Решение по дело №1009/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от директора на РИОСВ Бургас срещу Решение рег. № 209 от 19.03.2025г. по а.н.д. № 4264/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 24 от 11.09.2024г., издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което за нарушение на чл. 11 вр. пар. 7 от ПЗР на ЗЗТ и на основание чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ на Г. Л. Т. е наложено наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. Жалбоподателят оспорва решението, като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител развива подробни съображения в насока, че нарушението е установено по безспорен начин. Твърди, че същото е осъществено чрез бездействие – неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие от собственика на имота – съгласуване по смисъла на чл. 11 от ЗЗТ. С тези доводи от съда се иска да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което НП да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна в производството – Г. Л. Т., заема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение рег. № 209 от 19.03.2025г. по а.н.д. № 4264/2024г. по описа на Районен съд Бургас е отменено наказателно постановление № 24 от 11.09.2024г., издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което за нарушение на чл. 11 вр. пар. 7 от ПЗР на ЗЗТ и на основание чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ на Г. Л. Т. е наложено наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Бургас е приел, че не е установено лицето, което е извършило дейността по чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗТ, а само фактът, че лицето е собственик на имота, не може да доведе до извод, че е извършител на деянието. С тези мотиви е отменено обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

От събраните пред Районен съд Бургас доказателства, от фактическа страна се установява, че на 13.12.2023г. служители на РИОСВ Бургас констатирали (и съставили за констатациите си КП № 024871 от 13.12.2023г.), че в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], в най-северната 1/3 част от имота, е извършено подравняване и разстилане на пясъчен субстрат, като е използвана механизация с ясно видими следи, а разстилането продължава и в съседен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Констатирано е, че вследствие на дейността територията е увредена, а съгласно приетата специализирана карта на обектите по чл. 6 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, в имота са картирани сиви дюни. От проверяващите е направен извод, че дейностите, които се извършват в защитени територии, подлежат на съгласувателен режим съгласно чл. 11 вр. пар. 7 от ПЗР на ЗЗТ, а за извършените дейности в двата имота няма съгласуване с РИОСВ Бургас. По отношение на имот с [идентификатор] била извършена справка, съгласно която собственици на имота са Л. Г. Т., И. И. Ц. и А. П. П.. При тези данни срещу Г. Л. Т. бил съставен АУАН № 24 от 11.03.2024г. – за нарушение на чл. 11 вр. пар. 7 от ПЗР на ЗЗТ, въз основа на който впоследствие е издадено процесното НП, предмет на проверка в производството. Изложената фактическа обстановка се установява от всички ангажирани доказателства пред Районен съд Бургас, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление, същата е безспорна между страните по делото и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция.

По съществото на спора настоящият касационен състав споделя изложените в решението на Районен съд Бургас мотиви относно издаване на наказателното постановление срещу лице, за което не са събрани доказателства, че е извършител на соченото в НП нарушение. Посочените мотиви са обосновани, не е необходимо да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи.

На практика възраженията в жалбата се свеждат до твърдения, че собственикът на имота следва да бъде наказан поради допуснато от него бездействие – несъгласуване по смисъла на пар. 7 от ПЗР на ЗЗТ. Действително посочената норма предвижда задължение за собствениците и ползвателите по чл. 11 (на земи в защитените територии) да съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. В случая обаче нарушението е подведено под санкционната норма на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ, според която на наказание подлежи лице, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. Текстът на санкционната норма е ясен и предвижда наказание за конкретното лице – извършител на съответната дейност. Собственикът има задължение да извърши предвиденото съгласуване, но на наказание подлежи лицето, което извършва дейността, за която липсва извършено от собственика съгласуване. Тълкуването на посочените норми налага извод, че не е задължително собственикът и извършителят да са едно и също физическо лице. По делото безпротиворечиво се установява, че към момента на проверката – 13.12.2023г., не е констатиран извършителят на нарушението. Санкцията е наложена на Г. Л. Т. само поради факта, че е притежател на собственост в поземлен имот с [идентификатор]. Както се посочи обаче в чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ липсва предвидена възможност за наказване на лице единствено поради качеството му „собственик“ на имот в защитена територия, в който се осъществява конкретна дейност. Твърдяното в касационната жалба „бездействие“ навежда към поддържане от касатора на тезата, че собственикът следва да отговаря, тъй като е допуснал в рамките на собствения му имот да се извършва дейност – без да е извършил съгласувателната процедура по пар. 7 от ПЗР на ЗЗТ. По арг. от чл. 10 от ЗАНН „допустителите“ се наказват само в случаите, предвидени в закон. В чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ липсва предвидено наказание за собствениците – само защото са допуснали дейността да се извършва в рамките на собствения им имот, поради което лансираната в касационната жалба теза не може да бъде възприета. Санкционната норма е с ясен текст, че на наказание подлежат лицата, които осъществяват дейност, т.е. извършителите, поради което тази норма не предвижда наказание за бездействие, респ. за допустителство и няма как чрез нея да бъде ангажирана отговорността на собственика – без доказателства, че той е лицето, осъществило съответната дейност. Ето защо изводите на Районен съд Бургас за липса на доказателства относно извършителя на нарушението са правилни и следва да бъдат споделени.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора в полза на Г. Л. Т. следва да се присъдят разноски съобразно представеният договор за правна защита и съдействие (на л. 14 от делото) в размер на 500 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение рег. № 209 от 19.03.2025г. по а.н.д. № 4264/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА РИОСВ Бургас да заплати на Г. Л. Т., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 14, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата от 500 лв., представляваща направени разноски в настоящото производство - възнаграждение за един адвокат.

Решението не подлежи на обжалване.