочела да остане и да прекара лятото с приятели в България. В изявлението си Г.Г. подробно разказва за затрудненията на В. в учебен план, отсъствието от часове, преместването в друго училище, предходни неприемливи прояви в поведението на В.. Същият изразява загриженост за детето и категорично желание да бъде върнато в семейна среда. Посочва, /а и това се потвърждава от социалния работник/, че редовно посещава В. в кризисния център. Твърди, че В. се оплакала от лоши условия и лоша храна в този център, а той забелязал, че прозорците на центъра са с поставени външни решетки.

При изслушването на ангажирания със случай социален работник Н. В. се установява, че за последните три години, ежегодно са получавани сигнали че В. не се прибира цяла нощ, като това се е случвало еднократно във всяка календарна година. За настоящия трети сигнал са предприели настаняването й в кризисен център, тъй като преценили, че познатите момчета, с които В. и приятелката й К. са били през нощта, в която не са се прибрали представляват потенциален риск за двете момичета. Социалните служби са приели, че е възможно В. да е евентуална жертва на насилие, извън семейството, не знаели доколко тези момчета не са рискови за нея, тъй като към момента все още полицията провеждала своите действия по компетентност. Н.В. посочва, че социалните служби са искали да поставят В. в такава среда, че да я изолират от възможен контакт с тези четирима младежи, тъй като в семейна среда е възможно тя да има например телефонна връзка с тях. В. твърди, че не е установен риск за В. в семейството.

При изслушването на детето В. Г., последната заявява желанието си да се прибере в къщи и че е осъзнала грешките си. Разбрала е, че не следва да се доверява на всеки срещнат или човек, когото не е опознала. Признава, че когато баща й и баба й разбрали, че взема наркотици-чай и трева, се карали у дома и искали да й намалят дневните пари. Освен това й се карали, когато не ходи на училище или когато се е прибирала по-късно. Посочва, че миналото лято отказала да пътува с баща си до Испания, защото имала приятел и искала да прекара лятото с приятелите си в Бургас. Твърди, че в Испания всичко е много хубаво, но не е с приятелите си. Посочва четирите младежи, с които са прекарали вечерта на 29.02./01.03.2024г. заедно с приятелката си К. – З., който бил роден 2008г., П. за когото мисли, че е роден през 2006г. или 2007г., В., роден през 2007г., а на четвъртото момче не знае името. Твърди, че тези младежи не са й близки, вижда ги рядко, веднъж месечно, те били приятели на неин приятел. Заявява, че след като е влязла в кризисния център е осъзнала, че поведението й не е било добро и изразява желание да се прибере в у дома , да слуша баща си и баба си, да промени живота си, да не бяга от къщи, да ходи редовно на училище.

Към датата на съдебното заседание не са представени доказателства, съгласно указанията на съда и не се установява оспорената заповед да е внесена от Дирекция “Социално подпомагане“-Бургас по реда на чл.28 от ЗЗДет за разглеждане в гражданския съд.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна – родител на детето, по отношение на което е издадена процесната заповед.

Съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗЗД, тъй като в случая се касае до временно настаняване по административен ред.

Спазена е установената от закона форма. Оспорената заповед е в писмена форма и отговаря на изискуемото законово съдържание, включително с отбелязване на правното и фактическо основание за издаването й.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- не се установяват такива, които съществено са ограничили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил акт в противен смисъл към момента на неговото издаване. Спазени са всички изисквания на относимите норми по глава III от ЗЗДет.

В предвидените от закона срокове са изготвени документи, удостоверяващи извършена проверка на фактите по случая, оценка на индивидуалните потребности на детето, преценка на необходимостта от предприемане на мерки за закрила. Проведена е мултидисциплинарна среща.

Предприемането на мерки за временно или постоянно настаняване на детето за отглеждане извън семейната среда се обуславя от обстоятелства, регламентирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет. При издаване на заповед за временно настаняване е необходимо от страна на компетентния административен орган да е установено или да е направена преценка за наличие на някое от обстоятелствата, посочени в тази норма. В конкретния в оспорената заповед е посочено, че детето се настанява в посочения кризисен център на Асоциация „Деметра“ на осн.чл.25, ал.1, т.2 и т.4 ЗЗДет.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 ЗЗДет основание за настаняване на дете извън семейството е когато се установи, че неговите „родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето“, а по чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет - при установяване, че детето „е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие“.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, а според ал. 2 настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".

Според чл. 25, ал. 2 ЗЗдет. настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

В конкретния случай социалните служби, видно от събраните писмени доказателства са констатирали, а и от проведеното в съдебно заседание изслушване на социалния работник, ангажиран с непълнолетната В. и събраните гласни доказателства по делото, се установява, че в семейната среда не е установяван риск за детето, като отношенията в семейството са добри, битовите условия също. Социалните служби са установили съща така, че двамата значими възрастни за В. са именно баща й и баба й по бащина линия, като между тях отношенията изградени и основани на взаимна привързаност и обич. От подробното изявление на жалбоподателя Г. се установява, че същият като баща е ангажиран с развитието на дъщеря си В., но с оглед възрастта й, двамата имат разногласия по отношение приятелите на детето, дневните пари, отсъствията й от училище. Така от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява нито хипотезата на чл.25, ал.1, т.2 ЗЗДет – родител или настойник, който трайно и без основателна причина да не полага грижи за В., нито хипотезата на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет - детето да е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Законът за закрила на детето отдава приоритет детето да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива причини законът изрично и изчерпателно е уредил в чл. 25 от същия закон. Семейството по правило осигурява най - добрата среда за отглеждане и възпитание на детето, затова външната интервенция, осъществявана от органите за закрила, следва да е насочена към оказване на подкрепа на семействата и за приобщаването им към общността, а не за извеждане на детето от семейната среда. Извеждането на детето от семейството следва да се използва само като крайна мярка. Наличието на посочените в оспорената заповед фактически и правни основания за издаването й не се установява в случая.

В този смисъл не са налице основанията за временно настаняването на непълнолетната В. Г. извън семейството до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет., поради което оспорваната заповед е незаконосъбразна като издадена в противоречие на закона и при несъответствие с целта на ЗЗДет и следва да се отмени.

С оглед изхода жалбоподателя има право на разноски и искане в тази насока е отправено с жалбата. Доколкото по делото е представено само адв.пълномощно/л.32/ без да са представени в срок до приключване на съдебното следствие доказателства за действително извършени разноски за заплащане на адв.възнаграждение, то на присъждане подлежи само сумата от 10лв. за заплатена държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № ЗД/Д-А-031/05.03.2024г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Бургас, с която на основание чл.26, ал.1, вр. чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.2 и т.4 и чл.4, ал.1, т.5 от Закона за закрила на детето е наредено временно настаняване на непълнолетното дете В. Г. Г. с [ЕГН] от [населено място], с родители: майка – З. Е. Е. с [ЕГН] от [населено място] и баща – жалбоподателя Г. И. Г., в социалната услуга за резидентна грижа- кризисен център „Деметра“, находящ се в [населено място] , считано от 03.03.2024г..

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“-Бургас да заплати на Г. И. Г. с [ЕГН] сумата от 10лв., представляващи сторените съдебни разноски за заплатена държавна такса по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.